Д-р Рита Лерой и д-р Ханс Вернер: Цялостно лечение на раковата болест (5)

Цялостно лечение на раковата болест

Човешко битие и болест

Всеки човек, който внимателно хвърли поглед върху изминалия си живот, може да установи, че две сили определят неговия жизнен път. Всичко, което идва от обкръжението като възприятия, събития, изживявания, но също и като жизнени елементи – светлина, топлина, вода и храна, и въздейства върху човека така, че трябва да се преработи и да се преобрази, да стане негово. От друга страна от вътрешността на собственото същество действат конституционни, съпротивителни и разтварящи жизнени и духовни сили, които по индивидуален начин определят формата на реакциите, които могат да преобразят това, което навлиза в организма отвън.

Между тези две сили се намира и действа в свобода или по принуда азът, като изгражда бъдещата си съдба. Значи от света, който се намира извън човека, както и от собствения вътрешен свят се пораждат въздействия, които като страдание и болест, като радост и здраве определят човешкия живот. Когато човек се разболее, то поради болестта могат от това състояние да се породят въпроси относно досегашния и бъдещия живот – и тук лежи същинският смисъл на болестта.

Засегнатият от раковото заболяване

Да се разболее от рак е едно събитие, което засяга днешния човек до дълбините на неговото вътрешно съществуване. В него непосредствено изплуват въпроси, които той най­често е отбягвал или потискал. Едно такова поведение лежи в основните тенденции на съвременния живот и мироглед, които поощряват стремежа към материално задоволяване, удоволствие, опиянение и самоизживяване, и пречат на появата на въпроси, запитващи: откъде, накъде и какъв е смисълът.

Две врати се намират на границите на нашето земно съществуване: вратата на раждането и вратата на смъртта. Който трябва да живее с раковото заболяване, без да иска най­напред обръща поглед към вратата на смъртта. Изведнъж ужасно близко се появява това, което ние хората вечно носим в себе си, като постоянен придружител в нашия живот, но не искаме да знаем нищо за него. Изведнъж се събуждат въпроси за смисъла на смъртта, за живота след смъртта, за отношението на земния живот към следсмъртния живот. Но погледът се връща и назад към вратата на раждането с плахия въпрос: Правилно ли изживях досегашния си живот? Моят живот имаше ли някакъв смисъл? Изпълнил ли съм моите жизнени задачи? Подготвен ли съм за смъртта? Появяват се въпроси, чийто отговор едва сега може да ни разкрие смисъла на нашето човешко битие.

Причини и предварителни степени на раковото заболяване

Дълбочините на раковото заболяване са така многостранни, както човекът е многостранно същество в неговото телесно, душевно и духовно битие. За това говорихме вече в първата глава. Подробно описание на тези факти ще прекрачи рамките на този бюлетин, но въпреки това ще споменем следното:

Във въведението бяха описани силови въздействия, които действат в изграждането на жизнения път на човека, в неговата биография. Това, което идвайки от външния свят, се насочва към духовната, душевната и телесната област в човека в продължение на живота му, в днешно време е проникнато в голяма степен с разрушителни сили. Те се пораждат поради отчуждаването от природата, поради напредъка на техническото перфекциониране и поради материализирането на културата и науката. За това свръхмощно нахлуване на разрушителни сили не са дорасли вече съпротивителните сили на човешкия организъм. Тези съпротивителни сили обаче са това, което телесно­душевно­духовно държи човека в неговия образ като индивидуална цялост.

Неовладени душевни или веществени «субстанции» могат да се развиват с години или с десетилетия, и като първоначално предизвикат функционални нарушения в органите, по­късно неспецифични нарушения във веществообмена могат да доведат накрая дотам, интегрираното в човешкия цялостен организъм образуване на клетки да стане самостоятелно в някой орган и да породи тумора.

