Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Второто посещение на Рудолф Щайнер в Кобервиц 1922 г. Земеделският курс 1924 г. (13)

Submitted by admin 2 on Нед., 13/02/2022 - 08:19
Рудолф Щайнер

Второто посещение на Рудолф Щайнер в Кобервиц

1922 год.

Цялата къща ликуваше, когато Рудолф Щайнер отново прие поканата ни да остане с нас. Посрещнахме го на гарата във Вроцлав на 5 май и той бе поздравен с ентусиазъм като почетен гост от всички. Разговорът на масата се съсредоточи върху лекцията във Вроцлав, а Рудолф Щайнер разказа също и неща от лекциите си в немските градове. Той се появи точно в 8:30 на следващата сутрин. Закуската беше сервирана на еркера (1) с гледка към парка. Дискусията премина към темата за края на движението за Троичен социален ред и аз попитах Рудолф Щайнер дали усилията и работата на Карл по него са били съвсем напразни. „О, не!“ каза той „Той ще го възроди през следващия си живот на Земята.“

Видях как Рудолф Щайнер потапяше парчето си медено руло в чашата кафе и ми се стори, че ще е по-лесно, ако чашата бе поставена директно пред него и като добра домакиня избутах чашата в тази посока. Но той прекъсна дискусията си и с триумфална усмивка към мен я премести обратно на предишната и предпочитана позиция. Карл ми се смя за този случай дълго след това!

Когато напускаше стаята, Рудолф Щайнер се спря до маса, на която имаше купчина книги. Той разгърна няколко страници от Символните фигури на Християн Розенкройц и отбеляза „Човек може да научи много за Троицата от това.“ До нея лежеше книга за разкопките на гробницата на Тутанкамон. Попитах дали е възможно наистина археолозите, които правят тези разкопки, да измират един след друг поради древно проклятие. “Да, разбира се,“ - каза Рудолф Щайнер ,“защо един египетски фараон да не изрече проклятие над тези, които смущават покоя му?“ Казах колебливо: „След толкова много столетия?“ Срещнах погледа на Рудолф Щайнер – който най-малкото ми даваше да разбера, че не бива да задавам такива наивни въпроси – сякаш духовната сила на едно проклятие можеше да бъде разсипана като прах на вятъра!

След това той започна да говори за клона Гьорлиц, където е бил поканен за откриването на статуята на Якоб Бьоме. Разказа ни как Мари Щайнер доста е разстроила Майора, като му казала с импулсивен маниер, че това прилича повече на статуя на Шекспир, отколкото на Якоб Бьоме. Но Рудолф Щайнер каза, че все пак тя е била права в едно отношение, а именно, че Бьоме, Шекспир, Бейкън и Балде действително изглеждат по подобен начин – те всички са били посветени от един и същ учител! Попитах дали този „посветен“ е бил носител на Светия дух. „Да, разбира се“ отговори той, „самият Бьоме разказва как се е срещнал със Светия дух в младостта си.“

По пътя с колата до Вроцлав гледахме полетата отляво и отдясно и аз отбелязах, че отново ще имаме суша. Рудолф Щайнер каза: “Ние ще трябва да започнем да вземаме предвид сушата навсякъде. На тази ивица земя, все пак, ще бъде малко по-добре.“ И след известна пауза: „При всички случаи големи територии ще имат затруднения в бъдеще.“

На този ден Рудолф Щайнер изнесе основната си лекция в концертната зала, а вечерта изнесе една за членовете, която, за жалост, не беше стенографирана.  Тогава бях дълбоко впечатлена от думите му във връзка със "създаването от нищото", за което ми се отдаде възможност да го питам на следващия ден.

След това стояхме на вратата, за да си вземем довиждане. Нашата Паула, за която беше чест сама да се грижи за стаите на Рудолф Щайнер, мина като хала покрай мен с куфарите му. След това се появи и Рудолф Щайнер и готов за път ми каза: "Тази прислужница със слабичките си ръце сама пренесе моите тежки куфари. Тя би трябвало почти да си е изкълчила ръцете!" След това подаде ръката си на всеки от нас с думите: "Следващият път ще остана за по-дълго."

 

Земеделският курс 1924 год.

Земеделският курс на Петдесетница в Кобервиц всъщност се появи чрез съпруга ми (бидейки администратор на имотите „Утрешният ден“, който беше забелязал специалното и изключително експертното познание на Рудолф Щайнер. От това наблюдение в него се навдигна спонтанното желание да помоли Рудолф Щайнер да обогати също и нашето познание за земеделието и да ни отвори нови пътища. Спомням си как в своя нежен и дори любовен маниер, изпълнен с най-дълбока почит към Рудолф Щайнер, Карл ме погледна с любезните си очи и отбеляза: „В крайна сметка не виждам защо да не се обърна към нашия Доктор по въпроса за земеделието, ако той предоставя такава невероятна помощ на други специалисти!“

Стегеман, Фьогел и Ерхард Барч също бяха молили Рудолф Щайнер да даде съвети за земеделието. Карл събра тези инициативи заедно в една голяма молба, която представи на Рудолф Щайнер. На следващата среща Рудолф Щайнер се обърна към земеделския производител Ернст Якоби и моя съпруг и им каза, че възнамерява да проведе желания земеделски курс в нашето имение в Кобервиц.

Kореспонденцията по въпроса преминаваше двупосочно между нас и Дорнах, но никой не можеше да разбере от нея кога доктор Щайнер ще организира пътуването си до Силезия. Коледа 1923 г. наближи и все още времето не беше определено. Тогава Карл изпрати да повикат Аки, неговия племенник и колега, и му каза, че трябва да разбере датата на земеделския курс, когато пътува до Дорнах за Коледната конференция. Това той направи по обичайния си резултатен начин и се върна, носейки ни новината, че курсът ще се проведе в Кобервиц на Петдесетница. И така започна щастливата подготовка за това прекрасно кармично събитие в живота ни.

