Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (13)

Submitted by admin 2 on Съб., 10/04/2021 - 09:09
Рудолф Щайнер

Инспирация и песимизъм

…Когато човек стигне до инспирираното познание и с това до съзерцаването на онзи свят, който е напуснал с раждането или със зачатието си, и в който пристъпва след смъртта, навлизайки в тези светове, тогава вътрешно узнава нещо, което, ако се появи като отражение в обикновеното съзнание – а всичко надсетивно се появява някакси в обикновеното съзнание като много неопределени чувства или нещо подобно, – му се явява като песимизъм. Каквото духовният изследовател изживява чрез инспирираното познание, му се явява като песимизъм. Защо като песимизъм? Защото, когато духовният изследовател действително навлезе в тези по-висши светове, вече изпитва нещо като дълбока болка, като всеобхватно лишение. Точно чрез упражненията, които описвам в моите книги, трябва да се въоръжим, да се подготвим правилно и смело да понасяме тази болка.

Каква болка е това? Тази болка се опознава като реалност. Тази болка, която всъщност е интензивен копнеж, не е нищо друго освен изживяване на силата, чрез която душата слиза от духовните светове и чрез раждането навлиза във физическото битие. Последното време, което душата изживява, след като е живяла в духовните светове и слиза във физическото битие, се изживява от душата като копнеж към физическия свят. Този копнеж се изживява след това като болка… Събр. съч. 79 За реалността на висшите светове, Кристияния (Осло) (1921), стр. 30 и сл., немско издание 1962 г.

Инспирация и религия

…Всяка религия е произлязла от една инспирация. Когато тази инспирация не е била така съзнателна като тази, която отново трябва да постигнем, за която току що говорихме, е била инстинктивна. С право религиите произлизат от инспирацията. И когато човечеството отново постигне това, което нахлува чрез инспирацията на духовния свят в човешкото съзнание, тогава отново ще се стигне до първоначалната религия… Събр. съч. 307 Съвременният духовен живот и възпитанието (1923), стр. 25 и сл., немско издание 1973 г.

Инспирацията и ритмичният организъм

…Мозъкът е всъщност като реализирана, превърнала се във вещество имагинация на душевния живот. Той е образ, докато ритмичният организъм не е стигнал до образ. Най-малко е стигнала дотам двигателно-веществообменната система, която е нещо непластично, неоформено.

Да се разбере мозъкът с неговия строеж става възможно, когато той се разбира като отражение, като огледален образ на душевния живот. Мозъчната физиология ще има здрава основа, когато човек ще е в състояние да обхване мозъка като материализирана имагинация.

Противно на това ритмичният организъм не бива да се схваща като материализирана имагинация, а в него имаме вътрешно проявяваща се в процес инспирация, където духовността и веществеността ритмично се вплитат една в друга.

А в двигателно-веществообменната система имаме непрекъснато преминаване в човека от веществото в духа и от духа във веществото, от единия към другия полюс… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 167 и сл., немско издание 1994 г.

Инспирация и ритъм

…Инспиративният свят се оглежда в нас именно чрез дишането, което продължава своя ритъм и в мозъчните процеси, и в останалия организъм. Можем да опознаем това, което вътрешно живее в човешкото същество като ритъм. Там материята не се умъртвява по същия начин както в мисленето, но животът се парализира, така че постоянно трябва да се възпламенява.

В основата на обикновения чисто механичен дихателен ритъм лежи оживяването и парализирането на вътрешния ритъм, който, така да се каже, дуално се разделя във физически дихателен процес и душевен чувствен процес.

Тяхното единство съзираме като инспирация, като същност, която обективно живее в инспирациите и може да бъде прозряна чрез интуицията… Събр. съч. 78 Антропософията – корените на нейното познание и приносите ѝ към живота, Щутгарт (1921), стр. 144, немско издание 1986 г.

* * *

…Физическата проява на жизнените ритми носи като сетивен образ характера на инспирираното… Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 29, немско издание 1976 г.

Инспирация и самоотверженост

…Най-големите плодове на активното, стигнало до медитация мислене трябва да се развие в собствения аз и тогава човек да стане самоотвержен. Той трябва да може отново да изключи, да отстрани това, което е постигнал. Различно е, когато изобщо не го е постигал. След като са направени всички усилия, за да се усили азът по този начин, постигнатото отново се премахва чрез собствената сила, за да се изпразни съзнанието и тогава духовният свят нахлува и изпълва човешкото съзнание, тогава духовният свят навлиза в човешкото същество. Вижда се, че за познаването на духовния свят са необходими духовни познавателни сили… Събр. съч. 307 Съвременният духовен живот и възпитанието (1923), стр. 22, немско издание 1973 г.

