В предшестващите глави нееднократно говорихме за човешкото развитие - в исторически, както и в индивидуален план, - за развитието като процес, който може да протече несъзнателно, но също така и по пътя на съзнателна вътрешна подготовка.
В останалата част на книгата ще обсъдим серия проблеми на развитието (и възможни техни решения). Такива проблеми възникват именно в нашето време, в резултат на описаното тук общочовешко положение. За целта ще трябва първо да разгледаме подробно конкретни аспекти от антропософското учение за човека. Това ще ни помогне да разберем физическите явления, които искаме да изследваме.
Тази глава за планетарните процеси представлява необходимия фон за разбирането на следващите глави, в които въпроса за планетарните влияния ще бъде разработен допълнително (най-вече в глави 10 и 15). В началото на 50-те години авторът разработи понятието за “двойните планетарни процеси”, за да послужи при приготвянето на био-динамичните препарати, а скоро след това то бе пригодено и за нуждите на антропософската медицина. Това е отразено в няколко публикации, в които се говори, от една страна, за действието на биодинамичните препарати, а от друга – за връзката между някои вътрешни болести и тяхното лечение.1 Този принцип полага основите за рационално-духовното разглеждане на нарушенията в духовното развитие.
Във всеки жив организъм действат физически, етерни, астрални и духовни формообразуващи сили. Преди да разгледаме въздействието на планетарните сили, ще е добре първо още веднъж да разграничим, колкото се може по-просто, въздействията на различните сили, които наричаме “физически”, “етерни” и “астрални”, и да проучим техните основни черти.
Когато говорим за организми, притежаващи органи - като растенията, животните и човека, - веднага можем да се съгласим, че освен живот, тук действа и един още по-висш принцип – един органо-образуващ принцип. Когато разглеждаме растенията като цяло, на първо място говорим за нещо физическо, което е изпълнено с нещо етерно, т.е. което стои над чисто физическото ниво. От факта, че тази жива субстанция е създадена по такъв начин, че да притежава органи и да бъде организъм, стигаме до заключението, че тази жива субстанция е получила своята форма посредством нещо астрално.
Можем да обобщим, че от физическа гледна точка всеки организъм е троичен. При растението тази троичност се проявява като корен, листа и цвете (плод). Тази троичност може да бъде сравнена с физическата структура на човека, при когото се проявавя като глава, гръден кош и крайници.2 В този тричленен организъм формообразуващите етерни сили работят по следния начин: при корените - в областта на “главата” - е активен т.нар. етер на живота, в плода – “крайниците” – топлинният етер, а в листата – “гръдния кош” – светлинният и химическият етер. Различните етерни сили винаги действат като едно цяло. Органите никога не се формират единствено от въздействието на етера, а само когато върху етерното остави своя отпечатък нещо от астрален характер.
И така, архетипът на физическото устройство на организма е тричленността, съставена от два полюса, свързани ритмично в средната част. Това е така само при живите организми. При мъртвите организми остават само полюсите, като при магнитите. Живият организъм, обаче, е изпълнен с етер, който се проявява по четворен начин. Това е описано в една книга на Гюнтер Вахсмут за етерните формообразуващи сили.3
Астралният принцип на въздействие внася флуидност в тази жива физическо-етерна цялост, а неговият архетип е седмократен. В основата на астралната активност стоят планетарните сили.
В определен смисъл, тези седем силови принципа все още са от общ храктер – те клонят към формиране единствено на онези органи, в които самите те действат. В тези органи, обаче, след като вече са проникнали навсякъде в организма, тяхното действие спира.
И най-накрая имаме духовните сили, които са свързани с един вид индивидуализация, и които са дванадесетократни в своята архетипна форма – модел, който наблюдаваме в космически план в зодиака. Без влиянието на тази духовна дейност “растението” не би се оформило конкретно в роза или лилия, “животното” – в лъв или вълк, а “човешкото същество” – в определена личност.
Седемстранното въздействие на астралните сили е свързано с дейността на планетните сфери. Те въздействат върху човека формообразуващо и подкрепящо (през нощта астралните сили помагат за възстановяването на организма 4). Едновременно с това, те определят структурата на душата. Седемте планетни сили могат да бъдат разглеждани като определени качества в живота на душата.
Тези качества имат своя произход в живота преди раждането или, ако искаме да сме по-точни, в живота на човешката душа между смъртта и ново раждане.
От различните лекции на Рудолф Щайнер за живота между смъртта и новото раждане, получаваме следната картина:
По време на преминаването през планетарния свят, в живота между смъртта и раждането, човешката душа поема в себе си характерните качества на тези планети. Това става на два пъти – веднъж по време на издигането си нагоре след смъртта - когато минава през сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн – и след това при слизането си обратно към нова инкарнация, в обратен ред.
При всяко издигане нагоре, човек постепенно отделя от себе си някои лични качества, придобити по време на предшестващия му живот на земята. По време на обратния път той отново взима тези свои качества, но вече така преработени, че да му послужат в предстоящия живот, като инструмент за постигане на новите инканрнационни задачи в бъдещата му карма.
По средата между две инкарнации имаме едно преживяване, което се състои извън планетарните сфери, и което Рудолф Щйнер нарича “часът на мировата полунощ”. Именно тук взимаме решение за нова инкарнация. На това място висшият аз на човека, стигнал до стадия в своето развитие, когато всички връзки със земния живот са вече прекъснати. Висшият аз сега е в положение свободно да решава дали да остане в духовния свят като един несъвършен дух, в това състояние, което вече е постигнал и да откаже да полага повече усилия за развитието си, - или да избере още един живот на земята и с това да направи още една крачка напред.
Първият избор е изкушение, което Луцифер поставя пред човека. Никой не би успял да устои на такова изкушение в този момент, без намесата на добрите йерархии, които служат на висшето Хростово същество, и които сега поставят пред взора на човека един друг образ. Те разкриват пред висшия ни аз образа на космическия човек. Това е образът на бъдещия човек - такъв, какъвто ще бъде когато завърши еволюционния си път. Човекът попива в себе си този човешки първообраз, сътворен от въображението на йерархиите, и го носи занапред в себе си, във вид на спомен. Несъответствието между това, което сме и това, в което трябва да се превърнем, ни дава силата да се противопоставим на луциферичното изкушение и да вземем решение да започнем нова инкарнация на земята. Сега човешкото същество разбира, че земният път на развитие е единственият начин да направим още една крачка към първообраза на човека.
