Бернард Ливехуд: Човек на Прага. Хистеричната конституция. (16)

Submitted by admin 2 on Нед., 24/01/2021 - 15:56
Бернард Ливехуд

ХИСТЕРИЧНАТА КОНСТИТУЦИЯ

Примерът с хистерията показва колко тясна е връзката между пътя навън през нощта и пътя навътре в собствения ни организъм, през деня. Те са като двете страни на везна със стабилна, неподвижна ос по средата.

Човекът е същество на средата. Нормалното му дневно съзнание е стабилно само когато съществува равновесие, от една страна, между загубата на съзнание при заспиване и, от друга страна - “плененото съзнание” при събуждане. Ако, обаче, човек се упражнява, той може да разшири съзнанието си и в двете посоки, макар че тогава ще прекрачи граници, които обикновено не можем да преодолеем с днешното ни дневно съзнание. Вече сме разглеждали това от различни гледни точки.

Днес човек би могъл да се придържа към нормалното си дневно съзнание, с което да гради своя светоглед на базата на сетивните си усещания, ако не бе обстоятелството, че праговете “надолу” и “нагоре” вече не са сигурни и пропускат преживявания, с които съвременното дневно съзнание не знае как да се справи.

При хистерията, стабилната средна област бива застрашена от промени в съзнанието, свързани с нередности в екскарнацията и инкарнацията при заспиване и събуждане. Хистерията се основава на една конституция*, при която функционалните, етерно-астрални граници на органите, (които образуват, така да се каже, “кожата” на тези органи), стават пропускливи, и то в двете посоки. На първо място, свойствата на вътрешните органи (на етерно ниво: функциите на органите) проникват в дневното съзнание през огледалото на паметта и предизвикват в съзнанието “ненормални” преживявания.

*Думата конституция тук се употребява в различен смисъл от този в предишните глави. Тук имаме предвид не само физическата конституция (устройство), но също така и начина, по който всичките членове на човешкото същество са свързани помежду си и тяхното взаимодействие.

На второ място, астралното тяло, което определя качеството на всеки орган, “изтича” в околната среда и я наблюдава, без да има съзнание за това.

Нормалното наблюдаване става чрез астралното и етерно тяло на сетивните органи, предназначени за това. Ние сме научени да разпознаваме и подреждаме така получената информация за света и да превръщаме тази информация във вътрешно преживяване – под формата на идейни образи. Нашето образование ни е научило да се справяме с идеи и мисловни образи. Всички те са свързани с информация, която получаваме, когато гледаме към света, откъм външната му страна, а също и към собственото си тяло. При хистерията имаме едно ненормално сетивно възприятие, създадено от органи, които не са подхоящи за това. После съзнанието тълкува тези възприятия чрез “органовия език” на съответния орган.

 

Пътят, който преминава духовното-душевно същество

през нощта и през деня

Нощно космическо съществувание

(Безсъзнателен духовен свят)

            Сатурн:          Съзнателна душа

                                   Воля и съзнание, подобни на състояние на транс

                                   Движение (сомнамбулизъм)

 

            Юпитер:        Разсъдъчна душа

                                    Образи – емоции

                                   Сънища

 

            Марс:             Сетивна душа

                                   Тих сън, без сънища

 

                                    Заспиване в космическите качества

            Аз-Слънце: - “Нормално” дневно съзнание

                                   Събуждане в телесните и сетивни качества

 

Дневно телесно съществувание

(Безсъзнателен свят на органите)

 

            Венера:          Сетивно тяло

                                   (астрално тяло)

                                   Астрална сфера на желанията

 

            Меркурий:     Етерно тяло

                                   Органична сфера на нагоните

 

            Луна:              Физическо тяло

                                   Сфера на инстинктите

Когато заспиваме първо изчезва способността ни да се движим. След това изчезва способността ни да останем свързани със света посредством различните сетива, а най-накрая и самото дневно съзнание.

