Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание (11)

Submitted by admin 2 on Съб., 05/12/2020 - 12:16
Рудолф Щайнер

...Преди появата на азовото съзнание, ние сме разполагали с такова съзнание, при което астралното тяло е било най-високо развито, т.е. с едно астрално съзнание, твърде „смътно” и „притъпено“, понеже все още не е било озарено от светлината на аза. След като епохата на Старата Луна приключва и настъпва земната епоха, астралното съзнание на човека започва да изпитва върху себе си нарастващото и заглушаващо влияние на азовото съзнание. Но тъй като астралното тяло е винаги в нас, с пълно право ще попитаме: Какво всъщност става, че нашето астрално съзнание изобщо е било елиминирано от азовото съзнание, което изцяло заема неговото място?

Този факт става възможен благодарение на това, че поради оплождането на човека от аза, предишната свързаност между астралното тяло и етерното тяло, бих казал, се „разхлабва“ и става много по-слаба. Следователно, преди появата на азовото съзнание, връзката между астралното тяло и неговите по-нисши тела е била значително по-здрава и по-дълбока. Астралното тяло е навлизало много по-мощно в по-нисшите тела, отколкото го прави днес. А сега в известен смисъл то се откъсва от етерното и физическото тяло.

Нека ясно да си представим целия процес на това частично откъсване, това освобождаване на астралното тяло от връзките му с етерното и физическото тяло. Тогава трябва да си зададем и въпроса: А може би и днес е възможно в рамките на нашето нормално азово съзнание да стигнем до нещо, което би било подобно на тази древна свързаност между трите тела? Не е ли възможно и днес астралното тяло да навлиза в другите две тела много по-силно, да ги импрегнира много по-плътно, отколкото трябва?

Разбира се, необходима е една нормална степен за проникването на астралното тяло в етерното и физическото тяло. Да предположим, че тази норма бъде нарушена в една или в друга посока. Тогава в човешкия организъм по необходимост би трябвало да настъпи известно смущение. Защото нормалният и здрав облик на днешния човек зависи от точно определените взаимоотношения между различните му съставни части, каквито са те в неговото будно състояние. В мига, когато астралното тяло покаже някакви отклонения, когато например се опита да проникне по-дълбоко в етерното и физическото тяло, настъпва, както казахме, някакво смущение... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, стр. 121 и сл., немско издание 1975 г.

* * *

...Когато нашето астрално тяло прави същото, което иначе го прави при събуждането, именно силно да навлезе във физическото и етерното тяло, ако астралното тяло, което иначе при нас не следва да развива съзнание, се стреми към съзнание във физическото и етерното тяло, когато то иска да бъде будно в нас, тогава се разболяваме. Болестта е анормално будно състояние в нашето астрално тяло. Какво правим, когато се чувстваме добре, когато живеем в обикновеното будно състояние? Тогава сме будни за обикновения живот. Но за да можем да имаме обикновеното будно съзнание, е трябвало преди да поставим астралното тяло в друга взаимовръзка. Трябвало е да го приспим. Когато през деня имаме нашето азово съзнание, астралното тяло трябва да спи в нас. Ние можем да сме здрави само когато астралното тяло спи в нас. Болката е израз на това, че астралното тяло така се впива във физическото и етерното тяло, както не бива да става. Тогава то стига до съзнание. Това е болката... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, стр. 124 и сл., немско издание 1975 г.

Болест и грях

...Това, което съществува като погрешна волева насока, погрешни възгледи и мирогледи, което в древен смисъл се означава като «грях», няма да се види непосредствено как преминава в болестните процеси на организма, понеже то не го и прави непосредствено. Само в най-редките случаи, в междинни случаи между същинската болест и греха виждаме те да преминават в състояния, които само граничат с болестта. Но грехът и същинската болест, за днешната епоха на развитието протичат отделени в две инкарнации. В предишни епохи на развитието на човечеството понякога грехът и болестта са се проявявали като причина и следствие, но в напредналият процес на развитието грехът се появява в една инкарнация, а болестта в друга... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 132, немско издание 1984 г.

Болест и смърт

...С половото възпроизвеждане настъпва въплътяването на аза като зародиш в човечеството и едва тогава навлизат болестта и смъртта... Събр. съч. 105 Светът, Земята и човекът, стр. 40, немско издание 1983 г.

 

Природа

 

Природа и лечебните сили, идващи от нея

...В по-късните остатъци от мистериите в ранното Средновековие не се е говорило за абстрактни природни закони, а за съществуващата навсякъде в природата творческа сила на богинята Природа. Тя е метаморфоза на древната Прозерпина. Тя е била онази творяща богиня, с която по определен начин се е свързвал този, който се е стремял към познание, идващо насреща му от всеки минерал, растение, животно, от облаците, планините и от изворите... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том III, стр. 92 и сл., немско издание 1959 г.

...Защото природата е била мощна велика духовна същност, действаща навсякъде, където се образуват скалите, където растенията израстват от почвата, където звездите блестят на небето. Навсякъде е творяло безкрайно великата същност, която се е представяла в образа на прекрасна жена. Това са виждали древните хора в техните съзерцания. Такива представи е предавал през 12-ти век Аланус аб Инсулис на своите ученици в школата на Шартр... Събр. съч. 243 Антропософията: обзор след 21 години, стр. 80 и сл., немско издание 1983 г.

Болест и ритъм

...Понеже човекът е произлязъл от Макрокосмоса и животът му протича в определени външни процеси, той протича и в определени ритми. Който познава ритъма на човешкия живот, много добре знае, че в орган като белия дроб през 28 дни, т.е. през четири пъти по седем дни протича един нахлуващ и оттеглящ се назад ритъм, в който се появяват известни функционални сили и слабости... Събр. съч. 57 Къде и как можем да открием духа, стр. 150, немско издание 1961 г.

Превод: Нели Хорински