Вилхелм Пеликан за болестотворния процес и медицинските растения

Submitted by admin 2 on Вт., 29/06/2017 - 09:12
Растение-човек

Основата на билколечението датира още от времето, когато хората според Р.Щайнер са имали все още развито остатъчно ясновидство. Те са можели да виждат как природните сили, формиращи растението, въздействат върху човека. С течение на вековете човек се отдалечава от това вътрешно познание и в старанието си да изследва преимуществено лечебните субстанции, потъва все-повече в материалното.
В предговора си към втори том на книгата „Човекът и медицинските растения” Пеликан пише: „За да придобием една ясна идея какво е болестта, ние трябва да й противопоставим една идея какво е лечебното растение. Можем ли да мислим, че това растение лекува или трябва да го научим по емпиричен път?"

ГьотеГьоте учи, че патологичното не трябва да е свързвано с външен агент, а по-скоро с нашето вътрешно същество. Един здрав организъм е в равновесие със себе си, с цялото множество на сили, които го съставят и като последица от това – с Вселената. Според този начин на виждане един болен организъм съдържа същите сили като здравия организъм, но те вече не могат да запазят равновесието си. Това е една криза, която може да бъде евентуално и криза на развитието, защото развитието /неразделимо от човешката цялост/ е един преход от една форма на равновесие към друга. Нарушаването на равновесието става в полза на определени части и за сметка на други. Последните атрофират, другите се разрастват и се развиват прекомерно. Хармонията - израз на всеобщото единство – е тежко нарушена. Бидейки в несъгласие със себе си, човек няма здрава връзка със силите на Вселената. Външният свят се налага прекомерно или е недостатъчно обхванат. Увреждащите фактори, дошли външно – се добавят към вътрешното смущение. Това са вторичните феномени на болестта – такива като бактериалната инфекция и други причинители.
Гьоте разглежда не толкова човешката патология, но предимно растителната патология. Той изучава внимателно малформациите при растенията. Установява, че върху едно аномално растение действат същите сили както в нормалното растение, но са погрешни времето и мястото. Малформациите му разкриват директно силите, които без тяхната проява остават незабележими, защото те са уравновесени и неутрализирани от други сили. Чрез аномалната външна проява те стават видими.
От тази гледна точка патологичното престава да бъде неразбираем факт, несъвършенство на творението. То става област, която ни помага да разберем здравето. Може да му се възхитим дори. Новалис е казал, че болестта е „...музикален проблем... Един дисонанс, който не трябва просто да се върне към примитивната симфония, а да се превърне в нова и по-висша хармония."
Една болест, която преодоляваме с мъдрост, води до по-висше здраве. Тук болестта е дори необходимост – оттук трябва да се изведе идеята за лечението.

ТроичностТрябва да се знае, че идеята за триделното устройство на човешкия организъм е необходима, за да минем към тази цялостна идея за болестта и за конкретното разбиране на многобройните разновидности на човешките болести. Различаваме две функционални области, напълно противоположни, но все пак необходими – невросензорната и метаболитната системи. Невросензорната система трябва да постигне своя собствена жизненост, за да се постигне съзнание. За тази цел „телесното” развитие на тези органи трябва да спре рано. Метаболитната система достига до там да внедри в себе си външния свят /храната/. Правейки това тя унищожава храната и я метаморфозира. Органите, които изпълняват тази задача са изпълнени от една много силна собствена жизненост, но тя несъзнателното се разпростира върху тях. Свързвайки тези две противоположности и уравновесявайки ги – една трета система, междинна между двете – е абсолютно необходима. Тя е тази, която възстановява единството. Тя поддържа принципа на здравето и нейните ритми го осъществяват, докато другите системи – ако надхвърлят своите функции – това означава възникване на болест. Човешкото здраве е една динамична, а не статична система. Човек във всичките си връзки със света и своите системи трябва да се поддържа в нестабилно равновесие. Това е условието, за да е възможен еволюционният процес.

Ритмичната система прехвърля изграждащите процеси на "низшия" към "висшия" организъм и компенсира така без прекъсване разпадните процеси.

Но ако метаболитната активност се разгърне прекомерно - поради различни причини - може да се стигне до процеси на възпаление и разтваряне. Един излишък на сили от горния организъм /нервно-сетивния организъм/ се изразява с феномени на втвърдяване, блокаж на метаболитната активност и излишък от разрушителни сили. Болестният феномен, формиран в организма, се проявява чрез тази полярност на разтваряне и втвърдяване, която ние ще наречем тук "възпаление" и "тумор". Това е валидно ца целостта на организма и също за всеки орган, взет в частност, тъй като във всеки орган равновесието на противоположностите трябва да се поддържа.

 

Из монографията в три тома „Човекът и медицинските растения”, Вилхелм Пеликан

Превод от френски д-р Борис Жеков

Подготвила Юлия Стоянова