Дойде телеграмата, в която се казваше, че Рудолф Щайнер трябва да пристигне във Вроцлав на следващата вечер и всички с радост очаквахме предстоящото събитие. Всичко беше готово, за да превърне тези дни на Петдесетница в празник. Почистването и обновяването продължаваха от седмици; все още имаше цветя за подреждане и клонки от бреза, които да се поставят в преддверието и пред вратите на къщата. Изпълнена с благодарност изсвирих хорал, който прозвуча из къщата.

На следващата вечер много членове се събраха на гарата с надеждата да получат поздрав или ръкостискане. Бях шокирана да видя колко недобре изглеждаше Докторът - съвсем различно от обичайното за него. До нас бяха стигнали съобщения от Дорнах за сериозното влошаване на здравето на Рудолф Щайнер, така че изглеждаше необходимо да се обърне най-голямо внимание във всяко отношение по време на престоя му при нас тук, на изток. Тези лекции ни накараха да вярваме, че съществуването на Рудолф Щайнер на физически план е било направено почти невъзможно.

При пристигането ни у дома Карл свика младите хора и каза на тях и на хер фон Кошутски, че трябва да се организира особено специален надзор, тъй като се знае, че са направени атаки срещу живота на Щайнер. Личната охрана на Рудолф Щайнер, дори през нощта, беше възложена на Аки и на няколко от младежите. Стана ни ясно, че тук сме отговорни за живота му.

Струваше ми се, че в духа си Докторът се е изкачил в още по-високи небесни области и по този начин значително е увеличил пропастта между себе си и човечеството. Беше разтърсващо да го видиш - всички имаха същото впечатление.

Рудолф Щайнер разказа една-две шеги по време на вечерята, за да се разведри атмосферата. Но нещата не се развеселиха, въпреки, че сърдечното желание на повечето от присъстващите - да бъдат близо до Рудолф Щайнер - беше изпълнено.

Бях повикала госпожа Валтер, която пo-рано е била в продължение на години в къщата на Доктора в Берлин, да ме освободи от отговорността за личните грижи по него, за да могат ястията да се приготвят по рецептите на клиниката в Арлесхайм. По този начин щях да бъда уверена, че доктор Щайнер ще бъде обгрижван в това отношение с най-голямо внимание.

Любезен, но безкрайно уморен, Докторът ни позволи да посетим стаята му.

Събота, 7 Юни 1924

            Посрещане на всички участници в курса, повечето от които дойдоха от Вроцлав със сутрешния влак. Бяха около 130 души и всяка сутрин биваха резервирани няколко железопътни вагона, за да ги докарат тук. Слънчевата светлина се разливаше над всичко - над къщата, парка и цветните градини. Времето истински подобаваше на Петдесетница.

Господин и госпожа д-р Щайнер закусваха насаме в своите стаи. Те бяха отседнали в нашите спалня и работна стая, които бяха доста обособени от останалата част на къщата. Д-р Щайнер слезе няколко пъти на долния етаж, за да даде указания. Веднъж също го видях да се качва горе при младия си придружител Гюнтер Вахсмут. Последният ми каза по-късно, че все още бил дълбоко заспал, когато влязъл Рудолф Щайнер.

За мен беше огромно удоволствие да видя всички тези щастливи лица и добре дошлите приятели да влизат в нашата къща, за да участваме заедно във всички тези важни събития. Рудолф Щайнер и Карл застанаха отвън до страничния вход, за да посрещнат пристигащите коли с изтъкнати гости, и най-вече нейно Превъзходителство Елиза фон Молтке.

Междувременно лекционната зала беше подготвена. В трапезарията и вестибюла бяха разположени 130 стола, а бюрото на лектора стоеше в центъра между двете стаи. През последните шест седмици второто крило на имението, което по-рано беше заемал брат ми, беше предоставено на наше разположение, така че голямата зала и стълбището се превърнаха в отлична чакалня за нашите гости. Входните врати стояха широко отворени при пристигането им и до началото на лекцията хората се стичаха право в парка и градините чак до дървената къща край езерото.

Конференцията започна с приветствените думи на съпруга ми и неговите благодарности към Рудолф Щайнер за това, че дойде. Бяха споменати и евритмистите.

Тогава Рудолф Щайнер каза няколко много топли думи, които са подробно записани в стенограмата на „Земеделския курс“.

Лекцията, която последва, беше лесно записана на ръка. Това ни накара да осъзнаем бремето на отговорността, че тук са ни поверени насоки за развитието на съвсем нови изследвания и знания, от които земята се нуждае, за да обнови живота си.

В 11 сутринта имаше предобедна почивка. Цялата публика се отправи към  преддверието, където беше осигурен бюфет за гости. На масите стояха великолепни подноси, отрупани със сандвичи, купи с топли наденички и големи кани с мляко и плодов сок, които се консумираха със здрав апетит.

След почивката имаше дискусия, на която можеха да се задават въпроси. Последва обяд. Нещата бяха организирани по такъв начин, че лекционната зала бързо да може да се превърне в празнично аранжирана трапезария. Хер фон Кошутски обиколи къщата като иконом, приканвайки гостите към масата. Хората бяха поканени по ред да седнат на масата на Рудолф Щайнер, защото ако повече от дванадесет седяха на една маса, не беше достатъчно тихо, за да може да се проведе разговор. Благословията преди хранене беше казана от д-р Вахсмут: „Растителните семена се импулсират в нощта на земята...“, а д-р Щайнер изрече завършващото „Амин“ с подобаващо достойнство.

Следобед шофирах с Мари Щайнер до Вроцлав, за да проучим театъра за евритмичното представление. По-късно към нас се присъединиха Рудолф Щайнер, Карл и синът ми Волфганг. Рудолф Щайнер разгледа всичко старателно. След като хапнахме набързо, отидохме да чуем лекцията върху кармата, изнесена пред членовете.

