КАРМАТА НА ПРАГА
Лекция на д-р Инго Юнге, гр.Олденбург, Германия
Скъпи приятели ,
Какво се случва в момента, когато човек прекрачва Прага? Трябва да се вземе под внимание, че има разлика между предхристиянските времена и случилото се след Смяната на епохите. В предхристиянските времена хората уравновесяваха своята карма в живота между раждането и смъртта чрез физическото си тяло. Кармата не можеше да се вземе в живота след смъртта, защото тогава нямаше Камалока. В онези дни тези, които не можеха да уравновесят кармата си, попадаха в плен на Ариман. Христос преживява това, когато се моли в нощта срещу Разпети петък, виждайки всички онези души, дълбоко под земята, в ариманически плен, като не губеха надежда в Спасителя.
Благодарение на Мистерията на Голгота всичко се променя. Следователно е невъзможно да се сравнява управлението на Гавраил и Михаил преди и след Голгота.
Сега може да се формулира един вечен въпрос: Кога умира човек? Често ме питат за това. Възможно ли е да се види датата на смъртта в хороскопа? Може ли да се изчисли? Това обаче не е необходимо. Просто трябва да попитате починалите. Те знаят това със сигурност. Ние имаме етерно тяло и то има своя собствена големина, започвайки с раждането. В хода на живота, с развитието и растежа, с тези болести, които човек трябва да преодолее, това етерно тяло се изразходва. То започва да се свива и става все по-малко и по-малко. Смъртта настъпва в момента, когато етерното тяло напълно се изчерпи. Починалите могат да видят това и затова могат да кажат колко време ви остава да живеете. Те могат да кажат, че остават два дни или могат да кажат, че остават две години. Те виждат всичко.
Ние можем да питаме починалите кога ще прекрачим Прага. За да се направи това, връзката с тях трябва да бъде по-интензивна от тази, която обикновено имаме. Спомням си някои хора, които имаха няколко дни или седмица живот. По това време у тях се появяваше ясновидство. От тях се чуваше въпросът: „Какво прави тук една отдавна починала баба?“ Починалите виждат, че човекът, когото познават, се готви да прекрачи Прага и да дойде при тях и идваха, за да го вземат със себе си. Починалите са винаги с нас.
Веднъж една от моите пациентки, която притежаваше ясновидство, дори можеше да види елементарните духове, ми каза, че баща ми седи в чакалнята и следи за реда. Тогава си помислих, че може да казва всичко, което си реши. Познавах я от доста време. Често ми задаваше странни въпроси. Така веднъж ми разказа една история. Съседите имали голямо красиво дърво в градината, на което тя често се възхищавала. И тогава един ден те отрязали това дърво. Тя стояла и гледала това място и й се искало да заплаче, когато изведнъж видял танцуващи около дървото гноми, пълни с радост и възторг. Тя не можела да разбере причината за тази радост.
Тук трябва да разберем, че едно дърво, неговият ствол, е нещо мъртво, като земята. И когато дървото се отсече или когато децата берат цветя, чупят клони, има прилив на възторг в природата. Това е чувство на радост и доброта. Когато селянинът коси тревата през лятото, по земята се разнася благословен повей. Но дори и в каменната кариера, когато скалата се руши и се трошат камъните, това е празник за природата. А когато тежките превозни средства асфалтират земята, това е мъчение за нея. Тя плаче и стене под това робство. И всеки път, когато твърдото и скованото се освободят, за земята това е празник.
Затова поисках да знам дали това, което тя казва за баща ми, е истина. Пресметнах на колко години трябваше да е в духовния свят и се оказа, че е в ученическа възраст. Намерих снимка на баща ми, когато беше ученик и я оставих на масата. Тя веднага го позна, като каза - това е баща ви! Тогава й повярвах.
Починалите ни взимат със себе си всеки път, когато заспим. Те са много разочаровани, когато не мислим и нямаме нищо за тях. Ако някога видим тъгата им, никога повече няма да я забравим.
