Джонатан Хилтън: Адвентът и звездите

Submitted by admin 2 on Вт., 03/12/2020 - 22:23
Снимка

Адвентът и звездите

Първата от четирите адвентски недели беше на 29 ноември. Последната адвентска неделя ще бъде на 20 декември, водейки ни до слънцестоенето, както и до Големия Съвпад на Сатурн и Юпитер, чиято подготовка е гореща тема и предизвикателство през цялата 2020 г. (Вижте предните статии Част I и Част II в сайта за повече относно съвпада). След това имаме „празнина“ от 4 дни преди Коледа на 24 декември и Рождеството на Младенеца, които ни отвеждат във времето на Светите нощи. Значението на „празнината“ е съществен момент в космологията. Прецизността е качество на машините, но не и на човека. Както можем да забележим в годишния кръговрат, празниците не съвпадат точно с дните на астрономическото слънцестоене или равноденствие, а между тях има отстояние от няколко дни.

Въпреки че изчисленията са важно средство при изучаване на звездите, в действителност изучаващият постоянно се натъква на неточности. Например геометричните форми, създавани от планетарните геоцентрични орбити, никога не се затварят в завършена точна форма, а остава малка празнина, преди да се започне новата форма. Също така повечето числа при космологичните изчисления леко се променят в резултат от ексцентритета на планетарните движения или други фактори. Или изчисленията много често няма да са точни числа, а такива като числото Пи, Златното сечение, които имат безброй знаци след десетичната запетая. „Празнината“ всъщност е носител на дълбока духовна истина в много езотерични области. Тези празнини трябва да бъдат правилно оценени, защото те представляват дишащия жизнен елемент, духовния елемент, който непрекъснато предотвратява механизирането на космоса.

Как бихме могли да внесем космологична съзнателност в периода на този Адвент? Първо, важно е да помним, че в астрософията винаги се стремим да трансформираме модерното механистично и материалистическо отношение към космоса на звездите в една духовна перспектива. Това означава, че се учим да „виждаме, чуваме и най-накрая познаваме“ звездите не като материални обекти нейде „вън“ в космоса, а като сфери на съзнание и същества, с които се стремим да свържем нашето съзнание. В днешно време, времето на обектното съзнание, материалните обекти са само необходими указатели, които трябва да използваме, но които трябва да започнем да трансформираме чрез духовно познание.

Учим се да разпознаваме, че звездите, това е собственото ни същество, например зодиакът – това е нашата човешка форма, Сатурн живее в костите, в кармата ни, в спомените ни, а Юпитер - в нашата нервна система, нашето мислене, идеали и бъдещи задачи. Тези истини са прекрасно загатнати от Рудолф Щайнер в неговия стих за Изис София, победена и умъртвена от Луцифер, и отнесена от него из цялата вселена. Стихът продължава с „Христовата воля, работеща в човешкото същество ще те освободи (София) от оковите на Луцифер (илюзията на материята) и на крилете на духовното познание, придобито от човешките души, ще те пробуди и изведе към нов живот“. Това е пътят на астрософията.

Нека започнем като вземем за отправна точка пространственото и времево измерение и да се опитаме да внесем нова светлина в разбирането си за Адвента. Периодът му обхваща четири седмици, но за да бъдем по-точни, той всъщност се състои от четири недели. Това уточнение е от огромно значение. Защо? Четири седмици са 28 дни. Това е лунарният месец, лунарният цикъл. Луната извършва една обиколка около земята за 27,3 дни (сидерален месец или периодът между едно и също положение на Луната спрямо определена звезда). 29,5 дни отнема цикълът от нова луна до нова луна (синодален месец или периодът от съвпад със Слънцето до следващия съвпад с него). Синодалният период е малко по-дълъг, защото Слънцето също се движи и Луната трябва отново да го догони. Този 28/29-дневен цикъл на Луната е в интересно и важно съотношение с орбитата на Сатурн – нужни са 29,45 г. за едно пълно завъртане на Сатурн по орбитата му.

Времево погледнато, съществото на Луната е отражение на съществото на Сатурн. Тяхното съотношение ни позволява да надзърнем в дълбоката мъдрост на космоса, която се разкрива в ритмите и пропорциите. Луната, тази най-близка до земята сфера, е един вид микрокосмически образ на Сатурн, който пък е сферата, лежаща в периферията на нашия космос (от гл.т. на класическите планети). Орбиталните дни на едната съвпадат с орбиталните години на другата. Астрономическата действителност отразява една мъдра истина. И Луната, и Сатурн са дълбоко свързани с инкарнирането. Те стоят на двата „края“ на нашето пътуване между смъртта и новото раждане, и двете имат изключително отношение към въплъщението на човека.

В сферата на Сатурн ние приключваме дългата си опитност след една инкарнация и отново насочваме вниманието си към влизането в нова инкарнация. Затова сферата на Сатурн често бива наричана космическия полунощен час. Тук, в сферата на Сатурн, в лоното на могъщи същества ние формираме семето, може да се каже дори проектоплана за нашата бъдеща инкарнация. Това „семе“, този кармичен план е толкова велик, колкото е самата вселена (разбира се, тук не говорим пространствено) и този план се превръща после в основа на нашата следваща земна съдба, дори на ниво физически организъм. Формиращото се в сферата на Сатурн семе получава състоящата се от 12 части човешка форма от зодиака. И това полага основите на Азовата ни опитност на Земята. В същото време върху семето се отпечатва „генералният план“ на нашата съдба.

