Коя е графиня Йохана фон Кайзерлинг и каква е връзката й с Антропософията и Рудолф Щайнер (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 20/04/2021 - 07:39
Йохана фон Кайзерлинкг

Коя е графиня Йохана фон Кайзерлинг и

каква е връзката й с Антропософията и Рудолф Щайнер

Йохана фон Кайзерлинг произхожда от шотландско благородническо семейство. Тя е родена на 26.03.1879 год., в Бреслау /в тогавашна Германия/, на прага на новата Михаилова епоха, умира на 16.03.1966 год. в Шварцвалд, Германия.

 Баща й Карл фон Скене е изключително доминиращ, като самата Йохана го определя като деспотичен, след като напуска Шотландия първо се установява в Австрия, а по-късно в Силезия. Майка й Клара /Шолер по баща/ произхожда от немско индустриално семейство.

Йохана от малка притежава дарбата да предсказва събития, но среща неразбиране, заради по-особените си възприятия. За това време тя пише:

„Спомням си много добре, че като малко дете можех да виждам прозореца между решетките на леглото си и да виждам как слънцето изгрява сутрин, и че преживявах слънцето по този начин, по който другите деца реагират, когато видят родителите си. Спомням си също, че децата, с които играех, често ме преследваха, особено когато предсказвах вярно смъртта на възрастен, така сякаш това се разбираше от само себе си. Когато обаче забелязах, че дори майка ми не вижда това, което възприемах духовно, започнах да мълча.”

  Рудолф Щайнер нарича ясновидските й способности „благословия на рода“, тъй като според него шотландското ясновидство с келтски корени е свободно от влиянието на Луцифер. Йохана е единствена сред своите роднини с тази дарба.

В младостта си се занимава с астрономия, с философията на Кант, по-късно с Ангелус Силезиус и Фридрих Хьолдерлин.

През 1899 год., когато е на 21 години, се омъжва за граф Карл Вилхелм фон Кайзерлинг и има 3 момчета: Волфганг (1900 год.),  второ момче (1902 год.), което скоро умира, и Адалберт (1905 год.). Те живеят в Клетлендорф, недалеч от Бреслау. По-късно това става замъкът Кобервиц (1920), до голяма степен по съвет на Щайнер.

Когато е на 28 години, Йохана преминава през болезнена фаза в живота си. Тя е на легло поради извънматочна бременност, която едва не я убива. Това, което тя преживява е, че някаква странна индивидуалност иска да се въплъти в нея.

„Когато лекарите вече не можеха да помогнат и почувствах, че жизнената ми сила ме напуска, внезапно видях блестяща фигура до леглото, от която излизаше проникваща сила.“

И първите думи, които тя успява да изговори след това преживяване са:

„Аз и моят дом искаме да служим на Господ; защото преживях това, което преживя капитанът на Капернаум."

„Когато чух от лекарите, че за мен вече няма спасение, това, което вече бях преживял сама, знаех: сега ще достигна целта на живота си - Христос. Или в смъртта, или в духовния свят. Бялата звездна светлина беше около мен и си мислех за трескавия син на вожда на Капернаум. Науката ме приземи: когато сега видите Христос, той може да промени земния ви живот. До мен бръмчаха енергии и до леглото ми се появи огнена фигура. От нея се излъчваше такава сила, че не вярвах, че мога да я понеса. Беше като пренапрежение на атмосферата поради натиска върху етера. Чувствах, че това ще ме разкъса и чух думите: Върви, вярата ти помогна...

Наоколо имаше много светла тишина и оттам в мен навлезе блестящ живот. Болките бяха изчезнали. Докторът дойде и предположи, че това състояние е агония. Но животът продължаваше да блести и когато съпругът ми попита какво се е случило, можех само да кажа, че в Новия Завет той трябва да търси изцелението на Капернаум. Към този час за нас имаше само общо решение. Аз и моят дом искаме да служим на Господ. Болестта ми беше изчезнала и животът тръгна в друга посока. Но колкото ярка беше светлината, която бях видяла, толкова тъмно беше времето, през което трябваше да живея през следващите години. Сякаш щях да умра. От години преживявах ужасната смърт във всички фази."