Късно вечерта, когато колите се бяха върнали в Кобервиц, вечерята беше подредена за Доктора и г-жа д-р Щайнер в стаите им, за да се хранят сами. Останалите седнахме заедно в трапезарията на долния етаж и всеки бързо взе малко хляб и масло за себе си, без никаква церемония – тогава Рудолф Щайнер слезе долу и ни каза, че не иска да яде горе сам и че не е затворник. Той развесели всички ни с шегите си. Някой изтича да вземе ястието му и седяхме заедно с него за един щастлив час около масата за хранене. Изглежда, че той се беше ободрил.

Петдесетница, 8 юни 1924 г.

Това беше Петдесетница, с цялата радост на пролетта. Слънчева светлина отвътре и отвън. В този ден Рудолф Щайнер искаше да разгледа фермата, имението и парка. Преди закуска изсвирих „Сега всички ние благодарим на нашия Бог“ на хармониума, така че цялото домакинство да започне деня с благоговейно чувство. Малко след това д-р Щайнер излезе от стаята си. Той доведе госпожата и тръгнахме пеша, първо през зеленчуковата ми градина. Рудолф Щайнер отбеляза: „Всичко тук изглежда в толкова добър ред. Не беше му убягнало, че бях посипала всички пътеки с пресен чакъл. На малката сводеста врата, водеща от зеленчуковата градина до цветната градина, той огледа с интерес опитите ми с къпиновите растения. Тръгнахме по градинските пътеки, които бяха оградени от двете страни с широки лехи от цъфтящи храсти и рози. Д-р Щайнер смяташе, че както от розите, така и от марулите се вижда, че те не вървят особено добре, поради желязото в почвата. Карл отговори, че всичко тук е наситено с желязо и че водата ни едва се пие. Беше инсталирана пречиствателна станция с два филтърни цилиндъра, от които Рудолф Щайнер опита водата.  

След това той се върна в къщата, вървейки между Карл и мен и ни каза нещо, което в началото звучеше странно, а именно, че желязото тук в земята има връзка с нас. Във вчерашното си обръщение той говори, не без основание, за „Железния граф“ и „Желязната графиня“: „И двамата всъщност имате желязна воля - имам предвид в преследване на вашите цели. Желязото в почвата и желязната воля са свързани, те се привличат едно друго.“ Едва постепенно усетихме значението на тези думи.

След това продължихме към стопанските дворове. Госпожа Щайнер ни разказа как тя и брат й са управлявали имение в дива и необработена част на Русия; те правели всичко сами, с изключение на доенето и торенето.

Кравите ни изглеждаха много доволни от нашето посещението. Междувременно четиринадесетте млади евритмисти, които бяхме поканили на обяд, бяха пристигнали от Вроцлав. Те бяха във възторг от новородените прасенца, които Рудолф Щайнер също намираше за забавни.

Беше ред на разходка из парка. В къпалнята до голямото езеро, което беше изцяло заобиколено от тъмни елхи, Рудолф Щайнер седна за момент, за да поеме прекрасната картина. На езерото Рейнджър се зарадвахме при вида на патица с много патета. Щастливият смях на евритмистите прозвуча над водата - те бяха в лодката; Доктор Щайнер ги обичаше, сякаш бяха негови деца.

Голяма празнична трапеза с много цветя беше подредена за тридесет и шест души за обяд. Младежите седяха в преддверието, чиито сгъваеми врати бяха широко отворени, така че от него беше направена една голяма стая. Нова слънчева бодрост струеше от Доктора към всички нас. Той се изправи и изнесе реч за нашата къща. Бяхме малко смутени да бъдем така високо оценени. Той говори за много топлия прием, който всички бяха получили. След тези думи мисля, че не чух нищо повече от речта. Каролин фон Хайдебранд по-късно ми припомни следния пасаж:

„Скъпи мои приятели, когато племенникът на Кейзерлинг дойде в Дорнах, върху нас се работеше със специална притегателна (магнитна) сила, произлизаща от това, което продължава през него поради връзката му с Кобервиц. На първо място нашият учител по евритмия беше привлечен във Вроцлав от тази притегателна (магнитна) сила. Когато ние самите бяхме привлечени към Кобервиц, първоначално имахме да преодолеем много трудности, но за наше дълбоко удовлетворение успяхме да се съобразим с това привличане. Тук човек преживява, че водата е изцяло пропита с желязо. И така, сега можем също така напълно да разберем силната магнитна сила, която се излъчва оттук. Тя, разбира се, действа не само в почвата и във водата, но и в силите на волята на граф и графиня Кейзерлинг. И чрез тази воля те са работили, за да направят уговорките тук възможни по толкова възхитителен начин.“

„В нашия вестник докладвам за нещата, които се случват [в нашето движение]. Сега ще трябва да докладвам, че цял рояк скакалци се е излял над Кобервиц. Този рояк със сигурност ще погълне всичко и затова ще трябва да представя графинята и графа като доста изтощени след края на конференцията. Но тъй като желязната воля в тях е толкова силна, в бъдеще, когато говорим за тях, ще ги наричаме „Железния граф“ и „Желязната графиня“. Мисля, че говоря тук от името на всички нас, когато сърдечно им благодаря, че ни приеха тук с толкова добра воля. Моля ви да напълните чашите си и да пиете за благосъстоянието на граф и графиня Кейзерлинг, за да могат и в бъдеще да активират своята желязна воля в полза на нашата антропософска работа.“

В 5 ч. следобяд автомобилите се върнаха обратно към града. Фермерите имаха среща във Вроцлав, на която хер Стегеман пожела да разкаже за своите опитности. Рудолф Майер, свещеникът, ми каза, че Карл се е карал с хер Стегеман.