Когато раковото заболяване се разглежда така, туморът може да бъде само последният стадий на едно болестно развитие, продължаващо дълго време и преминаващо през различни степени. Сега болестта е стигнала до стадий, в който тя може да се види сетивно. От това става ясно, че не всички предварителни степени на раковото заболяване непременно трябва да доведат до образуване на тумор. Те могат да се преодоляват от организма, да застинат в определен стадий, или просто да нямат достатъчно време в течение на живота, за да се развият до тумор. Това има много голямо значение за лечението на това заболяване, защото операции, облъчване и химотерапия се насочват само директно към тумора, значи въздействат на променените клетки, но не вземат под внимание лежащото в израждането на клетките общо заболяване на човека.

Въпросът за истината

Разгледахме рака като заболяване, което обхваща целия човек и чиято последна фаза е същинският тумор. Опитахме се да схванем дълбокия смисъл на това заболяване. Трябва ли под този аспект да скрием от самия болен истината за болестта? Трябва ли след една операция да замъглим диагнозата чрез предпазливото твърдение, че още не става въпрос за рак, а са отстранени само някои изродили се клетки? Трябва ли след операция и облъчване, или след само облъчване да кажем на пациента, че той сега е здрав, че няма защо да се страхува и може да води по­нататък нормален живот? Ние сме изцяло срещу този начин на поведение. Един възрастен човек има правото да научи истината. Операция, облъчване, а също и лечението със цитостатика (потискащи растежа на клетките, най­често химически отрови за клетките) са насочени изключително към тумора, но не въздействат върху това, което описахме като заболяване на цялостния човек. Освен това прилагането на химотерапията, а също и облъчването, разрушават точно съпротивителните сили, чието отслабване в крайна сметка е довело до образуването на тумора. Значи не бива да се отнема на пациента нито шанса за по­нататъшно лечение, нито вътрешното осъзнаване.

Спрямо това заболяване може да има правилно отношение само болният, който познавайки цялата истина, смело променя отношението си към живота и прави всичко възможно, за да избегне ново връщане на болестта. Затова е от особено значение да се знае, че нашият земен живот от една страна е само кратък отрязък от общото ни битие, но пък всеки земен живот е от голямо значение. Защото само в земното въплъщение се учим, развиваме се и можем да уредим съдбовните си равносметки. Ние трябва да се учим да поглеждаме без страх към вратата на смъртта, която в действителност е вратата към нов живот.[10] Но също трябва да направим всичко възможно, за да запазим нашата личност, която да изпълни своите задачи и задължения в този земен живот.

 

Когато започнем да разговаряме с пациента за неговата болест, не бива без подготовка да го конфронтираме с истината. Във всеки случай един такъв разговор би трябвало да се съобрази с индивидуалните дадености, неговите сили, устойчивост и да се избере подходящият момент. Често са необходими повече разговори, за да може да се обясни истината на болния. Всяка схематичност в този деликатен случай трябва да се избягва. Цел при това трябва да бъде само доброто на човека. Лекарят или близките следва обаче винаги да са наясно, че раковата болест трябва да се разбира като призив за осмисляне и промяна на живота.

Видове и дълготрайност на лечението

Операция

Когато условията са подходящи за това, след откриването на един тумор се извършва операция. Важна е правилната душевна подготовка за това събитие. В смисъла на тук описания начин на лечение, веднага с установяването на един тумор, трябва да се започне лечение с бял имел, най­малко една до три седмици преди операцията. Той засилва, както ще бъде описано по­нататък, собствените съпротивителни сили и по време на операцията пречи за разпространяването на раковите клетки.

Операцията има за цел, колкото е възможно да отстрани тумора. Относно облъчването и химотерапията тук не можем по­задълбочено да вземем отношение. При тяхното прилагане трябва да се вземат под внимание всички фактори, които са против или за, при строго съобразяване с индивидуалната ситуация на пациента. Ако се вземе решение за тяхното прилагане, и за двата вида лечение, ние препоръчваме да бъдат придружени с терапия с бял имел.

Лечение с белия имел

Белият имел (Viscum album) се въведе в лечението на туморните заболявания от Рудолф Щайнер. В неговото лечебно действие преди всичко са залегнали два принципа. Единият се насочва директно към изродената клетка. Вторият призовава организма отново да включи «изпадналите извън нея» органи в цялостната си организация. Директното разрушаване на раковата клетка и засилването на собствените съпротивителни сили на организма срещу тумора се допълват в действието на това лечебно растение. Досега няма друг такъв медикамент, който да обединява в себе си тези две възможности за борба с рака.