Последвалото състояние на сън притежава няколко качества:

1. Спокоен сън без сънища

2. Сънуване

3. Движение в подобно на транс състояние по време на сън (като се започне от движения на очите и говорене на глас до ходенето на сън)

В илюстрацията по-горе тези три състояния са очертани като три отделни слоя, но това е само схематично пресъздаване. В духовния свят няма пространствено разграничаване, а само различия в качествата. Духовно-душевното човешко същество се слива с космическите духовно-душевни качества и черпи от тази среща сили за новия ден.

През нощта човешкото духовно-душевно същество живее в качествата на планетарните сили отвъд слънцето, които са носители на праобразите на душевните качества; това са космическите сетивна, разсъдъчна и съзнателна души. Преминавайки всяка нощ по извивките на лемниската, човешкото същество извлича космическите сили, необходими за съзнателния дневен живот на сетивната душа, разсъдъчната душа и съзнателната душа. Марсовите качества му дават динамичност, с която да наблюдава света със сетивната си душа и да реагира на него. Юпитеровите сили му дават силата на мисълта, с която да създава един мисловен свят и, чрез чувствата си, да се свърже с него. И най-сетне, далечните сатурнови сили накрая изцяло да се слее със земята и свързаните с това смърт и възкресение, и да постигне морална победа над злото.

Огледалните образи на тези срещи в трите области са трите качества на съня: спокоен безсъзнателен сън – протичащ в качеството на сетивната душа; сънуване - в света на емоционалните образи на разсъдъчната душа; и дълбокото безсъзнание на движенията при срещата със сатурновата сфера на съзнателната душа.1

Преминаването през тези три качествени сфери не се случва само веднъж, а няколко пъти през нощта. Редуват се периоди на тих сън, на сънуване и на движение (особено забележимо в движението на очите). При събуждане можем да запазим за през деня някой последен остатък от съновното съзнание, когато се опитаме да си спомним сънищата си. Колкото сме по-будни, толкова по-трудно става това. И все пак, можем да се упражняваме да запомняме все по-голяма част от сънищата си.

Когато се събудим, съзнателният аз влиза в телесната природа на органичния свят, носещ същите вече споменати душевни качества. Ако съзнателният аз навлезе в този свят без защита, той ще срещне качествата на астралното, етерното и физическото тяло по време на тяхното взаимодействие в сферата на активност на органите. Както споменах по-рано, тези (органни) процеси са принудителни. Те могат да разграждат и изграждат вещества. Със същата тази принудителна сила те ще се сблъскат с душевния свят на сетивната, разсъдъчната и съзнателната душа и ще го надвият. При това, тези душевни качества ще влязат в съприкосновение, неподготвени, с безсъзнателния астрален свят, който включва спомените (комплексите), чувствата и нахлуванията, които Юнг описва феноменологически.2

Защитната сила в нас, наричана малкият пазител на прага (вж.Глава 8), отправя душевните сили в посока към външния свят веднага щом се събудим. В двадесети век, обаче, този вътрешен праг се снишава все повече. Части от долния свят биват пропуснати в съзнанието без предварителна подготовка и в резултат от това възникват, както споменах по-рано, всякакъв род тревожни вътрешни преживявания.

Първото качество, което се появява е сферата на несъзнателните астрални страсти, които иначе разгръщат положителната си органична дейност в областта на качествата на Венера. Второто качество е това на етерните подтици като глад, жажда, жизнените нагони и пр., които се отразяват огледално в душата и отново и отново я прекарват през разпад, преобразуване и през процеси на реконструкция (свойство на Меркурий). И най-накрая, духовно-душевното същество се среща с инстинктите, свързани с физическия организъм, а те почти напълно предопределят поведението на животното. Към това принадлежи всичко, което е свързано с размножаването, гнезденето и т.н.

Сутрин, при събуждане, висшите сили на сетивно-разсъдъчно-съзнателната душа на хистеричната конституция влизат в организма. При нормалната конституция те биват обгърнати от кожата на тялото и от “кожите”, така да се каже, на вътрешните органи. Но при хистеричната конституция те изхвръкват, образно казано, извън кожата и във външния свят.

Понеже това се случва частично - свързано само с някои от органите – то се получава една частична загуба на съзнание и едно частично полу-съзнателно долавяне на необичайни качества – необичайни, защото сега човекът не гледа към света, а наблюдава отвътре – във действията.