С госпожа Щайнер се качихме по-късно до града и взехме Рудолф Щайнер и Карл, за да ги заведем в концертната зала, където трябваше да се проведе лекцията от 8 часа. Разпитах Карл много укорително в колата; Чух, че се е държал много зле с госта си. Но по средата на това Рудолф Щайнер внезапно се намеси с много весело настроение, като забеляза: „О, аз мисля, че начинът по който се държа бе възхитителен“.

По-късно чух, че двамата мъже са си налетели с пълнокръвен фермерски език. Ректор Барч опитал да им посредничи, но Карл отказал с обяснението, че фермерите се разбирали сами помежду си, разбирали си езика.

Освен публичните му обръщения към младите хора на 9 и 17 юни, и двата Класни урока, имаше също и езотерична среща сутринта на Петдесетница след разходката в парка и градините.

Почти никой не си спомня за тях. Рудолф Щайнер говореше за медитации, които фермерът трябва да насочи към себе си и земята, и за същества, които се спускат в общността на фермата и са активни в земята, растенията и околностите на фермата - и как тогава би било възможно хората да влияят на времето чрез морални сили на волята си. Беше наложително и той говори за дегенерацията на храните и колко е необходимо да се отглеждат нови растения. Също така каза, че трябва да се създаде изцяло нова наука, която да бъде ефективна не сама по себе си, а през езотеричните реалности. Както казах, не успях да получа допълнителни подробности от никого, така че просто ще отбележа тук какво помня от четенето на лекциите, изнесени в Берлин през ноември 1908 г. и от Дорнах на 22 юли 1924 г., и каквото Рудолф Щайнер също беше посочил на малкото фермери през Петдесетница. Той говореше за ангелски хорове, които се събират над местата, където хората формират общности, за да се подготвят за потока от възвишени духовни същества, готови да помогнат на човечеството. Чрез формирането на такива общности човек би могъл да получи достъп до онези йерархии, на които служат природните духове, които от своя страна биха могли да окажат лечебно влияние върху живота на растенията. И Рудолф Щайнер добави, с приятелски поглед към д-р Врееде: „И д-р Врееде е тази, която ще доведе чрез своята работа до връзката с духовете на сферите.“

През ноември 1908 г. Рудолф Щайнер каза следното в лекцията си в Берлин: В момента хората се съгласяват само за математическите истини. Който веднъж ги е приел, знае, че трябва да бъде по следния начин: 3х3 трябва да е равно на 9. Единственият случай, в който може да възникне несъгласие, е когато истината е помрачена от страст, от симпатия и антипатия. Идва време, когато човечеството все повече ще бъде завладяно от разбиране на вътрешния свят на истината. Когато това време настъпи, съгласието ще надделее над цялата индивидуалност. Най-великият мир ще бъде постигнат, когато истината като такава бъде разбрана.

Когато хората доброволно позволяват чувствата им да текат заедно, ще се формира нещо, което отива отвъд човечеството. Когато хората споделят дейности заедно в свобода, те се събират около един център. Човешките чувства, които се сливат в централна точка, дават възможност на възвишени същества да работят като групова душа. Тези висши същества образуват нов вид групова душа, която съoтветства на пълната свобода на индивидуалността, но тяхната дейност зависи от човешкото единодушие. Тя ще лежи в способността на човешките души да определят колко от тези висши същества ще могат да слязат. Колкото по-голямо е различието в човечеството, толкова по-малко ще бъде броят на висшите същества, които могат да слязат. Колкото повече можем да се обединим доброволно в групи, толкова повече възвишени същества ще могат да работят сред нас и толкова по-бързо планетата Земя ще стане одухотворена.

В по-късни времена хората ще живеят във връзка помежду си в условия, които самите те ще са създали. Те ще се обединят в групи според различните си гледни точки. Там те ще могат да развият своята индивидуалност с пълна свобода и в бъдеще ще има много такива асоциации.

 

Михаил

 

На 22 юни 1924 г. в Дорнах Рудолф Щайнер каза подобни неща на онези, към които се обърна по време на езотерично събиране след курса в Кобервиц, което следните приблизителни думи предават: „Сега трябва да направя встъпителна бележка, която трябва да се вземе насериозно. Казаното в разговорите от Коледното събиране може да бъде разкрито на публиката само чрез четене на точния текст. Той не може да бъде предаден в свободен преразказ. Би трябвало да се противопоставя на това!“

„В случай на такива тежки въпроси всяка дума и всяко изречение трябва да бъдат внимателно обмислени. Истински общностен дух трябва да влезе в цялото антропософско движение, в противен случай ще изпаднем в грешката, в която са изпаднали редица наши членове.“

„Тези членове смятаха, че антропософската мъдрост трябва да бъде научно адаптирана. И видяхме колко вреда за антропософското движение бе „постигната“ по този начин – поставям  това в кавички. Това, което наричам отговорност към духовния свят, започва да влиза в сила до изключителна степен. Вярвам, че тези думи, които току-що изговорих, ще бъдат разбрани.“

Това сериозно предупреждение се отнася до факта, че по време на събирането на Петдесетница в Кобервиц, Рудолф Щайнер посочи, че само Словото, както се говори за него в Евангелието на Свети Йоан - в съответствие с Логоса, Универсалното Слово - е годно да предаде истините и знанията за антропософията. Всяка адаптация по смисъла на днешната материалистична наука би погубила езотеричните послания и техният ефект от всеотдайната дейност на Логоса.

Следващите дни от курса бяха повторение на същия ред от събития. Щастливи хора се стичаха рано за лекцията. След много стимулиращата междинна почивка следваше дискусия. След това обедното хранене и без интервал - шофиране за ангажиментите във Вроцлав, от където се връщахме не по-рано от 11ч. всяка вечер.

