Игор Фишман: Висшата свободна школа за Духовна наука и нейната роля днес - 19-те урока на Рудолф Щайнер като мощен езотеричен импулс на антропософските инициативи (2)

Submitted by admin 2 on Ср., 24/03/2021 - 07:51
Езотерични уроци

Преди да прочетете продължението, моля, прочетете и първата част на изложението по въпроса за Висшата Духовна школа и уроците за Първи окултен клас!

    * * *

Въпрос от педагог в прогимназиално Валдорфско училище: В каква възраст на младежите може да се предложи да се запознаят с книгата на Рудолф Щайнер „Философия на свободата“, може ли, трябва ли или учителят е нужно да носи в себе си нейните идеи, за да въздейства на пространството около себе си и върху децата, помагайки им те да намерят също този самостоятелен път към Духовния свят, към духовния поток?

Игор Фишман: Този въпрос се нуждае изобщо от осъзнаване на въпроса по отношение на гимназиалното училище на съвременността. Както казахме човешкото познание би трябвало да направи качествен скок в 20-ти век. И днес учениците би трябвало да излизат от училище със съвършено различни компетенции, за които дори нямаме понятие. Именно защото Валдорфското училище трябва да дава тези компетенции.

Може да отгатнем за какво става дума – това е способността за социално творчество. Завършващият трябва да излезе с такава вътрешна сила и с такъв светоглед, че той да навлезе във външния свят не като в нещо чуждо, агресивно, ужасно, където властват зли сили, на него му е нужно някак да се устрои, някак да се впише, някак да се промуши. Той излиза с мощна сила в добрия смисъл, така че да е способен да промени външните обстоятелства, но, разбира се, не под своя произвол, а именно според това, че той по правилен начин е преминал началното училище, преживял е това, че светът е добър и е намерил своето отношение в добрите сили.

Когато е преминал през прогимназията е преживял това, че светът е прекрасен и е преобразувал своята душа, създавайки способността й да пропуска добрите сили на висшите йерархии, добрите сили на света с неговото прекрасно творчество. Така по правилен начин ще навлезе в гимназията, преживявайки, че светът е мъдър…

И тогава гимназията е нещо, с което ние изобщо не сме свикнали. Тя трябва да бъде място за социално проектиране, в което децата, докато са още в такива лабораторни условия се учат как да създават и да реализират своите идеи. Нужно е да има не хора, които носят произвол, а въплъщаващи доброто и прекрасното, което те са взели от началното и прогимназиално училище, чрез проектния подход.

Проектният подход е именно разширяването на „Философия на свободата“. И тук ние можем да поставим въпроса по друг начин: Не в началото да обучаваме децата на „Философия на свободата“, защото това е действително твърде рано, те не са подготвени за това, а да ги обучим на социално проектиране, което всъщност е разширение, практическо и живо разширение на Философията на свободата.

Т.е. трите ключови способности: моралната интуиция, моралната фантазия и моралните теми – всички тези компетенции, говорейки на съвременния модерен език, трябва да бъдат базови в гимназията, и тогава в последния 13-ти клас ученикът дораства до това, че да попита: Как това, което замислих, се получи? Така със задна дата ще се отрефлектира как това се е получило, по какви космически закони се е осъществила тази дейност.

Така се достига до основния въпрос: как се осъществяват основните принципи на свободната активност във външния свят. Тогава ще възникне вътрешно търсене за Философия на свободата, то ще се развие самостоятелно. Тогава вече възрастните могат да се намесят и да се тръгне към „Философия на свободата“ и тогава младежите ще разберат защо това им е жизнено необходимо. Това е като обграждането на този опит от социалното проектиране, който те са получили в гимназията, вече като своя вътрешна самостоятелна способност.

Въпрос: Слушайки вашия отговор, аз разбирам, че Валдорфското училище е някакъв вид проекция на това как Духовният свят въздейства върху хората, върху човечеството. Как се случва това?

Игор Фишман: Разбира се, Валдорфското училище не е клон на световната система на ариманическото образование, зомбирането и превръщането на хората в биороботи. В какво превръща човек Валдорфската педагогика?

Валдорфското училище е дадено за зрели хора, които ставайки възрастни могат да съхранят в себе си субстанцията на детството, на такива зрели хора с компетенции да израснат като бъдещето на човечеството. Вече съвършено съзнателно да разбират какво трябва да бъде човечеството. Но това не е бъдещето, това е настоящето – бъдещето вече е настъпило, но то не е допуснато.

