Рудолф Щайнер: Интуитивното познание като трета крачка от съвременното посвещение (6)

Submitted by admin 2 on Нед., 01/08/2021 - 09:35
Рудолф Щайнер

Интуиция и съвест

…Това, което се проявява смътно, предчувстващо за човека в съвестта, е отблясък, така да се каже, сянка на най-висшето, което се достига едва в истинската интуиция, в най-висшето възможно за човека първоначално като земен човек вид познание. Човек наистина има като земен човек нещо от най-долното (обичайната интуиция) и съответно отражението на най-висшето, което се достига едва в интуицията. Като земен човек, първоначално напълно му липсват средните области. Той трябва да ги достигне чрез имагинация и инспирация. Интуицията в чистото, нравственото усещане, в съдържанието на моралната съвест е земно отражение на това, което тогава се появява като интуиция. Така че може да се каже, че когато човек, като иницииран, като опознаващ, се издигне до истинското интуитивно опознаване на света, светът, който той иначе познава само в природните закони, му става така интимен, така свързан с него, както за него като земен човек иначе се представя моралният свят.

И точно това е значимото в човешкото същество на Земята, че ние като с вътрешно смътно предчувствие сме свързани с най-висшето, което от своя страна ни е достъпно само за развитото познание в неговия истински образ. Само чрез най-висшето образоване и одухотворяване на способността да обичаме може да се постигне това, което се проявява в интуицията. Трябва да стане възможно за човека да превърне способността да обича в сила на познанието. Ние се подготвяме добре за тази одухотворена способност да обичаме, когато по определен начин се откъснем от зависимостта си от външните неща, когато например в редовно упражняване не си представяме нещата така, както сме ги изживели, а в обратен ред. Трябва да приложим голямо, произлизащо чисто от вътрешността ни напрягане на волята, за да си ги представим ретроспективно. С това откъсваме вътрешната си душевна дейност от плена, в който постоянно се намираме, и така постепенно я довеждаме в това вътрешно духовно-душевно изживяване до точката, където духовно душевната същност наистина се откъсва от телесната и етерната… Събр. съч. 227, стр. 59 и сл., немско издание 1982 г.

Интуиция и идеи

…Доколкото идеите се намират в обикновеното съзнание, те не живеят. Днешният философ говори за логични, естетически, етични идеи. Всички тях можем да ги наблюдаваме, да ги иживеем вътрешно теоретично – те нямат никаква жизнена импулсивност. Идеите получават жизнена импулсивност едва когато се издигнем до интуитивното изживяване на духовността. Няма да стигнем до някакво социално спасение и освобождение, и не можем също да проникнем живота си с подходяща за нас религиозност, ако не се издигнем до това интуитивно, изпълнено с живот обхващане на духовността… Лекция в Лайпциг, 11.5.1922 г., напечатана в списание Европеец, година 7, брой  2/3 (2002/2003)

Интуиция и инспирация в съня

…Чрез инспирацията стигаме до това, което се намира в човека като астрално тяло, чрез интуицията до това, което в човека е азът. В съня интуицията и инспирацията се потискат в аза и астралното тяло, но когато се събудят, тогава човек се наблюдава чрез тях отвън. А какво е това наблюдаване отвън? Когато човек развива имагинацията, той съзерцава своето етерно тяло малко преди раждането си, съответно зачатието, но астралното му тяло го води през инспирацията във времето, изминало преди последната му смърт и това тяло. Интуицията го води в предишния земен живот. Когато спите, това означава, че измествате съзнанието си, което иначе е във физическото тяло назад, вие се връщате с него назад.

Сънят е всъщност връщане във времето до това, за което вече казах, че за обикновеното съзнание изглежда като минало, но то съществува. Виждате, че, когато човек иска наистина да обхване духовността, се стига до понятия, които са различни от тези, които сме свикнали да употребяваме във физическия живот. Трябва да осъзнаем, че сънят винаги е завръщане в полетата, които сме пребродили в предишното си съществуване, или дори завръщане в предишни въплъщения.