Просто е необходимо да се свърши малко духовна работа през деня, да си спомним за тях и да им дадем нещо. Но това се отнася за нашите сънища. Когато умрем и прекрачим Прага, всичко е различно.
Има обаче един голям проблем, когато говорим за Прага, защото много хора вече са прекрачили този Праг. Имах една пациентка, която имаше това преживяване. Тя ми разказа историята си, как майка й веднъж работела в градината и вадила плевели. А тя, малка ученичка, не можеше да гледа това и отново ги посадила на мястото им. За този ден била предвидена среща на класа около лагерния огън. И понеже се била забавила в градината, отишла на срещата много късно. Когато пристигнала, съучениците й били вече мъртви, защото на мястото, където си направили огън, имало бомба, която избухнала. И защото е садила растенията по това време, тя останала жива. По професия беше станала градинарка.
Това е пример за това как нашата карма ни води в живота. Тогава един ден тази жена почина, посети духовния свят и се върна. Тя се върна сама без помощта на лекари. Докато е в духовния свят, тя чула глас, който й казва: „Върни се, имаш работа там.“
Всички, които веднъж са прекрачвали Прага и са се върнали, казват, че са чували музика с необикновена красота. Те са чували музика с такава красота, която не може да се чуе тук на земята. Това е, което днес се нарича преживяване близо до смъртта. Хората се връщат към земния живот, защото етерното тяло запазва силата си на действие.
Но, разбира се, има хора, които умират по различни причини. Може да се случи злополука или катастрофа, и човекът умира, запазвайки запаса от сили на етерното си тяло. Този остатък от етерна енергия се запазва. Рудолф Щайнер прави кармични изследвания на съдбите и казва, че такива хора правят нещо специално и огромно в новия си живот, правят подвиг, когато настъпи възрастта, в която е дошла смъртта в предишния живот. Този човек притежава неизползваната етерна енергия и може да извършва действия, имайки изключителни сили. Внезапната смърт, която изглежда е нещастен случай, е част от кармата, подготвена от човека за бъдещ живот.
В Дорнах има такъв случай, при който момче, което носи мляко, е смачкано от камион, превозващ мебели. Всички в Дорнах познават това момче и се тревожат за внезапната му смърт. Рудолф Щайнер обяснява, че самото момче я е призовало, за да бъде в духовния свят и да работи като архитект на Гьотеанума. Тогава той е на седем години.
Много ни е трудно да се съгласим с мисълта, че внезапната и трагична смърт може да е резултат от кармична съдба, може да е желана и необходима.
Познаваме много хора, лекари и учители, които се ваксинират сега. Те не могат да бъдат спрени от аргументите на разума и логиката. Вече говорихме за причините за тези явления. Вече говорих за тези хора, които умело симулират духовност.
Това е особено свързано със събитията от Константинополския събор през 869г. Хората трябваше да се откажат от духа, но в неделя трябваше да ходят на църква. За да не стане жертва на инквизицията, човек трябваше да може да се преструва и да изглежда духовен. В същото време в душата живееше нещо друго. А след земната си смърт тези хора бяха като слепи, защото не бяха приеха нищо духовно. В следващия си живот те се превърнаха в многознайници и хипохондрици, живеещи в страх от болест. Такива хора се страхуват от инфекции, нещо, което е измислено сравнително наскоро. Преди тази измислица на Кох и Пастьор за тези хора заразата беше дяволът. Преди беше дяволът, но днес са вирусите. По принцип нищо не се е променило.
Този, който живее посредствен и безплоден живот в страх от болестите и дявола, получава след следващата си земна смърт за водач Ариман. Мисленето им замръзва, а след като се родят отново, те вече не могат да възприемат духовното. Но те имат страхотни способности за дейности като електроника или кибернетика, които не са свързани с чувствата. Духовното е затворено за тях и затова не могат да бъдат убедени. Те ще бъдат ваксинирани.