Цялата къща блестеше от радостта и щастливата дейност на всички. В такава радост човек чувства, че не може да има повече скръб нито сега, нито в бъдещето - точно както в скръбта си човек чувства, че не би могло да има повече радост. Рудолф Щайнер се промени напълно: изглеждаше да дава лекциите с голямо удоволствие и сякаш беше подмладен. От ден на ден той изглеждаше по-добре в здравословно отношение и по-весел, а неговото здраве и доброто му настроение вдъхваха увереност и щастие във всички присъстващи. След първия му отказ да се храни сам вечерта беше решено, че той винаги ще вечеря с нас. Цялото домакинство очакваше с нетърпение това и всички очакваха вечерята с удоволствие. Доктор Щайнер също беше очарователен и се смееше с такава слънчева бодрост, че всички бяха повлияни от него и си лягаха в най-голямо щастие.

На обедното хранене говорихме за новоиздадената автобиография на Рудолф Щайнер. Той се обърна към мен по неговия много ласкав начин и попита какво в нея ме е зарадвало най-много. Отговорих, че това е историята на трите момчета, които той образова във Виена. Човек можеше да им завиди. Той каза, че всъщност са били пет, а от време на време още повече. „Бях в специални отношения с едно малко момче, което беше на пет години. То имаше толкова много енергия в себе си, че не знаеше какво да прави с нея и вечно се оплакваше. Веднъж, когато отидох при него, то се замисли за известно време, но никой израз не го задоволяваше; най-накрая ми каза: „Вие сте глупав като три магарета. "

„Беше прекрасно момче. И имаше чичо Еберхард - продължи той - с когото бях в отлични отношения; той беше много смутен веднъж, когато малкият ми извика пред него: "Чичо Еберхард каза, че ти си най-мърлявият човек, който е виждал". "Да, и защо така?" Попитах го. „Е, вратовръзката ти винаги е крива!“.

По-късно фрау фон Молтке ми каза, че Рудолф Щайнер често й е говорил за тези времена и как, като младеж на двадесет и една години, е бил учител на ученик с увреждания. Щайнер е успял да наблюдава серпентинови образувания, които излизат от астралното тяло на детето. Той се беше съгласил да се заеме с образованието му, при условие, че му се възложат еднолично грижите по детето. Така че в продължение на шест години от живота си Рудолф Щайнер е бил лечебен педагог. През тези години той толкова променил момчето, че то успяло да си вземе зрелостните изпити и да стане лекар.

Поради болезненото храносмилане на Рудолф Щайнер всяко нещо се приготвяше за него по специален начин. Веднъж обаче старият иконом му предложи чиния с апетитна шунка, мислейки, че нещо толкова добро не може да му навреди. Доктор Щайнер отказа смеейки се: „Не, никой не може да иска това от мен!“ Почти на всяко обедно хранене той имаше отлична супа от зеленчуци, билки, сирене и ким, след това две пресни, леко сварени яйца и австрийски сладкиш, направен от брашно. Винаги изяждаше всичко, което му беше дадено, с привидна наслада. Веднъж забелязах с изненада, че той остави супата да престои. Попитах го защо не яде днес. „Защото нямам лъжица.“ беше лаконичният отговор.

Веднъж, когато имаше ягоди за десерт, аз го попитах дали наистина е редно да се култивират ягодите до такъв размер и той отговори, че при определени обстоятелства ягодите могат изцяло да умрат чрез такава практика, тъй като аурата на груповата душа се нарушава от това. Това ми напомни за нашите стари алеи от тополи, които Наполеон беше засадил, за да маркира пътя към Австрия за своята армия, и го попитах дали измирането на тополите е свързано със същото. "Да", отговори той, "майчиното дърво в Америка, от което са отгледани, е умряло."

Има още много, което би могло да се разкаже от тези интересни разговори по време на хранене, които доктор Щайнер също слушаше с оценяващ интерес.

Веднъж Карл каза: „Човек смята, че знае какво е фермер, но изглежда така глупав - като момче от училище, пред огромните експертни познания на Доктора!“ След това той благодари на Рудолф Щайнер за това, което ни беше дал досега, и го помоли да помогне още повече на земеделието. Бях донякъде ужасена от неговата смелост да каже на Доктора, че трябва да се смята за наш главен фермер, но последният отговори, че е поласкан от това, тъй като е наследник на животновъдна линия.

В действителност фермерите се бяха оформили в експериментален кръг под наблюдението на Карл и хер Стегеман. Рудолф Щайнер им каза следните думи, които не могат да бъдат взети достатъчно сериозно, тъй като те бяха поверени на този млад клон на антропософската наука:

„Първо нека да изразя най-дълбокото си удовлетворение, че този експериментален кръг, открит от граф Кейзерлинг, е възникнал, за да разшири селскостопанските интереси. Като начало хер Стегеман разказа някои от възхитителните експериментални усилия, които полага във фермата си. От това възникна дискусия между нашия отличен граф Кейзерлинг и хер Стегеман, която доведе до оформянето на резолюцията, която чухме днес.“

„Но ние трябва да избягваме този тип грешки, които стават очевидни само с течение на времето. Наивно е да си представяме, че професор или друг учен днес може изведнъж да бъде спечелен за антропософията. Това не се случва. Хората несъмнено биха искали да имат антропософията, но не могат да издържат - и с право, както отбелязах – грубо съшитата заедно, объркана смес от антропософия и наука. Няма бъдеще в тази посока. И затова приветствам с огромно удоволствие инициативата на граф Кейзерлинг, чрез която е решено общността на земеделците да се обедини с основаното в Дорнах като Секция по естествени науки. Това беше резултат от Коледната конференция, както и това, което сега възниква. Така каквото и да идва от Дорнах, ще бъде това, което е необходимо.“

„Обаче естествено не мога да се съглася с предложението на граф Кайзерлинг тази група професионалисти да бъде просто изпълнителен орган. Всъщност основата за работата, която ще трябва да свършим в Дорнах, трябва в самото начало да идва от вас. Следователно ще ни трябват активни, най-активни колеги, а не просто изпълнителна организация. Сега, ако ми позволите едно предложение, което беше обсъдено между мен и граф Кайзерлинг няколко пъти през последните дни: имението винаги е индивидуалност в смисъл, че всъщност никога не е същото като друго имение. Климатът и почвените условия дават най-радикалната основа за индивидуалността на едно имение. Имението в Силезия не е същото като имението в Турингия или в Южна Германия. Те всъщност са индивидуалности.“