И оттук се ражда и идеалният образ на училището и идеалният образ на завършващите това училище, и идеалният образ на учителите в това училище, и родителите на това училище, и спонсорите, и кръга от подкрепящи – тези хора, които са заинтересовани от развитието на това училище и му помагат. И партньорите на това училище. То е като огромно социално пространство…

Валдорфското училище не трябва да се разбира като стая, в която децата седят зад чиновете. Това е разширен ойкумен, където прониква творящата сила на валдорфската колегия, която вече е усвоила света в своята част на ойкумена и дава възможност на своите ученици, чрез това вече усвоено и вече правилно одухотворено пространство, да се запознаят със света. И тогава самото Валдорфско училище става не само предприятие, което подготвя новия човек, но хвърляйки го в стария свят, а около него се преобразува самото пространство…

Това е идеалният образ на творящата колегия, която твори света около себе си, и в частност твори новия човек. Така може да се отговори като цяло за задачата на съвременното Валдорфско училище. Това не е утопия, това е абсолютна реалност, ако тези сили са овладени.

Въпрос: Правилно ли разбирам, че валдорфският учител не може да не бъде духовен ученик, не може да не тръгне по пътя на посвещение, защото в противен случай това ще бъде просто външно придържане към методиката

Игор Фишман: Това е живоизгарящ въпрос, изпълнен с най-дълбок трагизъм. Защото официалната Валдорфска педагогика не само скрива от педагозите, че Рудолф Щайнер много е искал, дори е настоявал Валдорфското училище, основано във фабриката „Валдорф-Астория“ през 1919 год., валдорфската колегия изцяло да влезе в Първи клас. Тъй като те се намират в Щутгарт и не са можели да ходят в Дорнах на уроците, той специално прави едно изключение и позволява на член от колегията – Лили Колиско, да стенографира лекциите. По принцип категорично е забранявал да се правят такива бележки. На нея й разрешава да стенографира всеки урок, който е веднъж в седмицата, за да го дублира за валдорфската колегия, която ще влезе в Първи клас, което и отчасти се случва.

Това е /познаването и задълбочаването в антропософията бел.пр./ имплицитно условие. А когато още и противоположно на това – антропософията е забранена и казват по неин адрес: „Това е езотерика! Това е мистика! Това е забранено!“ – цитирам буквално дума по дума казаното от един функционер от Валдорфската асоциация. Оказва се, че Антропософията вече е забранена. Тогава какво става с Валдорфското училище – то е една лоша имитация.

Докато хората имат импулс към Валдорфската педагогика и не е изгодно просто да бъде забранена, тогава този импулс ще отиде в хиляди други форми, които после не могат да се контролират. Много по-добре е официално да се създаде Валдорфска асоциация, която изобщо не се явява обединение на валдорфските педагози, а е създадена горе, от неясно какви структури. И там да се насажда и да се учи тази Валдорфска педагогика, която се явява беззъба и безсилна, която само прилича на Валдорфска педагогика, но не притежава тази сила и не решава тези задачи, които трябва да решава.

Затова не само валдорфските педагози трябва да бъдат антропософи – те бягат от антропософията като дявол от тамян, но и да бъдат ученици в Първияклас, за да могат да въплътят този идеал – дори не е идеал, а насъщна потребност на Валдорфското училище, което влиза в 21 век, което трябва да продължи много по-напред от това, което е било преди 100 години. За тези 100 години нейните задачи са променени и са преминали в качествено нова фаза. Днес можем да кажем, че да бъдеш ученик на Висшата школа за валдорфския педагог е просто насъщна професионална необходимост.

Коментар и въпрос: От 18 години аз живея в непосредствена близост до Дорнах и даже 5 години се обучавах в художествено антропософско училище. Но така се случи, че въпреки близостта с Дорнах, аз не влязох в разни работни кръгове, групи. Имах два опита, когато научих за съществуването за този Първи клас.

Имам много близка приятелка, преподавател по Музика, с която си сътрудничихме, за която знаех, че е в Първи клас в Гьотеанума. И всичко това се обличаше в някакъв тайнствен облак, тя не говореше какво се случва там, макар че знаеше, че се интересувам от Антропософия. Не се говореше за това, макар че можеше на един млад човек да му се разкаже, да се посвети в това.

Вторият път – беше още по-драматично, това е друга приятелка. Тя влезе в новосъздадена антропософска група в Базел, където започна да работи езотерично именно над тези уроци за Първи клас. Беше много въодушевена, много щастлива и после се изясни, че да продължат тази работа могат само тези, които са членове на Антропософското общество. А в този момент тя самата излезе от него. Тази група по-късно се и разтури.

Мисля, че човек ако започне да чете, започне да работи, Първият урок, краят на втори абзац – в това е и моят въпрос: Щайнер е предвидил, няма нищо случайно – трябва да има център и от този център да идва това задълбочаване и като такъв център се посочва именно Гьотеанумът в Дорнах…

И сега, когато ние започнахме да работим в рамките на Първи клас в Армения, където се спънах в това предложение, спънах се в този смисъл – отново Дорнах, отново Гьотеанума, как да се отнеса към това сега? Разбира се, че имаше обяснения, че Гьотеанумът също не е този, който е създал Щайнер, но все пак днес как да се отнесеш към това предложение, как да се отнесеш, за да не изглежда, че се занимаваш с някаква контрабанда.