Говорихме и за друг тип хора, чието мислене също е замръзнало, но по друга причина. Това са хора, които не изпадат в дълбок сън и затова не срещат Архангела. В своите ежедневни грижи те не говорят за нищо духовно. Да се срещне Архангелът в съня е възможно само тогава, когато през деня ти говориш и произнасяш духовни неща.
Мисленето ни води до Ангела, а изреченото слово ни свързва с Архангела. А нашите постъпки ни водят към Духовете на Личността. Но когато човек не произнася, не казва нищо духовно, срещата с Архангела не се случва. Рудолф Щайнер казва, че може да бъде толкова потресаващо, когато осъзнаеш, че почти никой около теб не казва нищо духовно и хората не срещат своя Архангел през нощта. Това се случва с материалистичното мислене, с епохата на Рибите. И когато след смъртта Ангелът предаде човека на Архангела, той (човекът) не познава тяхната доброта. Те са му непознати. За него са чуждо тяло. Той нямат опита, който преживяват хората, които срещат своя Архангел през нощта.
Ще се опитам да го обясня. Когато влезем в духовния свят, ние преживяваме извънземното по начина, по който го прави Ангелът. Преживяваме извънземния свят така, както го прави Архангелът. И след това преживяваме начина, по който Духът на Личността възприема духовния свят и неговите откровения. Как може обикновеният жител на Земята да преживее подобно нещо? Рудолф Щайнер използва интересен израз и казва – оставяме Йерархиите „да се самосдъвчат“ (самопреодолеят) и да се превърнат в своята цялост.
Нека обясня това с прост пример. Представете си човек, който е получил препарат от антропософската медицина. Той веднага се разпределя равномерно по тялото му. Ако имахме камера, която да заснеме разпространението му по тялото, снимката би била прекрасна.
Нещо подобно се случва и с нас, когато Архангелът ни „смила“. Ние сме в него, във всяка част и точка от него. Ние преживяваме света като онова същество от йерархията, в която се намираме. Те ни дават дарове, а ние приемаме от тях всичко, от което се нуждаем, за да създадем през втората половина на живота между смъртта и новото раждане нашето ново тяло.
Затова трябва да предоставим съществото си на йерархиите. Но може и да ни откажат, и тогава да не получим от тях онези дарове, от които се нуждаем, за да станем пълноценни хора. При подготовката за раждането ни може да се окаже, че Архангелът няма да ни даде място в желаната от нас последователност на поколенията, а ще ни изпрати в чужди за нас земя и народ. И тогава няма да можем духовно да приемем и разберем езика на народа, в които сме се оказали. Разбираме думите, използваме ги, говорим, но не разбираме дълбокия смисъл, който е заложен и живее в този език. Всичко казано се отнася за втория тип хора, които сега на Земята са много - тези, които никога не са срещали своя Архангел насън, които не могат да мислят духовно и свръхсетивно. Такива хора вярват на всичко, което им казват медиите и не могат да си представят лъжите на властта. Те не са в състояние да мислят, не могат да си представят, че ги мамят, но могат и знаят как да управляват компютърната техника.
Нека се върнем към основната ни тема – Прагът. Как може човек да разбере, че е починал? Наистина починал, а не само близко до смъртта.
Един алпинист ми разказа как веднъж паднал и прелетял 16 метра в пропастта. В този момент смъртта била много близо. Той видял в детайли целия си живот и можел да си спомни всичко по-късно. Това преживяване било изключително живо.
Има много различни примери. Един от пациентите ми претърпява самолетна катастрофа и преживява тежък шок. Той бил извън тялото си и виждал целия си живот.