Инспирация и социален порядък

…Човечеството ще трябва да постигне съзнанието за инспирацията в творческата област на социалния порядък чрез болки и страдания. Едва когато хората прозрат, че трябва да се подготвят отново да намерят връзката с духовния свят, за да внесат в този свят царството, което не е от този свят, но навсякъде го прониква, едва тогава ще се стигне до доброто, до спасението в хаотичната социална структура на човечеството… Събр. съч. 177 Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята, Дорнах (1917), стр. 102, немско издание 1977 г.

Инспирацията и говорните сили

…Когато духовният изследовател навлезе в света на инспирацията, той първо го възприема като разделен от света на чистата имагинация. Това е един свят, чрез който се проявяват другите същества на духовните светове. В цикъла на нашето време е така, че като чрез една природна необходимост все повече се проявяват несъзнателно в човека сили, които иначе се изживяват само в органите на физическото тяло и в техните вътрешни дейности. Когато в човека като природна сила действа силата, която той иначе използва в говоренето, тази сила прави възможно той да възприеме нещо духовно, което отговаря на една инспирация. Това е нещо различно от възприемането със способностите на истинския ясновидец на образи в имагинативното познание… Събр. съч. 150 Духовният свят и неговото проникване във физическия свят. Влиянието на мъртвите върху живите (1913), стр. 96, немско издание 1980 г.

 

Инспирация

 

Инспирация и животински форми

…Когато около нас търсим инспирации, ние ги намираме дадени в животинските форми. Разнообразието на животинските форми въздейства за възприятията ни в инспирацията. Чистите инспирации, които не са изпълнени с физическа плът, представляват нещо съществено по-висше от животинските същности. Но намиращите се в чисто духовния свят инспирации могат да се представят подобни на животинските форми.

Във времената на атавистичното ясновидство хората се опитвали да представят инспирациите, които са имали по духовен начин, в животински форми; например сфинксът има своята форма оттам, че представя нещо, което се е възприело като инспирация.

Когато говорим за животински форми в чисто духовния свят, имаме работа вече с надсетивни същества. И наистина на това отговаря фактът, че тези, които, изхождайки от инспирации, са искали да обърнат вниманието към Светия дух, са го посочвали под образа на гълъб. Така можем да разбираме представеното например в Азия като крилати херувими, в Египет като сфинкс, Светият дух като гълъб и дори Христос като агне, което са инспирации или по-правилно казано, инспирирани имагинации… Събр. съч. 214 Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в хода на времената, Дорнах, Лондон, Оксфорд (1922), стр. 43 и сл., немско издание 1980 г.

Инспирация и предземното съществуване

…Възможно е да се напредне с упражненията за премахване на дадено душевно съдържание и предизвикване на празното съзнание така, че душата да се засили толкова много, че да се абстрахира от собствената биография. За това съзнание не е налице сетивният свят с всичките му сетивни впечатления, за него не са налични и всички етерни събития в Космоса, до които можем да се издигнем едва чрез имагинативното познание.

Но пък в човешката душа се стига до по-висшата степен на инспирацията. Това, което настъпва чрез тази по-висша степен на инспирацията, е състоянието на душата, в което тя е била в духовно-душевния свят и чрез зачатието, ембрионалния живот и раждането слиза в човешки физически организъм. Човек опознава преекзистентния живот на тази човешка душа.

С това обхващаме първо едната страна на вечността на човешкото душевно ядро. И след като сме го направили, всъщност сме опознали истинската природа на човешката азова същност, на човека-дух. Той е достъпен едва за тази инспирация, която може да се абстрахира не само от собственото физическо тяло и неговите възприятия, но също от собственото етерно тяло като биографичен път и неговите впечатления… Събр. съч. 215 Философия, космогония и религия в антропософията. Дорнах (1922), стр. 63, немско издание 1980 г.

Инспирацията и времето

…В известна степен ние сме изпълнени от това инспирирано познание, съзнателно изпълнени от съдържанието на нашето предрождено, прекзистентно съществуване, както при дишането се изпълваме с материалния кислород. Ние вдишваме нашата духовно-душевна същност. Името инспирация не е произволно, а е избрано от своеобразността на това познание. Това, което се появява чрез инспирацията, профучава бързо. В status nascendi, в момента на пораждането си то вече изчезва. Трябва бързо да се насочи вниманието към него. От това виждате, че обикновеният сетивен свят е пространствено разгърнат. Застанем ли пред жизнената панорама, имаме пред себе си времето, а в инспирираното познание се намираме извън времето. Необходимо е да възприемаме в мига. Ние сме извън времето. За това, което се спечелва в инспирираното познание, времето няма вече никакво вътрешно значение… Събр. съч. 303 Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс, Дорнах (1921–1922), стр. 86 и сл., немско издание 1978 г.