Първата й среща с Рудолф Щайнер е в нейното детство – на 8 год. се разхожда с гувернантката си във Виенската гора и там среща слаб 26-годишен младеж със силен поглед, който я гледа проницателно. Тази среща живее и работи в нея до края на Първата световна война, когато вече като графиня, след 30 год., среща 56-годишния Щайнер. Тя вече е присъствала на две от лекциите му и е прочела някои негови книги. При първия им разговор Щайнер я пита къде е била на 8 год. Йохана не стига до верния отговор. След шест месеца в техен разговор въпросът му се повтаря – тогава тя си спомня младежа от Виенската гора – това е Рудолф Щайнер.

Според Щайнер Йохана е имала пробудено съзнание, което ще стане нормално може би след 1000 години в бъдещето! /това изречение се среща и като „в третото хилядолетие“, бел.прев./ Може би това „преждевременно раждане“ е нещото, което й е причинило толкова много болка в живота? И все пак Щайнер нарича фигурата до болното легло на Йохана - Христовата сила.

В един от разговорите с Щайнер той я предупреждава, че е изправена пред големи луциферични опасности, но че има специални качества - желязото на Марс, което може да я предпази от това. Той я нарича „желязната графиня“. В дълги разговори с Щайнер Йохана обсъжда важни етапи от живота си до сега, включително преживявания близо до смъртта и смъртта. Той й дава упражнения за изясняване на определени въпроси, свързани с нейните възприятия. Насърчава я да напише изживяванията си.

 Благодарение на нейния отдаден на Антропософията син Адалберт, повечето от мемоарите и бележките й са направени публично достояние, но това става едва след като тя умира на 87-годишна възраст. С много близките си приятели Рудолф Майер (който е живял в Кобервиц в продължение на 3 години), Емил Бок, Фридрих Рителмайер, Елиза фон Молтке, Маргарита Волошина и Моника фон Милциц, тя споделя своя опит и поверителните си разговори с Щайнер.

Още през 1915г. Йохана започва да записва поредица от имагинации, които получава. Това води до книга, която описва съдбата на един рицар на Граала, преминаващ през душевно обучение. Книга е наречена „Gralburg“ („Замъкът на Граала“). В предговора тя пише:

„В тези имагинации моето собствено преживяване е напълно реално. Това се изживява по-реално, отколкото се преживяват земните събития. Преживявах образите такива, каквито са там. Често образите и думите звучаха странно и необяснимо, не ги разбирах и не разбирам много от тях в днешно време, но не можех да променя нищо, защото исках да остана при истината. Често краят на един образ се добавяше като обяснение след години. Истински духовни същества срещнаха духовния ученик и се обърнаха към него с истински думи. Тези духовни думи му бяха казани действително.

Доколкото мога да преценя, тези неща са живели в астрала. Астралът обаче се намира във вътрешността на земята, в посока към полунощния час. Този астрал е невидим сам по себе си и фината видима формираща сили се изразява в периферията на Земята, в етерния свят. Това, което се случва невидимо в дълбините, се отпечатва в етера и достига до видимост и това, което видях там, го записах.

Тази книга не може да се оценява по някакъв литературен стандарт. Записах я за себе си и не чувствам нужда другите да я четат. Ако бях само аз, щях да я сложа в чекмеджето на бюрото; тя може да се чете след смъртта ми или да не се чете. И когато сега ме попитат, да, защо така или иначе я споделяш, тогава мога да отговоря само - не заради мен, а така че останалите да чуят за фигурата, която така любезно крачи през залата.“

 

Кобервиц
Кобервиц, 1924 год.

 

Чрез книгата: „Koberwitz 1924, Geburtsstunde einer neuen Landwirtschaft“ /“Кобервиц 1924, Раждането на ново земеделие“/, много хора научават името на фамилията Кайзерлинг. По това време Кобервиц е имение, собственост на семейството, близо до Бреслау.

На Петдесятница през 1924 г. там се провежда курс по земеделие, година преди преждевременната смърт на Рудолф Щайнер. От описанията на различните хора, присъствали в онези паметни дни, може да се усети истинския космополитен дух на Петдесятница. Това е също времето и мястото на раждане на биодинамичното земеделие – едно от практическите направления на Духовната наука.

Там присъстват около 120 души, много от които със земеделски произход, но също така и много други хора. Има вечерни лекции върху кармата и евритмия, които привличат хора като Елиза фон Молтке, Рителмайер, Бок, Вахсмут, Кошютцки, Мари Щайнер, Врееде и много други. Така че тези дни са заети с всякакви дейности. По-късно е открито, че през нощта Щайнер пише цели части от автобиографията си.