Как можем да разберем дали сме мъртви? Как е възможно, прочетох при Рудолф Щайнер, а след това имах едно особено преживяване. Познавах един застраховател. Той застраховаше пациенти и много искаше да застрахова и мен. Но успях да избегна това. Ето, че той се разболя. Имаше рак на панкреаса. Самият той беше застрахован, но не получи обезщетение. Като болен, с помощта на адвокати, той се опита да постигне това, което трябваше да се направи, но безуспешно. Накрая му просветна, че работи за престъпници. По това време жена му го напусна, за да намери най-доброто за себе си. А той лежеше в пълна самота в болницата, съкрушен и нещастен. Страхът от смъртта беше изписан на лицето му. Отидох при него. Той беше много доволен от това неочаквано посещение. Видях ужасния страх на лицето му и се замислих как да го избавя от него. Тогава изведнъж ми хрумна да го попитам: „Знаете ли как може да разберете дали сте мъртъв или просто спите?“ Той прикова очи в мен, като мълчеше. Попитах го - искате ли да знаете? И, разбира се, той наистина искаше да знае.
Тогава му разказах как човек, който е близо до смъртта, се вижда извън тялото си, и как вижда целия си преживян живот, и как целият този видян живот изглежда като живо преживяване. Това отнема три дни. Тогава това, което се вижда, се отдръпва и се разширява. Когато това разширяване и отделяне започне, тогава може да сте сигурни, че сте мъртви. След думите ми той заспа спокойно и без страх.
Когато панорамата на живота се отдръпне, се появяват малки светлинни точки. Остава споменът за миналия живот. До настъпването на Среднощния миров час човекът си спомня миналия си живот, знаейки кой е той. И всички около теб те виждат и виждат живота ти. След три дни се появяват тези светещи точки. Можем да кажем, че приличат на звезди. Рудолф Щайнер казва, че в извънземното ще имаме нужда от светлина. Тези малки светила осветяват обкръжаващото човека извънземно пространство. Но и самият човек трябва да излъчва светлина.
След известно време тези светила ще изгаснат, но след това отново ще заблестят. Можем да кажем, че тук има две състояния. В осветеното състояние човек може да види други починали и да има контакт с тях. А когато светлината угасне, човекът е обгърнат в тъмнина и остава със себе си. Тук може да се направи сравнение с будността и съня, но това не е съвсем вярно. Това са състояния на съвместно съществуване и самота. В същото време човекът никога не заспива. Напротив, той е буден както никога досега. Всичко, което преживява, се възприема изключително на едно високо ниво, което той не е притежавал в земния живот.
Но да се върнем към точката на Прага. Можем да я обозначим като граница между живота и смъртта. Тук човекът оставя земното зад себе си. Бил Гейтс ще трябва да остави милиардите си. Цялото състояние остава зад Прага. Но освен всичко това, освен всички титли и заслуги, е оставено и тялото, а с него и цялата умност и цялата земна наука.
Но какво може да вземе човек със себе си? Със себе си той може да поеме съчувствието, тази духовна сила на съчувствие и съпричастност към хората, които е имал и изпитвал. И благодарение на тази сила, човек ще може да вижда след смъртта духовни образи и телата на мислите. Какво липсва на повечето хора? Съгласен съм, че това е много трудно. Те не притежават достатъчно знания за самите себе си. За другите, например, за съседите, знаем всичко много добре. Ние знаем всички силни и слаби страни на хората около нас. Можем да кажем със сигурност – на този човек може да се разчита, на това може да се вярва, но на това - не може.
Но ни е трудно да кажем всичко това толкова точно за себе си. Веднъж Гьоте като държавен служител трябвало да подпише смъртна присъда. Три дни го измъчвали съмнения. И когато я подписал, добавил най-отдолу – „Аз също“, т.е. „И аз можех да направя това“. Всичко това са обстоятелствата на живота, неговите условия, възпитание. Те са отговорни за онова, което човек прави. Познанието за себе си, ако е налице, няма да напусне човека след смъртта му.
Ако си строг към себе си и си се изследвал като под микроскоп, опитай се да разбереш кой си ти. Открийте своите силни и слаби страни. Интересното е, че като деца се отнасяме с отвращение към някои неща, които възрастните вършат, като си казваме, че няма да ги правим.
