Споделено от Дарина Шентова: Беоулф (4)

Submitted by admin 2 on Пон., 01/11/2021 - 08:16
Микеланджело

ПЪРВА ЧАСТ: ЕОН ВЕЧНОСТТА

Разглеждайки Михаиловото настроение от Календара на душата, на 29 септември Х. призова да прогоним страха и да престанем да се презапасяваме с камари съмнителна сигурност. Y. упомена висящия като дамоклев меч съвременен проблем екзистенциална несигурност. Z. бързо реагира с контравъпрос: как може да си несигурен като знаеш, че си вечен?! И така, наред с дуалността Всичко тече Хронос и Зануляване Кайрос, на сцената се яви третият, Еон Вечността.

О МИГ ПРЕКРАСЕН

Dem Augenblicke moecht ich sagen:

Verweile doch, du bist so schoen

Goethe, Faust

 

Единственият начин

да постигнем вечността

е да приемем  и да потвърдим

мига на любовта.

О миг прекрасен остани –

е безнадежден вопъл.

О миг прекрасен повтори се –

е невъзможен вопъл.

О миг прекрасен –

ще те създам отново

е същността на битието.

4 юли, 2000 год.

Преди да направим опит да разберем какво ни казва горната словесна волеизява, нека видим какво ни явява вечността. Ако смъртта на физическото тяло не е краят, можем ли да отъждествим понятието вечност с понятието безсмъртие? Кое точно в човека подлежи на безсмъртие? За да отговорим на това, е нужно да поставим условията на Земята срещу условията на Всемира и човека в тях.

И така, Z. реагира с контравъпрос:  как може да си несигурен като знаеш, че си вечен?! Следва въпрос към контравъпроса: достатъчно ли е знанието, че си вечен да те спаси от чувството несигурност? Дали това усещане може да се проследи назад във времето? Не беше ли древният грък, който предпочиташе да бъде просяк на този свят, нежели цар в подземното царство на Хадес? Да си припомним как през пети-шести век преди Христа, на фона на растящ интерес към земното и разклатена вяра в безсмъртието, за човечеството назряваха основополагащи светогледи в начеващата област Философия.

Без съмнение чрез чиста философия човек отива дотам да се чувства свързан с Вселената. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Все пак, ако усещането ти за вечност е свързано с убеждението, че след смъртта се присъединяваш към Универсума, ти се приравняваш към  минерала, растението и животното, които също преминават след разрухата към Първопричината... Какво е различното при човека? Какво пренася човека от земята към Космоса, което го прави уникално създание и придава за него особен смисъл на понятието вечност, безсмъртие?

 

Христос

 

Единствено човешкото съзнание е оплодотворено веднъж и завинаги от Божествена саможертва, каквато друга в такъв мащаб няма. Саможертва - залог за бъдещето на целия Космос. Един Бог „зарязва“ вечността и потопен в земно човешко тяло преминава през стъргата на страданието и смъртта. Така дава смъртта като преживяно знание на другите богове, на Вселената, а с Възкресението дава на човешкия род сигурност в пребъдването в Духа, тоест безсмъртието.

 

Христос

 

След Луциферическото изкушение/Грехопадението, хората влизат в колелото на преражданията, създават собствена карма, последствие от делата им, които до края на развитието си, ще изплащат. Но от дълговете и греховете на хората аурата на Земята е силно затлачена. За да може Земята да продължи да се развива заедно с човешкия род като негово планетно обиталище със следващи степени на развитие, Христос Исус я изчиства и спасява от погибел. Той има тази възможност като същество не от този свят, като  космическо същество.

 

Христос

 

И вместо да изпита страданието да види последствията за земята  от своите дългове и грехове, изписани в панорамата на Акашовата летопис, човек ще бъде посрещнат от сияйния образ на Този, Който чрез жертвата на кръстната смърт е поел всичко това върху Себе Си. Затова е нужно да се изпълни човек в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество, новият господар и повелител на кармата. И да подпомага сиянието му със своето разбиране и следване.

 

Христос

 

Един Бог трябваше да смени несигурността. Учудването беше голямо.

В рамките на един съзнателен живот делото на Христос се разкри, обхващайки всичко, що е земя, облаци и звезди. Страданието беше изтрито. Състраданието се възкачи. Хилядолетното отрицание потъна вдън земя и новите замъци станаха бази за съзерцание, където пулсира знание, състрадание и любов. („Беоулф-Осеново,1999“)

Преди Христа в старите мистерии се е преподавала мъдрост, космическо знание и лечение под надзора на жреци и йерофанти. Еврейските племена са били възпитавани във воля-морал чрез закона /Мойсеевите скрижали и пр./, за което свидетелства Старият завет. „Вододелът“, разделящ Земята на преди и след, се явява Мистерията на Голгота. Чрез богочовека Христос Исус на планетата Земя и в човека бива въведена нова духовна сила - силата на любовта. Сила, с която ако човек е живял осъзнато преди смъртта, го прави жив в друга форма и след смъртта!

Обичай Господа Бога твоего повече от всичко! Обичай ближния като самия себе си! Обичай врага си! – тази любов, отхранена в душата ти, ще те пренесе безопасно през Портата на смъртта. Това е съзнателната мисъл, която ще подкрепи и подсили душата, за да продължи нейният живот и след смъртта. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето себесъзнание като един аз, носещ Христос в себе си. Не аз, Христос в мен. /СС-155, Христос и човешката душа/

Дарина Шентова

1 ноември, 2021 год.

_______________________________________________________

Илюстрации: Микеланджело Буонароти, фрески „Страшният съд“ – над олтара в Сикстинската капела /1536-1541/

Споделено от Дарина Шентова