В допълнение към езотеричните часове, вечер голям брой хора провеждат лични разговори с Щайнер. Той изглежда изключително уморен при пристигането си, но постепенно става много по-жизнен и оживен. От тези 12 специални дни /от 7 до 17.06.1924 год. е проведен самият курс/ около общуването с д-р Щайнер възникват много лични спомени от самите участници.

Йохана и Карл фон Кайзерлинг остават в Кобервиц само 4 години след 1924 г. Започва движение срещу биодинамичния импулс на няколко фронта, особено с голяма сила след смъртта на Щайнер през 1925 г. Торовата индустрия се чувства застрашена от това ново лечебно изкуство. Искат да купят за голяма сума авторските права на земеделския курс. Но граф Карл фон Кайзерлинг отказва, отчасти защото иска да го тества на практика преди публикуването на съдържанието на курса. В компанията, в която Карл работи с няколко съсобственици, напрежението нараства и той трябва да напусне през 1928 г. Също напускат и Кобервиц. Малко след това той умира на път за Дорнах.

За живота на Йохана след това не се знае много, освен че е труден. През 1941 г. е пленена от Гестапо и е разпитвана в продължение на дни. Тя вижда фигура до германския офицер. Но не се изкушава да се предаде на това демонично същество.

 

Йохана

 

След 1945 г. вече не може да остане в Полша и бяга на запад, където се озовава в Щутгарт, напълно обедняла и инкогнито. През 1949 г. като частно издание е публикувана книгата „Кобервиц“. В годините преди смъртта си тя ослепява.

Преди тази книга да излезе от печат, пише за Каспар Хаузер и за усилията й да поддържа връзка с Щайнер в духовния свят след смъртта му:

„Докато по време на живота на Рудолф Щайнер човек все още можеше да живее в сферата на лична близост без големи усилия, след смъртта му това вече не беше възможно. След смъртния му час през 1925 г. все още можех да имам срещи с него в астрала. Но мисля, че това се случва все повече и повече от разстояние. Затъмнена ли беше земната атмосфера от това, което се подготвяше като заплахи там в Германия? Бяхме сами, сякаш опустели. Сякаш имаше непробиваема тъмна нощ в иначе светлата атмосфера ”.

Това показва колко трудно е било да се задържи Петдесятната субстанция на Кобервиц в тъмния период, който е властвал. След смъртта на Рудолф Щайнер тя пише:

„Беше сутринта на кремацията на Рудолф Щайнер, на която не отидох. Тялото на учителя все още лежеше в ателието му, където до мен се появи аурата на любимия учител. Казаха ми да пиша. Взех хартия и химикал, от неговото присъствие идваха следните думи. Често не можех да пиша достатъчно бързо, след това спирах и изчаквах да се върна назад, както правеше Рудолф Щайнер, когато ми диктуваше.

Записаните от Йохана думи на Рудолф Щайнер:

„Работата ми приключи.“

„Това, което можех да дам на хората, които бяха готови за това, аз им дадох.“

„Аз тръгвам, защото не намерих уши, които да могат да чуват духовната вест зад словото.“

„Аз тръгвам, защото не намерих очи, които да могат да виждат духовете зад земните образи.“

„Аз тръгвам, защото не намерих хора, които да осъществят волята ми.“

„Мистериите остават скрити, докато не се върна. Ще се върна и ще разкрия тайните, когато успея да създам олтар, култово място за човешките души, в духовните светове. Тогава ще се върна. Тогава ще продължа да разкривам тайните.“

„За смъртта ми са виновни, тези, които задържаха културата на сърцето. Ако хората развиваха сърцата си в дълбините, щяха да намерят сили за предизвикателствата на това време."

Има много антропософи, които не смятат, че тези твърдения идват от Щайнер, а по-скоро ги възприемат като проекция от самата Йохана или от противодействащи сили, опитващи се да замъглят съобщението.

Знаем, че Рудолф Щайнер е в състояние да преподава на своите ученици от духовното тяло, както е посочено в мистерийните драми.

Eто какво казва Рудолф Щайнер на графиня Йохана фон Кайзерлинг през 1924 год., девет месеца преди смъртта си:

Йохана: „Човечеството така или иначе е разглезено…“.

Щайнер: „Да, можеш да кажеш това.“

Йохана: „Но какво ще се случи в края на века?“

Щайнер в отчаяние: „И аз не знам - но Ариман също е част от Христос.“

Подготви: Дорина Василева

Първи източник

Втори източник

ПРЕВЕДЕНО ОТ КНИГАТА "РАЖДАНЕТО НА НОВО ЗЕМЕДЕЛИЕ"