Имах един особен случай в живота си, когато работех като лекар в болница. Седнахме сутринта за почивка, пихме кафе, но изведнъж се наложи да се направи някакъв рентген и се хванах да казвам на сестрата - "Донесете…!" Чувствах се толкова засрамен и преди тя да стане и да тръгне, успях да я помоля да остане, за да отида аз. Тя също има право на почивка, кафе и закуска. Винаги съм мразел, когато хората принуждават другите за нещо.
Копираме лошите навици на света около нас, особено през първите 9 ½ години, като имитираме. Виждаме нещата, които мразим, които презираме, но след това ги правим сами. Това е силата на подражанието и навика. И развивайки сетивното самосъзнание, можем да започнем да чувстваме неправилността на собственото си поведение. В това имаме големи проблеми и трябва да работим най-много.
Ако човек успее да прехвърли част от самосъзнанието си отвъд Прага, тогава той ще има способността да се осъзнае като част от йерархичния свят, да осъзнае себе си в собствените си преживявания. Ще бъде възможно да усети какво чувства Архангелът или Архаят. Но когато човек не носи това самосъзнание, когато му се струва, че е бил най-добрият и най-великият на света, а всички останали са правили само грешки и затова цялата отговорност лежи върху тях, тогава човекът ще бъде сляп. Тогава той ще бъде егоист и материалист. Тогава човекът няма да има никаква връзка и ще остане сляп. Голям брой хора прекрачват Прага днес, без да разбират каква съдба ги очаква.
Има една книга, наречена "Мостът между живите и мъртвите". В нея се описва какво ще се случи с тези, които не са искали да знаят за нищо друго, освен за себе си. Това е много егоистично и материалистично. Такива хора не са непременно лоши, но те не са имали способността да са самокритични и обективно да оценяват собствените си действия. Тук трябва да разберем една важна мисъл, която е толкова важна за нас, живеещи сега, когато е необходимо да разберем, че имаме нужда от допълнителни занимания, за да се научим и да овладеем това чувство.
Имам един малък пример, който може да изглежда смешен и забавен. През лятото, когато хората обикновено правят барбекю, се канят гости и аз имах точно такъв случай, при който човек яде на такъв пикник и получава пристъп на панкреатит. Този човек, когото познавам, имаше в този момент квадрат на Сатурн. Той беше спасен. Но онзи, който печеше наденицата, стоеше пред барбекюто и се чувстваше като майстор. В действителност обаче нямаше нужните умения и не забелязваше как всичко изгаря, покрито с пепел, ставайки негодно за консумация. Когато този човек умре, когато види всичко, което е било в действителност, той разбира какъв глупак всъщност е бил: „Не бях толкова готин, колкото изглеждах и хората знаеха това.“
Или учителят по математика, който чертае формули и задачи на дъската, обяснява ги, но приспива класа. Един от учениците си спомня прекрасно всичко, което се случва и това, че никой нищо не разбира от обяснението на учителя. Когато този учител почине, за него се отваря „прозорец“. Той получава частица от чувството за самосъзнание и започва да вижда нещата около себе си в духовния свят.
Практически, ако мислим и си спомняме какво сме имали с починалите, времето, прекарано с тях, всички тези преживявания с тях, тези спомени за тях, те ще ни помогнат да създадем липсващо чувство за самосъзнание в живота след смъртта. И всеки път, когато мислим за починалия, се отваря „прозорец“ и започваме да виждаме духовния свят.
Но нещо друго, дори най-важното, минава през Прага с нас. Това е волята. Тя свободно преминава през Прага с всеки от нас. Но какво е волята? Волята - това е спящият човек. Това е метаболизмът, нашите мускули, нашето дишане, дейността на нашите органи. Всичко това е нашата воля. Нашите волеви органи могат да се сравнят с твърдия диск на компютъра. Това е лош пример, но все пак. Те помнят всичко като компютър, който записва и помни всичко зададено.
Но за разлика от компютъра, нашите органи помнят всичко. Ето ние седим тук, слушаме лекцията, а белите ни дробове работят и ние помним всичко, което се казва. Всичко казано отива в белите дробове. Когато се приберем и хапнем нещо вкусно, то влиза в черния ни дроб. Черният дроб помни всичко, което е доставяло удоволствие. Всичко свързано с добрия вкус. Дори музиката. Всичко, свързано с белтъчините и азота, отива в бъбреците. Всички преживявания на радост и скръб отиват в сърцето ни.