  „Много неща бяха казани - но при всякаква добра воля и без ирония, тъй като хората по-скоро се радваха - за различията в мненията при първата среща между граф Кейсерлингг и хер Стегеман. Почти си помислих от възникналото тогава, че човек трябва да прецени дали антропософското Ръководство или някой друг, който може да присъства всяка вечер, трябва да държи бойците под контрол. Но постепенно се убедих в нещо съвсем различно. Това, което се изрази чрез тези различни мнения, наистина е основата за вътрешна толерантност сред земеделците - вътрешна търпимост сред колегите. Само външният аспект изглежда груб, но отдолу има известна толерантност; така че мога още веднъж да изразя дълбокото си удовлетворение от случилото се тук чрез вас.“

Беше забележително, че през всички тези дни Рудолф Щайнер беше в съответствие с всички срокове и практически договорености. Това беше урок за нас за това как, като работим заедно с другите, не трябва да нарушаваме плановете и договореностите, които тези други са направили, а трябва да се научим да подчиняваме себе си. Карл отговаряше за дневния график и се опасяваше, че д-р Щайнер не бива да се преуморява, затова го попита дали поне веднъж ще си почине истински. „О, не“ - беше отговорът - „това само ще ме умори“.

Рудолф Щайнер спеше много малко. Спалнята беше така подредена, че редом до леглото имаше една голяма маса, на която можеха да бъдат поставени книги и дoкументи. По-късно гостите ми казаха, че често са вдигали очи към прозореца на Рудолф Щайнер през нощта и там винаги е горяла светлина. И когато човек видеше купчината писма, които му носеше всяка сутрин около 5ч. хер фон Грунелиус, можеше да си представи, че използва нощната тишина не за сън, а за работа. Статиите за Das Goetheanum (Гьотеанумът) трябваше да бъдат изпратени рано и госпожа д-р Вегман ми каза, че Рудолф Щайнер й е писал през ден. През нощта на 14 срещу 15 юни д-р Щайнер, по молба на свещениците на конференцията, написа новия текст за Освещаването на Човека за Йоановден. Рудолф Щайнер ни даваше всекидневен пример за това как трябва да живеем в настоящето и да имаме абсолютно доверие в истинността на духа в земния живот.

И сега трябва да съобщя нещо, което причини на Рудолф Щайнер много болка през тези дни. Една вечер, след като езотеричният клас във Вроцлав вече беше започнал и вратите бяха затворени от портиерите, членове, които били закъснели затропали силно и неспирно по вратата. Портиерите отворили. Докторът трябваше да прекъсне словото си. В края на класа се случи нещо, което със сигурност ще бъде запомнено до края на живота на всички въвлечени. Карл трябваше да се появи на подиума и да съобщи, че портиерите и въпросните членове трябва да се явят пред доктор Щайнер с техните карти. Той им взе членските карти за класа. Чрез това сериозността, идваща с членството в класа – право до най-проникновените дълбочини на нашата карма - беше демонстрирана на всички ни. Д-р Щайнер даде указания на Карл, че по-младите членове трябва да бъдат приети сравнително скоро, а по-старите по-късно.

Рудолф Щайнер играеше активна роля във всичко, което се случи в Кобервиц и в клона във Вроцлав, и е трудно да се избере от всички многобройни записи от онези дни това, което ще е от значение по-късно за онези, които го познават само от творбите му. Затова ще спомена онези дребни неща, които правят за нас така скъп и привлекателен образа на Рудолф Щайнер.

Поканихме на обяд няколко господа, които често затрудняваха Карл като председател на клона във Вроцлав. След това в колата Рудолф Щайнер се наведе към Карл и каза: „Дали това случайно не бяха най-смирените служители на опозицията на Ваше Величество?

Една сутрин Рудолф Щайнер стоеше в залата в очакване аз да се появя. Искаше да ми се извини, защото писалката му беше протекла и мастилото беше отишло върху възглавницата. Можех само да се засмея и да кажа: „Но, докторе, това е очарователно!“ По-късно Рудолф Щайнер обявява: „Графинята не е филистимка; Направих петна от мастило върху красивото й спално бельо, а тя беше много доволна!“ Тогава Вахсмут каза: „Да се надяваме, че те не са като мастилените точки в замъка Вартбург!“

Имаше някакви затруднения пред евритмичното представление в Гьорлиц и то беше отменено. След това решение д-р Щайнер се обърна към мен и каза със сериозен тон: "Да започнеш нещо, без да го завършиш, е по-лошо, отколкото ако човек никога не го е започвал."

Друго изказване на Рудолф Щайнер, което ме занимаваше дълбоко по-късно, беше следното. Хер Уинклер беше попитал д-р Щайнер дали ще ни даде информация за предишното въплъщение на Каспар Хаузер. На следващия ден Рудолф Щайнер му донесе отговора: той направил духовни изследвания както там, където Каспар Хаузер е навлязъл във физическо съществуване, така и там, където е бил убит, но не е могъл да намери индикации за предишно или последващо въплъщение. Той беше висше същество, което имаше доста специална задача на Земята.

В един от следващите дни разгледахме Кройцкирхе (3) и Сандкирхе (4) във Вроцлав. Фрау д-р Щайнер и д-р Вахсмут седяха заедно на първия ред седалки. Рудолф Щайнер стоеше дълго време погълнат пред олтара. Аз бях по-назад сама до един стълб. Изведнъж изпитах чувство сякаш съм напълно изоставена.

Д-р Щайнер се обърна и дойде при мен през всички дълги редици седалки. Той седна до мен за момент и след това се върна до главния олтар. Това беше сърдечната доброта на Рудолф Щайнер.

Вечерта на първата лекция за членовете на групата във Вроцлав, ректор Барч поздрави д-р Щайнер и каза, че пристигането му е очаквано като това на един баща. Доктор Щайнер му благодари приятелски, но отказа да принадлежи към по-старото поколение. След това, внезапно и неочаквано, той се изправи и произнесе думите: „Реших да стана млад отново“. Тези думи имаха нотка на енигматична и разтърсваща дълбочина, тъй като в чертите му можеше да се прочете приближаващата смърт. Те имаха ефекта на прощаване с приятели, сякаш искаха да кажат: „Аз вървя към смъртта, за да стана отново млад, да се родя отново.“

Тази първа лекция беше въведение в тематиката на следващите лекции: карма и как съдбата води през смъртта и раждането и идва до проява в земните сфери между раждането и смъртта. Рудолф Щайнер говори за това как в безброй случаи може да се види, че трудни, скръбни, трагични преживявания идват при добрите хора, докато тези, чиито намерения в никакъв случай не са добри, се срещат не с лоши, а с приятни преживявания в живота. Успяваме да видим как необходимостта се разкрива в природните явления, как резултатът следва причината, но не можем да видим какво е вплетено в духовните връзки на нашия морален живот. За колко хора този въпрос доведе до отчаяние и отхвърляне на божественото - и за колко тези лекции за кармата биха могли да дадат нова смелост да се изправят лице в лице с живота!

За неделния следобед беше предвидена социална вечер в Матиаскунст, на която членовете на Силезия можеха да се срещнат с д-р Щайнер неофициално и да се запознаят с него лично. Сградата на Матиаскунст е разположена насред стари дървета на остров в Одер. Беше бодра, приветлива екскурзия, когато младите хора, кухненският персонал и останалият персонал, с целия запас от провизии, натрупан в колите, потеглиха от Кобервиц към Вроцлав. След няколко речи се изпълни една дълго жадувана мечта на много сърца, а именно тази, че Рудолф Щайнер се предостави изцяло на разположение на всеки, който иска да говори с него. Мнозина бяха дошли да го помолят за съвет, сред тях и сляпа дама, и аз все още виждам жеста на Рудолф Щайнер - как той любящо взе търсещите й ръце в прегръдката си.

Още една картина: развълнуван млад мъж говори на Рудолф Щайнер превъзбудено и очевидно безспирно. Хер фон Кошутски се появява зад гърба на Рудолф Щайнер, вдигайки часовника си като намек към младежа да приключи с говоренето.

Рудолф Щайнер със сигурност беше трогнат от любовта и неограниченото доверие, което му се оказа, но в края той изглеждаше изтощен и ние се радвахме, когато тази успешна вечер се отдаде да бъде доведена до хармоничен край с думи на благодарност и цветя.

На 16 юни се състоя осмата лекция, последната от проведените пред събралите се фермери. Карл се беше договорил с Дорнах да запази в тайна указанията на д-р Щайнер, докато изследователската работа не даде резултати, които могат да бъдат публично оповестени. Участващите се ангажираха да мълчат дотогава. С оглед на това Рудолф Щайнер завърши лекцията си със следните думи: „Съгласен съм напълно със строгата решителност, приета от присъстващите тук наши приятели фермери, а именно, че това, което е дадено тук на всички участници в курса, ще остане за сега в кръга на фермерите. Те ще го подобрят и ще го развият чрез действителни експерименти и тестове, а след това обществото на фермерите - "Експерименталният кръг", който се е сформирал - ще определи момента във времето, когато по негова преценка тестовете и експериментите са достатъчно напреднали, за да позволите тези неща да бъдат публично достояние. Пълното приемане на това се налага поради толерантността, която позволи на редица заинтересовани лица, които не са фактически фермери, да споделят този курс. Сега те трябва да си припомнят добре познатата опера и да сложат катинар на устата си; и да не попаднат в преобладаващата антропософска грешка незабавно да разгласяват онова, което са чули надлъж и нашир. Това често ни е нанасяло вреда. Има голямо значение, например, дали един фермер говори за тези неща или някой, който е отдалечен от земеделския живот. “

За съжаление това предупреждение за неразгласяване на все още непроверени изявления не беше спазено. Много, също и от младите фермери, откровено и ентусиазирано разпространиха новините за това, което стана източник на сериозни вътрешни различия в мненията, а по-късно и на големи трудности.

Тогава Рудолф Щайнер изрази своята благодарност с извънредно мили думи към цялото ни домакинство и всеки негов отделен член, който е бил ангажиран с подготовката и провеждането на този курс.

Записала съм в бележника си някои подробности от следващите дни, които изглежда си струва да бъдат споменати:

Д-р Щайнер беше провел класен урок [на Школата за Духовна наука] и беше принуден да откаже прием на един от членовете, тъй като нервите му бяха в лошо състояние. Казах му с тъга: „Сега той може би ще плаче у дома“. В отговор получих поглед от Доктора, който означаваше: „Не говорете така глупаво! Всеки трябва да понася собствената си карма! '

По друг повод, когато назалните операции бяха обект на разговора, доктор Щайнер направи изключително интересна забележка, че действието на сърцето може да бъде силно засегнато, ако в следствие на такава операция се вдишва твърде много или твърде малко въздух.

В течение на един разговор за наторяването с кравешки рог, попитах дали разбъркването на този тор за нашите големи площи няма да се окаже много трудно. „О, не - отговори той, смеейки се, - във вашия случай е много лесно. Вие винаги имате толкова много посетители тук, така че когато някой изпразни своята чаша кафе, просто слагайте пред него купа за разбъркване.“ Тогава попитах колко кравешки рога трябва да използваме, а Рудолф Щайнер каза, че счита, че щом веднъж нещата се установят, няма да са толкова много.