Духовната картина-спомен, обаче, не е просто образ, а съзидателна сила, която, подобно на “духовно семе”, ни придружава през цялото време на слизането ни надолу, а също така и през етапа на ембрионалното ни развитие. Този образ-спомен - това духовно семе - кристализира, така да се каже, в телесната ни конструкция и се грижи за превръщането на яйцеклетката в човешко същество.
Свойствата на различните планетарни сфери, взети заедно, образуват нашето “звездно тяло”, нашето астрално тяло. По време на слизането си азът събира от всяка планетарна сфера толкова свойства, колкото му позволява нивото на кармично развитие, до което е стигнал. Когато азът измине цялото разстояние от Сатурновата сфера до Лунната сфера, изграждането на новото астрално тяло за предстоящата инкарнация приключва и то е напълно готово. В него са вградени всички наши умения и недостатъци - на психическо ниво.
Следва процесът на инкарниране на земята (до 21 год.), когато се гради характерът - чрез едно постепенно разгръщане на това астрално съзвездие - от една страна в съзнанието ни, а от друга - в предразположеността ни към здраве или болести. Не само това, ами същевременно, азът работи и за преобразуването на астралното тяло в сетивна душа, а в последствие и в дух-себе, който бележи началото на развитието на едно духовно пречистено астрално тяло.
Това значи, че вече по време на този трансформационен процес връзката със земната инкарнация се разхлабва; в този процес – и благодарение на него – става възможна трансформацията на астралното тяло. С други думи, човек започва да умира от раждането си нататък и този процес на умиране постоянно нараства, особено през втората половина на живота, докато накрая до такава степен взима превес, че духът успява, чрез смъртта, да се освободи от инкарнацията. Смъртта на земята е едновременно и раждане в духовния свят.
Следователно, имаме два астрални потока – слизащият астрален поток, който приема своята форма в космическия свят, и издигащият се поток, който се отделя от нас.
Двата потока и характерното за всеки от тях са описани по-долу - първо за всяка планета по отделно, а после във връзка с действието на противоположни качества. На края ще обобщим всичко в една илюстрация на инкарниращия и екскарниращия човек.
В следващите глави, както вече споменах, ще се връщаме отново към тези инкарнационни потоци.
Седемте планетарни процеса
Седемте планетарни процеса могат да се подредят според последователността на тяхните действия, по следния начин:6
Според въздействието им върху металите:
Външни планети
1. Сатурн 1. Олово
2. Юпитер 2. Калай
3. Марс 3. Желязо
4. Слънце 4. Злато
Вътрешни планети
5. Венера 5. Мед
6. Меркурий 6. Живак
7. Луна 7. Сребро
Що се отнася до вътрешното въздействие на планетите, разграничаваме три чифта противоположни влияния, като при всеки, слънцето е винаги по средата – един хармонизиращ, ритмичен елемент. В този смисъл планетарните сили могат да се разгледат като четири процеса:
Първи процес: полярност 1 – 7 Сатурн – Луна
Слънцето по средата
Втори процес: полярност 2 – 6 Юпитер – Меркурий
Слънцето по средата
Трети процес: полярност 3 - 5 Марс – Венера
Слънцето по средата
Четвърти процес: Слънцето по средата, самичко
Седемте планети представляват седем качествени свята, седем качества, седем принципа на действие. За да ги опознаем, трябва напълно да се потопим в конкретните им качества и да развием вътрешно усещане за импулсите на планетарните движения.
Сатурн и Луна
Първо ще опишем сатурновата дейност. Погледнат от земята, Сатурн е най- отдалечената планета, докато Луната е най-близката. Може да се каже, че и двете планети са врати: Сатурн е вратата между астралната планетарна активност и духовните влияния на неподвижните звезди, а Луната е вратата разделяща планетните сфери от етерните, земни влияния.
Навсякъде, където духът иска да остави своя отпечатък в материята, Сатурн трябва да укаже посоката и да предостави инкарнационните сили за това. Сатурн работи отгоре-надолу; той съпровожда всеки инкарнационен процес от самото му начало, в часа на мировата полунощ, през прага на ново раждане, и продължава своята работа да въздейства през първите 30 години от живота. Това е възвишен процес - с помощта на Сатурн духът се проявява долу, в безжизнена материя.
В човека сатурновият процес действа по следния начин: той струи отзад през темето навътре и достига чак до мъртвата материя; той цели да изгради човека като едно изображение на личния му духовен аз. Той струи отгоре и отзад, навътре в тялото, и стига до скелета. Така сега скелетът се превръща в безжизнен образ на аза. Нашият скелет е тъй прекрасен именно защото разкрива пред нас образа на аза. Ако ни въздействаше само Сатурн, щяхме, на около 30-ет годишна възраст, вече да сме се превърнали в прекрасен, изящен сталагмит.
В качеството ни на духовни същества, Сатурн ни поставя в пространствения свят. Той ни въздейства през целия период на развитие преди раждането. С помощта на Сатурн, след часа на мировата полунощ, човешкият аз се обръща отново към земята и преминава през целия болезнен път на инкарнация, ставайки все по-плътен и по-плътен.
По време на ембрионалното развитие и детството, именно с помощта на Сатурн, скелетът ни кристализира от воднистия ни организъм. Сатурн влияе диференциращо върху топлинния елемент, който е най-духовният елемент. Там, където Сатурн разрежда топлината, се появява кристализирала (костна) материя. Там, където сгъстява топлината, се появява родината на носителя на топлинния елемент - кръвта (костния мозък).
В дълбините на материалния, почти безжизнен скелет, в червения костен мозък, се ражда кръвта. После, тази червена кръв продължава да живее още 3 седмици в този вид, след което се разпада в далака. Така далакът се превръща в крайната точка на сатурновия процес и всъщност той е сатурновият орган – там, където умира сатурновия процес.
Следователно, можем да разграничим два сатурнови процеса в човека:
1. Инкарниращ сатурнов процес; това води до мъртвия образ в пространството (космоса). Може да се каже: чрез първия сатурнов процес, човекът (азът) умира в пространството.
2. Възкръсващият процес на Сатурн, който предлага на аза възможността да изпълни своята карма във времето в кръвта.