Това може да породи сетивни и артистични усещания за различни настроения в природата, или интуитивно усещане за нуждите на друго човешко същество – например, когато помагаме на болен човек. Дори може да доведе до долавянето на всичко онова, което поражда чувства, тъй като несъзнателните страсти, подтици и инстинкти на органите са частично свободни да се самоизразяват. Обикновено в дневното ни съзнание прониква само един филтриран, смекчен ефект от тези страсти, подтици и инстинкти, а с това ние вече сме се научили да се справяме. При хистеричната конституция, обаче, те заобикалят дневното съзнание и действат директно в поведението.

Към хистеричната конституция спадат и ред други проявления. Едно от тях е причинено от взаимоотношението между дневния и нощния свят.

Понеже преминаването на душата през световете на деня и нощта става при определени, начертани в лемниската, взаимно свързани условия, едно нарушение в дневното съзнание води до нарушение и в нощното съзнание. Прекият, прекалено силен контакт със света през деня причинява отслабване на способността ни да се свързваме с космическите душевни качества през нощта. Ето защо човек с хистерична конституция навлиза в деня с отслабени душевни сили.

Също характерно за хистеричната конституция – и това е общо знание – е фактът, че на тези хора често се гледа негативно. Това може да бъде обяснено така:

Най-вече сетивната душа, но също и разсъдъчната и съзнателната душа, са част от анималистичното астрално тяло, което се издига нагоре от животинско си  ниво към човешкия душевен свят – отначало, в детството, с помощта на културата, а по-късно чрез аза. Инстинктите, нагоните и желанията, произтичащи от органите, имат пряко въздействие върху животните. При човека те също имат въздействие, но вече са се оттеглили частично от животинската сфера и са се превърнали в душевни сили. При хистеричната конституция имаме частична (!) реакция към различни ситуации на базата на инстинкти, нагони и желания, докато при здравия човек тези “примитивни” реакции са очовечени и превърнати във вътрешни душевни качества.

В предишни глави вече казахме, че пътят навътре винаги означава едно завръщане към собственото ни индивидуално време, към миналото. Този частичен път навътре, (който в последствие се изсипва навън в околната среда), също представлява връщане назад във времето. С това се обясняват регресивните реакции при хистериците. Едно регресивно и инфантилно състояние, често проявяващо се успоредно с интелигентно социално поведение в настоящето, може да доведе до негативни преценки за хистеричния човек от страна на неговото обкръжение.

Нека сега да се заемем с някои характерни хистерични симптоми, свързани със степента на изтичане навън в околната среда. Да разгледаме отново лемниската за деня и нощта.

Ако симптомите се проявяват предимно в първия слой под средата, тогава астралното тяло, което е огледален образ на сетивната душа от горната част на рисунката, играе главната роля. Тук симптомите са най-вече патологични промени в съзнанието, т.е. понижено съзнание в конкретни области или дори загуба на съзнание на целия човек.

Първото се проявява в конкретна загуба на памет или в неспособността да се схванат собствените действия в определени области. Второто се проявява под формата на припадъци. Понеже винаги е на лице едно несъзнателно преживяване на астралните структури, които са извън нас, освен понижаването на съзнанието, астралното тяло насочва страстите си към емоционалните ситуации. Ето защо припадането се случва винаги когато може да предизвика емоции в околните. Винаги се случва в компания или на улицата на някой оживен ъгъл, а същият човек е съвсем способен да кара кола и никога да не припадне. Хистеричният човек с удоволствие търпи отрицателните реакции на околните, стига да е предизвикал емоции. При това, трябва да отбележим, че емоциите всъщност са астрално-етерни форми, създадени от самите нас. Юнг ги нарича “демони”и това, струва ми се, е едно уместно определение. Емоционалните “демони” се хранят с емоциите от околната среда. Колкото повече ги храним, толкова по-силни и настоятелни стават те.

Вторият слой включва дейностите на етерното тяло в меркуриалната сфера -противообразът на разсъдъчната душа,- която пък се развива в юпитеровата сфера.

Етерното тяло винаги се изразява картинно под формата на мисловни картини в разсъдъчната душа и “картините на органите” в етерните тела на органите. Тук действа т.нар. “схема на тялото” – несъзнателната вътрешна представа за самите нас. В тази област, участващите емоции са винаги откъм астралната сфера. Усещането ни за органите винаги се превежда на езика на вътрешните сетивни органи – като чувство за допир, за живот, чувство за движение и чувство на равновесие, както и мирисът и вкусът, които също често се включват.

Това означава, че хистеричната конституция винаги води до всякакъв вид усещания за органите: изтръпване – например на гърлото или пръстите на ръцете и т.н. – или прекалена чувствителност в някои области. Усещането за живот води до чувства като, например, гадене, неопределени стомашни присвивания или неприятни усещания в някои части на тялото. Усещането за движение води до чувства на безпомощност или обратното – неспособност да изпитваме умора. Чувството за равновесие предизвиква усещане за виене на свят и нестабилност при ходенето или стоенето прав. Дейността, свързана с образуването на картини, се извършва в сферата на Меркурий. Тук фантазията се развинтва и става лъжовна, което води до способността винаги да се измисля някакво добро оправдание, скалъпено на мига (всеки продавач трябва да бъде леко хистеричен!)

И накрая, третият слой е този на инстинктивните реакции, свързани с физическото тяло. Те са противообраза на развитието на съзнателната душа в сатурновата сфера, където се развива моралната волева сила. Вместо това се наблюдава едно елементарно инстинктивно поведение, извън рамките на нормалното съзнание. Това произтича в сферата на Луната, където, наред с други, роля играят размножителните органи. Когато проблемът достигне до това ниво, винаги се появяват сексуални проблеми под формата на фригидност или безчувственост, както и хиперсексуалност наред с ненаситни страсти, които са на животинско ниво (без душевен компонент). Тъй като случаите на по-тежка хистерия винаги включват подобни сексуални проблеми, общото гледище е, че хистерията е свързана със сексуалността и особено с женската сексуалност. За да покажем колко едностранчиво е подобно схващане, по-нататък ще обсъдим един случай на мъжка хистерия.

 

Хистерия

 

Терапията при случаите на хистерия трябва да се провежда на няколко нива.

Първото е социалното ниво. Хистериците правят така, че да се превърнат в социален проблем за своето обкръжение. И все пак, по-леката форма на хистерия има и положителна страна. Хистеричната конституция е подходяща за професии, свързани с грижата за хората, като например медицински сестри, грижи за децата или възрастните, както и при професии свързани с общуване, примерно на рецепционист. При всички подобни ситуации хистерикът, със своята чувствителност, може да има положително влияние. На мъжете това им носи успех най-вече в търговската дейност.

Важно е веднага да се опитаме да променим социалните условия на хистеричния пациент така, че да може хистерията да има положителен ефект. Ако успеем в това, веднага става ясно, че хистерикът е способен на големи жертви.

Второто ниво е общото конституционално ниво, за което е необходимо лекарствено лечение. В антропософската медицина азовата организация се лекува с минерални лекарства и най-вече с метали. Астралната организация се лекува с растителни лекарства, а етерната – с лекарства от животински произход. Физическото тяло се лекува чрез трансплантация на човешки вещества. Най-познатият пример на такъв род трансплантационна терапия е преливането на кръв.

При хистерията най-вече се прилага терапия на растителна основа. В повечето случаи това е Бриофилум (Bryophyllum) в ниска потенция. Освен това ще трябва да се проведе и терапия на органите. Астралното тяло на всеки орган има афинитет към определени (растителни) лекарства. Можем да използваме някой минерал като обща основа за лекарствената терапия. В този случай се работи върху астралното тяло посредством азовата организация. В такъв случай често се препоръчва антимон (Stibium) в различни потенции, тъй като със своето действие антимонът обединява качествата на планетите, намиращи се под слънцето и, също така, защото винаги е нужно тези три качества да бъдат регулирани.3

Хистеричният човек “изтича”. Той има влажна кожа и най-често студени, влажни ръце или обратното – топли, влажни ръце. Това “изтичане” може да се лекува посредством топлинната организация. Препоръчва се терапия с вани (хидротерапия) 4, лечебна евритмия, както и здравословни физически упражнения.

Третото ниво е това на психотерапията, която тук съзнателно поставяме на трето място. Хистеричният пациент винаги се опитва да въвлече психотерапевта в своя регресивен егоцентричен свят, а когато терапевтът окаже съпротива, тогава му падат всичките задръжки при опитите му да го накара да участва в този свят. Това може да се прояви, например, като драматичен опит за самоубийство посред нощ, но при взети предпазни мерки.

Рудолф Щайнер, в своя курс по лечебна педагогика, 5 обръща внимание на невероятната изобретателност на астралното тяло, в сравнение с което азът е просто едно невръстно дете. Хистерикът разполага с всякакви номера. Когато един симптом не води до задоволяване на желанията му, той веднага е готов с множество други. Така, едно момиче, с хистерично получена парализа на ръката, казва: “Когато ръката ми се оправи, със сигурност ще получа мигрени”. 

Това, което е важно в психотерапията, е да се подсилят всички азови функции едновременно със силите на сетивната, разсъдъчната и съзнателната душа. Това може да се постигне, например, чрез упражнения в наблюдение (подсилване на сетивната душа) с помощта на терапевтична живопис и рисуване и моделиране с глина. Пробуждането на интерес към нови области на познание, чрез курсове или конкретни задачи, свързани с четене, могат да обогатят разсъдъчната душа, докато поемането на задължения в обществен план води до развитие на мисловната душа.

Укрепването на съзнателната душа е най-трудно. То може да се постигне като се развие умението да даваме морална оценка на действията си. Тук си проличава колко е трудно за хистерика наистина да бъде искрен със себе си и обкръжението си.

Можем да разгледаме азовите функции като си послужим с един пример за мъжка хистерия. Беше 1939г., по време на мобилизацията за Втората световна война. Един сержант от армията бе приет в болница в тежко хистерично състояние на ступор. Лежеше на кревата в ембрионална поза, с пръст в устата, без да говори и издаваше само бебешки звуци. Отначало не бе невъзможно да се установи никакъв контакт с него. Когато след време все пак бе възможно да се контактува с него, открихме следното: Пациентът бе учител по професия, в едно малко, отдалечено село, на около 30 годишна възраст и неженен. В селото му го считали за непризнат гений. Всъщност, той беше скулптор, но не е бил признат и сега трябвало да работи като учител, което бе под неговото духовно, художествено положение. В свободното си време той бил тайнствено зает с изработването на голяма скулптура и никога не позволявал на никого да види. След поредица от разговори повечето от това се разкри и стана ясно, че скулптурата въобще не съществува и никога не е съществувала. Най-накрая той си призна, че в живота си само веднъж се е опитал да моделира малка фигурка на заек. Когато изведнъж го призовават за военна служба като сержант, целият му илюзорен свят се срутва и той бяга в регресията, в състояние на малко дете. Последвалата терапия целеше постепенно да бъде поощрен да си намери истинска посока в живота, базирана на неговия аз.

Намирането на истинска посока в живота е непрестанна борба за хистерика, но всеки напредък е истинско постижение, независимо от факта, че хистеричният пациент може да доведе психотерапевта до отчаяние.

И една последна бележка: Аналитичната психотерапия почти нищо не може да постигне с хистеричните пациенти. Най-често се стига до това симптомите да бъдат променени. Хистерията е най-вече конституционално явление и трябва да се подходи като към такова.

Хистерията като феномен на нашето време

При разглеждането на хистерията трябва да имаме предвид разликата между, например, астралното тяло, (наричано също така, от Рудолф Щайнер, сетивно тяло) и сетивната душа. Споменавали сме го и преди. Сетивното тяло ни позволява да виждаме целостта; а със сетивната душа в последствие успяваме да преживеем нещо (например, удоволствие от красотата).

Когато сутрин се събудим, сетивната душа се свързва с астралното тяло, и прави връзка с впечатленията му от външния свят. Същите душевни сили, които през нощта биват обновени в марсовата сфера, през деня биват насочени към външния свят от сетивното тяло (астралното тяло) и във външния свят изпитват радост и страдание, щастие и тъга, красота и грозота. Венерината сила на астралното тяло е тази, която прави възможно получаването на сетивни възприятия и която ги предоставя на сетивната душа.