По време на личен разговор с Карл беше казано, че хората не са обърнали достатъчно внимание какво се случва на Изток. Там е мястото, където съдбата на Европа ще бъде решена, тъй като Германия някога ще бъде просто американска колония. Не присъствах по време на така обсъждания разговор за бъдещето на Германия. Синът ми обаче, който също не беше там, получи следните сведения за това скоро след това от баща си и фрау фон Молтке:

Карл попитал Рудолф Щайнер какво е провидял за бъдещето на Германия, а той отговорил: „Комините на [фабриката] ще се съборят и Германия ще бъде сведена до аграрно състояние“. Тогава Рудолф Щайнер казал много сериозно: „Всичко ще зависи от формирането на острови на монашеско уединение в провинцията, където би могъл да се култивира немският културен и духовен живот. Чуждите земи ще изпратят синовете и дъщерите си там да се обучават.“ След пауза добавил: „И ще бъде дълъг път от един остров до следващия.“

 Рудолф Майер отбеляза този разговор приблизително по следния начин: Германия престава да бъде от политическо значение. Тя ще бъде сведена до аграрно състояние, в което ще имат възможност да съществуват оазиси на духовния живот. Тогава антропософията ще трябва да се разпространи навсякъде в Централна Европа. И тя ще бъде в състояние за това. Германия може да придобие мисия като Гърция след потискането й от Рим - като духовен учител на господстващата раса. Трябва само да признае своята задача, в противен случай Европа ще потъне в пълно варварство и културата ще умре.

Във връзка с този въпрос за съдбата на Европа, който е от жизненоважен интерес за всички наши приятели, бих искала да спомена какво ми каза фрау фон Молтке относно съобщенията от нейния починал съпруг, началник на Генералния щаб, които бяха комуникирани с нея чрез Рудолф Щайнер по следния начин:

 От 1900 до 1914 г. душите бяха обвити в облак от луциферично чувство; от това време до сега то е ариманическо. Вместо да има някакъв ред, Германия сега е купчина отпадъци, която тежи като камък на сърцата ни.

 Духовността на Европа през 9 век е поверена на папа Николай и неговия съветник. По това време необходимите духовни потоци дойдоха в Рим от Одилиенберг, тъй като Св. Одилие беше светлина в мрака на Европа, ефектът от която вече е изчерпан. Подновената връзка с времето на Николай ще бъде възможна едва в края на второто хилядолетие. Днес сърцата са празни, а в главите липсва замисъл. Цели градове ще пропаднат и ще остане само селското стопанство. Всичко ще зависи от хората, които имат смелостта да основават монашески колонии, в които духовният живот може да се култивира. Духовната светлина ще се появи през този век само ако Михаил успее да намери пътя до олтара в Астралната Светлина, на който гори пламъкът, който е застрашен от Ариман.

На този етап бих искала да идентифицирам името Молтке с пълно съзнание, тъй като бяхме предупредени от Рудолф Щайнер, че хората, които са носители на високи цели, могат да бъдат сведени до импотентност, ако имената им не бъдат предадени на потомството по жив начин. Следователно ние носим отговорността да видим, че името Молтке остава с основание в съзнанието на хората, тъй като със сигурност не случайно тези разговори се проведоха в нашата къща.

Фрау фон Молтке осъзнаваше значението на своята отговорност, когато изпрати следното за печат, така че отговорността за съдържанието му да може да бъде споделена от читателите.

Рудолф Щайнер даде писмо на Карл сутринта на заминаването си с молба да го предаде на фрау фон Молтке. Това писмо е публикувано от В. Й. Щайн в неговата книга: Девети век, Световна история в светлината на Светия Граал.

Фрау фон Молтке добави следното за д-р Щайн:

„Уважаеми д-р Щайн,

С удоволствие ще се задължа да ви предоставя следната бележка за вашата книга.

Разговор между папа Николай и неговия съветник Кардинала, който Рудолф Щайнер предава на Елиза фон Молтке на 17 юни 1924г.:

Папата: Трябва ли да загубим онова, което ни е донесла духовността, след като вестта за Разпнатия е свалила небето на земята?

Съветникът: Това, което е остаряло, трябва да избледнее; смъртта е просто обновен живот. Виждам как животът на Европа се издига от упадъка на Азия.

Папата: Това е трудно решение.

Съветникът: Независимо от това то се изисква от висшите сили, така че Ариман да получи правилната посока в душевния живот, която да засияе от Франкония до Изтока. Беше ми казано от Северното сияние, което също притежава душа, докато лежах в собствената си страна една светла лятна вечер и слушах гласа на Габриел, който иска да доведе Нова Европа до рождение.

Папата: Сигурен ли си?

Съветникът: Може да има сигурност само там, където по-висшите сили говорят и съм сигурен, че посланието им е ясно.

Папата: Може би те говорят достатъчно ясно, но също така знам, че идните векове ще тежат много върху душите ни.

Въпросите със световно значение, обхващащи широки периоди от време, вълнуваха сърцата на присъстващите на земеделската конференция; и им беше отговорено от Рудолф Щайнер.

_______

(1) Еркерът (от немски: Erker – „балконче“), наричан още надпуск, е архитектурен елемент, част от етаж на сграда, издадена извън площта на долния етаж. Обикновено запазва функциите си като част от етажа и съответно е остъклена в различна степен.

 (2) Whitsun (също Whitsunday или Whit Sunday) е името, използвано във Великобритания и Северна Ирландия, и по целия свят сред католици, англиканци и методисти за християнския свят ден на Петдесетницата.

(3) Кройцкирхе (на немски Kreuzkirche) - Църква на Светия кръст във Вроцлав, Полша, е двуетажна тухлена готическа църква, находяща се на остров Катедралата.

(4) Сандкирхе (на немски Sandkirche) - Католическа църква във Вроцлав, в Силезия, разположена на малък остров в река Одер, в сърцето на града. Основана през 12 век, тя е една от най-старите готически църкви в страната.

Превод: Стела Василева