Нови пътища за производство на антропософските лекарства

Submitted by admin 2 on Вт., 20/06/2017 - 13:56
Д-р Рудолф Хаушка

Рудолф Щайнер беше казал, че трябва да се търсят и да бъдат намерени нови пътища за производството на лечебни средства. Когато години наред се подхранва стремежът да се последва този апел, постепенно става ясно, че има три съществени неща, които трябва да се вземат под внимание. Първото е следното: От историята на сътворението знаем, че човекът е първородния в творението и едва в течение на планетарното развитие са се появили природните царства като излъчени от човека (човечеството). Природата следователно е част от самите нас. Всеки камък, всяко растение, всяко животно има оттам и своите точно определени отношения към човешкия организъм. Сътвореният свят, светът на Отца е това, което ни дава базата за една рационална терапия. Затова още Парацелз с право е изисквал лекарят да издържи изпита пред природата и да открие отношенията, които той означава като сигнатури. Второто е следното: Веднъж Рудолф Щайнер беше запитан как една субстанция се превръща в лечебно средство. Той отговаря: «Чрез очовечаването на субстанцията.» С това обаче е казано нещо величествено. Това не означава нищо друго, освен че сам човекът е призован да сътворява. Това е един апел към човека да се отдаде на преобразяващите сили в него; то е пра свойствената на човека задача: преобразуване на Земята, транссубстанционирането на сътворения свят. Това е светът на Сина. Вече беше подчертано, че днес не бива повече «само да се наслаждаваме» на природата, а че тя очаква нещо от човека; именно опознаването на нейните духовни предпоставки, което ще може да доведе до преобразяването є. Третото би било следното: В античността мистерийният жрец е лекувал болния човек чрез култови действия, това ще рече, че той е довеждал до равновесие дисхармонията между съставните части на неговото същество. Особено в «храмовия сън» жрецът е завеждал душата на пациента пред «образа на здравето» – при египтяните пред образа на Изида, световната мъдрост. По него душата е могла да се ориентира и да извърши корекцията във физическото тяло. В гръцко време, когато този път повече не е бил достъпен, Хипократ започва да лекува с елементите и субстанциите. Какво обаче се предизвиква чрез това? Рудолф Щайнер дава следното обяснение: Природата се управлява от елементарни духове. Когато човек започне да преобразява субстанциите, елементарните същества във всички случаи се въвеждат в това действие. Човекът може да ги издигне нагоре или да им навреди. Когато ние се опитваме да произведем лечебни средства и при това имаме стремеж към очовечаване на субстанцията, трябва да се погрижим да се съобразим с елементарната духовност, с елементарните същества като продължим пътя, който те са поели. Ние приемаме природните субстанции от ръцете на елементарните същества и трябва да се опитаме да продължим този път в смисъл на «преобразуване». Така освободените елементарни същества водят пациента по време на сън към висшите духовни сфери, където той може да се ориентира по духа. Ние виждаме как лекуванет във всички времена е едно и също: Ориентирането според духа. (Сравни глава VIII.) Когато се имат предвид тези три гледни точки при търсенето на нови пътища за произвеждане на лечебни средства, не може да се направи нищо друго, освен човек сам да се захване в своите действия да осъществява очовечаването. Тогава например не бива да се използват машини, а да се преодолее пасивността и да се разбърква и потенцира с ръка, да се одушеви и одухотвори ръката. Тогава много неща не бива да се правят така, както иначе е обичайно в нашия свят. Днешната наука е на мнение, че субстанцията на лечебното средство е категорично