В сферата на Луната, това семе или план се облича в плът. Рудолф Щайнер описва този момент, който може да бъде изчислен в астрософията като моментът, в който човешкото същество, докато е още в сферата на Луната, изпитва „загуба“. Това е моментът, в който „духовното семе“ се съединява с ембриона на Земята. Тогава човешкото същество се обръща към идващия живот и тогава лунните същества, ангелите-хранители на човека, встъпват в длъжност. Защото лунната сфера е тази, в която по време на 10-те лунарни, гестационни месеца този проектоплан (заедно с всичко, което сме успели да съберем по пътя си обратно през космичните сфери) е втъкан в ембриона в утробата на майката. Ние ставаме плът.

В сферата на Луната ни чака и всичко онова, което е било част от нашата низша природа в предната инкарнация и което е било прекалено отпадъчно, за да навлезе в по-висшите сфери. В лунната сфера тази един вид шлака също се инкорпорира в съществото ни от идващата инкарнация. Така в този 28/29-дневен ритъм имаме както Луната, нашето последно стъпало на път към новата инкарнация, така и Сатурн, където правим своята първа стъпка към бъдещата инкарнация. И двете са дълбокосвързани с нашето „тяло“.

Както по-рано беше посочено, при Адвента имаме едно определящо разграничение. Адвентът не се състои от четири седмици (28 дни), а се дефинира като четири недели, тоест четири дни под знака на Слънцето, водещи към Рождество. В този единствен детайл лежи загадката на Адвента. Този детайл обръща погледите ни от Луната към Слънцето и Слънцето измества Луната. Това ни насочва към трудовете, в които Рудолф Щайнер разкрива трите космически жертви на Христос, преди слизането на Земята, преди Мистерията на Голгота. Тези жертви са свързани с подготовката за въплъщение във физическо тяло. И чрез запалването на четирите адвентски свещи ние започваме да осъзнаваме този процес на осветляване, духовното слънце, приближаващо към инкарнация („Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света“, Евангелие на Йоан 1:9).

Динамиката между Слънцето и Луната в нас е същността на нашата активност през Адвента. Ние също трябва да се подготвим, жертвайки нашето собствено същество, нашата лунна природа за раждането на светлината, за това Слънцето в нас да измести и трансформира Луната в нас. Задачата на Сатурн и Луната е свързана с превръщането ни в плът, тоест да влезем в кармата на земното си съществуване. Адвентът е свързан с нашата подготовка не само за Коледа, но и за целия последващ период от шест месеца до лятото, което носи за нас и Земята нови трансформиращи Христови сили, отвеждащи ни по-нататък в бъдещето.

В Адвента имаме не само този космологичен времеви ритъм, но и пространствено-времева активност, която би могла да ни подпомогне в мисията „да говорим“ на звездите в космоса. В наше време, през Адвента, Слънцето преминава през звездите от съзвездие Скорпион (погледнете изображението на Слънцето в Скорпион в началото на статията). Слънцето влезе в съзвездие Скорпион на 23 ноември и ще встъпи в Стрелец (на върха на стрелата му) малко преди зимното слънцестоене. Ако погледнем статията за Михаиловден, ще си припомним това могъщо звездно трио – Дева София (Дева) е защитена от Михаел (Везни) от силите на дракона (Скорпион) – представящо страховитата битка, водена от Михаел в Духовния свят и завършила със свалянето на драконовите пълчища на земята в човека. Слънцето премина през тези констелации по Михаилово време и сега е сред звездите на падналите драконови сили. Така погледнато, процесията на Слънцето през звездите на Скорпион е космическа картина на нашите душевни изпитания по време на Адвента – да носим висшия си Аз, Слънцето, през падналите сили на Скорпион вътре в нас!

Имало е времена, когато Скорпион е бил Орел. Ако погледнем космологично четирите архетипа – Лъв, Бик, Орел и Човек – те са представени от съзвездията Лъв, Телец, Скорпион и Водолей. Рудолф Щайнер обяснява произхода на тези архетипи чрез еволюцията на човешкото същество. В нейния ранен етап на физически план са се отделили различните животински форми, за да може човешката форма да еволюира правилно. Всяка една от четирите архетипни форми разкрива аспект от четворното човешко същество, която един вид е била кондензирана, сгъстена в определена животинска природа – Лъв, етерното; Бик, физическото; Орел, астралното и кулминацията – Човек, Азът.