Лечението се извършва под формата на подкожни инжекции. Само чай от бял имел в никакъв случай няма да е достатъчен за преборване с тумора. Не става въпрос само за веществата, които се съдържат в белия имел, а за тяхното действие, предизвикано отчасти от съвсем нов вид фармацевтични методи на обработка. При терапията играят роля също и сортовете бял имел, които растат на различни дървета­домакини. Чрез прибавянето на динамизирани метали лекарството може да се насочи към определени органи и да се засили действието на препаратите от бял имел. На пазара се предлагат различни препарати от белия имел.[11] Те се различават по различните начини на приготовление.

 

От дълги наблюдения знаем, че шансовете човек да оздравее след операцията напълно, се увеличават в най­голяма степен чрез лечението с препаратите от белия имел. Ако въпреки всичко се получи обостряне на болестта, това в никакъв случай не бива да е основание човек да се обезкуражи и да си каже: Каква полза имаше от лечението? В някои случаи са необходими години, за да се преодолее това, което се е развивало години или десетилетия, започвайки от душевни или физически натоварвания, минавайки през общи нарушения на обмяната, стигайки до предракови състояния и накрая до тумора. То трябва да се преобрази, за да се премине в ново здравословно състояние. Дори и да има отново изостряне на болестта, излекуването е възможно.

Допълващо медикаментозно лечение

Лечението с белия имел може да се подкрепи с придружаваща медикаментозна терапия. Ракът, както вече споменахме няколко пъти, е заболяване на целия човек и протича паралелно с нарушения в различни органни системи. Така би трябвало сърце, кръвообращение, дишане, храносмилане, черен дроб, бъбреци и кръв да бъдат засилени и поощрени отново по здравословен начин да се включат в целия организъм. Затова служат природосъобразни лечебни средства от минералния, растителния и животинския свят[12], които се приемат вътрешно, инжектират се, или се прилагат външно. Една широка възможност преди всичко се предлага с компреси, мазила, масажи с различни лечебни субстанции, които дават възможност за диференцирано, индивидуално лечение.

 

Едногодишен мъжки (вдясно) и женски (ляво) стрък на бял имел с бели плодове (Wiscum album). Цъфтящите клончета са силно увеличени.

Физиотерапевтични мерки

Засилването на съпротивителните сили на организма се постига с прилагането на различни водни процедури. Баня за повишаване на температурата ((Schlenzbad, затопляща баня по Цабел и др.) имат дълбоко въздействие върху организма и с това също и върху тумора. По­деликатна, но не по­малко въздействаща, е банята с етерични масла[13]

Dauerbrause (?!) (може би смяна на студен с топъл душ бел.пр.) и лечението по Кнайп също възбуждат топлинния организъм и стабилизират нарушените ритмични процеси в тялото. Също и масажите, особено ритмичният масаж по Хаушка, може да окаже помощ.

Хранене и средства за наслада

С храненето имаме съществен фактор в ръцете си, за да запазим здравето си и да поощрим организма си в изграждането на собствената субстанция. Особено трябва да внимаваме да употребяваме хранителни средства, които не съдържат остатъци от изкуственото наторяване и борбата с насекоми­вредители, от мерките за угояване и техниката за разкрасяване на храните. Биологично­динамичните или биологично отглежданите храни са далеч по­бедни на такива химически отрови.[14] Млади картофи, домати, гъби, консерви и средства за наслада като алкохол, захарни изделия и никотин, нямат място в храненето на болния от рак. Добре е много да се намали употребата на цветно зеле, бобови растения и преди всичко на месо. Млечно­вегетарианската смесена храна с плодове салати и зърнени храни, подправена с пресни и сухи подправки, приготвена с любов, дори и при спазване на споменатите ограничения, може да се превърне в истинско удоволствие, което е много важно. Равномерният ритъм на хранене, цветя на масата, приятни събеседници са важни условия, за да може храненето да разгърне своето подсилващо и изграждащо действие.

