Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (8)

Submitted by admin 2 on Пон., 14/12/2020 - 10:12
Рудолф Щайнер

Инспирация и промяна на етерното тяло

…В своето развитие духовният ученик стига дотам да направи изградените течения и форми в етерното си тяло независими от физическото тяло и да ги употребява самостоятелно. При това лотосовите цветове (чакрите на астралното тяло) му служат като инструменти, чрез които той движи етерното тяло. Преди това да стане, в цялото обкръжение на етерното тяло трябва да се образуват особени течения и излъчвания, които се затварят в себе си като чрез фина мрежа и стават затворена в себе си същност. Когато това стане, извършващите се в етерното тяло движения и течения могат безпрепятствено да докосват външния душевно-духовен свят и да се свързват с него, така че външните духовно-душевни събития и вътрешните в човешкото етерно тяло се сливат. Когато това стане, е настъпил моментът, в който човек възприема съзнателно света на инспирацията.

Това познание се проявява по различен начин от познанието за сетивно-физическия свят. В него се получават възприятия чрез сетивата и човек си създава представи и понятия за тези възприятия. При знанието чрез инспирацията не е така. Каквото се опознава, става непосредствено в един акт. Няма обмисляне на възприятието. Това, което за сетивно-физическото познание се спечелва след това в понятията, при инспирацията е дадено заедно с възприятието. Затова човек би се слял с душевно-духовното обкръжение, не би могъл изобщо да се отличи от него, ако характеризираната по-горе мрежа в етерното тяло не е изградена… Събр. съч. 13, стр. 370 и сл., немско издание 1962 г.

Подготовка за инспирацията

…Трябва да се изработи способността всяко представяне, всяко мислене в съзнанието да се угаси, след като сме го довели до най-висока активност. Угасяването на обикновените представи е много трудно, но сравнително лесно в сравнение с угасяването на такива представи, които човек е предизвикал в съзнанието си чрез усилена активност. Тогава в душата се появява нещо, които бих искал да нарека – трябва да има изрази за тези неща – вътрешното мълчание на човешката душа… Събр. съч. 84, стр. 25, немско издание 1961 г.

* * *

…И сега човек става способен да премахне цялата жизнена панорама, която първо се изгражда като земният живот я представя етерно пред нас, така че и относно собствения живот, който изживяваме на Земята, настъпва вътрешното мълчание в душата. Илюзията на онзи аз, който може да живее само с физическото тяло, престава. Онзи човек, който силно се придържа чрез теоретичен или практичен егоизъм, не постига това мълчание на душата спрямо собствената жизнена панорама.

Ако се преборим с теоретичния и практичния егоизъм, ни става ясно, че първоначално имаме този аз чрез това, че във физическия живот трябва да се ползваме от тялото, че то ни дава възможността да казваме аз за себе си. Преминем ли тогава от това телесно азово усещане в това, което описах като етерния свят, където се сливаме със света, където светът етерно е едно със собствената ни етерност, стигаме дотам, да не се придържаме повече към този аз и тогава изживяваме това, от което тази жизнена панорама, до която сме се издигнали, е отражение. Изживяваме своето предземно битие. Сега мълчащата душа се явява в непосредствено съзерцание като действително вечно съществуваща в духовния свят душа.

Както гледаме в спомена към това, което сме изживели на Земята, както изминалият земен живот се събужда в представата, така сега, както описах, се събуждаме, след като сме се запознали с говора на духовния свят в мълчащата душа. Така сега сме будни за онези събития, които изобщо не съществуват в земния живот, чрез които човек се е подготвил за този земен живот, преди да слезе в него… Събр. съч. 84, стр. 29 и сл., немско издание 1961 г.

 

Инспирация

 

Възприемане на посветения и възприятие в света на инспирацията

…Това, което съществата на духовния свят имат да кажат по наше време на посветения и ясновидеца, са изворите за същинската духовна наука за посветения и ясновидеца. И в нашето време тези извори са в определено отношение както тези по времето на евангелистите, което ви описах. Затова и днес можем да наречем ясновидци тези, които имат съзерцания в имагинативния свят, а посветени можем да наречем едва тези хора, които могат да се издигнат до степента на испирацията и интуицията. Така че за тези времена понятието «ясновидец» не е необходимо да съвпадне с «посветен»… Събр. съч. 114, стр. 27, немско издание 1955 г.

* * *

…Когато се съзре едно същество в инспиративния свят, няма външно въздействие върху някой друг, както може да се сравни с въздействието на едно физическо същество към друго, а съществува отношение на едното към другото чрез вътрешната същност на двете същества. Това съотношение може да се сравни с нещо подобно във физическия свят при отношението на отделните звукове или букви в думите. Затова наблюдението в света на инспирацията може да се сравни с четене, а съществата в този свят въздействат върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да опознае, и техните съотношения трябва да се разкрият за него като надсетивна писменост. Като сравнение науката за духа нарича познанието чрез инспирацията «четене на скритата писменост»… Събр. съч. 13, стр. 352 и сл., немско издание 1962 г.

* * *

…За това четене имагинативните възприятия са като букви или звуци. Без познанието чрез инспирацията, имагинативният свят би останал като писмо, което човек съзира, но не може да го прочете… Събр. съч. 13, стр. 354 и сл., немско издание 1962 г.

* * *

…Когато например се появят истински инспирации при човек на изкуството или при поета, ако наистина са реални инспирации, те идват от духовния свят на слънчевото битие. Следователно художествената идея не може да бъде взета от модела, а тя извира от инспирацията, която произлиза от древното слънчево битие… Събр. съч. 164, стр. 62 и сл., немско издание 1984 г.

По предложение и превод на Нели Хорински