Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Спомени за Елиза фон Молтке (16)

Submitted by admin 2 on Нед., 27/03/2022 - 14:30
Рудолф Щайнер

Спомени за Елиза фон Молтке

„Нашата Молтке” бе впечатляваща личност. Тя не приказваше много, но когато говореше, думите й имаха твърд, метален оттенък. В мълчанието й, погледа й жестовете й имаше нещо царствено, но ако човек успееше да зърне една от редките й усмивки, веднага бе очарован и обгърнат от една майчинска душа, изпълнена с  първични сили.

И Рудолф Щайнер имаше необичайна връзка с нея. За нея той сякаш бе познат от миналото. Когато за пръв път се запознават той е бил млад, неизвестен доктор по философия, преподаващ в социалистически Работнически институт – а тя е принадлежала към аристокрацията. И въпреки това, той скоро става редовен посетител в нейния дом. Фрау фон Молтке е от хората, които разпознават Рудолф Щайнер още от първия поглед.

Дейният, но едновременно с това и тактичен начин, по който тя запознаваше толкова много хора, включително и мен, с Рудолф Щайнер, сигурно е бил голяма помощ за него.

Скоро, след като се запознахме, започнахме да прекарваме много часове заедно. Облечена в светло облекло и пушейки – въпреки бродирането – тя сядаше до прозореца и разказваше за живота си. Първо се сприятелила с Мари фон Сиверс, която по-късно ще стане фрау д-р Щайнер. Това я отвежда в Теософското общество, а по-късно при самия Рудолф Щайнер. Толкова силно е привлечена към неговата личност, че без всякакво колебание го признава него, по-младия, за свой учител. Тя обсъжда личните си проблеми с него, а той й помага да разбере характерите на децата й. Веднъж, една от дъщерите й го пита, с детинска наивност: “Хер Доктор, наистина ли никога не сте танцували?” При което получава отговора: “Да, госпожице, само че в танца на планетите!”

В дома на Молтке Рудолф Щайнер се запознава и с Началника на Генералния щаб. Помня Елиза фон Молтке да казва, че последният бил силно впечатлен от широкия диапазон от политически знания на Рудолф Щайнер. Фрау фон Молтке проявяваше най-жив интерес към всичко, което бе свързано с духовния свят. Тя бе свързана с Християнската наука и имаше връзки с медиуми. Интересът към спиритуализма, медиумите и ясновидството в онова време бе различен от сегашното отношение към тях. Елиза фон Молтке проследяваше и подлагаше на изпитание всичко – независимо от факта, че съпругът й, с когото имаше необичайно здрава и интимна връзка, се отнасяше към всички тези работи с най-голям скептицизъм. Дори понякога убеждаваше Рудолф Щайнер, който я бе предупредил против тях, да я придружава на подобни сеанси. Това със сигурност бе причинило възникването на някои забележителни ситуации, макар и, както съобщи Фрау фон Молтке, Рудолф Щайнер да е бил през цялото време съвсем пасивен участник от публиката.

Известният чичо, фелдмаршалът, който изигра толкова решаваща роля за съдбата на Германия през 1870г., живееше в същата сграда, както и племенникът му, в Щаба на Главния щаб в Берлин, до смъртта му през 1891г., така че фрау фон Молтке можеше да се грижи за него. Тя ми разказа много трогателно за неговата смърт: преди лягане възрастният господин обикновено изигравал една игра на скат (популярна игра на карти в Германия, бел.пр.). През последната вечер, малко преди да се оттегли, той бил тъй блед и отпаднал, че тя се разтревожила за него и останала за малко с него до леглото му. Той заспал и душата му, почти незабелязано, преминала в отвъдния свят.

На следващата сутрин дневникът от предния ден бил представен, както обикновено и според правилата, на племенника. В него, двамата пазачи, на пост пред главния вход, били вписали, че Негово Превъзходителство фелдмаршалът бил излязъл през главния вход около полунощ и се отправил сам към моста Спрее. Вниманието им било привлечено от това, че не носел нито камата, нито наметалото си. Освен това, двама млади офицери, които минавали покрай главния вход по същото време, го видели да излиза през входната врата. Мислели да го заговорят, но останали с впечатлението, че възрастният господин вероятно би предпочел да не го безпокоят докато си поема глътка чист въздух. Изпитвайки известна загриженост, те го проследили, но при моста Спрее той внезапно изчезнал от погледа им.

Чак на следващата сутрин разбрали за неговата смърт. Толкова били впечатлени от тази случка, че я публикували във вестника. Фрау фон Молтке също искаше тези факти да се помнят.

