Джонатан Хилтън: Комета - Ковид - Катарзис

Submitted by admin 2 on Съб., 19/12/2020 - 18:59
Комета

КОМЕТА – КОВИД - КАТАРЗИС

Задълбочавайки се в тази материя, намирам че темата е доста обширна и изисква допълнителни изследвания. Следователно тази статия ще бъде един съкратен и, надявам се, смилаем вариант на това, което сега се развива като по-разширен и по-сложен план.

Комети! Дори самата дума вероятно предизвиква чувства на вълнение, страх, тайнственост, бедствия. През цялата история необичайното пристигане на видима комета е възбуждало тревога и страх от апокалипсис. “Божият ангел”, изпратен да убие първородния на египтяните през 1401г.пр.н.е., вероятно е бил поява на комета по онова време. Шекспир описва как ясновидката Калфурния вижда кометата като лоша поличба за Юлий Цезар, предвещавайки убийството му. През 1665г. появата на комета предшества Черната чума и на нея е приписана причината. При появата на кометата на Халей през 1910г., когато Земята премина през опашката й, имаше масова истерия от страх, че това ще е краят на света. Сега дори се спекулира в някои астрологични кръгове, че сегашната комета Атлас обявява инкарнирането на Ариман, наричан Черния дракон. Всъщност, много често в митологичните образи Драконът се свързва с кометата, която магически се появява, бълва огън и мете небесата с дългата си опашка.

И все пак, как да разберем тези необикновени небесни явления, за които дори астрономите са съгласни, че си остават загадка. Както казва един писател на научни статии: “Кометите са прословути с тяхната непредсказуемост... вероятно съществуват повече теории относно естеството и произхода на кометите, отколкото има факти.”

Рудолф Щайнер говори за кометите в няколко лекционни цикъла като, например, “Повторното явяване на Христос в етерното пространство”; лекциите пред Работниците в Гьотеанума; Курса му по астрономия, разбира се; и “Духовните същества обитаващи небесните тела (лекциите от Helfingfors). Както д-р Елизабет Врееде (в “Астрономични писма”), така и Вили Зухер също говорят за кометите. Насърчавам интересуващия се читател да проучи допълнително тези препратки за по-пълно разбиране.

Понастоящем срещаме две комети. В статията ми от 4-ти април, “Светът на Короната, Част 2”, в която говорих за планетарните конфигурации през това трансформиращо време, включих появата на кометата, наречена Атлас 4, която беше открита навлизайки в нашия слънчев логос, нашия планетарен космос, на 28-ми декември, 2019г. До средата на март тя вече пресичаше орбитата на Марс на път да премине зад Слънцето. Астрономите очакваха възможен зрелищен спектакъл при приближаването й до Слънцето, дори да стане видима с просто око към средата на май. Но към средата на април кометата Атлас започна да се фрагментира и разпада. Но тогава почти веднага бе открита втора комета на 11-ти април. Тя се появи в снимки, направени в една обсерватория на 25-ти март. Ето това е новата настояща комета, която следва същата траектория на фрагментиращата се комета Атлас. Тази комета бе наименувана ЛЕБЕДА (SWAN) и тя също обещава възможно грандиозно представление и дори да стане видима с просто око. Името на кометата – SWAN – не произхожда от съзвездието Лебед (или Cygnus) и пътят на кометата не минава покрай звездите на Лебеда (Cygnus). Името е просто едно съкращение за звездната камера, която е направила снимките – Solar Wind Anisotropies Instrument (Инструмент за анизотропии на слънчеви ветрове). Следователно, няма никаква астрономическа връзка със съзвездието Лебед.

Въз основа на онази част от орбитата, която астрономите могат да проследят, в смисъл като осезаема материална форма в нашия слънчев космос, тя се намира под еклиптиката близо до звездата на Folmalhaut, в съзвездието Скулптор, точно над звездите на Феникса. Кометите не се движат по пътя на еклиптиката, нито по перпендикулярния път на галактиката, а по-скоро обикновено под ъгъл на около 45 градуса между двата звездни пояса. Fomalhautе рибата, която плува, така да се каже, в изливаната от Водолей вода. През април тя прекоси Водолей.

2-12-ти май премина през Риби, под Пегас.

12-ти май навлиза в Овен под Андромеда (най-близката до Земята точка).

16-ти май в Triangulum пак под Андромеда.

19-29ти май през Персей (вкл. по Възнесение на 21ви май).

27-ми май достига своя Перихелий, най-близката точка до Слънцето и на 30-ти май достига обратната си точка с навлизането си в Auriga Колар, съзвездието Слънчева колесница, над Телец. След това започва обратното си пътуване към космическата периферия.

На 31-ви май – Петдесятница – се намира в Перихелий, най-близо до Слънцето, в Колар.

Поради непредсказуемия характер на кометите, по-нататъшният й път или дори продължение засега не могат да бъдат установени със сигурност.

На изображението по-долу можете да проследите фона от съзвездия, през които кометата Лебед преминава на път към своя Перихелий зад Слънцето. На първата снимка имаме картинните образи на съзвездията и там може да започнете с Fomalhaut в долната част на снимката и нагоре през останалите изброени съзвездия до Колар. Изображението под него представлява проекция на пътя на Лебед, като жълтата линия е пътят на еклиптиката, зодиакалният път, по който се движат Слънцето и планетите. Можете да проследите датите и да видите позицията на 12-ти май в Риби, в подготовка за влизане в Овен, под Triangulum, а после до 19-ти май, пристигането й в Персей. После нейният Перихелий или обратна точка едва преминаваща в Колар, близо до звездата Капела.

 

Атлас

 

За тези, които се интересуват, на 27-ми  май 2020г., проектът виртуален телескоп предлага онлайн наблюдение на кометата. Безплатната емисия на живо ще се предава от 19ч. UTC на 27ми май, 2020г. (14ч. в централната времева зона в Америка и 15ч. източно лятно време – изчислете го за вашата зона). За да се включите в безплатната емисия, трябва да отидете на определената дата и час на уебстраницата на Виртуалния телескоп.

Също така има един чудесен сайт по астрономия, където можете да проследите кометата. Тукашният линк показва позицията й на 26-ти май, където се вижда как наближава точката на Перихелия. Различните онлайн пособия за следене ще покажат пристигането й в Перихелия на малко различни дати. Можем да увеличим образа тук на това изображение и да вкараме други дати, за да я проследим. 

Ако сега разгледаме духовната природа на съзвездията, през които минава кометата, как това ще хвърли светлина върху природата на това, което Лебед ни носи.

В настоящата статия няма да е възможно да навлизаме в подробности за тези съзвездия и затова, оставям читателя да продължи да размишлява за тяхното значение.

Лебед за пръв път бе забелязана близо до Fomalhaut, която плува по водата, която Водолей излива. Водолей е съзвездието на бъдещата ни епоха – Шестата културна епоха, когато точката на пролетното равноденствие ще навлезе в това съзвездие и когато човечеството трябва да развие Духа-Себе. Водолей излива космическата жива вода на божествения свят, етерния живот.

След това преминава в Риби, звездите на настоящата ни епоха, когато задачата ни е да развием братство с нашия земен свят и нашите ближни, както и с божествения свят.

След това се придвижва едва-едва в Овен, който е свързан с мисълта и егото и, както беше представено по-рано, с “обръщане” в мисленето, което вече не слиза надолу в мозъка, а започва възходящото си развитие към едно ново мислене, наричано от Вили Зухер, ясно-мислене.

После навлиза в Персей, фигурата представител на Михаил, който убива Медуза, мисленето, което превръща човека в камък, и убива Кетус, морското чудовище, старото атавистично ясновидство. Може би двамата са образи на Ариман (каменен поглед) и Луцифер (морско чудовище), Всъщност, целият разказ за Персей се разгръща над пътя на Лебед в добавените съзвездия на Андромеда и Пегас, над Овен и Риби. Андромеда, човешката душа, е спасена от Персей и от Андромеда се появява Пегас, белокрилата интелигентност, новото мислене. На някои стари звездни карти звездата в крилото на Пегас е същата звезда в челото на Андромеда.

С достигането на крайната си точка, така да се каже, в най-голяма близост до слънцето, Перихелия, Лебед се придвижва от Персей до Колар, Слънчевия колесар, близо до звездата Капела. Колар очертава формата на  петоъгълник в небесата. Той разказва историята за хтоничния син на Хефест (куцият бог), а в други версии – за сина на Хермес/Меркурий, който построил и карал колесница, която била образ и подобие на Слънчвата колесница. В Индуската митология звездата Капела в Колар е свързана със сърцето на Брахма. В гръцката митология тя е свързана с козата, която е кърмела Зевс, както и с рога на козата, който е преобразен в Корнукопия, Рогът на изобилието, на обилния живот.

Всички тези имагинации са богати на съдържание!

Така че кометата Лебед преминава през небесата и минава през всичките тези съзвездия, като всички, по някаквъв  начин, сочат към новите способности и бъдещето на човечеството, дори до превръщането му в колесничар на Слънцето, което до известна степен напомня на слънчевия христиански аз, този, който кара слънчевата колесница.

Рудолф Щайнер посочва, че ядрото на кометата е много различно по своето естество от опашката. Ядрото привлича/събира вредно, астрално вещество, което се сгъстява все повече около ядрото с преминаването й по-нататък във физическата ни вселена, придобивайки материална форма, след което пренася тази вредна астрална субстанция извън нашата планетарна система. Тази субстанция бива трансформирана от кометата, така че това, което струи от опашката й, има различен състав. Според астрономията опашката на кометата вероятно е с дължина от  милиони мили. Например, опашката на Халеевата комета се размахваше на 150 милиона мили дължина, на такова разстояние толкова отдалечено от Слънцето, колкото е орбитата на Марс.

Непредсказуемият и непостоянен характер на кометата важи и за опашката й. Ако поведението на кометата съответстваше на физическите закони на гравитацията, тогава опашката й щеше да се носи зад кометата в посоката, следваща от нейната траектория, подобно например на следата оставена от лодка или въздушен поток, който следва ядрото на това, което го е предизвикало. Обаче, опашката на кометата винаги сочи в посока навън от Слънцето и към периферията на космоса, вместо да следва ядрото в неговата посока. Това, което се превръща в материя чрез привличането му към кометата, докато тя навлиза все по-навътре във физическата слънчева система, по пътя си към слънцето, бива изгорено под формата на сгъстена астрална негативна субстанция и изнесено извън слънчевата система.

Ако една комета се фрагментира и разпадне, както се случва с кометата Атлас, тя е постигнала своята цел. Щайнер говори за това, как остатъците от фрагментите и трансформираните частици в опашката всъщност се превръщат във веществото на метеоритите с тяхното желязо, което ние наблюдаваме като метеоритен дъжд.

Всъщност, дори съвременната астрономия потвърждава, че метеоритните потоци се виждат ежегодно, когато Земята преминава през останките от комета от по-ранно време. Също така е интересно да се отбележи, че кометите обикновено минават по път, който ги отвежда през звездни зони, откъдето обикновено идва метеоритният дъжд. Пътят на комета Лебед минава през Водолей, откъдето са метеоритните потоци Акварид от 19-ти април до 28-ми май, както и през звездите на Персей, откъдето са метеоритните дъждове, предвестници на Михаиловия сезон, в средата на август.

И така, какво е това “астрално” вещество, което бива притеглено към духовния силов център, материализира се и после изгаря, превърнато в опашката и изнесено от нашата слънчева система? От духовната наука знаем, че на всички нива на космическа интелигентност, на духовно съществувание, има и регресивни същества, които работят, съпротивлявайки се  на еволюционното движение напред. Също така ни е особено ясно как човечеството създава разрушителни и вредни астрални вещества от материализма, страстите, войните, желанията и пр., които също струят от Земята навън в космоса, особено по време на слънчеви затъмнения. Поради това е необходимо тези тъмни и бурни импулси да бъдат пометени извън космоса, за да се даде възможност за напредъка на еволюцията.

„Ако помислите за земния човешки живот, ще признаете, че... възникват различни астрални същества, астрални форми, които всъщност са вредни и пречат на живота. От самите хора постоянно струят погрешни, низки, зли мисли; те... преминават в астралния свят... Всичко от кометно или метеоритно естество, винаги се стреми да събере около себе си всички тези вредни астрални продукти и да ги отстрани от планетарната система.“ (Щайнер,  из лекциите в Helsingfors)

Така духовният силов център образува ядрото на привличане, притегляйки към себе си вредната астралност в космоса, където тя се събира и сгъстява, дори става минерална, а после бива трансформирана и изнесена извън планетарната вселена в “нищото” на висшите духовни сфери, тъй като кометата изчезва щом приключи задачата си. Дори съвременната астрономия нарича появата на комети “привидение”.

Тогава какъв е този регион, откъдето идва и където се връща?

Въз основа на количествените изчисления на астрономията, кометите следват силно ексцентрична елиптична орбита и широк спектър от орбитални периоди, вариращи от няколко години до потенциално няколко милиона години. Според предвиждания на астрономите, кометата Лебед има орбитален период от 11,597 години, което я прави дългопериодична комета.

Рудолф Щайнер обаче посочва, че само краткопериодичните комети могат да имат действителна елипсовидна орбита - като Халеевата комета. Но че повечето комети нямат орбити. Те се зараждат като нематериална духовна сила, минават през материалността на нашата вселена и после се оттеглят, връщайки се обратно в по-висшите сфери на битието, непроявения свят. Те не продължават да съществуват като физически тела, “някъде там” в космическото пространство. Съвременната астрономия вярва, макар и за това да няма доказателства, че краткопериодичните комети произхождат някъде от общата област на пояса на Кайпер. Дългопериодичните, сред които е кометата Лебед, произхождат от облака на Оорт, онзи сферичен облак от “частици”, простиращ се извън пояса на Кайпер до средата на разстоянието до най-близката звезда. Те твърдят, че дългопериодичните комети вероятно са задвижени в посока към Слънцето от този облак на Оорт в самия край на нашата вселена.

По-долу има астрономически построено изображение на пояса на Кайпер и облака на Оорт, въпреки че за него се знае твърде малко. Отделете малко време да обмислите това изображение на облака на Оорт като всеобхватна сфера, обгръщаща нашата слънчева система. Ако някой друг разгледа това, но не от материалистическа гледна точка като нещо съставено от “частици”, а от духовнонаучна перспектива, може ли този “обгръщащ облак”, от който кометите се появяват и пътуват към нашата материална система, да бъдат една имагинация, която ни води към висшите сфери на съзнателно битие?

 

Кайпер

 

Ако се замислим сега за космоса като за макрокосмическо човешко същество, с което ние, като микрокосмоси, сме свързани, тогава можем да видим в планетарните сфери, възходящи сфери на съзнание. Съзнанието трябва да бъде свързано с битието, така че тези висши области на съзнание, в които и ние участваме, предимно в пълно безсъзнание, биват описани също така като сфери на битието, познати като йерархиите и наименовани според културите от различни епохи. Вероятно ангелското същество е това, за което имаме най-голямо съзнание, но има възходящи сфери на съществувание отвъд ангелското съзнание.

Тези, които пряко участват в човешките ни тела и човешката еволюция, се издигат до това, което в нашата терминология се наричат Престоли, или Духове на Волята. Те дадоха начало на сътворението ни и те са базата за минералното в нас - нашата скелетна система, а също така се проявяват в сферата на Сатурн.

Външните планети имат още по-различно отношение към нашето същество и еволюция, вътре в човешката аура и работейки за бъдещето. В периферията на слънчевата ни система срещаме великия заобикалящ пръстен на дванадесетте от зодиака, чрез които е изваяна формата на човешкото ни тяло – форма, която и изградена като образ на нашия “аз”.

Истинският ни аз, според Щайнер, произхожда отвъд зодиака. Има, обаче, две допълнителни сфери на съзнание в редовете на йерархиите, които съществуват отвъд периферията, които в нашата терминология се наричат Серафими и Херувими, Духовете на Любовта и Духовете на Хармонията. Рудолф Щайнер казва в лекциите си в Helsinfors, че кометите се управляват от Херувимите и Серафимите, по-висши същества дори от звездите и планетите, и че те са изпратени в нашата слънчева система от Херувимите и Серафимите с “мисия по Божията воля”. Тяхната задача е да пречистят астралното (съзнателното) царство и да внесат специален импулс в човешката еволюция. Това са онези същества, тъй възвишени, които не участват в нашата еволюция, но остават в задвоалното присъствие на Пресветата Троица, и са способни да изпращат импулси, които внасят нещо ново в човечеството. Дали може да се намери връзка между сферата около нас, описана материалистически от астрономията като Облак на Оорт и сферите на тези с най-възвишено съзнанийно битие извън слънчевата ни система, нашият соларен логос?

Сега можем да попитаме, ако кометите са “мисии по Божията воля”, изпратени от Херувимите и Серафимите, каква е тази мисия? Как е възможно мисия, изпратена от Духовете на Любовта и Хармонията, да се превърне в нещо, от което се страхуваме като от нещо апокалиптично? Това изглежда е парадокс – любовта и хармонията да изпращат апокалиптичен страх и световна разруха на човечеството. Но думата апокалипсис означава откровение. Разбира се, днес, като съвременни хора на науката, ние вече не се поддаваме на глупави суеверия както хората от миналото. Но дали е така? Дали появата на комета не резонира все още в човешките души по някакъв начин, който поражда очакване, страх, предчувствие?

Носят ли кометите откровение, нов импулс за промяна? Промяната, новите импулси могат, разбира се, да породят страх и предчувствия. Трябва само да се погледнем, за да видим, че е така. Същото важи и за човечеството като цяло. Новото рядко се приветства. Най-често към него се оказва съпротива, понякога със страшна сила и насилие. Държим се за старото, воюваме за него – понякога отчаяно. Всъщност, не само хората се противопоставят на новите импулси за духовен напредък и еволюция, но това става и в сферите на духовно съществуване. Сферите на опозиция, които в духовната терминология носят имената Луцифер, Ариман и Асурите, целят различен световен ред, а не такъв, който води човечеството към духовните му цели.

Едно значимо изявление на Рудолф Щайнер е особено важно за тези въпроси: кометата ще срещне Земята точно във времето, когато пред човечеството ще се разкрият големи възможности в духовния живот! “Те са изпратени директно от Серафимите и Херувимите във физическия свят на съществуване, за да породят много конкретни импулси (Елизабет Врееде, писмо, юни 1929г.). Нещо от елементарен характер, нещо, което се раздвижва и, при определени условия, представлява една необходимост за правилното поддържане на хода на еволюцията в космоса – такава е природата на кометите.” (Щайнер, 5 март, 1910г.)

В този смисъл кометите имат конкретна цел, в зависимост от това кога са изпратени в еволюционния поток. Един пример от неговото време, за който Щайнер говори, е Халеевата комета, при което той посочва разликата между краткопериодните комети като Халеевата и дългопериодните, които не са периодични, а се появяват с конкретната задача да внесат нов импулс за тласкане на еволюцията напред.

В случая с Халеевата комета, той описва развитието на нейното предназначение, което, преминало от прогресивен импулс за по-нататъшното развитие на Аза при началните й завръщания, към вреден – когато отново се завръща по-късно и противостоящи същества постепенно я отклонили от задачата й, за да насочат еволюцията в различна посока.

Първоначалната цел на Халеевата комета е била да подготви Просвещението, Епохата на разума, която доминира в сферата на идеите в Европа от 17-ти век до 19-ти и доведе до силното развитие на природните науки. Този импулс за въвеждането на Епохата на разума е била мисията на кометата, а именно - да отклони човешкия аз от едно духовно схващане за космоса, за да може да види света по по-материалистичен начин. Това е била една положителна крачка, тъй като бе необходимо за развитието на аза изцяло да се ангажира с физическия план, за да може напълно да разбере Христовия импулс.

Щайнер дори стига дотам, че казва, че появата на кометата позволява да се развият специфични органи във физическото и етерното тела, които са подходящи да помагат за развиването на нови способности, които да служат на развиващия се аз. Нови физически/етерни органи! В случая с Халеевата комета, това са били органи, които да улеснят развитието на съзнателната душа. По този начин, можем да си представим мистерията за предназначението на тези комети. Това, което може да изглежда ужасно или разрушително, може всъщност да служи на по-висша еволюционна мисия, от най-висшите области на битието.