Игор Фишман: Това е и централният въпрос, на който се основава и забраната за Висшата школа. Висшата школа фактически се явява тайна и забранена. И именно по отношение на този въпрос е нужно да се мобилизира цялата наша безпристрастност, цялото наше чисто, безупречно мислене, може да се каже – нашата историческа съвест. За да се вникне в тази ситуация дълбоко, много ясно, за да не се загубим в трите пречки, трябва да включим изцяло безпристрастността си. Има три посоки, в които на тъмните сили се отдаде да объркат всички съвременни антропософи. Може би сега е настъпил този съкровен момент, когато ние накрая сме длъжни да се измъкнем и накрая да видим пътя в светлина. 

Какво се има предвид под думите на Дорнах, за това което е в подобни откъси, срещащи се, разбира се, не само тук, но и на други места и в други лекции. Много често след 1924 год. се срещат тези думи, казани от самия Рудолф Щайнер. Какво казва той всъщност?

Всъщност той казва, че, ако ние вземем целия контекст, на Рождество 1923-1924 год. се е случило значително духовно-физическо събитие – то се случва и на земята, и на небето, което се изразява в Рождественското събрание. Външно то е като някакво административно събрание, на което сякаш се случват някакви нововъведения в Антропософското общество.

Но не! Рождественското събрание може буквално да се характеризира като поврат на времената. И затова на едно място Рудолф Щайнер казва, че Рождественското събрание за АО е или всичко, или нищо. Няма нещо промеждутъчно, а или всичко, или нищо.

Какво значи „всичко“? Това означава, че от момента на Рождественското събрание коренно се променя отношението между човечеството и Духовния свят. На земята е учредено такова общество, напълно преосновано. Т.е. АО, което до този момент е било административно учреждение, основано по ариманичните закони, зарегистрирано някъде според ариманичните процедури, имало е частна инициатива на отделни хора, които съставят това общество, за да изучават антропософия…

Рудолф Щайнер постъпва по отношение на него като учител от страна на духовния свят. Т.е. това е било именно инициатива от страна на хората. И благодарение на дълбокия сън и липсата на свобода инициативата на хората отива в задънена улица, а тъмните сили използват съня на хората, като атакуват това общество. В края на Рождественското събрание правят опит за убийство на Рудолф Щайнер. Той е отровен с калиев цианид. Това подкопава окончателно неговото здраве.

Първото, което подкопава здравето му е, че той със своето етерно тяло е бил свързан с Гьотеанума. Тъмните сили са знаели прекрасно, че ако те унищожат Гьотеанума, то за Рудолф Щайнер и за много други негови ученици, които са вложили цялата своя душа в този храм на Антропософията, това няма да е добре. Умира най-близката ученичка на Рудолф Щайнер Едит Марион.

АО не е можело да съществува повече в стария си вид, затова Рудолф Щайнер сериозно мисли за това, че това общество трябва да се закрие и той с неголяма група ученици, с много тясна група, да продължи дълбоката езотерическа работа, с която би могло да има смисъл. Голямото общество вече не е жизнеспособно. Това е била най-трудната година в живота на Рудолф Щайнер след изгарянето на Гьотеанума.

1923 год., която преминава под вътрешни борби, през есента на 1923 год. Рудолф Щайнер взема невероятно решение от същността на своята абсолютна свобода. То не е било поръчано от страна на висшите йерархии, това е било творящо действие на свободния човек. Може би на единствения и на първия свободен човек на Земята. Решението за такова преосноваване на АО, при което то да стане изцяло езотерично, а не административно. В частност това означава, че неговото Ръководство вече не се избира с гласуване, а отгоре, а се назначава от името на Духовния свят. Това е безпрецедентно, и това се пропуска.

Тези, които се хващат за този цитат и на основата на него си създават авторитета, пропускат този контекст, че именно в тези условия, когато на Земята е и действа велик посветен, който единствено е имал възможност и следователно права и пълномощия да действа от името на Духовния свят и от името на Духовния свят да прави назначения.

Той избира хора за Ръководството и когато ги представя за съгласуване през цялото Рождественско събрание, не е имало гласуване. Фактически висшите йерархии чрез Рудолф Щайнер утвърждават това Ръководство, този кръг от хора, което е упълномощено само в този случай, в който лично в него влезе сам великият посветен. Защото тези хора не са имали такъв пряк контакт с Духовния свят и не са можели да донесат абсолютната истина. В такава ситуация може да се назначат хора, защото има гаранция, че те няма да тръгнат към произвол и всяка тяхна дума, буквално всяко тяхно решение, ще бъде в пълно съзвучие с волята на висшите йерархии, няма да има никакъв произвол.

Ако това го няма, то тогава какво ще възникне? Страшно е да се произнесат тези думи, но това е тоталитарна секта. Когато се насажда авторитета на някакви хора, които всъщност не са посветени, те не са избрани демократично и просто осъществяват своя произвол.

Когато вече Рудолф Щайнер е смъртно болен и към него се обръщат с въпроса - кого назначава за приемник и в АО, и в Свободната висша школа за духовна наука, се случва нещо безпрецедентно – Рудолф Щайнер отговаря на този въпрос с гробно мълчание, гръмотевично гробно мълчание. Той изобщо нищо не отговаря.