По време на съня човек действително изживява това, което принадлежи към предишни въплъщения, само че не може да доведе до съзнанието си какво е преживял в тях. Относно понятието за времето трябва да се осъзнае пълната метаморфоза на понятията, човек трябва да стане напълно друг човек. Когато се постави въпросът за някого, къде се намира когато спи, трябва да се каже, че той всъщност се намира в предишното си съществуване или дори се е върнал в предишен земен живот. Популярно изразено се казва: човекът се намира извън физическото и етерното си тяло. Реалността е тази, която ви представих. Това следва от ритмичната смяна между будност и сън… Събр. съч. 234, стр. 107 и сл., немско издание 1994 г.

 

Медитация

 

Интуиция и живот след смъртта

…Като трета степен на висшото познание имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, я имаме от едната ѝ страна, ако я изживеем външно, имаме истинско себеотдаване. Това себеотдаване, това изливане във външния свят, е същността на тези йерархии, които стоят три степени над човека. И интуитирането е тази дейност, чрез която съдържанието на предишния ни земен живот се интуитира в сегашния ни земен живот, то протича, влива се в сегашния ни земен живот… Събр. съч. 207, стр. 76, немско издание 1981 г.

Интуицията и Логосът

…Този, който разгръща в себе си не само образи (имагинации), а интуиции, е не само расовоизграждащ, но и съработник в следващото планетно битие. В образите ще продължи да звучи това на Земята, което по-късно ще се осъществи, но който твори като изхожда от интуицията, сътворява нещо, което още не съществува, никъде не е осъществено, това означава, че той твори, като изхожда от нирвана.

Това е понятието на всеки апокалипсис (откровение): Това, което ще се осъществи в бъдеще, може да се сътвори само като се изхожда от интуицията. В цялата минерална същност около нас, т.е. в чистата физическа природа интуициите действат като творчески сили. Зад целия физически свят лежи един космос от интуиции и зад тях едно същество, планетният дух, който създава имагинациите.

Вижте целия Универсум първо като нещо физическо: Земя, Слънце, Луна и звезди, Млечния път и т.н. Зад тях обаче стои един велик интуитивен дух. Той същият дух, който се отразява в нашите действия стои също зад целия Универсум. Християнството го нарича Отец. Понеже той е толкова малко познат, е наречен също непознатия Бог, а в теософската литература – първия Логос… Събр. съч. 93a, стр. 130 и сл., немско издание 1972 г.

Интуицията и сомнамбулите

…Когато човек се намира във физическия свят на Земята, винаги е изложен на силата на тежестта (гравитацията). Ако бъде откъснат от тази тежест за определени моменти, вместо тежестта, се появява противоположната сила. Човек изживява в себе си една сила, която го издърпва нагоре от Земята, вместо да го обвързва с нея. Тази сила е същата сила, която произхожда от Луната, освен отразената светлина. Когато чрез своята карма, която тогава е свързана с природните сили, действащи в него, човек е откъснат от тази земна тежест за определени моменти в живота му, тогава започват да действат лунните сили като противоположна на тежестта сила, като антигравитация и те действат в човека, който макар да спи, започва да странства. Той е изложен на тези сили, които действат в човешкото му същество, в неговото физическо и етерно тяло, които са сродни със силите, които не само се отразяват от Луната в светлината, а и с много други сили, които също се излъчват от Луната към Земята. Тези сили дърпат човека нагоре. Тези сили всъщност непрекъснато искат да откъснат човека от Земята… Събр. съч. 227, стр. 168 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Това, което извършва спящият човек като нощем странства, това движение в антигравитацията, в импондерабилната същност, може да бъде извършено духовно с пълно съзнание, когато човек същевременно има силата при това да остане съвсем спокоен. Така че може да се каже: сомнамбулът следва импулсите на лунните сили, той им се отдава несъзнателно, прави всяко движение, което те му натрапват. Този, който премине в съзнателно ясновидство, сдържа всяко такова движение, не го извършва. Поради това, че не извършва тези движения, а задържа всичките в себе си, те метаморфозират и стават интуиции. Така че съзнателната интуиция, най-висшето екзактно ясновидско развитие всъщност се състои в задържането на това, което произлиза и се извършва от инстинктите на човека като сомнамбул, понеже той се отдава на тези сили и изцяло се разгръща в тях. Този, който ги метаморфозира, не като физически лунни сили, а задържа физическите лунни сили в себе си, интуитивно стига чрез това до отдадеността на съответната духовност, стига до интуицията… Събр. съч. 227, стр. 171, немско издание 1982 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов

Поредицата "Съвременно посвещение"