дадена от химичната конституция. В предишната глава видяхме, че това не е така. От столетия насам се приготвят лекарства чрез екстрахиране с алкохол и при това не се помисля, че алкохолът вреди на лекарството; алкохолът мумифицира. Когато се иска да се консервира един анатомичен препарат, той се запазва в алкохол или във формалин. Когато Рудолф Щайнер изисква да се търсят нови пътища за произвеждането на лекарствата, то не е, само защото пациентът ще приеме няколко капки алкохол, които ще му навредят, а понеже алкохолът вреди на лечебното растение. Когато на автора през 1929 година му се постави задачата да намери такива нови пътища, първо трябваше да се изясни, къде се крие същността на проблема. Преди всичко стана ясно, че днешната наука се заблуждава, когато мисли, че микроорганизмите в последна сметка са виновни за разлагането на органичната субстанция. Логическото следствие от такова мнение трябва да е: да се унищожават микроорганизмите, когато се прави опит да се консервира такава субстанция. Това днес се прави чрез стерилизиране, чрез отрови, (между другото алкохол) и топлина. От Пастьор насам тази техника се наложи. Тя обаче доведе до там, по света да се разпространи огромна вълна на страх от бацилите. В главата «Здраве и болест» и в главата «Растението и неговото отношение към душевното развитие на човека» се показа какви са последиците от този страх в цялата медицина и в консервиращата техника. Забравя се, че с унищожаването на микроорганизмите същевременно се унищожава това, което искаме да консервираме. При едно духовно-научно наблюдение се установяват следните факти: Когато умре едно живо същество, жизненото му тяло напуска физическото и върху разпадащият се живот на физическото тяло микроорганизмите намират своята хранителна среда. Микроорганизмите значи никога не са причината за развалянето, а те са най-много един симптом за това, че живата органичност започва да се разпада. Една бъдеща наука за живота не бива да пита: какво да се направи, за да се унищожат микроорганизмите, а проблемът ще гласи: какво може да се направи, така да се консолидира една живо-органична взаимовръзка, че да не образува хранителна среда за микроорганизми. Как може да се осъществи това?125 Във всеки жив организъм действа определен ритъм. Един поглед в природата, особено в растителното царство разкрива как ритмичните елементи на времето стават видими в пространството чрез ритмичните форми и фигури. Времето се превръща в пространство, когато се описва едно растение; то расте във времето, но с неговото ритмично изграждане то прави видим ритъма на времето. – Не можем ли да поемем по обратния път и от пространственото виждане да се преместим в етерния елемент на времето, от който произхожда всяко растение? – Това може да се опита и да се упражнява, и след известно време ще се забележи, че човек започва да вижда природата другояче, и че растението разкрива повече, отколкото човек е предполагал. Това – вярвам – изживяват и нашите истински поети, когато със своята лирика докоснат областта на ритмиката. В ритъма на стиховете се разкрива нещо от времевото етерно пространство на сътворението. Същото се отнася и за рисуването, където художникът – следвайки съветите на Рудолф Щайнер – в акварелната пластова техника овладява багрените воали и постепенно ритмически ги сгъстява до образ. Изобщо би могло да се каже: изкуството е изворът, чрез който може да се оплоди всяка наука. В мистерийните драми на Рудолф Щайнер се намира приказката за фантазията; този факт там сам е изразен художествено. «Бащата на истината» пази извора, от който е позволено да пият само «посветени». Неговото дете обаче, «Художествената фантазия» той изпраща до жадуващите за истината души по Земята.126