Как може да се разбира това? Той не може да даде отговор на този въпрос. Той фактически казва: Аз си отивам и оставям този въпрос на волята на хората, на абсолютната свободна воля на хората, надявайки се, че те ще бъдат разумни, че те ще могат да вземат в тази ситуация правилното човешко решение.

Очевидно е, че правилното човешко решение би било в това, че хората, които са лишени от пряко сътрудничество на присъстващия сред тях велик посветен, загубват пряката връзка с Духовния свят. Трябва да се осъзнае колко огромна е разликата между тази ситуация, в която Рудолф Щайнер се намира заедно с тях и с него се съгласуват всички важни решения, и когато него го няма заедно с тях. Могат ли тези хора, като самите те не са посветени, нямат пряк контакт с Духовния свят, да поемат такава отговорност, за да направят нещо от името на Духовния свят?

Нужно е да се отчете това състояние, в което се намират те. Те преживяват огромна загуба, пълно объркване. Изострената карма между тях, която по-късно се разразява, е просто най-ужасната, най-позорната, със страшни последствия, които достигат да сегашния момент.

Но тези сили, които запалват Гьотеанума, които убиват Рудолф Щайнер, пита се – къде са те? Взели са си отпуск за сто години? Още докато е бил жив Щайнер са доминирали и е естествено какво са направили с тези беззащитни хора, които са били в огромна мъка, в отчаяние, в най-тежко душевно състояние. Разбира се, на тъмните сили не им е струвало нищо по сугестивен начин да ги застави да се държат по-нататък съвършено неправилно, да вършат грешка след грешка. Защо?

Тъмните сили биха могли също да унищожат веднага нещата, но не – това би било твърде просто, там не стоят някакви глупаци, които да постъпват примитивно. Много по-добре е да доведат АО до такова най-позорно фиаско и след случилите се събития да се достигне до най-дълбоко разочарование от Антропософията. Защото, ако би бил следван правилно Рудолф Щайнер, те биха били светци. А така най-близките ученици на Рудолф Щайнер компрометират Антропософията за целия живот по-нататък.

Тъмните сили дават възможност да се построи и вторият Гьотеанум, да се съхрани и Висшата школа, и всички антропософски начинания… Опитват се да направят да изглежда така, че не се е случило нищо страшно – „Рудолф Щайнер си отиде от нас, но ние продължаваме неговото дело.“ Тази добре поставена мина при лоша игра изиграва лоша шега. Достига се бързо до захващане на съзнанието. Стига се до ужасни неща. В крайна сметка Алберт Щефен е избран за председател, настъпва най-ужасното нещо – създава се нещо като култ към личността. Даже не култ към личността, а по-скоро това може напълно да се съревновава с култа към личността на Сталин, който паралелно се развива в Съветския съюз – като обожествяване по отношение на Алберт Щефен.

Пита се – антропософите не са ли виждали това? Болшинството напълно се поддават на цялата тази сугестия. Но е имало и такива, които виждат това, добрите антропософи прекрасно са виждали това. Но този, който е виждал, е бил длъжен да мълчи, защото веднага би станал враг на народа, би бил изгонен отвсякъде и биха го лишили от възможността да бъде в обществото. Нещо, което се е случвало многократно. А с които не са можели да се справят, на когото не са можели да затворят устата, просто безследно е изчезвал. За съжаление няма такава статистика, за да се види колко антропософи са изчезнали, били са убити, които са виждали и не са мълчали.

Така се приема за десетилетия напред, че има неща, за които не е прието да се говори, за тях е по-добре да се мълчи. Ако говориш по-малко, ще спиш по-добре и ще живееш до дълбока старост…

Това се въвежда в плът и кръв в АО, така тези въпроси отначало са забранени, а по-късно биват просто вече изключени на нивото на вътрешна забрана. Да се подема тази тема става категорично неприлично, дори не толкова опасно – опасност са чувствали само напредналите антропософи, те са чувствали реалната заплаха. А за болшинството е било просто неприлично да се говори за това, защото хипнозата е проникнала така дълбоко до мозъка на костите, че елементарното разбиране, че никакво Ръководство от 1925 год. вече не съществува, не се е осъзнавало. Това, което съществува, това не е Ръководство особено ако се има предвид, че това са били най-непосредствените ученици на Рудолф Щайнер, които са изпаднали в умопомрачение…

В Ръководството по-нататък влизат тъмни окултисти, тъмни сенки, още в низшите степени – те са се захванали за нещо в Антропософията, но те не познават в дълбочина Антропософията, те не са антропософи. И те управляват всички.

И когато четем в уроците, че е много важно те да не попадат в чужди ръце, че не трябва да се показват на никого – така е говорил Рудолф Щайнер в тези условия, когато действително само това, което е получено като субстанция от Михаил под формите на мантри, действително и категорично не трябва да се показва, дори да се даде да бъдат видени мантрите от тези хора, защото не се предназначени за тях, т.е. които не са михаелити и не са преминали до своето раждане през Небесната школа на Михаил, а просто са обикновени хора.