Органите могат да се разболеят. Това означава, че всичко отложено в тях, започва да излиза. Когато белият дроб е болен, тези спомени водят до натрапливо състояние, натрапливи идеи и действия. Познавам една пациентка, която постоянно си миеше ръцете и използваше три сапуна на ден. Тя страдаше от манията, че ръцете й са мръсни. Аз лекувах белия й дроб. Като дете тя беше страдала от настинки, тъпчейки се с антибиотици. След лечението състоянието й се подобри. Когато боли сърцето, това често се случва с шефовете, лицето им се зачервява и ги обзема гняв. Опитайте се да не се съгласите с председателя на Управителния съвет. Той ще пламне от ярост.
Но нека разгледаме случая, когато всички органи са непокътнати и здрави. Те, като волеви органи, отиват с нас в извънземния свят. В живота между смъртта и новото раждане се преобразяват. Цялата наша воля ще бъде главата. Старата глава ние отстраняваме, тя вече е изпълнила своята функция. Всеки път, при всяко прераждане, старата глава се отстранява. И от всички дела, волеви усилия, органичен труд, се създава нова глава. Нашите черва ще бъдат кохлеята на ухото. Далакът, разположен отляво и отиващ вдясно, преминава през черния дроб и се превръща в ушния канал. Ходилата на краката ни ще станат тъпанчетата.
Всичко, което е, ще се преработи и ще стане част от главата. Белият дроб, това е особено важно и е свързано с нашето духовно възприятие, ще стане наше лице. Дали някой изглежда като крадец или е изпълнен с дух, това е свързано с полученото от човека чрез духовните неща. Дали гледа само футбол или се състезава, или има нещо друго, което го интересува. Черният дроб ще стане мозък, а бъбреците ще се превърнат в основа на темперамента. Всичко, което е било волята и обмяната на веществата, всичко това ще бъде прекроено. И волята достига до Среднощния миров час. В този Среднощен час волята все още присъства. Но в него нямаме срещи и контакти. Ние сме на нашата звезда в пълна самота. Заобиколени сме от живата мъдрост и от тази самота възникват две нови сили. Една от тези сили е силата на паметта. Колкото повече сме в самота в духовния свят, толкова по-голяма ще бъде силата на паметта. Но това не е желателно, защото е трудно да се забравя и трудно да се прощава. Човек може да стане меланхолик, когато има голяма сила на паметта.
Има още нещо, което възниква в детството заради тази самота – страховете. Прекалено голямата самота поражда страхове. Този страх ще се превърне в нова воля. И от новата воля ще възникнат нови телесни органи. Това, което виси под главата - гърдите, крайниците. Всичко това е резултат на волята.
Но все още има едно същество, с което сме принудени да се борим и то отслабва волята ни. Затова ни направи прекрасен и великолепен подарък за началото на ерата на Рибите. То ни подари интелектуалното мислене. С помощта на интелектуалното мислене можете да имате удобен живот, но това отслабва волята.
Всяка форма на техническа помощ: кафе машина, електрическа четка за зъби, всичко, което опростява работата ни, ни прави със слаба воля. Трябва да следим за това да можем да контролираме волята си и да работим върху нея.
Рудолф Щайнер ни показа интересни възможности за развитие на волята. Например, бихме могли да правим неща, които не е необходимо да правим. Това укрепва волята. Вечер, например, запомнете всичко, което е било през деня. Или медитация, например. Всичко, което ни дава шанс и възможност да погледнем себе си и живота си. Запитайте се кое е било добро и кое лошо. Волята е най-важното нещо, което трябва да укрепим в живота си между раждането и смъртта, защото в извънземния живот тя ще ни даде нашето самоусещане и ще създаде нашето ново тяло.
Превод: Дорина Василева