Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (7)

Submitted by admin 2 on Пон., 30/11/2020 - 08:11
Рудолф Щайнер

…Стигне ли се дотам – но по подобен на математическото мислене начин – да се изгради имагинативната способност, се стига чрез по-нататъшно усилие и дотам, тези представи също така своеволно, както сме ги образували, да ги изхвърлим от съзнанието. И трябва особено да се грижим за силата на развитото по-нататък забравяне. Ако не се развият и методите на премахването на представите, съществува опасност човек да бъде подведен от това, което е предизвикал чрез своите медитации… Събр. съч. 324, стр. 70 и сл., немско издание 1972 г.

* * *

…Този, който иска да стане духовен изследовател, трябва действително да владее своето развитие чрез известна самодисциплина. Той трябва да развие в себе си и това, че в определено време да решава да преобрази чрез собствена работа една или друга привичка – малките привички понякога са от решаващо значение, – така че в течение на живота да се промени. Не само чрез потока на живота, а чрез това, което човек извършва върху себе си напълно съзнателно, може тогава да се съзре ретроспективно от някаква точка в живота с помощта на развитото ретроспективно съзерцание на панорамата на живота това, което се е променило чрез тази собствена самодисциплина. Това въздейства по забележителен начин върху собствения душевен живот, не в смисъла на повишаване на егоизма, а напротив, в смисъла на увеличаване силата на обичта на човека. Той става все по способен да обхване с обич външния свят, да се задълбочи във външния свят. Прониква с много по-силно лично участие в това, в което потъват нашите мисли, прониква дори с обич в иначе оставящия ни безразлични с резултатите на математиката физически материален свят. Този външен свят ни разкрива своята цялост едва когато се обърнем към него с изпълнени със силна обич мисли… Събр. съч. 324, стр. 72 и сл., немско издание 1972 г.

* * *

В момента обаче, когато се появи определено изживяване на засилената сила на забравянето, тези образи на имагинативното изживяване се изпълват от другата страна на живота с това, което е духовна реалност и там човек се враства в духовната реалност. Там, така да се каже, се възприема другата страна на живота. Това, бих казал, вливане на духовната реалност на ръба на пропастта на душевното битие в това, което добре сме подготвили в нашите познавателни сили, нарекох инспирация… Събр. съч. 324, стр. 74, немско издание 1972 г.

 

Инспирация

 

* * *

…Възможно е изживяваното в инспирацията да се отнесе към нещо в обикновеното съзнание. В сетивно възприемаемия Космос се вижда отражението на духовно изживяното. Процесът може да се сравни с това, чрез което се сравнява едно ново изживяване с появяващ се в съзнанието спомен. Духовното съзерцание, което се постига, е като ново изживяване, а сетивното съзерцание на Космоса е като спомена.

Духовното съзерцание, което се изживява по този начин от Космоса, е различно от имагинативното. При последното се пораждат образи на етерните явления; при инспирацията се изживяват образи на духовни същества, които управляват тези етерни явления. Това, което сме опознали като Слънце, Луна, планети и неподвижни звезди във физическия свят, се среща отново като космически същества. И собственото душевно-духовно изживяване се появява в кръга на дейността на този космически свят на съществата. Едва сега става разбираем физическият организъм на човека, защото освен неговата форма и живот, действа не само това, което възприемат сетивата на човека, а съществата, които действат във фактите на сетивния свят. Всичко, което така се изживява чрез инспирацията, остава напълно заключено за обикновеното съзнание. Човек би го осъзнал само ако изживее дихателния си процес, както изживява процеса на възприемането… Събр. съч. 25, стр. 28 и сл., немско издание 1956 г.

* * *

Като се продължи с упражненията за постигането на инспирацията, се вижда, че силата на напредъка относно имагинативните образи става все по-голяма. Тя става по-нататък толкова голяма, че човек може да премахне от съзнанието си общата панорама на своя живот. Тогава се стига до съзнание, освободено от съдържанието на собственото физическо и етерно човешко същество. В това до висока степен празно съзнание се появява чрез по-висша инспирация образът на душевно-духовно същество, съществувало преди човек да навлезе от душевно-духовния свят във физическия свят. Едва по този начин се получава познанието за вечния център на човешкото същество, който по време на земното битие се изживява в душата в отражението, в отблясъка на представянето (мисленето), чувстването и волята. Чрез това обаче се стига до идеята за истинската природа на мисленето (представянето)… Събр. съч. 25, стр. 32, немско издание 1956 г.

Откъсите са преведени от Нели Хорински

Темите до момента последователно в раздела "Съвременно посвещение"