Споделено от Дарина Шентова: Парсифал и допълнение с днешна дата (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 24/03/2022 - 21:49
Битката с вещицата

ПАРСИФАЛ И ДОПЪЛНЕНИЕ С ДНЕШНА ДАТА

Предното есе завърши с обещание за: парсифал и допълнение с днешна дата. Само че колкото и днешна да е датата, тя винаги остава обвързана с предишни, както и със следващи я дати. Уви, не съществува днешна дата сама по себе си.

ЗЛИТЕ СИЛИ ДЕЙСТВАТ ПО ПЛАН.  КАКВО Е В ПЛАНА НА ДОБРИТЕ?

Който иска да е в течението на добрите сили на еволюцията, е длъжен да се заинтересува от отговора на горния въпрос. Животните са се обособили от първоначалната субстанция, постепенно достигайки присъщата им форма на земята. Човекът по-дълго е чакал подходящите за себе си условия преди да слезе. Става готов за земята, след като е изработил и отразил в сегашната си форма трите члена на индивидуалната душа, тоест градивните сили на етерното тяло, финално дали вид и на физическото.

Човек има усещане за душата като единична цялост, но също има усещане за душата и в нейните три члена. Това е различно за народите на европейския север и юг. Еволюцията се е погрижила в течение на еони да се развиват Сетивната, Разсъдъчната, а сега и Съзнателната душа. Това са трите члена на цялото, наречено Душа Човешка.

 

Шейната

 

КАЛЕВАЛА

Как Лила попада на Северния полярен кръг, е отделен разказ. Важното е, че се запознава с епоса на фините, наречен Калевала – стар като всеки  друг чутовен народен епос, устно предаван, припяван и запазен, за да бъде записан в пълнота неотдавна, през любознателния към народностния характер деветнадесети век. В Калевала Лила се потапя, попивайки духа му безрезервно, на приятелска нога - задача специфична за вечно недоразбраното комплексно човешко създание българин-славянин от Европейския юг-югоизток...

Във Финландия, отговаряйки на молбата да разкаже за окултното значение на епоса, Р.Щайнер изследва хрониката Акаша и там ясно намира праобраз на всичко, разказано чрез старинния естествено-ясновидски способ  имагинации. Намира праобраза на Вайнамойнен, Илмаринен и Леминкайнен, описани едновременно като свръхгерои и като пълнокръвни човеци, заети в изковаване на тайнствения уред Сампо.  Тези трима  представляват трите свръхестествени същества, които също можем да видим като форма, изляти в трите залива Фински, Ботнически, Рижски... Сампо е етерното тяло, изковавано от взаимодействието на трите души, спускащи се от астрала. А усъвършенстването на Съзнателната душа става с помощта на другите две, защото това е длъжна да направи цялостната душа със себе си преди да се роди духът-Себе след няколко хилядолетия... Ето защо за този епос и неговите герои Р.Щайнер казва, че те тепърва ще имат по-голямо значение за човечеството и от древногръцкия пантеон. Най-впечатляващо в него е, че в края на древната езическа история, в последните ѝ руни, се явява бог Христос, тоест в народната финска душа е преплетена духовната земна история от Сътворението и езичеството до Мистерията Голготска!

Еволюционно двете души – Сетивната, отнасяща се до възприемането на физическия свят чрез сетивата и Разсъдъчната (Емоционалната), възприемаща света чрез мисленето и отразяваща характера, темперамента и всякакви други особености на народност, етнос и раса - са изградени и защитени от Демиурга. Сетивната следва, явява Духа на Земята, а Разсъдъчната (Емоционалната) следва Духа в Космоса. Какво става с третата душа - Съзнателната (Духовната)?

 

Тримата с вещицата

 

В Калевала и тримата герои (и трите души) работят върху Сампо. В задружната работа има и друго отношение: двете души (по-старите) подпомагат третата (най-младата). Тя е толкова сложна и важна, че цялата вселена работи за или против нея*. Тънката нишка в платното обаче е, че тя е длъжна да пожелае да завърши сама себе си, допускайки Самия Дух да се влее в нея и да я оплоди, за да засияе като индивидуален Дух-Себе! Това са схванали и отразили в епоса фините и това са казали: Човеко, време е сам да изковеш Сампо – тоест сам себе си.

 

Парсифал

 

* * *

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ОБРАЗ

Къде тук е мястото на Парсифал? Изтръгнал се потайно от майчината прегръдка и грижа, младежът Парсифал е вече в рицарския замък. Става свидетел как всеки ден се носи на болезнено ранения Амфортас, Крал на рибарите, храна. Той не пита за чашата, нито за съдържанието ѝ. Не пита и за раната, нито за причината на дълготрайното, сякаш неизлечимо, непреодолимо и мъчително страдание...

Той, Парсифал, е тъй невинно и наивно-глупав! Но не и като шут или пък юродивий, комуто публично е позволено да играе ролята невинно и наивно-глупав. Баща му – славен рицар - е убит в битка при Йерусалим. С печално сърце, Херцелайде, вдовица преди още да е станала майка,  дава живот на сираче Парсифал. Съкрушена, тя го отглежда в изолация, за да не го постигне бащината му участ. Ала Парсифал, възмъжаващ юноша, на своя глава загърбва отчаяната си майка, поел път към рицарство и слава...

На човек от Петата епоха не му е позволено да бъде уж незнаещ шут и юродивий, нито носител, божествено невинен, на Натановата душа. Каква е разликата между Парсифал и еволюционно уникалната Натанова душа? Дошло ли е времето да се изкупи една изконна „вина“ – вината на Каин, убил брата си Авел? Дошло ли е времето Каин да зададе въпроса От какво страдаш, какво те боли, братко? вместо с обърнат гръб да сумти какво ме интересува – да не би да трябва да съм пазач на брата си?

______________________________________________________

*вж въвеждащата илюстрация по-горе:

Лухи, господарка на Севера, атакува Вайнамойнен под формата на гигантски орел с войски на гърба си, когато се опитва да открадне Сампо. (Защитата на Сампо, Аксели Гален-Калела, 1896)

Дарина Шентова

22 март, 2022 год.

                                                              следва допълнение с днешна дата (2)