Защо? Защото във всеки обикновен човек неговото съзнание – фактически това не е съзнанието на неговата душа, а това е неговият ариманичен двойник. Този двойник се явява част от единното всеобхващащо ариманично същество. Те са просто слуга на Ариман. Ариманичното същество е част от вселенското Ариманично същество и затова чрез това, че ариманичният двойник ще чете мантрите, той ще изсмучи тяхната субстанция. Когато тя идва на Земята, тя е трябвало да се адаптира в течение на определен период.

Какво се случва после? После тъмните сили по принцип захващат Школата на Михаил и цялото й наследство, и вече от всички страни следят субстанцията да не попадне в нужните ръце – всичко се обръща. За това тези думи, на това място /в Първа лекция/ и на други места, трябва да се разбират така, че разбира се, трябва да има център, от който идва Антропософията. Но този център се намира не в този Гьотеанум, към който Рудолф Щайнер най-общо не е имал отношение, само създава неговите ескизи, модели и това е всичко.

Този Гьотеанум, към който Рудолф Щайнер е имал отношение, се намира в Духовния свят. Той е преминал през огнената смърт, духовните сили позволяват Гьотеанума да бъде убит, защото всъщност е бил живо същество. Той следва Христос през своята Голгота – както Христос преминава своята Голгота, така и Гьотеанумът преминава през своята, така че като небесен Гьотеанум да бъде достъпен за всеки антропософ с добра воля, за всеки нормален антропософ, който не иска да си създава идоли и не позволява да бъде манипулирано неговото съзнание. За до може всеки антропософ без какъвто и да било посредник да има достъп до небесния Гьотеанум и до всички потоци от инспирации, които се откриват благодарение на него.

След преминаването на Прага на великия посветен нито един човек на земята не може да си присвои неговите пълномощия, неговите прерогативи. След преминаването на великия посветен всеки антропософ има и може да има лично и непосредствено отношение с Духовния свят, с Арх. Михаил, с Рудолф Щайнер. И никой няма право да каже, че „Антропософията идва само чрез мен.“ След 1925 год. никой няма право да казва това. Още повече сега, когато на земята няма нито един човек, който Рудолф Щайнер би упълномощил още приживе да прави нещо. Такъв човек изобщо няма.

Който е загубил смисъла на понятието благоговение пред истината и познанието и пълзи пред незнайно кой, то той не иска да бъде антропософ. Той иска да пълзи, той иска да търси центъра на силата и центъра на отговорността за света не вътре в себе си, а навън – това е неговото свободно решение. Ако оттам плащат нелошо, а още повече ако сплашват, че ако кажеш нещо излишно, ще ти бъдат наложени санкции от различно естество и искат повече да мълчиш.

Истинският антропософ навярно трябва да бъде със съзнанието на Хамлет – „Да бъде или да не бъде?“ – да заспи, да забрави, да се моли на някакви непонятни идоли, така се живее леко и всичко ще бъде чудесно. Ако един михаелит иска „да бъде“, то тогава като отговор пред него ще се открият всички непосредствени пълномощия и възможности от небесния Гьотеанум, от Арх.Михаил, лично от д-р Щайнер и от Висшите йерархии. Тогава в главата му изобщо няма да се появи идеята, че пред някого е нужно да пълзи.

Можем да си зададем въпроса: защо изобщо Духовният свят е допуснал да се случи такова безобразие? Защото това е необходимо Прагово изпитание. Ако хората елементарно не искат да включат мозъка си просто на нивото на здравия смисъл, ако не са в състояние да си поставят въпроса „Да бъда или да не бъда?“, то те не могат да преминат Прага към Духовния свят. Днес преминаването на Прага не се явява някакъв особен път, днес това е насъщна необходимост, за да останеш човек и да се спасят всички хора.

Затова първо – трябва да се преодолее тази бариера - известното Ръководство и Ръководството на Висшата школа, паническият страх от това, че някой притежава ексклузивните права над Висшата школа, а „аз нямам право“. „Не мога – да, трудно е – да. Разбира се, че това е трудно.“ Но някой да си присвои истината, че аз стоя непосредствено пред Духовният свят, ако смятам, че някой може да стои между мен и Духовния свят и да ми казва какво да правя, то такъв човек не е готов да приближи Прага. И победата над всички тези Ръководства в нашата душа се явява предпрагово изпитание. Ако човек правилно премине през това предпрагово изпитание, то той ще премине после правилно и Прага.

