Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Предисловие към немското издание от 1974г. (14)

Submitted by admin 2 on Пон., 21/02/2022 - 15:33
Рудолф Щайнер

Предисловие към немското издание от 1974г.

Продължаваме да получаваме молби за преиздаване на тома „Дванадесет дни с Рудолф Щайнер“. Но имаше и доста хора, несъгласни с това: някои считаха тези спомени за прекалено лични, и че принизяват великия посветен като описват случки от ежедневието. Други, обаче – особено младите хора, - искаха да чуят именно за онези по-делнични неща за Рудолф Щайнер и се радваха да чуят, че той взимал пълно участие в заобикалящата го среда, изискванията и обществения живот на своето време.

Друга критика бе, че описвайки Рудолф Щайнер по този начин, ние просто сме описали себе си, и че е много самонадеяно от наша страна да пренебрегваме всичко друго, преживяно от останалите хора. Подобни забележки бяха отправени главно от страна на онези, които не можеха да се решат самите те да посегнат към перото. И все пак, има разлика между съставянето на обективна картина на нечий живот, с точни дати и места от това да опишеш лични преживявания. Второто може да стане единствено в огледалото на собствената ни душа: „Какъв ми изглеждаше другият човек? Какви бяха впечатленията ми когато се срещнах с него?”

Художниците и поетите могат да създадат цветен или звуков образ на приятели или врагове, но и всички ние – независимо дали сме селяни или ерудирани хора – усещаме вълненията в душите си, пробудени от цвета или звука при срещата ни с другия, когато той успее да пробуди цвета и звука вътре в нас. Така че, с удоволствие посрещнахме всеки принос, носещ белега на изпитаното от своя автор, и въплътило онези неща, които са се запечатали в паметта на всеки човек при срещата му с Рудолф Щайнер през 1924г.  - отпечатък на истинска човечност.

Потърсихме хората, с които Рудолф Щайнер се е срещнал по време на Курса по земеделие. За съжаление, след вече близо 50 години, те бяха малко на брой. Ако бяхме го сторили 10 години по-рано, щяхме да създадем една много по-пъстра картина! Но разполагаме с описанията от „Рудолф Щайнер, по думите на неговите ученици” (“Golden Blade” 1958г.) и други подобни книги, както и самия Курс по земеделие, обръщенията към младежите и информационните листовки.

Това, което е описано тук, не цели да бъде принос към историята на био-динамичното движение – ако беше така, то биха липсвали много други гледни точки. Това е запис на лични спомени, макар и такъв, който показва пълния диапазон от теми, които са се обсъждали в Кобервиц.

Друго сериозно съображение относно този труд е фактът, че той съдържа езотерични материали от личен характер. Все пак, Рудолф Щайнер често повтаряше факта, че след Коледното основополагащо събрание, прикриването на някои езотерични теми вече не е оправдано. Попечителите на наследството на Рудолф Щайнер (Nachlaßverwaltung) също публикуваха оттогава насам медитации, които в началото бяха предназначени само за определени кармични групи. Следователно, вече не е работа само на авторите да решават, но и на читателите да преценят как ще ги използват. Всички, които допринесоха за тази книга и най-вече авторът на „Дванадесетте дни“ – а на някои това бе поставено като задача от Рудолф Щайнер – искаха да споделят преживяванията, събитията и информацията, които бяха придобили по пътя си на ученици на духа, с тези, които биха ги приели с полагащото им се уважение. Защото сега вече този, който получава, също поема отговорност за това как ще се ползва от чутото и прочетеното. И много от читателите на „Дванадесетте дни“ съобщиха за душевните си преживявания в резултат от нейното съдържание. На основание на гореспоменатите възражения, обаче, решихме в предговора на книгата да отбележим, че тя е за онези, които притежават основни познания по антропософия и които са запознати с антропософската терминология, защото само така ще могат правилно да разберат дадената тук езотерична информация.

Бихме искали да добавим, че авторката на „Дванадесетте дни“ е провела 28 учебни сесии с Рудолф Щайнер, които публикуваме като отделни листовки под заглавието: “От посмъртните писания на Графиня Йохана фон Кейзерлинг”, от които първите две: Граалбург (“Грааловата крепост”) том 1 и 2, и третият том: Erlöste Elemente (“Изкупените вещества”) вече са издавани. В настоящата книга са включени статиите и въпросите, свързани с импулса Кьобервиц. В течение на този разказ ще стане ясно, че единствено благодарение на помощта на Рудолф Щайнер имотът Кобервиц става собственост на фамилията Кейзерлинг, които се настаняват там четири години преди провеждането на курса и го напускат четири години след края му. По този начин стана възможно Конференцията по земеделие, с нейните мощни импулси, да бъде проведена в една такава уединена и интимна обстановка. Непосредствено след провеждането на курса, опозиционните сили се захванаха за работа. Чрез намесата на опонентите на това ново земеделие – професор Бурк и членовете на Надзорния съвет на фамилната компания, (които са имали връзки с индустрията за изкуствени торове) – истинското предназначение на имота Кобервиц отново му бива отнето, когато този кръг от хора правят неуспешен опит да закупят от граф Кайзерлинг копие от новоиздадения Курс по земеделие за един милион [марки]. Първите бройки от тази книга са били номерирани и раздавани само на антропософски фермери, срещу подпис, гарантиращ че получателят ще пази съдържанието й в тайна, докато не бъдат отчетени конкретни резултати от новия метод на земеделие.

