Валборг Вербек-Свердстрьом и нейната "Школа за разкритие на гласа" - съвременен мост на човечеството към Духовния свят. Предговор към руското издание (2)

Submitted by admin 2 on Съб., 29/05/2021 - 10:30
Вербек

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ РУСКОТО ИЗДАНИЕ

 Школа за разкритие на гласа“ на г-жа Валборг Верберк-Свердстрьом е фундаментален труд, в чиято основа лежи концепцията за естественото развитие на гласа. Разбира се, не всеки глас, проявен в процеса на такива занимания, ще бъде подходящ за професионално обучение по-късно. За това е необходим комплекс от качества. Мечтата на автора е да обхване чрез пеенето, колкото е възможно повече хора, мечтата за всеобщо образование, става разбираема и оправдана, ако пеенето се разглежда като „израз на определена степен на душевното развитие“. Или, както пише г-жа В. Вербек-Свердстрьом, позовавайки се на д-р Щайнер „ако хора пееха, пееха повече и главно – пееха правилно, на земята щяха да се извършват по-малко престъпления“. Това убеждение преминава като лайтмотив през цялата „Школа“. Но това е особен аспект на работата, чието разглеждане би заело твърде много място, и да се адаптира текстът на г-жа В. Вербек Свердстрьом – това е трудна задача. Да се представи предложената система по-добре от автора е невъзможно.

Нашето внимание ще бъде концентрирано върху тази част от „Школата“, която се отнася за чисто вокалните проблеми. Според автора предложеният метод носи равен успех отлични резултати както при занимания с гласово талантливи ученици, така и с тези, които отначало се причисляват към безперспективните или изобщо лишени от всякакви музикално-певчески дадености. Освен това, занимавайки се по предлаганата система, които изпитват тези или онези затруднения поради дефекти получени в училище, имат възможността не само да върнат загубилите се естествени качества, но и да придобият солидна основа за продължение на своята кариера.

„Школата“ на г-жа В. Вербек-Свердстрьом не е „Школа по пеене“ според обикновеното разбиране. Трудове от подобно естество се характеризират с ясно изразена културнотворческа задача, която, както отбелязва проф. В. В. Медушевски, „се състои в засилване на духовно-нравствените основи на музикалната активност“. Освен това кардиналната разлика от многобройните „Школи“, „Пособия“, методи, методики се заключава в отсъствието на традиционни упражнения. Казаното не означава, че тук се игнорира задачата за постепенно овладяване на професионални навици. Напротив, грижата за израстването на певеца, овладяването на майсторството, е предмет на голямото внимание на автора. Така че книгата, която читателят държи в ръце, - не е само „Школа за развитие на гласа“, но и „Школа за възпитание на гласа“. Т.е. заниманията по метода на г-жа В. Валборг-Свердстрьом позволяват да се положи надеждна основа за професионалното овладяване на гласа. На страниците на книгата става дума и за основата на вокалното изкуство – за кантилената и чистото интониране, за силата, разширяването и засилването на горния регистър, и за много други важни вокални проблеми, - най-общо, за всичко, което се вписва в темата за професионализъм. Ако си спомним думите на великата Мариан Андерсон: „целта на всички упражнения, на целия труд, е в това – да се положи абсолютно надеждна основа на майсторството, да се обезпечи възможността да се работи във всякакви условия. Кратък път тук няма. Вие трябва до край да разберете цялата механика на своята работа. Ако я разберете – вие винаги ще съумеете да се представите приемливо, дори когато не се чувствате добре… Ние сме длъжни да бъдем готови да изпълняваме своите задължения дори при такива обстоятелства, при които бихме направили всичко възможно, само за да не излезем пред публика“, то следва да признаем безусловно, че трудът на г-жа В. В. Свердстрьом е именно тази школа.“

Своеобразието на предложения метод се състои в това, че в качеството на основно занимание авторът предлага едно-единствено упражнение с пра-звука – звукът (ŋ). След това според развитието на ученика, упражнението се усложнява. Образно може да се каже, че като заниманията в цялата предложена система – това е изучаване и усъвършенстване на Темата и последващите нейни вариации.

На страниците на книгата неведнъж се споменава името на д-р Рудолф Щайнер – основоположикът на антропософската дейност в Европа. Като духовен водач на г-жа В. Вербек-Свердствьом, той оказва значително влияние върху посоките на нейните търсения в областите на целия спектър от възможности на вокалното изкуство и преди всичко в областите на изпълнението и терапията. Съответните указания на д-р Щайнер се разпознават зад голяма част от изложеното за „Школата“. Затова трябва да се отбележи, че да бъдат правилно разбрани намеренията на автора, е възможно само в културния контекст на това време. А това е християнската култура с нейната парадигма за земята като икона небесна (В. И. Мартинов).

Пеещи ангели

 

Г-жа Валборг Вербек-Свердстрьом е човек, очевидно дълбоко вярващ, който съзнава заблужденията на материалистите и гибелността на чисто физиологичния подход както за обучаващите се в пеене, така и за собственото певческо изкуство. Не винаги нейните възгледи звучат открито в текста. Въпреки това всяка страница на книгата е проникната от висока духовна нагласа. С благословена аура са обгърнати всички нейни практически съвети и пожелания. Съответно и да се пристъпи към занимания по тази система може само със смирение. Именно това душевно състояние се има предвид, когато се определят условията „да сме в смирение, с непоколебима издръжливост да се очакват тези редки минути, когато дълбините на душевните тайни пожелаят да се разкрият“. В този контекст може да се счита за закономерно утвърждаването на преобладаващото значение на чувственото или душевно начало с последващата открита роля на физиологичните фактори в процеса на пеенето.