Но какво се е случило та Орелът да се превърне в Скорпион? Библейското предание за Грехопадението разкрива какво се е случило. Астралната природа, природата на Орела била проникната от Луциферичните принципи. Така човекът бил потопен в себесъзнателност и в него е било пробудено желанието, присъщо на егоизма. Така астралното тяло е било опорочено и това е част от грандиозния план за постигане на независимостта и свободата на човека. Орелът, астралният елемент, който някога живееше в небесата, рееше се във висините с ясновиждащ поглед, падна и се превърна в жилото на смъртта, като последствие от раздялата с Духа. Сега Скорпион носи последствията от това отделяне както в астралната сфера, така и в телесната природа. Скорпионът е носител на „мъртвата перспектива“, както го описва Вили Зухер.

В своите лекции от цикъла „Египетски митове и мистерии“ Рудолф Щайнер представя величествени картини от човешката еволюция и посочва, че Скорпион е дълбоко свързан с времето на разделяне на двата пола, с „апогея в еволюцията на животните или времето, в което човекът получава пол“. Навсякъде го описва като Божественото Слово, Брахман, облечено във вида любов, наречен ерос. Тук ние сме посрещнати от изключително могъщите мистерии, свързани с творящата мощ на Словото и със силите на сексуалността, вероятно едни  от най-големите сили в човешкия живот. Така погледнато, Скорпион е обвързан с животинската природа, опорочена в хода на еволюцията, защото все повече е била свързвана с тялото и сферата на чувствата посредством астралното тяло.

Космологичната имагинация на нетрансформираната астрална природа очаква с упование своето изкупление от висшия Аз, работещ в нас. Затова пътят по време на Адвента е път на себепознание. Както го описва Рудолф Щайнер в книгата си „Как се постигат познания за висшите светове“, той води до срещата ни с „Малкия Пазач на Прага“, който изисква от нас да пречистим себе си, подготвяйки се на Рождество да посрещнем Детето, чистото Натаново същество. Защото Натановата душа не е участвала в Грехопадението, тя е невинната сестринска душа на Адам, запазена неопорочена, за да стане един ден съсъд на Христос. Вили Зухер представя един нов, бъдещ образ на Скорпион, който не е завръщане към Орела на древното ясновидство, а една нова птица – Гълъб, символизиращ Светия Дух, преобразеното астрално тяло.

 

Схема
Арилд Розенкранц, 1913 год., 

 

Когато говорим за Адвента като за период на „ставане“, си припомням думите за „ставане“, произнасяни по време на един от най-важните ритуали на Християнската Общност – Тайнството на Посвещението на човека. Също така в пролога на Евангелието от Йоан е казано, че който приеме „Аз Съм“, му е дадена силaта да стане, да се превърне в дете на Духа. Рудолф Щайнер е дал насоки какво да четем от Евангелето по време различните празници.

Поразително е, че от Михаиловден до Адвента той препоръчва „Откровението на Йоан“ („Апокалипсиса“), която рисува велики космични събътия от човешката еволюция, както и изпитанията пред човешкото развитие в едри щрихи. А за периода на Адвента, Рудолф Щайнер ни насочва към Малкия Апокалипсис, изречен от Христос (Евангелие на Лука 21: 25-36), който разкрива големите катаклизми и беди, както и огромния страх и разрушения сред човечеството (доста подобни на това, което се случва сега като една предпримиера на бъдещето). Но също така говори за етерното явяване на Христос, известяващ, че изкуплението ни приближава, ако останем изправени, будни и съзнателни през цялото време. Във времето, в което живеем днес, думите, написани от Лука, имайки предвид настоящия Адвент, звучат с още по-голяма сила (Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.”)

В света около нас Адвентът е едно забързано време за коледно пазаруване (макар и в голяма степен електронно в ковидиалната действителност), което отвлича вниманието ни от истинското предизвикателство на Адвента – да противопоставим на низшия си Аз нуждата от трансформация и да подготвим пътя на Слънцето в полунощ, пътя на Раждането на висшия Аз по Коледа.

В книгата си „Кръговратът на годишните времена“ Сергей Прокофиев описва периода на Адвента като път, който води от обикновеното съзнание на егото или низшия Аз до висшия Аз на Натановото Дете на 25 декември. След това настъпват Светите нощи, които ни издигат от висшия Аз до Истинския Аз Съм, космическия Христос, който по Богоявление става плът. Когато наблюдаваме нашия звезден дом, можем да видим тези истини в звездната писменост.

Но както Рудолф Щайнер описва в друг стих, е дошло време да започнем да се учим да говорим на звездите.* Не звездите ни детерминират, а по-скоро нашите съзнателни духовни усилия, които дават нещо на звездния свят. Това означава, че духовният ни път на Земята и заедно със Земята дава нещо в дар на съществата на звездите, които с копнеж очакват делата на нашата себежертва. Така ставаме не деца, а братя и сестри на Боговете в изпълнението на Божествения еволюционен план за човечеството.

 

Джонатан Хилтън

30 ноември 2020 г.

astrosophy.com

* * *

"Звездите някога говореха на човека.

Съдба световна е, че те мълчат сега.

Да се осъзнае мълчанието

може да се превърнe в болка за земния човек.

Но в задълбочаваща се тишина

расте и зрее туй,

което човекът може каже на звездите.

Да се осъзнае това слово

може да се превърне в сила за духовния човек."

Рудолф Щайнер

 

Превод: Надежда Костова

 

Източник