Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Луиза фон Застров (6)

Submitted by admin 2 on Пет., 23/07/2021 - 08:20
Рудолф Щайнер

Луиза фон Застров

Тълпи от участници, дошли рано сутринта на селскостопанския курс в Кобервиц, се виеха в дълги опашки покрай Рудолф Щайнер и графа, като стояха, чакайки на открито до вратата. След това гостите се събираха в просторната зала, където всяка сутрин в прилежащата трапезария се състоеше лекция с дискусии по земеделски въпроси. По време на почивката гостите бяха забавлявани най-щедро от Кайзерлингови. Мнозина търсеха освежаване в парка с живописните езера и смятаха, че никога досега не са преживявали по-лъчезарно време по Петдесетница.

Ежедневно менящ се кръг от участници бе канен на обяд от Кайзерлингови след края на сутрешните занимания. Лекционната зала светкавично бе превръщана в трапезария. Празнично меню се сервираше на маса за 12 човека. Останалата част от гостите и членовете на домакинството обядваха в прилежащата зала.

Тъй като по това време бях съсобственик на имот в окръг Глац, а също така и колега на граф и графиня Кайзерлинг, имах късмета да участвам в земеделския курс и бях поканена един-два пъти на обяд в този вътрешен кръг.

Като че привлечени от невидима сила, очите на гостите се обръщаха по посока на вратата, когато Рудолф Щайнер влизаше в трапезарията. Със своята изправена осанка и дълго черно палто докторът влизаше и поздравяваше всеки поединично с изтъкнато достойнство и любезност.

Бих искала сега да опиша още веднъж моите спомени от разговорите на масата. Когато присъствах първия път, графиня Кайзерлинг се извини, че е забравила да осигури чаша вода за лектора - господин доктора:

 - Това няма значение.  –  отговори Рудолф Щайнер.  –  Аз никога не пия каквото и да е по време на лекция.

След кратка пауза добави, че е свикнал публиката му да пие, когато изнася лекции пред работническата образователна асоциация:

 - И когато говорех за Хераклит - „всичко тече”, един работник разсипа бирата си и всичко наистина потече.

По време на хранене, през престоя си в Кобервиц, можеше да се забележи как Рудолф Щайнер видимо се подобряваше, въпреки че водеше най-малко две или три лекции дневно, както и дискусионни беседи. Отгоре на това беше зает по цял ден да разговаря с хората и да им дава съвети.

Свещеникът Рудолф фон Кошюцки веднъж бе подканен да разкаже за железопътния си инцидент, от който той учудващо се бе отървал с наранявания след като бил заклещен цяла нощ под влаковите останки без да загуби съзнание.

Той седеше на масата между Гюнтер Ваксмут и мен, така че аз имах възможността да изследвам отблизо дълбоко сериозното лице на Рудолф Щайнер, който гледаше говорещия в мълчание през цялото време. Можеше да се види по неговата физиономия, че поемаше повече от това, което се бе случило, отколкото описанието на случката можеше да изрази.

Господин фон Кошюцки описва в книгата си как този инцидент бил като вечна нощ.

 

Кобервиц
Кобервиц, 1924 год.

 

Рудолф Щайнер бе изненадан, че никой от присъстващите не му задаваше въпроси. Здравословното му състояние бе това, което до този момент правеше хората нежелаещи да го безпокоят.

Но сега много хора се появиха за интервю.  Аз също поисках разрешение да говоря с него, но обещах да не го питам за нищо лично.

Сега имах възможност да гледам в очите на Рудолф Щайнер от много близко разстояние и да усетя златистия им блясък. Като начало му казах за моята дълбока благодарност към него.

На следващата вечер, по време на кармична лекция, Рудолф Щайнер спомена как чувството на благодарност отваря вратите към духовния свят.

В допълнение попитах Рудолф Щайнер за писанията на графиня Кайзерлинг, които ми се струваха така важни и така духовно стимулиращи, че възприех като една от задачите на живота си да й помогна да ги организира и разпространи. Но бих постъпила така само с негово позволение.

Рудолф Щайнер отговори:

 - Да, писанията на графинята са интересни и биха били стимулиращи за определен кръг от хора.

Когато интервюто свърши, Щайнер дойде до вратата с мен и промълви три пъти „довиждане”.

Рудолф Щайнер спомена няколко пъти какво бях предложила на графиня Кайзерлинг и подкрепи моето предложение, че работата й трябва да стане достъпна за по-широка публика.

След този разговор графинята и аз проведохме много обширни взаимосвързани дейности заедно.

След обръщението, дадено към младите хора, настъпи часът за отпътуване.  Графинята бързо отиде да донесе книгата за посетители.

Тя помоли Рудолф Щайнер да напише нещо в нея и той го направи, както през 1922 год., но този път без никаква подготовка:

Към имението Кобервиц с любов,

място на добрия антропософ,

Да търсим отново дойдохме,

в сърцата предани и верни,

действащият дух да се въздигне,

който в този дом живее,

Чрез любовта, която тук открихме,

свързани сме един с друг. 

С най-сърдечни пожелания,

Рудолф Щайнер

 

След това той подаде книгата на госпожа Мари Щайнер и каза:

 - Сега ти добави някоя съдържателна мисъл към това.

 - Не. - отговори тя . -  Ще добавя само името си, предпочитам да оставам в твоята сянка.

Всички обитатели на дома стояха в залата и на вратата по време на сбогуването. Рудолф Щайнер отиде до всеки един поотделно, включително мъжа и жената прислужници, и се ръкува с тях без да каже нищо. Неговото три пъти изречено приятелско „довиждане” не прозвуча повече. Ние бяхме развълнувани от атмосферата на заминаването.

Събирането по Петдесетница в Кобервиц приключи.

Превод: Мария Веселинова

Редакция: Дорина Василева