 

Кобервиц

 

Тъй като днес всичко се забравя толкова бързо, стори ни се необходимо да опишем какво се случи в годините между 1912г. и 1924г., тъй като това имаше значение за начина, по който Рудолф Щайнер успя да постави началото на едно ново земеделие.

За Рудолф Щайнер бяха важни най-вече личностите на двамата Молтке, тъй като чрез тях той успя да донесе определени импулси на човечеството. За него винаги бе необходимо хората с техните съдби да могат да свържат това, което бе ново, със старите традиции. И така, самото място Кобервиц бе решаващо, a съдбите на “Железния граф” и “Желязната графиня” бяха необходими. Елиза и Хелмут фон Мотле, с тяхната специфична карма, позволиха да се отвори вратата, през която да проникнат определени импулси от духовния свят.

Имайки предвид този факт, ще видим, че противниците на тези личности също е трябвало да участват. Именно това бе поводът да бъде написана Част трета в настоящата книга. За да покажем, на първо място, как социалната структура през 1917/18г. бе променена от някои хора: в края на краищата, хората са тези, които творят историята. Съдържащите се там наблюдения бяха потвърдени от моите разследвания на Михаиловото светилище в Монте Каргано, както и от моите проучвания на 4-ти и 9-ти век. Това мое проучване успя, поне донякъде, да оправдае съветите на Рудолф Щайнер да търсим причините за събитията от 1914-1918г. в събитията, състояли се в онези по-ранни векове.

На трето място, чувствахме се задължени да изразим признание и да отдадем чест на почти свръхчовешките усилия на Рудолф Щайнер в средата на хаоса след Първата световна война. Следователно, Трета част има за цел да покаже как импулсът Кобервиц бе последното послание от Петдесетница на великия посветен. След многото положени от Рудолф Щайнер лични жертви, се появи земеделският импулс и той се оказа потенциално спасение на културата на Централна Европа.

В това ново издание намерихме за необходимо да променим стила тук-там, защото някои от текстовете бяха под формата на дневник от началото на века. Този дневников формат бе заменен със съответното хронологично описание на събитията. И тъй като много от материалите, свързани със събранието на Петдесетница в Кобервиц, вече бяха публикувани, можеше да пропуснем някои от личните спомени и по-стари записки. Те бяха включени единствено когато имаше нужда от допълнителни пояснения. Може би ще отправите критика към излишно буквалното цитиране на разговорите, в които Рудолф Щайнер повтаря думата “желязо” и “Железния граф” пет пъти. Но, струва ни се, това не бе сторено просто от любезност, нито на шега. Рудолф Щайнер знаеше много добре какво прави, защото желязото, съдържащо се в кръвта, свързано с мистериите на Михаиловата сила на съзнанието, е една от основните теми на импулса Кобервиц. Това е илюстрирано също и чрез споровете в биодинамичното движение относно ползването на изкуствени торове в богатата на желязо Подсолска почва. При друг случай, Рудолф Щайнер казва следното за желязото и неговата Михаилова мисия: “Вие го оформяте, за да ви служи – но то ще бъде лечебно за вас само тогава, когато откриете висшата сила на духа”.

Това послание на Рудолф Щайнер на Петдесетница бе посветено на лекуването на почвата, а импулсът Кобервиц се превърна в Михаилова задача за онези, които се чувстват свързани с желязото по този начин.

Сега бихме искали да благодарим на всички онези приятели, които си направиха труда да запишат своите разкази. Някои от тях бяха разговори, първоначално записани на магнетофон, докато други ни бяха изпратени вече готови за печат. Също бихме искали да благодарим на онези, които ни дадоха съвет, след прочитането на първото издание на „Дванадесет дни с Рудолф Щайнер“. И особено големи благодарности дължим на тези, които помогнаха с внимателното редактиране на ръкописа и го приведоха във вид, съответстващ на съвременния литературен стил, а също така на онези, които помогнаха с издаването му.

Графиня Герда Кейзерлинг и

Граф Адалберт Кейзерлинг

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева