Тумори

От възгледа за връзка между растение и болестен процес произхожда указанието на Рудолф Щайнер за това, че белият имел трябва да бъде лечебното средство против раковото страдание, при което той даде и определени начини за приготовление и начини за приложение. Белият имел е растение, което вирее полупаразитно върху някои дървета. Междувременно работата беше продължена от лекари за развитието на едно лечебно средство против рака на тази основа.

Основата на билколечението датира още от времето, когато хората според Р.Щайнер са имали все още развито остатъчно ясновидство. Те са можели да виждат как природните сили, формиращи растението, въздействат върху човека.

В личните си разговори с лекари Рудолф Щайнер казва, че белият имел Viscum album, ще бъде централното средство за лечението на рака. Още през 1917 година д-­р Ита Вегман поръчва на познат аптекар да приготви лекарство от белия имел по указания на Р.Щайнер за нейната лекарска практика в Цюрих, което лекарство тя нарича «Искар».

Въпросите, на които трябва да се отговори, чрез аускултация на възрастни са напълно различни от тези при децата. В този случай, аускултацията се използва изключително за разбиране на процеса на заболяването. За да се направи това, трябва да се има предвид следното: докато човек става възрастен, развитието на сърцето не се прекратява. До тогава, то е по-скоро израз на общото битие; при съзряването, то може да се превърне в инструмент на индивидуално битие.

"Белият имел (Viscum album) се въведе в лечението на туморните заболявания от Рудолф Щайнер. В неговото лечебно действие преди всичко са залегнали два принципа. Единият се насочва директно към изродената клетка. Вторият призовава организма отново да включи «изпадналите извън нея» органи в цялостната си организация. Директното разрушаване на раковата клетка и засилването на собствените съпротивителни сили на организма срещу тумора се допълват в действието на това лечебно растение.