Съвременната наука с помощта на компютърно-акустичните изследвания е способна, както пише В.В. Медушевски, „да открие завесата над тайната на въплъщението на духовните състояние в звука“. В една от своите статии той описва резултатите от проведените в Московската консерватория изследвания на квазихармонично явление.

„Суперструната на духовното светоусещане, простирайки над звука своите невидими светли полета на влияние, разширява неговия спектър: всеки обертон се отделя по височина от основния тон – от идеалното място, предписаното му от математически правилните отношения 2:1, 3:1, 4:1 и т.н. Съответно обертоновете се отдалечават и един от друг, от отношенията 3:2, 4:3 и т.н. И така престават да бъдат хармоници, стават квазихармоници. Като възприятие такъв звук става по-светъл, по-просторен, по-свободен. Обоят придобива такава отвореност, която наподобява ликуваща тръба.

Напротив, при отсъствие на суперструната на любовта и свободата, когато космическата струна се приближава от черна непрозрачност по отношение на Божествената любов, от демонично униние и самоизолация, спектърът придобива противоположна тенденция – към колапс; обертоновете наистина са като притиснати навътре от страх. При слушане звукът става печален, мрачен, сякаш обхванат от униние. При звука на обоя се увеличава назалността, звукът сякаш се свива от болка и страдание.

Може ли певецът или обоистът произволно да повишава и понижава височината на обертоновете по отношение на основния тон? Не непосредствено. Но чрез звуковото възприятие на пространството или чрез самовглъбеност, продиктувана от светогледа – да. Така, по предварителни данни на Ю.Кознецов, при пеенето на хорове към манастири, се наблюдава тенденция за разширяване на спектъра, а в пеенето на светските колективи – към свиване.

И слушателят с лекота различава тези светогледни нагласи. На екрана на монитора звуковете с разширен спектър почервеняват, а свитите – синеят.“

Изглежда така, че „методиката на обучение се саморазкрива: визуализацията на резултата би помогнала за овладяването на звука“. „Но, - предупреждава професорът, - тук има опасност от симулация, тъй като „писмото е мъртво“. Педагогическите принципи на г-жа В. Вербек-Свердстрьом напълно съответства на научно обоснования извод на В. В. Медушевски: „Правилно овладяване на звука се достига тогава, когато то се насочва от смисловия център на звуковото възприятие – от духовното светоусещане.“

Г-жа В. Вербек-Свердстрьом често се обръща към понятието ентелехия, въведено още от Аристотел, правилно виждайки в звуковете „действен поток, носещ всички тонове“ в гласа на певеца, „чувствено чутото отражение на ентелехията на тона, живеещата във всички тонове същност“. Бихме искали да обърнем вниманието на читателя към отдавна направената подмяна на водещия компонент на ентелехията – целта на академичното пеене, която по своя характер се отразява пагубно на същността на самото вокално изкуство. То става „по-скоро средство за удовлетворяване на собственото честолюбие, средство за придобиване на слава и пари.“ Във връзка с това е разбираемо, до колко е актуална мисълта на автора на „Школа за разкритие на гласа“ за „новото, повишено чувство за отговорност, което се противопоставя на полученото свише дарование и художествените потребности на тълпата, жадуваща за красота в пеенето.“ И колко е важно за реализацията предпоставката да станеш певец по Божия благодат, съзнателно „да се научиш да пееш по Божия благодат“, а не според твоята материална организация и поради субективен излишък на чувства.“

Без да се отрича въздействието на Рудолф Щайнер върху мисленето, убежденията, жизненото и творческото кредо на г-жа В. Вербек-Свердстрьом, трябва да се има предвид, че тази книга е резултат на многогодишната изпълнителска и педагогическа дейност на певицата, изпълняваща отговорни роли на европейските оперни сцени. Неслучайно читателят неведнъж се среща с едно от основните положения в „Школа за разкритие на гласа“, което казва: „Началната точка за всякакво вокално обучение може да бъде само собственото умение.“

Важността и неоспоримостта на този педагогически принцип по-нататък постоянно се задълбочава, като придобива категоричност „…абсолютната предпоставка за преподаване винаги се явява собственият опит. Този, който дръзва да дава съвети, само на основание на гореизложеното (описанието на метода, В.Л.), може да нанесе сериозна щета на развитието и здравето на ученика. Необходимо е преди всичко да се узрее за това какъв обем от тази напрегната работа ученикът може да изпълни, без да се опасяваме от претоварване и последствията от нея.“ Съветът „как може по-внимателно да се отнасяме към силите на всеки ученик, за да не го претоварим с тежка работа“, са основани на убеждението, „че само напълно формираният ларинкс става наистина издръжлив“, - един от най-важните педагогически постулати на вокалната педагогика. Тяхното пренебрегване е погубило немалко прекрасни гласове.

Превод: Дорина Василева  

*Теория на суперструните