За съвременното Посвещение, за анти-антропософията на някои български „антропософи” и за бъдещето на Антропософията като лечебна сила
Напоследък в тъй ограниченото българско официално антропософско пространство, като представител на самата официална антропософска институция в България (АОБ) се явява, изявява и произнася авторитетно една персона, която по своята истинска същност е дълбоко раздвоена, ако не и разтроена.