Затова не са нужни никакви претенции към псевдоръковоството. То е допуснато от Висшите йерархии, за да създаде това прагово изпитание за АО като цяло. Те е трябвало да направят това, както и на Юда е било казано: „Иди и направи, каквото трябва.“ Така, че като цяло Рудолф Щайнер се съгласява да се случи това. Някои Юди правят, това което трябва. В името на това цялото останало АО именно сега, именно в тази ситуация да може да прозре, че трябва със скок – време вече няма, 100 години са загубени, да се стигне до това ниво на съзнание, което се изисква от днешната ситуацията. Да живее Дорнахското ръководство, което блестящо изпълни своята задача!

Въпроси: Може ли неправилното разбиране на работата в Първи клас да доведе но негативни последствия за човека и за неговото близко обкръжение? Как човек чувства или получава правото да води класа? Какво по своята същност е такова право?

Игор Фишман: Това са добри въпроси. В тях има разбираемо безпокойство. Ако подходим към това безпристрастно, то може да се каже така, че сама по себе си субстанцията на Михаил, субстанцията на Школата на Михаил, на Първия клас, е защитена от самия Михаил. Така че, ако човек отиде в главата – аз искам да изучавам тези уроци, и после – аз искам да водя Първи клас за другите, това по принцип не може да дойде в главата от Сатаната. Защото това е непосредствено защитено от всички войнства на Михаил, за да не бъде тази Школа опорочена.

Но ако някой каже: само аз единствен на земята мога да решавам кой да води уроците, кой да не ги води, кой да бъде приет в Школата, кой да не бъде приет – това е човек, който не е упълномощен от Михаил, защото това е в коренно противоречие на днешната ситуация. Той взема върху себе си правата на самия Рудолф Щайнер, това което е било необходимо преди 100 год.

Затова отговорът може да бъде еднозначен, че страхът да се докоснеш до тези уроци, е също сугестивен, внушава се с огромна сила. Може да се проследи как се провежда работата на функционерите, за да се внуши този страх – не трябва да се докосваш до уроците, защото ще полудееш! Самият страх е нещо, което трябва да се преодолее като прагово препятствие.

Ако говорим за опасност, то опасността е една-единствена – това е да се изпусне тази възможност. Ако човек изначално е психически нездрав, то дори и в този случай, във всякакъв случай, тези занимания не носят никаква вреда. Полезността е само еднозначна. Това е самата субстанция на Дървото на Познанието и Дървото на Живота, защитена, правомерна, необходима. Може еднозначно да се каже – тук няма никакви противопоказания. По принцип – няма и не може да има.

Единственото противопоказание е, когато някой узурпира властта в това отношение и си присвоява пълномощията на Рудолф Щайнер, кой да бъде приет в Школата и кой да води Школата. В този случай той става преграда между човека и Духовния свят. Именно в този случай заниманията не водят до полезност. Вредно ще бъде, че в този случай човекът не получава субстанцията, създават му имитация, че той се занимава с нещо в Първи клас, но той не се движи наникъде. В това е вредата. Но противопоказания по принцип няма и не може да има.

Задалият въпросите: Правилно ли разбрах, че човекът, който е решил, че е готов да води Първи клас, сам се самоопределя и има отговорност само пред Духовния свят?

Игор Фишман: Съвършено вярно. Човек сам се самоопределя. Естествено е, че всеки човек е несъвършен. Естествено е, че във всеки човек може да има още някаква горделивост, може да има някакви недостатъци, никой не е посветен. Но ако в главата му дойде тази идея – аз ще водя Първи клас, тя не може да дойде просто от демонични източници. Ако той прави това чрез своето самоопределение, непосредствено пред Арх.Михаил, преодолявайки тази сугестия, че никой няма право, ако не е назначен от Ръководството, но ако той сам себе си е имал смелостта да назначи, то това вече е пазено и защитавано от Михаил.

Този човек не може да бъде самозванец и той не може да донесе вреда. Само полезност, макар и той да има още милион недостатъци, но чрез него преминава духовен поток. Т.е. ако човек правилно се самоопредели пред Духовния свят, а не е назначен от някого, т.е. той има пряко отношение към Арх.Михаил, а не е назначен от някаква друга инстанция, ако той сам се е самоопределил, чрез него точно ще дойде правилният духовен поток.

Въпрос: Първи клас на Духовната школа дава някаква теоретическа основа. Аз разбирам, че съвременният човек и още повече учителят във валдорфското течение трябва да бъде социален и социално грамотен. Азът се явява вече не носител на знанията, защото сега има много носители на знанието, а Азът се явява това в човека, което дава инструментите. Именно инструменти за познанието на този свят, инструменти човек после да може да се самореализира в живота.

За това сега искам да попитам не трябва ли на базата на Първи клас да бъде създадена социална лаборатория, където хората да могат да работят върху някакви неща, например върху социална лаборатория за създаване на някакво предприятие в училище за гимназисти, които да се реализират в обществото?

Игор Фишман: Рудолф Щайнер предупреждава, че неговите ученици, с много редки изключения, ще преминат след смъртта си твърде бързо през Духовния свят и бързо ще се въплътят, и много от тях сред славянските земи. Вие можете да допуснете в крайна сметка, съвсем скромно, че вие сте преминали всичко това. Вие много повече вътрешно владеете знания, вие сте забравили това, по валдорфски те са станали ваша плът и кръв.

И ако някой твърде много знае Антропософия, повече от вас, му предстои да забрави всичко, което знае, да го внесе в своето тяло, за да стане то негов вътрешен импулс, негова вътрешна мъдрост, способност да действа в реална жизнена ситуация, на основата вече не на теоретични знания, а на основата на тази вътрешна интуитивна мъдрост, която някога е била знание, но е станала тази ваша чудесна способност. Това е Антропософия, която е станала жизнена сила. Вие не се намирате назад, а сте далеко напред. А на знаещият сега, това всичко му предстои.

И разбира се, Първи клас трябва да е организиран така, че там няма да се дава само теоретическата база, но много време ще се отделя на практически ситуации, за да се учат хората в рамките на Първи клас.

Въпрос: Какви са особеностите на новата битка на Михаил през 2017 год. и как може да се има това предвид по отношение особеностите на Висшата школа за Духовна наука?

Игор Фишман: Това е отделен голям въпрос. Ще кажа само две думи. През 1879 год. завършва битката на Михаил и започва Михаиловата епоха, започва неговото управление, самият Михаил преминава в ново положение. От този момент той завършва своя преход в ранг на Архай и става Дух на времето. Той придобива големи пълномощия, голяма сила, в сравнение с тези, които е имал до този момент, когато е бил Архангел. Бил един от седемте Архангела, които са планетарни духове, но е бил и един от четирите Архангела на годишния кръговрат, описани в цикъла на Рудолф Щайнер „Годишният кръговрат в четири космически имагинации“.

Както знаем за духовните същества много важен се явява стогодишният космически цикъл. Това, което за човека е една година, за духовното същество това са 100 год. Затова след 100 год. се случва нещо твърде важно, случва се качествена промяна в живота на духовното същество.

Може да се попита с какво особено се характеризира 1979 год.? Какво значително нещо се е случило? Оказва се, че в тази година се случват две значителни събития, може да се каже, че стартират два духовни пътя. Единият от тях се оказва развитието и доминирането на земята на изкуствения интелект. Другият път е развитието и доминирането на земята на човешкия интелект, който подлежи на одухотворяване и връщането на Арх.Михаил в т.нар. паднала интелигенция.

Това са многобройни същества, които някога са били царството на Михаил на небето, той е бил управител на тази космическа интелигенция. Под думата „интелигенция“ в Антропософията се разбира не прослойка от мислещи хора, а това са духовни същества от небесната свита на Михаил, които Михаил пуска в главите на тези мислещи хора. Космическата интелигенция става земна интелигенция. Но ставайки земна интелигенция, тя се доверява на хората.

Как хората ще постъпят с тази интелигенция? Идвайки на земята тя попада в царството на Княза на света. Ариман също протяга своите лапи, за да я хване и в крайна сметка той успешно е изиграл своята роля. Тук на земята напълно се реализира Школата на Гондишапур във вид на ариманизираната наука, откриваща врата за въплъщение на многобройните ариманични същества, които сами по себе си представляват съвременните високи технологии. Именно в 1979 год. е създаден персоналният компютър. Започва лавинообразно технологичната революция, която напълно заплита цялото човечество. Това се случва за последните 30 год.

Също така през 1979 год. се състои първата в историята на човечеството т.нар. „организационна дейностна игра“, в която своето въплъщение получава свободният, одухотворен човешки интелект. Какво значи „свободен“ – това значи, че с помощта на специални осъзната умствени процедури мисленето не се разгръща на случаен принцип, а съзнателно, целенасочено се управлява от човешката воля, в специално създадено за това пространство, наречено „мисловна действителност“.

 

Шедровицки

 

Това е било разработено от един изключителен човек, за своето време той е бил много известен сред интелектуалния елит на Съветския съюз – Георги Петрович Шедровицки. Който е имал възможност дълбоко, дълбоко да вникне в душевния строй на този напредничав човек, буквално човек не години, а човек – столетия. Днес той никому не е известен, затова не е възможно да бъде оценен по достойнство. Но ако това може да бъде направено, тогава би станало ясно, че това е уникален, напредничав човек, който по своята духовно-душевна същност по уникален начин прилича на Рудолф Щайнер. И тези малко негови ученици, които после се срещат с Антропософията, са можели да отбележат това удивително сходство. И ако си спомним, че самият Рудолф Щайнер обещава, че той много бързо ще премине през духовния свят и ще се въплъти в славянските земи, можем да предположим, че в крайна сметка това е бил негов инкорпорат.

Създаденото от него учение и практическа наука, в която по явен начин се показва как вътрешният свят на човека, осветен от високите интелектуални технологии, е способен мощно да излезе във външния свят и да го преобрази. Всичко това, което Рудолф Щайнер не завършва в своята предишна инкарнация, именно в разработването на по-нататъшните идеи на „Философия на свободата“ – тези идеи са били само в зачатък. Т.е. „Философия на свободата“ е била само зачатък на тези социални преобразяващи идеи, защото основната мисия на Рудолф Щайнер в инкарнацията му преди 100 години е била превъплъщението и кармата. Той не е имал време да се занимава със социалните преобразуващи импулси и много е искал тази работа да бъде продължена от неговите ученици.

За съжаление само Херберт Витценман и още няколко негови ученици тръгват след неговите интереси. Затова той е трябвало да дойде още веднъж и да доведе тази работа до края. По този начин възниква не просто учение, а социално движение, което се нарича „методология на системното мислене“. Тя се развива след 50-те години и в 1979 год. достига до такова ниво на зрелост, че в рамките на тоталитарния режим на Съветския съюз, под острия поглед на КГБ, но съвършено безсилно да установи мощна михаелична инициатива, която да дойде от този уникален човек и неговите ученици. Това е прецедент, тържество на човешкия интелект над социалната материя.

По този начин през 1979 год. е даден стартът на изкуствения интелект, който започва лавинообразно да се разпространява чрез персоналните компютри, а после чрез смартфоните и всички електронни устройства, които сега пронизват целия ни живот. Развива се и човешкият интелект като социално преобразуваща сила. Но и тук виждаме, че учениците не стоят на нужното ниво. Най-важният инструмент е бил даден, но те не го използват в правилната посока. Тъмните сили имат възможност отчасти да изритат, отчасти да подкупят, за да използват достигнатото за своите цели, или отчасти просто да унищожат всички водещи ученици.

А после малкото, които остават, един от водещите ученици на Г.П.Шедровицки – Анатоли Пински в Русия създава първото Валдорфско училище, с неговите плюсове и минуси. Той директно преминава към Антропософията и Валдорфската педагогика, не съумява да направи прехода между методологията и Антропософията, плавното врастване по-нататък и да съедини Първия импулс на Антропософията, даден от Рудолф Щайнер с този Втори импулс, който той носи чрез методологията на системното мислене.

За съжаление Пински не успява да събере правилно импулсите и това, което създава просто на основата на Антропософията само с методологически опит, но без приемане в душата, възниква като един полуфабрикат. Първото валдорфско училище от една страна е грандиозно творение, а от друга страна е компромис след компромис… Всичко изцяло е пронизано от ариманични импулси и действия по правилата на Ариман. Това нанася страшен удар и по цялото по-нататъшно развитие на Валдорфската педагогика, която остава невъоръжена с методология, с всички тези социални проекти, с които тя е била длъжна за бъде въоръжена във втората половина и в края на 20-ти век. Такава трагедия се случва действително.

Тя се случва на земята, но въпреки това Арх.Михаил в това време от 1979 год. продължава своята велика битка. Ако преди 100 години той прочиства най-близкото на земята сетивно обкръжение от ариманични дракони, то сега той получава възможност да разпростре върху земята своите сили и да обезсили дракона, който разбира се е паднал на земята и се е възцарил със страшна сила.

За съжаление там, където виждаме правилно осъществявано мислене, там драконът напълно е съхранил своята власт, защото Михаил не може да пречи на действията на дракона, ако хората не осъществяват мисленето. Ако хората живеят без мисли, то тогава драконът извършва съвършено правомерно наказване на хората за безсмислието, за малодушието, за душевния сън. Но ако хората са дръзновени, да въстанат и да се съединят с духовния свят, драконът е безсилен. Това е резултатът от тази битка, която е проведена от Михаил през 1979 год.

Има и една друга ключова дата - 1917 год. Това не е само столетието на революцията, на миналото тъмно събитие, на началото на социалистическия експеримент, но това е и ключова дата по отношение битката на Михаил, тъй като тази дата е симетрична по отношение началото на битката на Михаил.

Битката на Михаил започва 1841 год. и продължава два Лунни възела /19+19/ - 1841 год.+38 години – това е 1879 год. Ако вземем симетрията от 1879 год. и отново добавим двата Лунни възела, то ние получаваме 1917 год., когато на земята за първи път навлиза небесната субстанция на Михаиловата школа, това е творящата субстанция за съзряването на земята.

Фактически тя е трябвало да съзрее напълно 100 год. Затова в 2017 год. стават 100 год., завършва срокът за сързяването на небесната субстанция на Михаил, заложена в мантрите. От този момент мантрите придобиват могъща, социалнопреобразуваща сила и вече могат да се използват не само за индивидуално преминавана на Прага, с помощта на работата върху мантрите, но и тази субстанция може да проникне във външния свят като социалнопреобразуваща при всяка прагова ситуация.

Защото човек преминава Прага, не защото някъде седи в позата „лотус“ и медитира, а защото в живота попада в такива ситуации, че не му се живее. Именно в такива моменти човек е нужно за преработи своята душа, да усъвършенства своето съзнание, душата му да застане над живота и смъртта, не само за да закали своя характер, но и да преобрази и света около себе си. Той може да прилага субстанцията на мантрите. 

Превод: Дорина Василева