Споделено от Дарина Шентова: ОСНОВНО ЧУВСТВО - ТЪРЖЕСТВО (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 13/05/2021 - 18:37
Христос

Хубаво не е сложна дума. Изразява само и единствено добро разположение, одобрение, поощрение. Има толкова синоними, че силата ѝ сякаш е размита. Виж, тихо е друго нещо. Колко нюанса може да крие! Може да бъде облекчение след свръхактивност, може да бъде стаено опасение - като затишие пред буря... А съчетани, двете думи изразяват доволство в един миг на тишина – външна, вътрешна, приземна и космична:

Толкова е хубаво и тихо -

като след Възкресение...

Твърде неемоционалното чувство за хубаво и тихо се приравнява с нещо величествено, пред което човек може само да благоговее: Възкресение... Защо ли? Ние сме в тишина и ни е хубаво. Значи, че изживяваме мир и спокойствие. Можем да изпаднем дори в режим медитация!: тихо - тишина - без вътрешната тишина - няма медитация...

 

Тишина

 

Кога човек преживява пълна тишина и спокойствие? В съня? В смъртта? Приживе?

Сънят: Вечер, на заспиване, ние оставяме физическото и етерното тяло в леглото си. Не усещаме движението на никакви сокове, нито живота им, нито борбите им. Други същества са поели грижата да ги следят и направляват. Във физическото тяло остава живак от астралното тяло, което го е напуснало. Нима това е основата за образуването на амалгамата на тържеството – отпътуването на астралната и азовата част? Тъй като амалгамата химически си е сплав именно на живак с други елементи… Да-а, при заспиване се ползваме от благоволението на висшите сили.

Смъртта: Но при смъртта, ако не сме познали  Духа приживе и не сме опознали Христос, в изпразненото съзнание вън от физическото тяло, в пълната тишина - негативна, стояща под нулата тишина – ще преживеем страдание, произтичащо от космичното битие и това страдание е самата самота. В нищото може да ни поведе само способността, която сме развили в себе си като любов към природата – минерали, растения, животни - и чрез тази любов да се потопим в друго, йерархическо същество*…

Приживе: такова познание изпитва посветеният при преминаването от инспирация към интуиция или с други думи: след преживяването на абсолютната тишина, страданието и самотата, чрез любовта, изпитва и тържеството - съдържимото на интуитивното познание**. Или: тихо, тишина пред Възкресение; срещу: тихо, тишина след Възкресение:

...хубаво и тихо –

като след Възкресение...

Възкресение: Старинният пролетен празник и ритуал – еквивалент на Пасха/Великден - се състои от три етапа: страдалческа  смърт, тишина и възкресение. Всеки етап е едно космическо събитие. Тук необходимата тишина се намира след смъртта и преди Възкресението. И така, бидейки с великденско настроение и чрез познанието, което ни дава Христос, ние сме на две места: пребивавайки в тялото, празнуваме света на духовното!

...хубаво и тихо

като след Възкресение...

Хубаво и тихо - условие ли или резултат - с апогей: тържествена меса.

Тържество: След определени метаморфози, душата стига до тържество, изпълнена с благоговение пред делото на Съществото, поднесло Себе Си в жертва… Душата преживява и задържа в себе си усещане за тържество – за превъзмогване и за победа. Това е Възкресението. Към висините лети човешката missa solemnis или: всички чувства в баланс пред делото на Божеството. Всички чувства в смирение пред делото на Божеството. Като след Възкресение – усещаме се точно като възкръснали и въз-родени – наново родени… хубаво и тихо - като след Възкресение... Изпитанието на тишина преди Възкресение е преминало през състояние на ликуване и тържество в тишина след Възкресение.

Душата е трансформирала живота на плътта в един друг живот – животът на Духа. "Него Го няма - Този, Когото търсите. Гробът е празен - Този, за Когото става дума - Той възкресе!''Празният гроб и възкръсналият Христос – това е мистерията на пророчеството. Великият синтез на мистерията Рождество като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха/Великден като мистерия на бъдещето, мистерия на Христос – това е искал да даде и е дал Христос на човечеството***. 

 

Тишина

 

ОСНОВНО ЧУВСТВО ТЪРЖЕСТВО

Толкова е хубаво и тихо

като след Възкресение...

 

душата е разтворена,
поглъща и попива
радостта на всички сокове,

 

които, оживени,

преодоляват пречките
и се съединяват
- 
преливат
-

 

и в нежно променлива смес
балансират чувствата
до амалгамата на

тържеството!

 

...хубаво и тихо -
като след Възкресение
...

 

2 май, 2001 год.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

*Р.Щайнер: СС-102, лекции 6, 9, 10

**Р.Щайнер: СС-227, лекция 2

***Р.Щайнер: СС-233-а, лекция 1

 

12 май 2021 год.

Дарина Шентова