Какви са тогава специалните импулси, донесени от кометата Лебед и от кометата Атлас, точно преди нея?

В моята статия “Възнесение” писах за това, как Щайнер описва новото преобръщане на Аврамовата епоха, започващо в средата на 20-ти век и продължаващо до 3-то хилядолетие, което е сега. Той описва преобръщането на онзи напредък, който бе довел човека до определен начин на мислене, свързан с мозъка и физическото съществувание (кулминиращо в Ерата на разума), и към ново естествено ясновидство, което се разгръща сега, когато напредваме от ерата на съзнателната душа към развитието на Дух-Себе и едно ново ясновидско мислене. Той го описва така:

“Поемаме по пътя, който за пореден път ще отдалечи човечеството от това, което е само физическо, сетивно съзерцание, далеч от комбинирането на физически, сетивни знаци... Ние вървим по пътя, който ще позволи на човешките същества да изпадат в състояние на естествено ясновидство, да притежават естествени ясновидски способности.”

Ако появата на комети създава “Фини органи, които са подходящи за прогресивната еволюция на аза”... и ако кометата означава, че азът “се сдобива с такива физически и етерни органи, каквито този напреднал аз може да ползва”, тогава какво означава кометата Лебед? Дали способства развитието на определени “фини органи”, които да доведат до естественото ясновидство, до новото мислене, необходимо в наше време, за да вървим напред в еволюцията и да излезем от материалистическата епоха? И що за противодействие можем да очакваме в резултат от това? Какви форми ще приеме в човечеството дейността на противодействащите духовни същества?

Ако обхванем всички космически събития, които сега се случват, както ги описвам в статиите ми от началото на април, и поставим появата на тази комета в този контекст, може би ще схванем значението на нашето време. Тези космически събития включват изключително рядката среща между Сатурн, Юпитер и Плутон, както и няколко планетарни конфигурации около тази триада, и наближаващият Голям Съвпад през декември 2020г., който е носител на темата за едно ново благовестие.

Обаче, трябва също така да сме наясно, че силната светлина създава голяма сянка, и че все повече ще се засилва опозицията, която иска да запази миналото, да задържи еволюцията назад за своите цели. В този смисъл, всяка промяна или преход в земния живот, както и в човешкия живот, е съпроводена от борба, скръб и дори смърт под някаква форма... или може да се каже – от катарзис. Защото какво представлява катарзисът, освен болезнената смърт на старото у нас и в света, за да се даде път на новото да се роди? Катарзисът е толкова стар, колкото самата инициация, и е необходима част от нея. Старият аз трябва да умре, за да се роди новият висш аз. Това е пътят на духовно развитие, превръщането на нисшата астрална природа в чист съд за раждането на Светия дух в нас. Това е пътят на “не аз, а Христос в мен.” Това е новата инициация.

Има ли пандемията от коронавирус нещо общо с тези комети? Дали пандемията е само медицински въпрос или е въпрос, свързан с инициация, притежаващ известен биологически компонент, служещ за катализатор? Въпреки, че не съм епидемиолог, нито специалист по вируси, съществува интересен паралел между това, което казва модерната наука за кометите и за вирусите, което може би си струва допълнително изследване и размисъл.

Според НАСА, към юли 2019г. са известни вече 6,619 комети. Друг сайт на НАСА казва, че има 3, 638 известни комети. Този брой изглежда непрекъснато се увеличава с откриването на все повече комети, с развитието на астрономическите технологии. Това обаче представлява само малка част от цялата потенциална общност от комети. Вероятно има милиарди комети в пояса на Кайпер и още повече в далечния облак на Оорт. Цялото познание за кометите, с изключение на изключително редките комети, които са видими с просто око или бинокъл, се базира на предположения въз основа на данни, получени досега, а не от възприятията. И все пак, дори Йоханес Кеплер, великият астроном от края на 17-ти век, е казал: “Във великата Вселена... има толкова комети, колкото риби има в океаните; просто така става, че виждаме само много малък брой от тях.”

Човешкият виром, в смисъл всички вируси по повърхността и вътре в човешкия организъм, далеч не е напълно изследван и често се откриват нови вируси. За разлика от близо 40 трилиона бактерии в един типичен човешки микробиом, все още не е налице изчисление на броя на вирусни частици в здравия човешки организъм, макар че в природата вирионите надвишават по брой отделните бактерии 10:1 (Wikipedia). Това означава потенциално около 400 трилиона вируси, ако гледаме на вирусите като частици, от материалистична гледна точка. Настоящият Ковид-19 вирус е РНК вирус, съвкупност от генетически материал. Поради тази причина, той е мутагенен или адаптогенен – т.е. може да мутира и да се адаптира, но едновременно с това служи за задвижване на еволюцията на ДНК материала на приемника, за да може да се адаптира към променените земни условия. Адаптогенните вируси са важен компонент за поддържането на живота, когато условията в околната среда еволюират и се променят, те помагат на ДНК-то на хората и животните да се адаптира към новите жизнени условия. Спекулира се, че в миналото това адаптивно качество на вируса е стояло зад оцеляването на някои видове и измирането на други.

Разглеждайки въпроса за “ролята” на Ковид-19, само на базата на физическите науки, може би е възможно да се разгледа и една по-дълбоко духовна връзка. Ако зад всички материални процеси работи съзнанието, и ако от Рудолф Щайнер разбираме за духовното съзнание и цел на кометите, тогава какво е духовното съзнание и целта на Ковид-19? Дали не служи за същата цел, но под една привидно разрушителна форма? Възможно ли е той да е земна сянка или един вид огледало на активността на кометата (каквото отгоре – такова отдолу)? Дали смъртта и страхът, който ни носи, не е, ако погледнем голямата картина, продукт на новата мисия на Земята, вероятно дори създаваща, както Щайнер описва кометите, “фини органи, които са подходящи за прогресивната еволюция на аза”?

Това са въпроси, които изглежда възникват в следствие от размисъла за мисията на кометата,  както и въпроса, с който предполагам много хора живеят, за по-голямата мисия на пандемията. Дали импулсът на кометата, както и пандемията, ще доведат до движение напред към нов еволюционен етап, това не е предначертано, но това е начинът, по който ние като хора посрещаме подобни събития. Дали противостоящите сили от миналото, на старите структури на властта, старото мислене, старите обществени фирми ще се съпротивляват това, което трябва да дойде? Да, разбира се, няма и съмнение, че ще има съпротива. В началото сме на дълга и велика битка или, може да се каже – един катарзис/инициация на човечеството.

В по-ранната си статия за Големия Съвпад, говорих за това как този Голям Съвпад навлиза в звездите на Козирог. Той ще остане в Козирог в течение на следващите три цикъла след 2020г. (3 х 60 години), което означава, че Големият Съвпад ще се повтаря в Козирог, носейки голямата тема за благовестието в това съзвездие, до 2199г., когато ще бъде на границата с Водолей, звездите на Новата ера. Козирог е съзвездието на иницациите. То е също така и съзвездието, което пази паметта, а следователно и динамиката, на великата Небесна война, при която съществата на Слънцето водиха битка срещу по-нисшите втвърдяващи същества на Земята/Луната.

Това бе битка, в която Михаиловите същества участваха в пълната си мощ. Тя завърши с победа на Слънчевите същества и събирането на Слънце и Земя/Луна в края на този голям еволюционен цикъл, наричан в езотериката, Древна Луна и доведе до възникването на един космос на мъдростта. Битката за бъдещето ще бъде за постепенното създаване на космоса на любовта.

Аз мисля, че планетарните събития в наше време, сегашните комети и новата пандемия, - че всички те бележат началната фаза на един голям преход, който Щайнер описва, по отношение на кометите, като едно “определено състояние, необходимо за правилното поддържане на прогреса в еволюцията на космоса”, в тази конкретна конфигурация, за да ни въведе в Шестата културна епоха.

Джонатан Хилтън

26 май, 2020г.

Превод: Ати Петрова