Споделено от Дарина Шентова: ПОКЛОНЕНИЕ (5)

Submitted by admin 2 on Вт., 25/03/2021 - 17:40
Катедрала

НА СВЕТЛО

Излизайки на светло, какво предстои? Най-важното: обхождане на Лабиринта. Кръгообразно, по дъгите му като по винтовете на спирала. Две крачки напред, една назад. Цел: /при/стигане в центъра. Пред себе си усещаш човек, след себе си също. Потопен в себе си, усещаш другите силно. Те са приятели. Независимо, че водачът ме призовава по име с нареждане: Ускори ход! - аз не го слушам. Не искам да слушам, а той ме пришпорва... Как може някой да ми налага темпо в момент, когато се движа съгласно закони космични!

Доволна в себе си,

в собствените граници.

Собственото съдържание

е моето доволство.*

Знакът на Рака – гръдният кош, който обгръща вътрешните органи – сърцето... Вихърът – обръщането по спиралата... Кой разполага тук, кой тук е Господарят?

Не е ли това Христос?

Не е ли въжделеното:

Не аз – Христос в мен!

 

Новият Адам,

роден от Бог Отец

и Дева София –

кой е това? Аз?

Или Христос в мен?

 

смокинята

плодът

луковицата

растяща от Земята

високо в небесата

лемниската

 

15 април, 2002

 

Мадона

 

Черната мадона държи в дясната си ръка смокиня. Припомняме си смоковницата в евангелските текстове. Там се срещат старите посветени. Но тя изсъхва с появата на Христос.

Това е, което ни се напомня по нишката на синовете Дионис Загрей, Дионис Бакх и Дионис Якус.

Първият е изконен тракийски бог, символ на древното ясновидство – източник на мъдрост, лечителство и изкуство – пожертван, разкъсан и разхвърлян на части. Запазено и оживено от Атина било само сърцето му, по този начин Богът бил прехвърлен в древногръцкия пантеон.

Вторият е символ на западащото ясновидство, когато за да се възкачи, човешката личност е имала нужда от виното и неговата омая.

Третият е символ на ново съзнание, пречистено чрез изкуство - първоначално чрез поставяне на мистерийни драми...

Такава е връзката между Черната Мадона и многократната еволюционна жертвеност на Сина, описана също в митовете за Атис, Адонис, Озирис и пр.

След осемстотин години, наскоро статуята е  „реставрирана“ в бял цвят с розови бузи.

*Тъй като, разбираемо, работният език за общуване беше английски, стиховете също се породиха на този език. Ще приведа само началото. То е построено върху игра на думи:

различното произношение и значение на думата con’tent - доволен/задоволство и ‘content/s - съдържание.

Self-con’tented

In my own limits.

My own ‘contents

Is my con’tent…

Такъв е споменът. Игрив. Завършваме с елемента на игривост, както Шилер ни завеща.

Следващият епизод ще сложи край на Поклонението. Един опит за споделяне.

25 март, 2021 год.

Дарина Шентова

Споделено от Дарина Шентова