Рудолф Щайнер: Интуитивното познание като трета крачка от съвременното посвещение (3)

Submitted by admin 2 on Пет., 04/06/2021 - 07:38
Рудолф Щайнер

…Продължението (след инспирацията) се състои в това, че след като е постигнал себесъзерцание, духовният изследовател успява да го потисне с енергична волева сила. Той трябва да освободи душата от всичко, което е постигнато под влиянието на опиращите се още на сетивния външен свят упражнения. Символичните представи са изградени от сетивните представи. Дейността на аза в самия себе си при постигнатото инспирирано познание е, от една страна, свободна от съдържанието на символите, но е следствие от упражненията, които са правени под тяхното влияние. Когато така инспирираното познание изгради също така непосредствено отношение на аза спрямо надсетивния свят, тогава чистото съзерцание на това отношение може да се продължи. Това става чрез енергично потискане на постигнатото себесъзерцание. След това потискане азът или сам ще се намери стоящ пред празнотата – в този случай упражненията трябва да се продължат, – или ще се намери още по-непосредствено стоящ срещу същността на надсетивния свят, отколкото при инспирираното познание. В този случай се появява само отношението между надсетивния свят и аза, а при тук характеризирания начин на познание азът е напълно изключен. Ако искаме да употребим подходящ израз за тази душевна нагласа при обикновеното съзнание, можем да кажем, че съзнанието се изживява сега като сцена, където човек не мисли, не си представя едно същностно надсетивно съдържание, а то самото се мисли, само се представя … Събр. съч. 35, стр. 129 и сл., немско издание 1965 г.

* * *

…Много лесно изразът интуиция може да се разбере погрешно, понеже този, който има например фантазия или поетична способност, също нарича интуиция своите чувствени възприятия и усещания от света. Но това е смътна, само чувствана интуиция. Тя обаче е сродна с това, което тук наричам интуиция. Защото, както човек като земен човек има своите сетивни възприятия, чрез земното чувстване и земната воля той има наистина един отблясък на най-висшия вид познание – интуицията. Иначе нямаше да може да бъде морално същество. Така че това, което смътно предчувстващо се изявява на човека в съвестта, е отблясък, в известен смисъл сянка на най-висшето, което се изявява едва чрез истинската интуиция, т.е. най-висшето за сега достижимо познание за земния човек. Само чрез най-висшето образоване и одухотворяване на способността за обич може да се постигне това, което се разкрива в интуицията. Трябва да е възможно за човека да превърне способността за обич в познавателна сила. Ние се подготвяме за тази одухотворена способност да обичаме, когато по определен начин се откъснем от външните неща, когато например постигнем чрез редовни упражнения да си представяме нещата, които сме изживели не в тяхното протичане, а ретроспективно… Събр. съч. 227, стр. 59 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Ще кажете, че човек изживява толкова много дни и това ще трае дълго. Човек може първо да си представи епизодично ретроспективно как се качва и слиза по една стълба. Тогава ще получи вътрешна подвижност и постепенно за три-четири минути ще си представи ретроспективно целия изминал ден. Но с това имаме само половината, всъщност обратното на необходимото за духовното изграждане на силата на обичта. Защото тя трябва да стигне до тази точка, с обич да проследява растежа на растението – в обикновения живот само виждаме как растежът протича в пространството, не го съпровождаме, не съпровождаме детайлите, които се показват в растежа на растението. Когато се вдълбочим в растението и с душата си сами станем това растение, сами растем, цъфтим, сами образуваме плодовете на растението, изцяло потънем в него, когато растението ни стане така скъпо, както сме си самите ние; когато по същия начин продължим до представянето си на животинската същност, на минералната същност, когато почувстваме как минералната същност се изгражда до кристала и в известен смисъл почувстваме вътрешно удоволствие от образуването на повърхности, ъгли и ръбове, а при разрушаването, при раздробяването на минерала почувстваме нещо като болка, преминаваща през собственото ни същество – когато по този начин съчувстваме и не само съчувстваме, тогава душата съизживява дейността във всички процеси на природата.

Това трябва да се предхожда от истинска, простираща се върху всички хора обич. Не може природата истински да се обича по описания начин, ако първо не се изпитва обич към всички хора. Когато по този начин е постигната способността да се обича с разбиране към хората и цялата природа, тогава се проявява това, което първо става възприемаемо, да кажем в цветовете на аурата, в звученето, в музиката на сферите, което се оформя, контурира се до истински духовни същества.

Едно духовно същество се изживява, когато се потъва напълно в него, когато се изпитва тази обич, която първо сме развили към природата. Духовната интуиция може да се приложи – в покоя, в който съзнанието е празно – само когато се развие обичта към природата. Съществата на висшите йерархии се съизживяват, те стават реалност, същностно, истинско мирово битие. Изживява се също един конкретен духовен свят, както чрез очите и ушите и чрез топлинното усещане се изживява конкретен физически свят.

В интуицията се разкрива предишният земен живот, но постепенно и предхождащите го земни животи. Защото този истински аз, който се намира в повтарящите се земни животи, може да се разкрие само когато способността на обичта е толкова нараснала, че другото същество, което в природата или в духовния свят (като например «висшият аз») така се заобича, както човек сам се обича. Но истинският аз, който преминава през преражданията, никога не е достъпен за обичта към себе си, за егоистичната любов.

Защото този аз от предишния земен живот е станал така обективен за сегашния земен живот, както някакъв външен камък или растение са обективни за нас, когато стоим в пространството отделно от тях. Трябва да се научим да обхващаме в обективната обич това, което е станало съвсем обективно, съвсем чуждо за сегашната ни субективна личност. Трябва да се преодолеем в сегашното земно съществуване, за да получим изобщо някакво съзерцание в предишното си земно съществуване… Събр. съч. 227, стр. 61 и сл., немско издание 1982 г.

 

Михаил

 

* * *

Сетивата на обикновения човек са в известен смисъл пристанища, в които навлиза външният свят с неговата закономерност. От друга страна,  целият човек, който в интуицията се превръща в сетивен орган, сега навлиза в духовния свят. Там външният сетивен свят навлиза в хората, тук човекът навлиза във външния духовен свят. Затова тук е така, че докато човек има определено отношение към дълбочината горе в главата – това го изложих за очната организация – първоначално за интуицията, доколкото остава с тази интуиция в самопознанието, той получава известно отношение към височината (виж интуициия и силата на изправянето). Така се получава нещо аналогично на сетивното възприемане, само че то е обратно. Чрез интуицията човек се поставя в духовния свят като цялост. Както външният сетивен свят навлиза чрез сетивата, така човек навлиза съзнателно в духовния свят чрез интуицията, и това съзнателно навлизане се чувства от човека също така, както когато чувствайки застава във възприемането пред външния свят. Да се почувства в духовния свят, смътното изживяване на присъствието в духовния външен свят се нарича в обикновения живот интуиция. Тази интуиция ще бъде проникната от светла яснота, когато се стремим към такова (съзнателно) познание… Събр. съч. 324, стр. 121, немско издание 1972 г.

* * *

…Чрез изграждането на интуицията във волевите упражнения се получава така, че умъртвеното предземно битие в мисленето отново се оживява в подсъзнанието по време на земното съществуване. Чрез тези волеви упражнения човек стига до състоянието, чрез което навлиза в света на духовността извън физическата и етерната си организация. Той изживява съществуването след отделянето от тялото. С това му е дадено предварително изживяване на настъпващото след смъртта. От това съзерцание той може да говори за съществуването по-нататък на душевно-духовната същност след преминаването през смъртта…Събр. съч. 25, стр. 34 и сл., немско издание 1956 г.

* * *

…Духовното събитие стои по близо до душевните вълнения от представата, от мисленето, защото не всички представи отговарят на душевно-духовните процеси. Случващото се в духовния свят, навлиза и в душевните вълнения по време на целия нощен живот. Но с мисленето си човек не може да достигне тези събития, за да може да характеризира това изживяване. Така имаме възможност да посочим, че и интуицията стои в определена връзка с душевните вълнения. Затова някои мистици, преди да стигнат до някакви ясно определени представи за висшите светове, стигат до един вид общо смътно душевно изживяване на тези висши светове и много от тях се задоволяват с него, някои дори с още по-малко.

Но тези, които наистина се потопят с душевността си във висшите светове, описват по един и същ начин състоянията на душевна отдаденост, през които преминават там, накратко можем да кажем, че те са различни душевни състояния, предизвикани от непосредственото изживяване на духовния свят.

Когато чрез тази интуиция, която прониква душевността, искаме да продължим по-нататък, няма да можем да го направим добре, а всъщност трябва да започнем повече от другата страна. За да не плуваме така общо взето в душевните вълнения, а да стигнем до конкретно съзерцание на духовния свят, трябва да се опитаме да изградим имагинацията и тогава да насочим нашето внимание към духовния свят. Тогава постепенно се появява връзката в нашия живот между още неразбраната, повече чувстваната интуиция и повече или по-малко носещата се в недействителността имагинация, която се състои само от картинни образи. И връзката там ни води накрая до мисълта, че сега сме стигнали до съществата, които извършват духовните събития. Това доближаване до съществата означаваме като инспирация. Тук имаме в известен смисъл обратното на процесите на външния физически свят. В тях имаме, така да се каже, мислите, които си създаваме относно нещата. Там нещата са ни дадени и ние си изграждаме мисли за тях. Тук обаче събитието, нещото, което в интуицията първо се представя на душевните вълнения, е изцяло неопределено и имагинацията като такава виси във въздуха.

Едва когато двете се съберат, когато имагинацията действа чрез инспирацията в интуицията, когато с други думи нашето мислене, представяне води до имагинацията и ние чувстваме имагинацията като идваща от съществата, тогава същността на тези същества протича в нас като събитие. Чрез имагинацията идва нещо, което протича от интуицията и ние възприемаме със събитието едно съдържание, което може да се сравни със съдържанието на мисленето, на представянето. Тогава възприемаме в събитието тези мисли, за чието възприемане сме се подготвили чрез имагинацията, дадена ни в итуицията… Събр. съч. 115, стр. 280 и сл., немско издание 1965 г.

* * *

…Интуицията в това прилагане не е познание, което стои зад разсъдъчното познание, а което далеч го превъзхожда… Събр. съч. 12, стр. 75, немско издание 1969 г.

* * *

…Едва в интуицията се сливат духовният наблюдател и съществата, които са затворени в себе си. В правилния смисъл това може да стане само когато сливането, не угасяването (на индивидуалността), стане при пълното съхраняване на собственото същество. Всяко «изгубване на себе си» при отдаването на чуждото същество е нещо лошо. Затова само един аз, който във висока степен е заздравен, укрепнал, може без вреда да се потопи в друго същество… Събр. съч. 12, стр. 76, немско издание 1969 г.

* * *

…Няма друг начин да се свържем наистина с духа и неговото съществуване, освен в известна степен да се слеем с него, както беше описано сега. Но всичко, с което не се сливаме, не може да важи за доказателство за духа, защото няма друго доказателство, освен да се слее собственото изживяване с изживяването на духа. Който иска да опознае едно духовно същество, трябва така много да образова душата си, че да може да слее собственото изживяване с изживяването на това духовно същество… Събр. съч. 62, стр. 136, немско издание 1960 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов

Темата "Съвременно посвещение"