Терапия с изкуства

В творчеството си човекът на изкуството се опитва възможно с най­голямо съвършенство да направи духовните сили и взаимовръзки сетивно възприемаеми. По свойствения начин на изобразяването се създава картина на една „идея“. Чрез това човекът – като наслаждаващ се на изкуството, – може да се свърже с творческите сили, които са изградили света и самия човек и все още го доизграждат. В този смисъл изкуството е истинска културна терапия. Освен това всеобщо въздействие на изкуството, терапията с изкуството се стреми към още нещо особено: Всяко изкуство използва определени основни елементи за присъщите му изразни средства. Художествената терапия[15] обаче иска освен това да приложи тези основни елементи целенасочено, често по много едностранчив начин, подобно на това, което прави лекарят с медикаментите, за да може отново да въведе болестните процеси в здравословната общност. При това за художествената терапия е важно, че тя по определен начин се повтаря. Не самите произведения на изкуството трябва да бъдат създадени, а лекарят и терапевтът, познавайки действието на отделните елементи на художествената дейност върху болестно променените физиологични процеси в човека, трябва да ги предпишат и да ги упражняват с пациента. Така например в музикалната терапия няма стремеж да се образоват способности, да се свири добре на един инструмент, а се упражняват отделни основни елементи, като интервали, ритми, или различни инструменти, с което се постига лечебно въздействие. Художествената терапия – в нейното диференцирано прилагане и широк обхват на приложението – е форма на лечение, която не стои по­назад от медикаментозните методи на лечение.

В пластицирането пациентът сътворява и изживява пространствени форми. Това според дадената болест се прави, като се оформят пластични повърхности, празни пространства, куполи, ръбове или черти. При тази дейност в докосването и движението той непосредствено изживява способностите на своите ръце да създават форми. Това въздейства чак до формообразуващите сили на неговия организъм.

При рисуването пациентът е доведен до изживяването и работата с багрите, с техните особености, противоположности и общности, с техните формиращи тенденции и собствен живот. Чрез това могат да бъдат възбудени или потиснати определени телесни процеси.

Чрез музикалната терапия отново може да се изучи слушането и чрез прозвучаването на различните музикални инструменти, да се упражнява способността за различаване. Прилагането на основните елементи беше вече споменато по­горе.

При рецитирането като терапия се употребяват звуковете в техните съзидателни жестове. Силите, които при детето импулсират подвижността на крайниците, по­късно се установяват в двигателния организъм, като служат за произнасянето на говорните звукове. Отделни звукове, поредици от звукове или стихотворни ритми се прилагат по разнообразни начини. Когато се насочва вниманието върху звуковото съдържание на думата, да, върху отделния звук, се събужда едно непознато до сега уважение (страхопочитание) пред езика. Творческата сила на словото отново се изживява и при това оформеният дихателен поток се чувства чак до костния скелет.

От особено значение и важност е лечебната евритмия.[16] Съдържащата се в звуковете на говора форма на движение, която като остатък се съдържа в жестовете на ръцете при говоренето, се упражнява специално, като се употребяват единични звукове или поредица от звукове. Присъщата на звуковете собствена динамика може да се насочи да въздейства чак до ритмите на физиологичните процеси. Не само звуковете, но също и тоновете могат да се приложат при лечебната евритмия. Лечебната евритмия е елемент, който довежда в хармонично съзвучие мисленето, чувстването и волята. Тя представлява отделна самостоятелна форма на терапия сред антропософската медицина и трябва да се предпише само от лекар.

При лечение с багри пациентът се излага всеки ден на друг цветови нюанс, като в него се поражда съответният комплементарен цвят. Това е силно активиране на способността за възприятие, която днес често е закърняла. Чрез ритмично повтарящия се всяка седмица процес, към който се прибавят и определени тонови или звукови поредици, както и евритмични движения, като се включват и впечатления от осезателното сетиво, пациентите се насочват към оздравително упражняване отново да възприемат различните сетивни качества. Това е особено важно точно за застрашените и болните от рак, които лесно се отдават на усещанията на своето тяло и изгубват отворения поглед за събитията в света.