Сатурн е планетата на смъртта и възкръсването. Азът се появява два пъти по време на сатурновия процес: веднъж като образ в пространството, като скелет, и после пак – като времеви образ, живеещ в кръвта и изразяващ се в биографията. Ако искаме пак да обобщим, можем да го изразим с тези два символа: ↓↑. Сатурн внася духовното във физическото, но в хода на съдбата отново извежда духа извън физическото и това води до възкресението, победата на духа над материята.
Сатурн е най-външната планета, която всъщност обхваща цялата слънчева система. Той работи духовно от най-далечната периферия към центъра. Неговото действие е възможно само когато работи всеобхватно, от периферията, а не ако работи откъм центъра.
В астралното тяло, Сатурн работи върху оформянето на характера. Сатурновия характер е обърнат към спомена за първоначалния произход на нещата, към пра-началото. Да го наречем изследователски манталитет. За всички явления той иска да знае какво може да разкрие тяхната същност. Сатурновите хора се задълбават в търсене на истината и твърде малко се интересуват от делничните неща. Съществува опасност да се затворят в своята тясна област – това, което в академичните кръгове се нарича “кула от слонова кост”. Те гледат на света с конски капаци.
Екскарниращата сила на Сатурн действа в периода от живота след 56 годишна възраст. Само едно нещо е от значение тогава – дали ще можем да нарамим цялата си биография и да хукнем с нея към финала. Което означава, че трябва да се пожертва всичко от миналото, което е несъществено. Сатурновата сила в нашия характер води до възкресение на духа.
Вторият процес, който ще охарактеризираме, е този на Луната, а той е противоположен на сатурновия. Намираме Луната там, където определени черти се предават от поколение на поколение. Лунните процеси въздействат в размножаването и наследствеността. Луната живее във възпроизвеждането, навсякъде където от стар оргнизъм се ражда нов, когато клетката създава нова клетка, навсякъде, където има развитие чрез клетъчно размножаване и постоянен растеж – там действат силите на луната. Главното при Луната е безкрайното повторение на едно и също, споменът за предшестващото. Това е идеалът на наследствеността. Веригата от поколения, носеща се хоризонтално по земята, която продължава своя живот във времето, поколение след поколение.
Навсякъде, където се наблюдава широк растеж, намираме участието на Луната. При отделните организми това става под формата на растеж чрез клетъчно деление, а при група организми – посредством размножаване. Ако само лунните сили въздействаха на човешкия организъм, човек щеше да се търкаля като мека протеинова топка – силите на растеж щяха да работят безкрайно. Само че лунните процеси при човека са ограничени от кожата – извън кожата, тяхното въздействие спира. Те струят отвън-навътре-отпред, в областта на пикочния мехур и въздействат на органите за размножение, и се излъчват през целия организъм, отвътре-навън, през кожата.
Така, както сатурновият процес е носител на индивидуални духовни сили и получава видимост в скелета, така Луната е носител на наследствеността и става видима в кожата (забележете как наследствеността си личи най-вече по цвета на кожата!).
Хората, при които лунните сили са особено силно проявени, имат прекрасна кожа и имат силно сексуално привличане. Кинозвездите са идеалния лунен тип. Кожата, във вида си на “лунен скелет”, е картина на наследствения човек.
Лунните процеси внасят диференциация в жизнените процеси, подобно на ефекта на сатурновите процеси върху топлинния елемент. По време на ембрионалното развитие нервната система се отделя от кожата. Нервната система е овътрешнена, подобно на “остров”, кожа. Тази “вътрешна” кожа е носител на втория вид лунни процеси. Посредством тази нервна система външния свят е отразен навътре и доведен до съзнанието под формата на картини. За да може да се създаде това “мъртво” отражение, жизнените процеси трябва да бъдат изтласкани назад. Така мозъкът, (остров от кожа в човешкото същество), се проявява като орган на луната, мястото, където лунните сили спират.
От физиологична гледна точка, силата, която изтласква назад процеса на живото клетъчно размножаване, се изявява пряко в процеса на клетъчна диференциация. Нервната система е най-диференцирана; този потенциал за диференциране е това, което превръща организмът в образ на неговия духовен архетип. При растенията, Гьоте го определя като “Steigerung” (подчертаване).
Следователно и Луната има две страни: едната, при която се носи по течението на живота, така да се каже, в наследствения, размножителен поток, подсилвайки растежа, нанизваща всички индивиди заедно един след друг и повтаряща безкрайно едно и също; а втората страна е тази, при която тя задържа живота и се превръща в огледало. Самата Луна отразява светлината на Слънцето. Среброто се използва за изработването на огледала, а фотографията се основава на свойството на среброто да съхранява образи от външния свят.
В астралното тяло Луната влияе в изграждането на характера. Лунните сили ни правят еснафи – хора, които се интересуват само от повърхностни неща и от сигурността на рутината и привичките: прави ни консервативни. Както споменах вече, това влечение към външното се наблюдава най-вече в света на киното и телевизията: “блясъкава” външност, а вътре – празнота. Постоянното заиграване с еротичния елемент е също чисто повърхностно. Едностранчивият лунен човек трудно влиза във взаимоотношения, остава си вечния плейбой или секс символ – и много често самоубийството се оказва единственото избавление от тази вътрешна пустота.
Другата (екскарнационната) страна на лунния характер води до отражателния, абстрактен интелект, до енциклопедичното “многознайство”, без собствени автентични наблюдения. На учениците са им познати тези дето всичко записват и запаметяват всяка дума, а не могат да отговорят на въпрос, който не са преговаряли и който изисква да се мисли самостоятелно.
В областта на чувствата, Луната може да породи шантави фантазии, без каквато и да било артистична форма. Такъв вид фантазия също е лишена от смисъл, докато сатурновият човек, от друга страна, затъва във вечното си търсене на смисъл.
Лунният тип е консерваторът, счетоводителят.
Ако човек заживее вътрешно с тези процеси, ще види как Сатурн и Луната се преплитат един с друг. Сатурн разполага образа на аза, на индивида, в пространството. Тази картина ни разкрива един процес на умиране. После, обаче, човекът успява да възкръсне като впише своя образ във времето, в биографията си. Луната поставя неиндивидуализирания, наследствения принцип, в потока на времето, а човешкият аз преодолява поколенческия поток като изтласква назад този поток на живота и се пробужда в образа на външния свят.