Листенца от червена розаПри такива търсения и упражнения се стигна до първия експеримент: Беше май 1929 и червените рози разгръщаха своето великолепие. Розовите листа бяха събрани в два стъклени съда и покрити с дъждовна вода. Единият съд остана на лабораторната маса за контрол, а другият беше подложен на ритмични процедури. Розовите растения имат особено силно отношение към ритмическата смяна на изгрева и залеза на Слънцето. Звуковият или цветният етер е този, който въвежда или извежда розовата същност през цветната етерна заря на сутринта и на вечерта. Опитният съд беше излаган сутрин на изгряващото слънце и вечер на залязващото слънце. В смисъла на Гьоте беше направен опит да се засили полярността сутрин-вечер. Това може да се постигне, като по средата между изгряването и залязването на Слънцето се прави пауза, т.е. за останалото време – обяд и среднощ, беше направено изолиращо покритие. Докато контролата след три дни показа образуване на плесен, – червените розови листа станаха грапави и кафяво жълти, след няколко дни започнаха да гният и накрая се разложиха, – то ритмизираните опитни розови листа останаха червени и се разви интензивен розов аромат. Цветът на дъждовната вода стана розов, по-късно червен до силно пурпурен и се получи впечатлението за покачване на качествата на розата. След три седмици ритмично третиране останалите червени до края розови листа бяха разтворени почти до жилите, червеният розов разтвор беше отделен от утайката, затворен в едно шише с коркова тапа и поставен на полицата. Въпреки че тази течност беше разнасяна по лекарски конференции, всеки я миришеше и при това корковата тапа няколко пъти пада на пода и отново с нея беше запушвано шишето, препаратът се задържа почти 30 години. Този опит беше образецът, по който и днес още се работи. Това не означава, че през това време не трябваше интензивно да се работи върху усъвършенстването на метода; почти ежедневно се постигат нови познания и много пречки по този път трябваше да бъдат отстранявани. Така например, макар че при повтарянето на първия опит прецизно се повториха първите обстоятелства, опитът не се удаде. И много следващи повторения не успяха. Чак когато отново настъпи Май, опитът най-после беше успешен. Така трябваше да се разбере, че трябва да се вземат под внимание не само пространствено-земните дадености за опита, а също и етерно-времевите, космическите. Те обаче са така променливи, че почти ежедневно техният път отново трябва да бъде преоткриван. Може да се стигне до убеждението, че в така създадените есенции човек има пред себе си разгърнати, по-живи организми и то в една форма на съществуване, която надхвърля първичната форма на растението. Това може да се разбере, когато се вземе под внимание какво казва Рудолф Щайнер за спасяването и по-нататъшното развитие на елементарния свят. Много видими феномени са основата за такова убеждение. Преобразуването на Земята е цел на нашето съществуване и то може да се изпълни само от човека. Той, човекът е единственото йерархично същество на бъдещето, което така дълбоко е могло да слезе в материята, за да я преобрази. Когато това се вземе достатъчно сериозно, тогава също се разбира от само себе си – както в началото вече беше казано, – че между човека, като носител на преобразуването и превръщащата се в лечебно средство субстанция не бива да се изправя машината. Това не важи само за описаните по-горе процеси, а особено важи за акта на потенцирането. Това е такова величествено събитие, че би трябвало да се превърне почти в целебриране.127 Вариациите на пра ритмите, които бяха изработени в продължение на десетилетия, са разнообразни. Между тях най-значителното е топлинното ритмическо третиране. Растенията, които прецъфтяват и се развиват нататък до образуването на плод и семена, позволяват да се види, че светлинните ритми отстъпват на заден план и по-съществени стават топлинните ритми. Опитите да се третират растителни сокове с топлинни ритми имаха пълен успех. Обикновено се избира температурната разлика между 37 и 4 градуса по Целзий. Когато при производството на лечебни субстанции се помисли за тяхното очовечаване, то изборът на температура от 37 градуса става разбираем. Температурата 4 градуса по Целзий за природата е това, което 37 градуса означават за човека. Това в природата е една оптималност. Най-голямата гъстота на водата при 4 градуса по Целзий го доказва. Тук се вижда ритъмът човек-природа или в смисъла на Гьоте: разширение-свиване. Когато един плодов сок се пресова или се направи воден екстракт, той трябва да умре, понеже не може да остане жив без своята ритмическа формова опора. Прясно изцеденият сок е още жив. В течение на 7 дни обаче той умира. Когато в него се вгради една етерна опора от ритъма сутрин-вечер, подобно на разширение-свиване, тогава се постига задържането на живота. По същия начин ритъмът 37 градуса – 4 градуса С. се проявява като разширяване-свиване. Това, което се обхваща в мисловни форми, често е по-маловажно от това, което се прави с ръцете. Така в началото при провеждането на ритмите остатъчните продукти се изхвърляха, докато в процеса на работата от ръцете се надигна едно чувство на нечиста съвест и изискваше корекция. Отпадъците оттогава грижливо се събираха, изсушаваха, изгаряха и със съзнанието за тяхната принадлежност към растението, се заравяха в почвата заедно с компоста. Със сериозността, с която бяха извършвани тези действия, узряваше познанието за качествата на пепелта, както това беше показано в приказката от Новалис: В приказката в крайната сцена се загатва, че пепелта на «майката», изсипана във водата на живота, спомага да се почувства нейното духовно присъствие, значи субстанцията на пепелта се свързва с духовната реалност на самата същност.128 В единични случаи част от пепелта на остатъците отново се прибавя към ритмизирания растителен сок. Разтварянето на тази пепел в принадлежния растителен сок не може достатъчно задоволително да се обясни химично, още повече че главната част преминава в колоиден разтвор. Съществената забележителност на един колоиден разтвор обаче е невероятното разгръщане на неговото повърхностно пространство и с това на «повърхностното напрежение». С това е дадено отношението към етерните изграждащи сили; учудващо ли е тогава, че всички живи течности имат колоидна природа? Кръв, лимфа, мляко, всички течности в тялото, пресен сок и др, също са колоиди. Така получените препарати с различен произход се означават с различни указания. Произведените в светлинния ритъм препарати имат знака «Л», тези които се развиват в топлинните ритми знака «В». Когато се прибави пепелта на остатъчните продукти препаратите получават индекса «ВА» или «ЛА».129

125 Р. Хаушка: «Изследователската задача на доктор Ита Вегман»; в Приноси към разширяване на лечебното изкуство въз основа на духовно-научното познание, 9 годишнина, брой 9/10 от 1956.

126 Р. Щайнер: «Пазачът на прага«; Мистерийна драма, 6-та картина.

127 Р. Хаушка: «Учение за субстанциите» стр. 140.

128 Новалис: «Хайнрих от Офтердинген»; глава 9: приказка за Ерос и Фабел.

Из "Учение за лекарствените средства" - Рудолф Хаушка