При хистеричната конституция този процес е нарушен тъй като астралното тяло същевременно доставя и впечатления от безсъзнателния процес на възприятие на органите, нещо, за което сетивната душа не е подготвена. Единственият успешен и траен лек за хистеричното поведение и долавянето на безсъзнателните процеси в органите е този процес да стане съзнателен и постепенно да се научим да се справяме с процесите в органите посредством вътрешна подготовка. Самата конституция е толкова дълбоко вкоренена, че само частично може да бъде променена. Хистеричният човек трябва да се научи да се справя със себе си, изхождайки от центъра си, както и да се възползва от преимуществата, които му дава това особено състояние. Те могат да допринесат за една изпълнена със смисъл биография, предоставяща ценни възможности.

Така, хистерията ни обрисува една картина на битката на нашето време, битката за “средната област”. Днес тази “средна област” е застрашена от потъване надолу в процесите на органите. Можем да задържим средата, ако направим стъпка навън, посредством одухотворяването на сетивната душа. Обикновено тя е носител на сетивните възприятия и на създадените от тях преживявания (сетивно възприятие: червено, роза; душевно усещане: приятно, красива).

За да съхраним средната област трябва да направим и следваща стъпка, като задълбочим съзерцаването си, докато не започнем да “виждаме” в това съзерцаване праобраза на растението или камъка. Това е пътят, по който е вървял Гьоте с неговата феноменология.

Терапията за феномена на нашето време, свързан с прекалено дълбокото навлизане в безсъзнателните органични процеси, е да проникнем отвъд “повърхностите” на сетивния свят и да изпитаме съзнателно духовните реалности, стоящи зад тези повърхности. Тогава човек навлиза в сферата на космическата сетивна душа, която всъщност е Духът-Себе като космическа сфера, откъдето всяка нощ ни се дава силата още един ден да живеем съзнателно в нашия индивидуален сетивен свят. Трябва сами да превърнем нашата сетивна душа в Дух-Себе.

Хистеричната конституция, от една страна, е огромна пречка за осъществяването на този процес, защото ненормалните възприятия, идващи от света на органите и тези от външния астрален свят, пораждат объркване. От друга страна, когато азът е достатъчно силен, хистеричната конституция, именно поради своята отвореност, помага за постигането на силни усещания за духовната действителност, намираща се зад сетивния свят. Хистеричната конституция вече живее в тази действителност, но не може да я тълкува. Да осъзнаем това, което вече съществува е една първа стъпка по пътя на вътрешно развитие към Духа-Себе, посредством имагинативните ни душевни способности.

По подобен начин, халюцинационните образи при психозата, които идват от меркуриалната сфера на етерното тяло, трябва да бъдат преобразувани в Дух- Живот. Пътят на развитие, при който етерното тяло се превръща в разсъдъчна душа, а в последствие и в Дух-Живот, минава през емоционалните картини, които нагоните хвърлят и отразяват в съзнанието ни. Те имат същия драматичен характер като сънищата, но трябва да бъдат овладени и насочвани от аза. Така те приемат формата на вдъхновение, което открива пътя към Духа-Живот.

И накрая, най-дълбоко вкоренените психози са заседнали в сферата на инстинктите на физическото тяло. И те могат да се проявят в хистеричен ступор с регресия към детинска фаза на развитие. Азът евентуално трябва да преобрази инстинктите, които са ни дарени от най-висшите йерархии, в лични интуиции. А те постепенно да заместят инстинктивните действия и по този начин, в далечното бъдеще, да успеем да осъществим Духа-Човек.6

Същественото по този общочовешки път на развитие е да съхраним средата. Средата се състои в ритмичния свят на вдишването и издишването, на свиването и разширяването, на деня и нощта. “Дишането навътре и навън”, пътят на развитие се състои от стъпки навътре и навън, винаги стремящ се към равновесие.

Превод: Ати Петрова                                               Следва!

 

Из „Човек на Прага“, Бернард Ливехуд