Сатурн 1 Сатурн 2
Инкарнация надолу до ниво скелет. Екскарнация - преодоляване
Следователно - смъртта като образ на смъртта чрез възкресение
в пространството. във времето (биографията).
Луна 1 Луна 2
Възпроизвеждане – повторение, Подтискане на възпроизводителни
което тече безкрайно във времето. процеси чрез диференциране на
тъканите (“подобрение”), огледално
съзнание в пространството.
Сатурн и Луната заедно се вплитат в тайните на пространството и времето, на смъртта и възкресението, на плаване по течението на времето и пробуждането на съзнанието.
Юпитер и Меркурий
Юпитер може да се охарактеризира, на първо място, като световният скулптор. Ако Сатурн изгражда един чист образ на духа в прекрасната форма на скелета, то Юпитер моделира около този скелет полумеки пластични форми с флуидна красота. Тези юпитерови форми изобразяват човека като същество с душа. Пластичните юпитерови форми тръгват от челото надолу и са заоблени от горната си страна, винаги наподобяващи купола на небесата.
Всички вътрешни органи са заоблени отгоре и често са вдлъбнати отдолу, притиснати от органите под тях. Ябълките на ставите са разположени в горнаия край на костта, а ямките – в долния. Силите на Юпитер струят през челото навътре, оформяйки пластично в детството прекрасната структура на мозъка, а по-късно придавайки форма на мислите. Това са онзи вид мисли, които така организират великите световни взаимовръзки, че те да станат видими. Освен това, юпитеровите сили формират органите и мускулите, намиращи се дълбоко вътре в тялото.
Юпитер вае вътрешните органи и повърхността на тялото, и им предава голяма красота, със свръхчовешкия си, космически размах. Ако само Юпитер работеше в нас, на 14 годишна възраст всички щяхме да бъдем красиви гръцки статуи, които, в своето поведение и движение, да дават израз на чистия душевен елемент. Всички щяхме да бъдем статуи на Аполон и Венера. Защото скулптурната сила на Юпитер същевременно носи в себе си извисена мъдрост. Тази мъдрост във величествената структура на нашите органи може да се види във формите, които произлизат от течния елемент. Но и тази изпълнена с мъдрост скулптура, ако се развие докрай, ще предизвика всеобщо втвърдяване. Човешкият аз избягва това втвърдяване чрез подвижността в жестовете. Жестът е пластичния израз на душата в областта на движението. Това е функцията на мускулите, чиито форми придават красота на човешката външност, но които имат и химическо действие – чрез вътрешната игра на последователно втвърдяване и омекване, на разтягане и свиване. Тази вътрешна химия е тясно свързана с черния дроб. (Свиването на мускулите е резултат от химически изменения във външното напрежение и винаги когато това стане, така е и при растенията, на работа са юпитеровите сили).
И така, дейността на Юпитер стига до своя край в черния дроб – единственият човешки орган, който не позволява на изпълнените с мъдрост извайващи сили на Юпитер да проникнат в него, нито до външната му форма, нито в хаотичната му вътрешна структура, а вместо това извършва собствена химическа дейност.
Юпитеровият тип човек се стреми към голямата картина във всичко, което предприема. Подробностите не представляват интерес за него, освен ако не потвърждават общата картина. Юпитеровият тип винаги седи на трон, така да се каже, откъдето, недосегаем, да надзирава и подрежда света – симетрично и според правилата. В същото време, това подреждане притежава възвишена красота и по време на екскарнационния поток юпитеровият тип притежава жест изпълнен с душевност, какъвто виждаме при големите актьори и диригенти. Така субективният живот на душата става духовно обективен, с което придобива истински общочовешки характер. В сравнение със сатурновия Шилер, Гьоте е истинска юпитерова личност.
Юпитеровият човек е мислител.
Меркурий, в своята дейност, е противоположен на Юпитер. Докато Юпитер внася космически ред, Меркурий създава хаос – не обикновен хаос, а хаос, който бихме определили като “чувствителен хаос”. Движение без определена посока, но готово да се влее във всичко, което изглежда подходящо. Меркурий представлява течащото движение, нагаждащо се към всяко съпротивление като го заобикаля отляво или отдясно, без да спира да се движи. Има две неща, от които Меркурий никога не се отказва и това са движението и течението. Обстоятелствата определят вида на движението и как то ще протече.
Меркурий се приспособява, но тече. Ето защо при човека той е активен там, където няма твърди, фиксирани канали: в лимфната система и лимфните съдове. Докато кръвоносните съдове са разположени на определени места в тялото, лимфните съдове се движат накъдето могат, стига да стигнат до целта си – лимфлната жлеза.
Юпитер твори симетрично, съгласно висшите космически закони. Меркурий клони към асиметрия, към кривото. Всичко що е криво в лицето, във фигурата, както и при растенията, е резултат от това, че Меркурий е изиграл шега на Юпитер. Меркурий е шегаджия. Той винаги е в настроение за шеги. Той притежава хумор и се радва, когато възвишените планове на боговете не се осъществяват така, както са били замислени, и затова работата на боговете никога не приключва и всичко остава в движение.
Веднъж един приятел ми каза: Юпитер и Меркурий могат да бъдат разгледани като образите на краля и неговия шут. Кралят седи на трона си и мъдро подрежда всичко. Неговата мантия е симетрична. В краката му е седнал шутът му, облечен асиметрично – половината в жълто, другата – в червено, и добавя своя коментар към извисените думи на краля, като ни показва как нещата не винаги стават така, както си мислим ние.
Меркурий е големият реалист. Той може да се приспособи и към топло и към студено, към слънце или сянка. Той се грижи животът да продължава да тече при всякакви обстоятелства, растението да продължава да расте и пр. Ако бъде притиснат, той може да бъде и нечестен - да изкуши и растенията, и хората да паразитират. Древните гърци превърнали бързоногия Меркурий в бог на търговците както и на крадците. И в двата случая се осигурява движението на земни стоки, които да не се застояват на едно място.
Тази вътрешна приспособимост, обаче, може евентуално да доведе до пълна липса на характер. Азът предотвратява това като посреща другите движения със своето собствено движение. Какво става когато две течения се срещнат и се влеят едно в друго? Получават се вихри и “празноти”, които при реките, например, създават пясъчни наноси.
И така, в движението на Меркурий можем да разпознаем и втори принцип, този, който формира органите. Органите, възникващи при срещата на две противоположни флуидни движения, се различават от онези, които са проява на земния отпечатък на висши архетипи.
При растението ясно се наблюдава взаимодействието на тези два формообразуващи принципа. Ако вземем буково листо и лист от дъб, веднага разпознаваме буковото. Но ако вземем сто букови листа от едно и също дърво, ще видим, че сред тях няма и две еднакви. Там виждаме безкрайното разнообразие в рамките на дадена форма. И там виждаме Меркурий.
Всяка среща на две активни сили е един вид “лечение”, един лек. Истинско лечение имаме само тогава, когато една дейност (човешкият организъм или растението) успее да поеме в себе си друга дейност и да я превърне в нещо ново.
Меркуриалният тип е набеден за “безхарактерен”, както обикновено се казва, тъй като се приспособява към текущия момент, без лични принципи. И все пак в това безредие има известен ред – меркуриалният тип всъщност притежава лични цели, които се опитва да осъществи по един или друг начин. Пример за това е амбулантният търговец, когото изгонват през главния вход, а той после все пак прониква през задния вход. Наистина намираме много меркуриални типове сред търговските професии.
При екскарнацията меркуриалният характер се проявява съвсем различно. Сега, умението му да създава връзки между хората внася в обществения живот лечебни сили. Безизходните по-рано ситуации сега могат отново да тръгнат напред, с помощта на нов поглед върху нещата. Лекарят отпушва задръстени органи и премахва препятствия в биографията, така че те отново да се задвижат и продължат своето развитие. Той постига това като устройва “среща” между лекарството и организма. Посредством такава среща може да възникне ново бъдеще.
В социалния си живот меркуриалният тип е весел човек. Без меркуриалните хора на празненствта, веселбата не потръгва! Благодарение на своите две страни, меркуриалният характер поддържа обществения живот.
Меркуриалният тип е иноваторът.
Юпитер и Меркурий се преплитат. Във флуидното движение на Меркурий, закономерните, изпълнени с мъдрост форми на органите постигат своята индивидуална метаморфоза, приспособена към конкретните условия. Химическото разширяване и свиване насочват течащото движение на Меркурий (посредством повърхностно напрежение). В това взаимоотношение се зараждат всички тургурни проблеми (състояние на напрежение в тъканите).
Пластичната дейност на Юпитер стига до своя предел в мускулната структура. След това тази дейност преминава в химическа активност и, чрез движението, преодолява пластичната ригидност. За своята изпълнена с мъдрост химическа активност, мускулните движения черпят от черния дроб, в който свършва химическата активност на Юпитер. (Противно на сегашното схващане, че черният дроб изпраща вещества към мускулите. От нашата гледна точка се разбира, че мускулът е този, който извлича вещества от черния дроб.) Със своето флуидно, течащо действие Меркурий постепенно събира течащата течност от тъканите в лимфните съдове и след това до крайната й цел - активността на лимфните жлези. Лимфните жлези, като крайна спирка за потока от течности, са мястото, откъдето този поток напуска тялото. В цялото тяло текат течности, с изключение на затворената въздушна торба, която наричаме бял дроб. Белият дроб е жлеза, но “негативна” жлеза, защото представлява едно празно пространство в течното тяло.
Черният дроб и белият дроб са крайни точки за дейността, съответно на Юпитер и на Меркурий и, следователно, те са органите на Юпитер и на Меркурий.
Юпитер 1 Юпитер 2
Дава закръгленост на формите, Движение в жеста, движение
води до ригидност на душата. предизвикано от повърхностно
напрежение.
Меркурий 1 Меркурий 2
Флуидно движение, водещо до Движението като лечебна сила,
изчезването на каквато и да било форма, образувана от срещата на
индивидуализирана форма. движения.
Марс и Венера
Сега ще опишем дейността на Марс и Венера. Марс е последната от външните планети, той е носител на съзидателното, но целеустремено движение. Той дава тласък на духовния архетипен принцип за проникването му в земния свят, а същевременно и за изтласкването му обратно навън в света. При растенията Марс работи във всички точки където нов растеж се протяга навън в пространството. Той е силата, чрез която вътрешната активност се устремява целево навън към света, за да бъде той покорен и така да стане видимо вътрешното същество. Без Марс нямаше да има растения. Всяка форма на пъпкуване и растеж през пролетта представлява една победа на марсовите сили над пространството. Една добра илюстрация на марсовите сили е копиехвъргачът в момента на хвърляне на копието, миг преди да го пусне. Целевото съсредоточаване на сила в този образ е чисто марсово качество.
В тялото на човека Марсовите сили струят навътре между лопатките и подсилват човека чрез действието на желязото в кръвта. От една страна се излъчват навътре, към кръвта, а от друга – нагоре, в говора. Силата, чрез която се оформя думата при издишване на въздуха, е марсова сила. Марсовият тип – при който марсовите сили действат едностранчиво, - постоянно нещо върши, но се изтощава от тази безспирна външна дейност и не може да поддържа това, което е сътворил, защото не знае как да се грижи за него. Вместо да се грижи за сътвореното, той го унищожава и прави нещо ново. Така марсовият тип е вечно увлечен в нещо и ако някой се опита да попречи на устрема му, ще предизвика в него страхотно гневно избухване.
Ако азът не иска да бъде въвлечен в тази пристрастеност към действие, той трябва да се противопостави на марсовите процеси със сила – защото Марс не може да бъде контролиран с половинчати мерки. Този процес на съпротивление води до блокиране на целеустремените сили и тогава става нещо, което може да ни удиви: когато марсовата сила бива блокирана, светът започва да звучи.
Нека отново си представим копиехвъргача: копието свисти през въздуха и стремителната сила е блокирана при забиването на копието в дъба или в щита. В този момент, когато стремителната сила срещне препятствие, копието започва да издава звук. Същото виждаме и при свиренето на струна. Опънатата струна оказва съпротивление на силата, с която е задвижен лъка. Докато трае стълкновението на стурната с лъка, струната издава звук. Подобно нещо може да се наблюдава, когато прекараме лък от цигулка по метална плоча. Ако поръсим плочата с пясък, ще се образуват звукови фигури, които ни показват как материята се подрежда в съответствие с принципите на звука.
Този принцип на подреждане намираме и в химията. Подреждането на веществата в химически и органични съединения става на базата на тези музикални принципи. Всеки тон има собствена звукова форма. Понеже висшите йерархии говорят в етерния свят, веществата на земята, подредени в съответствие с елементите, са продукт на тези космически хармонии. Това космическо звучене тръгва от Марсовата сфера и е пренесено на земята чрес химическия, или звуков, етер.
В животинските и човешките организми Марс работи отвътре-навън в астралното тяло и също подрежда веществата.
Силите на желязото, които са активни в носителя на желязото – кръвта, в хемоглобина, - свършват в черния дроб. Там от цвета на кръвта – червения хемоглобин, - се произвежда изчистената от желязо жълто-зелена жлъчна течност. Билирубинът е същото нещо като хемоглобина без желязо. При създаването на билирубин, желязото се задържа и не влиза в жлъчната течност. Тогава, от това задържане и запиране в черния дроб, се образуват, в качеството на “звукови модели”, силите, които внасят структура в образуването на белтъчините. Белтъчините са нужни за изграждането на човешкия организъм. Тяхното образуване в черния дроб е един звуков процес, при който веществата въглерод, кислород, азот, сяра и форфор се подреждат в “звукови фигури”. Движещата сила зад всичко това е застопорената марсова сила.
Марсовият човек е предприемчът.
Активните марсови процеси са противоположни на процесите на Венера, които протичат изцяло задкулисно. Ако искаме да разберем Венера, трябва напълно да притихнем и да се научим да слушаме. Венера е свързана с най-дълбоките хранителни процеси (на клетките), с най-дълбоките елементарни сили – там, където наличните хранителни вещества биват поети от жизнените процеси, благодарение на висш принцип. Венера е свързана със създаването на среда, на място, където нещо друго да се развива. Понякога срещаме това умение за създаване на обстановка в домовете, където живее тиха, скромна, но вътрешно забележителна жена. В такъв дом се провеждат срещи. Това е място за срещи на умовете. Там преобладава тиха топлота и дори срамежливият не се осмелява да се изрази. Ако се запитаме защо именно в този дом е възникнала такава обстановка – с такъв богат климат за общуване - ще трябва да стигнем до заключението, че това се дължи на скромната фигура, стояща на заден план, която казва по няколко окуражителни думи в правилния момент – или само поднася кафето и веднага пак се оттегля. Венера има свойството да създава пространство където нещо друго да може да се прояви.
Както Марс е свързан с говоренето, така Венера е свързана със слушането. Гьоте нарича разговора “По-ценен дори от светлината”.7 Разговорът е хармонията между Марс и Венера, като Марс е говорящият партньор, а Венера – слушащият – като взаимно си разменят ролите. Там, където имаме автентична среща на Марс и Венера, се появява нов елемент – става възможно присъствието на един трети елемент.
Да се превърнеш изцяло във Венера, изцяло в приемник на нещо висше, води до пълна загуба на самоличност – при едно изцяло венерово разположение, азът не може да продължи да съществува. Процесът трябва отново да премине в своята противоположност. Азът преодолява този процес на изграждане като извлича отново това, което е преминало през жизнените функции. Това е ролята на пикочния мехур и бъбреците. От посока на пикочния мехур и бъбреците процесите на разпад и отделяне влияят “изсмукващо” върху всяка жива клетка. В бъбреците (органите на Венера) венериният процес спира. Когато в бъбреците настъпва разделение между етерните сили от веществата, мъртвата материя се отделя, а етерните сили се излъчват нагоре към очите и им придават силата да се обръщат навън в акта на гледане. Връзката между бъбреците и очите е добре позната в патологията.
Сътрудничеството между Марс и Венера в живия организъм е нещо прекрасно. Изграденият със силите на Марс белтък стига до всички клетки и ги захранва чрез пътя на Венера. Венериният процес, приключващ в бъбреците, поражда лъчението от бъбреците, което по пътя си нагоре се обединява с насочващите сили на Марс и отново става видим в силата на зрението в очите. Понеже силата на окото да се обърне към външния свят идва от лъчението от бъбреците.
Един чудесен пример за Марс и Венера е музикалният инструмент – например, цигулката. Лъкът дава насоченото движение, а струната оказва съпротивление на това движение и започва да звучи. Тонът придобива истинско качество обаче, с помощта на душицата на инструмента – тя е, която създава средата, в която може да заживее звуковият тон. Само тогава той се заражда като живо качество.
Венериния тип са грижовните хора, които се проявяват най-вече в професии свързани с грижите – от сестри до градинари.
Марс 1 Марс 2
Движение насочено към пространството. Звук в резултат от блокиране на
движението; силите изграждащи
белтъчините; формиране на вещества.
Венера 1 Венера 2
Грижа за храненето; Екскретиране; отделяне на
създаване на обкръжението; веществата от етерните сили.
съд за по-висше съдържание.
Действието на Слънцето
По средата на всяка от тези три двойки противоположни полюсни сили се намира слънчевият процес. Слънчевата дейност присъства винаги когато Сатурн и Луната, Юпитер и Меркурий, и Марс и Венера са в равновесие – но това не е мъртво равновесие, а живи взаимоотношения. Праобразът на слънчевата дейност е диастола и систола, разширяването в пространството и свиването в една точка. Това разширяване и свиване, обаче, не е радиален, а спираловиден процес. Движението от центъра към периферията протича в непрекъснато разширяващи се спирали; основното движение е навън към безкрайността. От друга страна, при свиването откъм периферията движението протича в постоянно намаляващи спирали към центъра – центърът е ориентировачната точка. Читателите, които са правили евритмия, ще разберат какво имаме предвид с този вид ориентация. *
*Сателитните снимки по телевизията в емисията за времето, показват как депресиите се запълват. Разположението на облаците сочи посоката на движение на въздушния поток - в намаляващо спираловидно движение към центъра на депресията. По същия начин, въздушният поток насочен навън в зони на високо налягане, се движи в разширяваща се спирала, (макар и това обикновено да не се вижда поради липсата на гъсто облачно покритие в зоните на високо налягане).
И така, действието на слънцето е двупосочно: събиране и центриране, а после изтегляне навън към безкрайността. Също така, можем да наречем тези действия “зимно слънце” и “лятно слънце”, или “нощно слънце” и “дневно слънце”.
Този слънчев ритъм се вижда особено красиво в човешкото кръвообръщение при движението на кръвта от сърцето към периферията на тялото, чак до най-микроскопичните капиляри. Тя тръгва от сърцето по една голяма извивка, откъдето тече към периферията. На връщане тече първо бавно, а после все по-бързо, обратно до сърцето. След това се влива в сърцето с кръговратово движение през една фуния в дясната камера. В т.нар. малко кръвообръщение имаме същия процес, при който кръвта тече към капилярите на алвеолите (на белите дробове). Количеството кръв при един удар на сърцето, 35сс, се разнася по повърхност от приблизително 12 кв.м. в алвеолите (поле с размери 10м. на 12 м.). Там влиза в контакт с въздуха. Така кръвта редува срещата си с външния свят - в белите дробове, със срещата си с вътрешния свят - в тялото. По същия начин в слънчевия ритъм наблюдаваме едно редуване на уплътняването на космоса до материалност и после превръщане на материята отново в космическо качество.
Това физиологично въздействие на слънцето се проявява в душата като екстровертни и интровертни душевни дейности. Слънчевото същество в човека огрява душата с топлина и светлина, които веднъж са насочени навътре към собствения му душевен живот, а след това навън към света; и така се редуват. Този дишащ живот води до “разговорите” между полярната двойка Марс и Венера, до процеса на познание при полярната двойка Меркурий, който винаги присъства навсякъде, и внасящия ред Юпитер, и до инкарнирането - в полярността между въплъщаването на духа чрез Сатурн и огледално отразяващите, приемащи сили на Луната.
Човешкото слънчево същество работи в обществения живот, обединявайки противоположностите; то излъчва топлота и внася нова светлината по пътя на прозрението.
Обобщение
Дейността на планетите може да се обобщи по следния начин:
Сатурн 1: Отдалече, от космоса в посока навътре действа духовното, като придобива плътност и оставя своя отпечатък в материалното – един процес, водещ до кристализация. В душата: изследователят.
Юпитер 1: Силите на Юпитер обгръщат строгите духовни форми и ги закръглят в прекрасни пластични форми, съответстващи на велики, възвисени образци. В душата: мислителят.
Марс 1: Това, което е създадено се внася със сила в пространствения свят и става видимо в растежа си. В душата: предприемачът.
Трите заедно представляват инкарнирането на живите организми. Тези велики праобрази (архетипи) биха желали да проникват в света, без да се съобразяват със земните условия. Но светът им отговаря, приема ги и се грижи с любов за това, което идва отгоре, като го посреща с обратен поток, издигащ се отдолу нагоре.
Венера 1: отваря етерните формообразуващи сили като един вид съд, и подхранва това, което Марс е тласнал в пространството; грижовната душевност.
Меркурий 1: раздвижва полу-течния жив свят във флуиден поток, приспособяем към всякакви земни условия, каквито и да са те, и превръща вцепенените форми на Юпитер в употребяеми форми, адаптира ги според условията. В душата: иноваторът.
Луна 1: грижи се за размножаването – в малък мащаб (клетъчно деление), както и в голям мащаб (продължаване на рода); отговаря за създаването на хаос и в малък, и в голям мащаб, за да могат Сатурновите сили да оставят там своя отпечатък, и за да може всяка клетка да приеме духовния архитип. В душата: консерваторът.
Работейки заедно, вътрешните и външните планети от тип 1 водят до раждането и растежа на организмите. Движещата сила, която тласка планетарните сили към тясното им сътрудничество, е систоличната, свиваща сила на Слънцето, която идва откъм широката периферия и преминава във вихроподобно движение през всичките планетарни сфери в посока към Земята. Това е пътят на човека преди раждането, а за растителния свят - пролетта и лятото.
Но в космоса съществуват не само растеж и зреене, а и вехнене и умиране. Тогава планетарните сили биват разпръснати чрез диастоличната, експанзивна слънчева сила. Това е пътят на човека след смъртта, преминаването на душата през различните планетарни сфери. За растенията това е есента и зимата.
В по-широк смисъл, процесът на умиране е свързан с времето, но в малък мащаб той тече постоянно, дори по време на растеж. Животът представлява един постоянен процес на разпад и растеж. И всъщност екскарнационните сили са еднакво ценни за организма както и силите на растежа.
Превод на илюстрацията:
Сатурн (символ): Духовно семе; инкарниране; изследователят.
Земният опит е пожертван заради развитието на духовното
Юпитер (символ): Красиво моделиране на формата; мислителят.
Одушевеният жест (напр. в изкуствата)
Марс (символ): Насочена активност; вътрешният свят става видим; предприемачът.
Сила, внасяща ред чрез упражняването на власт над думата
Слънце (символ): Даващо топлота и светлина в обществения живот; балансиращото човешко същество.
Волята да се екскарнира в стремеж към духовеното
Венера (символ): Скрито подхранване на клетките; грижата за човека.
Отделяне; способност за разграничаване на важното от маловажното
Меркурий (символ): Флуидна дейност; без посока: иноваторът.
Среща; създава се нещо ново.
Луна (символ): Повтарящо се клетъчно деление; консерваторът.
Клетъчна диференциация; интелектът.
Земя (символ): съпротива
Инкарниращи и екскарниращи планетарни процеси. Вляво е пътят на инкарниране. Вдясно е пътят на съзряване.
Процесите на инкаранция, произхождащи от света на планетите, влияят особено силно от ембрионалното развитие до пубертета. Втората фаза е наречена от Рудолф Щайнер земна зрелост. Едва през пубертета инкарниращата душа посреща съзнателно съпротивлението на земята. В преодоляването на това земно съпротивление става възможна метаморфозата на инкарниращите плнетарни сили в екскарниращи. Това е процес на узряване, който започва по време на пубертета и постоянно се увеличава в течение на живота.
В следствие на това, всеки (планетарен) тип характер притежава две страни. В прехода през планетарните области, след “часа на мировата полунощ”, която споменахме по-рано, душата прекарва известно време във всяка планетарна област. Времетраенето на такова пребиваване зависи от капацитета на душата – заложен кармично – за свързване със съответното планетарно качество.
Човек, който остане дълго време в сферата на Юпитер и изцяло се пропие с неговите качества, в живота ще притежава способността да мисли. Други минават през тази сфера в полусън и после нямат особено влечение към мисленето. Това се отнася за всички планетарни сфери.
Най-дългият ни престой преди раждането е в сферата на Слънцето. Там създаваме модела, така да се каже, за физическото ни сърце с неговия индивидуален “наш” ритъм, както и качеството да имаме “слънчев” нрав.
Метаморфозата, преобразуването на инкарнационните планетарни качества, които сме донесли със себе си, в екскарнационни качества, при което замният ни опит е прибавен към това, което вече носим в себе си, се постига горе-долу напълно. Когато метаморфозата е частична или става прекалено скоро, това води до физически синдроми, които могат да причинят физически проблеми в органите.
Във втората част на книгата ще разгледаме това по-подробно.
Сега ще се спрем накратко върху метаморфозата на качествата от списък 1 в качества от списък 2. С помощта на това описание, всеки ще може да продължи да работи самостоятелно и да се научи да се справя с различните видове характер по пътя на своето развитие, което всъщност представлява самият живот. Така характеризацията става динамична, превръща се в ключ към феноменологията на биографичното развитие.
Луна 2 бе описана като процес, в който потокът от поколения, следващи едно след друго във времето, е изтласкан назад извън пространството във времето. Това е огледален процес, при който миналото може да се появи в съзнанието ни под формата на образи. Това картинно съзнание стои в основата на способността ни да съчетаваме мислите си в мисловни образи – в основата на нашия интелект. Ако тази интелектуална, огледална мисловна дейност бъде прекалено силна, това ще породи материлиастическото, позитивисткото естествознание. Ако това огледално мислене е пропито с качествата и на други планети, обаче, възниква това, което в днешния ден наричаме “алтернативна наука”.
Меркурий 2 описахме като формите, които се появяват при сливането на различни течения. В психиката това води до способността на развиваме истински взаимоотношения с хората и със света около нас.
От този вид взаимодействия се появява нещо ново в биографията: нов интерес, нов кръг от приятели, и пр.
Венера 2 е тясно свързана с това. Физиологически, тази сила се проявява в отделителните процеси. Психологичеси, този термин се превръща в способността за разграничаване на базата на жизнения ни опит. Това е способността да разграничаваме истинското, от това, което не е – например в приятелството или избора на интереси.
Марс 2 бе описан като блокиран звуков процес, който прави видима организацията на материята - в белтъка. Това е жив, организиращ веществата процес. Този организиращ процес, обаче, затихва само когато материята започне да умира. Изпълненият с живот млад белтък представлява един хаотичен, завихрен процес. Само умиращият белтък получава собствена химическа формула. Подвижността на създадените вещества постепенно намалява и те придобиват по-твърдия си, материален характер.
Инкарниращата марсова сила зазвучава в словото, а то разкрива това, което живее вътре в човека. В екскарниращата фаза от живота тази марсова сила се превръща в сила за внасяне на ред в обществената сфера. Това е способността ясно и с няколко избрани думи да изразяваме намеренията си. Ако силите на Марс 2 са прекалено слаби, тогава слушаме само “измислени фрази” и “лозунги”.
Юпитер 2 се проявява в одушевено движение, в индивидуалния жест, чрез който човек се проявява в обществения живот като личност. Това одушевено движение се забелязва най-вече в изкуствата, например в евритмията и в живописта. Театърът е изцяло изграден върху способността за одушевено движение.
Сатурн 2 е силата за възкръсване - от пространствения свят в света на времето. Това се осъществява напълно едва в смъртта. Преди това, Сатурн 2 определя до каква степен сме способни на саможертва, като важно условие за преобразуването на земния ни опит в одухотвореност. Егоизмът – неспособността за саможертва – е характерен при слаба активност на Сатурн 2.
В заключение трябва отново да се спомене, че планетарните процеси от вид 1 внасят сили от миналото, които продължават да действат като часовников механизъм, сами по себе си. А планетарните сили от вида 2 трябва да бъдат овладяни съзнателно от човека по време на неговото духовно развитие, насочено към бъдещето. Това е процес на съзряване (виж също книгата ми Фази).
Планетарните качества могат да бъдат характеризирани и по още един начин, а именно като душевни нагласи, с които подхождаме към света.
Това води до следната схема, според лекционния цикъл на Рудолф Щайнер, Човешка и космическа мисъл.
Сатурновият индивид е склонен към гностицизъм.
Юпитеровият индивид е склонен към логика.
Марсовият индивид е склонен към волунтаризъм.
Слънчевият индивид е склонен към емпиризъм.
Венериният индивид е склонен към мистика.
Меркуриевият индивид е склонен към трансцендентализъм.
Лунният индивид е склонен към окултизъм.
Ако навлезем по-надълбоко в тези душевни нагласи, ще намерим връзка с по-горните определения. Например, ако човек притежава лунен характер, склонен към окултизъм, то той трябва особено да внимава да не фиксира духовната действителност в абстрактни модели и така да я лиши от живот. Ако това се случи, то с помощта на пълната с душевност юпитерова сила отново ще може да внесе живот.
Описахме слънчевите процеси като движение на контракция и разширение:
Точката на обръщане на посоката от инкарнационния поток към екскарнационен, е на мястото, където слънчевите качества срещат земята и проникват в нея. Същността на земните сили, обаче, е съпротивлението. И благодарение именно на това съпротивление, в краткия (относително) период между раждането и смъртта, двата потока (инкарнационен и екскарнационен бел.пр.) могат да се преплитат един с друг и да работят заедно симултанно, в ритмично сътрудничество (в дишането и сърцебиенето).
Тайната на физическото и духовното здраве се състои в правилното преплитане на инкарниране и екскарниране, което е специфично при всяка възраст.
Обобщено в картинен вид:
Превод:
(Инкарниране) (Екскарниране)
Сатурн: смърт в пространството - възкресение
Юпитер: пластична красота - жест
Марс: активност - организиране на веществата
Слънце: инкарнация - екскарнация
Венера: хранене - отделяне
Меркурий: течение - среща
Луна: възпроизвеждане - диференциация, подсилване
Земя: съпротивление
Превод: Ати Петрова