Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание (17)

Submitted by admin 2 on Ср., 21/04/2021 - 09:30
Рудолф Щайнер

Болести

...Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре.

Трябва да сте наясно, че, когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът е на поговорката, че греховете на бащите[1] си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век са започнали да мислят така грубо материалистично, да отвръщат разума си от всичко духовно. Това, което хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии!

Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духовният жизнен център. Където съществува съзнание за този духовен жизнен център, човек ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински мъдър мироглед. Но материализмът отрича душата, отрича духа, изпразва човека, насочва го към периферията, към неговото обкръжение.

Здраве съществува само когато човешката вътрешна същност е духовна и праведна. Действителната болест, която следва опразването на вътрешния живот, е духовната епидемия, която ни очаква.

За да получат хората познания за истинската им духовна същност, имаме антропософията. Тя е призвана да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща. Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в интимна духовна същност, понеже те са здравословните. Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата.

Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се докажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за антропософските учения. Който иска да има доказателство относно антропософията, трябва да я изживее. Тогава тя се доказва за вярна. Всяка стъпка и всеки ден постепенно трябва да носи доказателството за правотата на духовнонаучните истини... Събр. съч. 96 Първоначални импулси на науката за духа, стр. 19.

* * *

...Не бива да смятаме, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестните предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот.

Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното е егоистичното чувство за притежание, истинската жажда за външно богатство, егоистичното чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърлящ нормалната степен. Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот...

... Човек остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот... Събр. съч. 96, Първоначални импулси на науката за духа.

 

Критика

 

* * *

...Тук, на Земята, намираме у много хора едно качество, което числим в земния живот към неморалните качества: безсъвестността. В гласа на съвестта имаме нещо, което регулира по чудесен начин нашия душевен живот. Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващия глас на съществата, ни предава на други същества за времето между смъртта и ново раждане. Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много лоши духове... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане, 1

* * *

...Материалистическата наука ще може да докаже външните причини, но не вътрешните, духовните причини. А всичко което става, има своите духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, но тя прибавя към тях и духовните причини.

Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство? Това е нещо правдиво, но Наполеон, като слиза от духовния свят за въплъщение на Земята, се е стремил и се е насочил към нея: той посажда в нея това качество, тази склонност. Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни.

Някой казва: Тук стои един човек, защо живее той? Материалистически настроеният човек може да отговори: Защото той диша. Друг може да каже: Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бях го извадил от водата, където се давеше! Тази последната връзка не е ли вярна, въпреки първата? Винаги хората вярват, че естественонаучните връзки се заличават чрез духовнонаучната връзка. Макар и някой да може да докаже, че има това, или онова качество наследено от неговият баща, от неговия дядо и т.н., остава все пак вярно, че той също е създал условия за това.

Така и болестите могат да бъдат проучени естественонаучно по отношение на техните причини. Така е и с всички болести, които са върлували като епидемии. Защо този, или онзи е починал от ранна смърт? Но всичко това има своите духовни причини в духовния свят. Когато че тук, на Земята, се разпространяват болести, определени духовни същества трябва да работят, за да внесат болестите от духовния свят във физическия свят.

Когато насочим поглед върху мъртвите, които навлизат в духовния свят, макар техният живот да не е изтекъл още в неговия естествен ход, които са умрели в най-хубавата си възраст, в младите си години, не само чрез болест, а са се преселили в духовния свят, след като в живота им са били преследвани от нещастие и бедствие. Когато ясновидецът наблюдава тези съдби, които са наистина многобройни, стои пред потресаващ факт. Той има пред себе си поле от болести и смърт, което напълно е овладяно от определени зли духове, които внасят болест и смърт на Земята. Ако се проследи жизненият път на души, които на Земята са били безсъвестни  хора, се констатира, че след смъртта е трябвало да станат служители на тези зли духове на смъртта, на болестите, нещастията и бедствията, за да произведат такава ранна смърт и такива тежки съдби. Това е именно връзката!

Животът става разбираем само когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само кратък период, който протича между раждането и смъртта. Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от протеклото преди раждането в чисто духовния свят. С цялото си същество ние сме зависими от това, което е предшествало в духовния свят. Най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца явление, за което мнозина биха искали да вярват, че е възражение против фактите на духовните изследвания.

Някой хора например казват: Да, вие искате да припишете способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте семейството на Бернули, в което има осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение!

Но, когато такова явление действително се проучи с погледа на ясновидеца, се установява следното: Всичко, което в света се явява в една или друга форма на изкуството, и което може да изпълни все повече хората с предчувствието за свръхсетивния свят – а това изкуството го върши постоянно – е резултат на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят.

Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и новото раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Добрият музикален слух се наследява, но още в зародишния живот преди раждането съответните органи биват преобразени според особенните способности на душата.

...Когато във физическия живот прекараме някоя болест, която ни е донесла болки и др.п., в определен момент в духовния свят ние изживяваме противоположното настроение, противоположната нагласа, здравето, да бъде човек здрав. В същата степен, в която болестта ни е отслабила, ни засилва това здравословно състояние при пребиваването ни в духовния свят. Това е нещо, което може би не шокира нашия разум така, както другите изнесени неща, но което прониква много по-дълбоко в усещанията на нашата душа, смущава нашата душа... Събр. съч. 153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане, стр. 129

Извадките са подбрани от Нели Хорински

Целият раздел "Болест и здраве"


[1] 2. Мойсей 20,5,2; 4. Мойсей 34,7; 2. Мойсей 14,18; 5. M. 5,9; Йер. 32,18.