По време на съвместното ни пътуване до Дорнах през 1920г., ми бе позволено да седна с нея на първия ред до хер и фрау д-р Щайнер по време на представленията и имах възможност да чуя много от коментарите на Рудолф Щайнер. Веднъж получих остра забележка от фрау фон Молтке, когато един от говорещите надхвърли определеното му време до такава степен, че публиката започна шумно да му се присмива и той бе прекъснат от Рудолф Щайнер, който го помоли да доведе речта си до край. Слизайки от сцената, той подаде ръка на Рудолф Щайнер, но последният само кимна любезно с глава. За да намаля неудобството му, аз му подадох своята ръка, при което Фрау фон Молтке ме погледна гневно: “Как можеш да приемеш човек, отхвърлен от Рудолф Щайнер!” Но Рудолф Щайнер направи намек за усмивка, което си представям като форма на одобрение.

 

Молтке

 

По време на задаването на въпроси един младеж попита Рудолф Щайнер за брака. Рудолф Щайнер отговори сериозно, че това е социална институция, след което се обърна тихо и шеговито към съпругата си: “Той вероятно иска да му кажа дали да се ожени или не.” Друг път двама от говорещите влязоха в спор помежду си. Тогава Рудолф Щайнер каза на Нейно превъзходителство: “Когато мишките се изяждат една друга, само опашките им остават!”

Рудолф Щайнер имаше пълно доверие в Елиза фон Молтке, също както и тя в него. Отношението им един към друг – на взаимна обич, другарство и духовно разбирателство, се е отпечатало съвсем ясно в съзнанието ми.

Също така и любящото приятелство, което тя мигом изпита към моя съпруг, може да бъде обяснено единствено с кармична връзка, простираща се през множество животи. Веднъж, потънала в дълбока тъга, по време на едно свое гостуване у нас в Кобервиц – тогава Карл отсъстваше и нямаше скоро да се върне – той неочаквано влезе в стаята. Тя веднага се изправи на крака, протегна двете си ръце към него и, без да може да задържи сълзите си, му каза: “Сега всичко отново ще бъде наред!”

Една сутрин – противно на навика й – тя стана в 7ч. сутринта, за да закуси заедно с Карл. След като той замина за Министерството, аз влязох в стаята, където тя стоеше сама и радостно ми каза: “Това, че срещнах един такъв човек, придаде смисъл на живота ми!”

Понякога говореше за срещите и разговорите си с Рудолф Щайнер. Оживеният израз на лицето й докато ми разказваше следната случка, се е запечатала ярко в паметта ми: Двама теософи се сбогували с Рудолф Щайнер в Мюнхен, малко, преди да заминат за Индия, където щели да търсят един велик посветен. Те били открили в Розенкройцерски източници, че този посветен бил жив днес и бил родом от Унгария. Лесно можете да си представите усмивката, с която тя ми каза: “Можеше да си спестят труда!”

Тя ми разказа също за нещо, което често занимаваше мислите й: когато споменал един ръкопис във Ватиканската библиотека, на тема господството на Луцифер, Рудолф Щайнер казал: “Едно негово копие е притежание на личност, сериозно неразбрана от света като цяло, но сега започва да привлича вниманието на изследователите историци – можех да кажа, беше негово притежание – но това само ще създаде неясноти, затова казвам: Графът Сен Жермен притежава такова копие.” Понеже Фрау фон Молтке бе светъл дух и никога не си правеше предварителни заключения, това изказване я накара много да се замисли.

В Берлин, докато пресичахме улицата на Потсдамер плац, тя ми каза, че са били тук с Рудолф Щайнер преди Първата световна война. Той й казал тогава: “Погледни тези камъни, навсякъде между тях ще поникне трева, а къщите, намиращи се тук, ще се превърнат в развалини.” При един друг случай, забелязвайки познат да минава покрай тях във файтон, Рудолф Щайнер казал: „Този човек няма останала почти никаква азова сила, която да го докара до края на живота му, а да не говорим за нова инкарнация”. В следствие от това тръгна мълва, че днес има азове, които гаснат.

Елиза фон Молтке бе човек, притежаващ множество различни качества. Тя бе и енергична, и практична, но едновременно с това притежаваше такова духовно съзнание и чувствителност, че осъзнаваше семената на съдбата, които бяха поставили нея и съпруга й на драматичен кръстопът в германската история. Тя веднага схвана важността на “трoичността на социалната структура” и създаде предпоставките за Рудолф Щайнер да проведе разговори с водещи личности.

Взимаше активно участие в дейностите, свързани със съпруга й в Главния щаб и в непосредственото присъствие на Кайзера. И когато събитията, водещи до обявяването на война с Русия, стигнаха до драматичната си развръзка, и на двамата Молтке им беше ясно, че от тях се изисква саможертва.

Това, което Фрау Молтке ми разказа след войната, бе много по-ясно описание на катастрофалната ситуация, отколкото изданието с писмата на Молтке.

Начинът, по който подкрепи съпруга си по време на най-потискащите ситуации и начинът, по който след внезапната му кончина посрещна враждебностите, които целяха да замъглят реалните въпроси, бе като от калибър и включваше такава искреност, че пораждаше дълбока симпатия и най-силно уважение у всички, които я познаваха.

Елиза фон Молтке остава здраво свързана с всички онези, които са загрижени за Кобервиц и Курса по земеделие.

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева