Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (10)

Submitted by admin 2 on Пет., 29/01/2021 - 21:17
Рудолф Щайнер

Инспирация и разширяване на интересите

Разширяването на интереса е това, за което изобщо става въпрос при разширеното познание. Който не може поне за кратко време да се откъсне от това, което лично го засяга, не може естествено да постигне никаква инспирация. Това не винаги е необходимо, напротив, той ще направи добре рязко да отграничи собствените интереси от това, което следва да бъде предмет на инспирацията му. Но когато човек постави собствения си интерес над обективността, когато се опита например така да чувства живота на растението в неговото развитие, както чувства какво се случва в собствения му живот, когато това, което расте и покълва навън, развива се и увяхва, е така интимно и близко като живота на собственото същество, тогава по отношение на всичко това, което се приближава така към него, той е инспириран… Събр. съч. 164 За стойността на мисленето като удовлетворяващо човека познание. Отношението на духовната наука към естествените науки, Дорнах (1915), стр. 72, немско издание 1984 г.

Инспирация и чувство

…Всеки път, когато имате някакво чувство, имате също и една инспирация. Но точно както при мисленето (представянето) на човек имагинациите се плъзват в общата виталност, така при чувстването и инспирацията се плъзва надолу в тялото, защото вие се нуждаете от нея там долу за дихателната дейност, за ритмичната дейност. Тя се свързва с ритмичната дейност… Събр. съч. 208, стр. 126, немско издание 1981 г.

 

Инспирация

 

Инспирация и азово възприятие

…Представете си един малък, подобен на джудже човек, пълен, с къси крака. Вие гледате движенията му и от късите му крака, които той премества напред почти като малки колони, ще разберете движенията му. Един голям човек с дълги крака ще се движи по друг начин. Ще съзрете единство между движение и форма. Ще откриете това единство, ако се упражнявате в такива неща. Когато видите, че някой има наклонено назад чело и издадена напред брадичка, той и в движението на главата си е различен от някой, който няма издадена напред брадичка и заоблено напред чело.

Навсякъде ще видите при човека взаимна връзка между формата и движението, когато го разглеждате просто като стоящ пред вас и ще получите впечатление от неговия инкарнат, от това, как той стои спокойно. Вие поглеждате към неговия аз, когато обърнете внимание на това, как формата преминава в движението и какви движения се извършват.

Опитайте се веднъж да изследвате човешката ръка, да наблюдавате как някой с дълги пръсти хваща различно от друг с къси пръсти. Движението преминава във формата, а формата в движението. Тогава придобивате впечатления как неговото астрално тяло се проявява във външните физически условия. Но вие виждате, че както ви описвам, това е примитивна инспирация… Събр. съч. 214 Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в хода на времената, Дорнах, Лондон, Оксфорд (1922), стр. 39 и сл., немско издание 1980 г.

Инспирация и интелигентност

…За да се открият първите заложби на интелигентността, трябва да се върнем назад до старото лунно време, също до старото слънчево време и тогава в спящата инспирация намираме първите заложби на това, което днес съществува като интелигентност в нас. Най-далеч назад трябва да се върнем за това, което е най-откъснато от телесността ни, макар поради материалистическите възгледи на нашето време най-малко да се вярва. По отношение на сетивната дейност трябва да се върнем назад до старото сатурново време. И при съществата, от които по-късно се е породил човекът, се открива една смътна интуиция като първия зародиш на тази сетивна дейност … Събр. съч. 196 Духовни и социални промени в развитието на човечеството. Дорнах (1920), стр. 211 и сл., немско издание 1966 г.

Инспирация и жизнени процеси

…В областта извън човешките сетива в свръхсетивния свят има нещо, което може да се възприеме само чрез инспирация, един свят на инспирацията. И това така се отразява в дишането, затоплянето, храненето, както биха се отразявали Сатурн, Юпитер, Марс от духовни същности отвъд Зодиака. Съществува дълбоко сродство между това, което се намира в човека като нисша природа, и това, което се намира навън във Всемира. Азът има вътрешно отношение към сетивната сфера, астралното съзнание към областта на живота… Събр. съч. 170 Загадката на човека. Духовните източници на човешката история, Дорнах (1916), стр. 128, немско издание 1964 г.

Извадките са подбрани от Нели Хорински