Инспирация, интуиция, имагинация – тяхното взаимно съотношение

…Поради това, че с пълната съзнателна воля поставяме лесно обозрими представи в центъра на съзнанието, т.е. представи, които напълно могат да се обхванат, така че да не са свързани с никакви реминисценции, които, изхождайки от подсъзнанието и несъзнанието, могат да окажат някакви влияния и като предадем на представите трайност и се концентрираме върху тези представи, се изгражда това, което иначе остава само в силата на спомена. То се преобразува в по-висша сила, имагинативна сила.

Трябва да овладеем тази сила, за да имаме на тази степен на познанието нещо, към което като човек можем да се отнасяме така, както иначе в обикновения живот и обикновената наука се отнасяме към обкръжението си. Тогава е необходимо представата да се потисне, да се премахне от съзнанието чрез собствената воля.

Когато стигнем дотам абсолютно да владеем вътрешния душевен процес, да предадем трайност на представата и след това да я премахнем, да изпразним съзнанието и да повтаряме този процес – изпълнено съзнание, празно съзнание…. и т.н., тогава се издигаме до така наречената инспирирана представа.

Тази инспирирана представа е много значим резултат за човешкото вътрешно познание, докато в имагинацията имаме като резултат възможността да проследим назад потока на човешкия живот, който изминаваме от момента, от който можем да си спомняме като нещо настояще. Там имаме панорамата на целия ни досегашен живот. Това, което иначе е поток, от който като вълни изплуват спомените, сега е единство. Това е първият резултат от имагинацията.

Резултатът от втората, по-висшата степен на познанието (инспирацията), която се развива по пътя, както показах, е опознаването на вечната същност в душата ни, истински вечното в нашата душа, което преминава през раждания и смърт. За да се ориентираме свободно в свръхсетивния свят също както в сетивния, трябва да се издигнем до тази представа. И тогава ще сме в състояние да премахнем по желание и имагинацията, чрез която сме опознали един по-висш свят, и така да можем наистина да наблюдаваме събитията в този по-висш свят. Също както някой не може външно да наблюдава, ако не движи очите си, а само се втренчва в нещо, така и в надсетивния свят не може да се наблюдава, ако само се имагинира и не може да се отстрани имагинацията по собствена воля. Тук е налице движение на сетивните органи, които същевременно се плъзват над външния свят, а във висшите светове е необходимо спокойствието на душата, но подвижността на външното, на самите имагинации, които са посредници за ориентирането ни в този надсетивен свят… Събр. съч. 73a Специализирани науки и антропософия (1920–1921), стр. 235 и сл., немско издание 2005 г.

* * *

…Третата степен на надсетивното познание на света е тази, която наричам в истинския смисъл на думата интуиция – не в обикновения объркан смисъл. Интуицията се постига, когато човек напълно постигне съзнание и за това, което го изпълва, след като е отстранил имагинациите при постигането на празното съзнание. Ако това се направи, не е възможно по същото време да има някакво съдържание, но това, което става, е, че след като човек отново се върне към имагинацията, той възприема съдържанието, което е изживял в празното съзнание. Забележете как съдържанието от надсетивните светове се насочва от субективното към обективното. Първо човек има една имагинация, изживява едно битие, което се появява като образ пред съзнанието. Той знае, че това е адекватният образ, но самото битие не се представя в съзнанието.

В инспирацията се учим да се ориентираме, но все още битието, реалността не се появява в съзнанието.

Сега, чрез интуицията, става така, че – макар съзнанието да не е изживяло непосредствено някаква реалност, душата обаче действително я е изживяла – изживяното, това, което по време на празното съзнание е било налично, отново се появява в имагинацията.

Следователно надсетивното битие, надсетивната реалност, в която човек се е намирал обективно, се появява в субективността. В интуицията действително имаме субективно проявление на обективния реален свят… Събр. съч. 73a Специализирани науки и антропософия (1920–1921), стр. 237, немско издание 2005 г.

Извадките са подбрани от Нели Хорински

С това представянето на втората стъпка от съвременното посвещение - ИНСПИРАЦИЯ приключва. Следва представянето на третата стъпка - ИНТУИЦИЯ! 

Всички тематични публикации в раздела "Съвременно посвещение"!