Д-р Маргарете Хаушка: Рафаил - Меркурий - Христос - космическите лечители на човечеството (9)

Submitted by admin 2 on Пон., 08/06/2020 - 07:50
Христос

Медицината винаги се е намирала под знака на Меркурий. Той е бил познат още при египтяните като Хермес-Тот, трижди мъдрият основател на египетската култура. Египтяните са имали задачата да свалят небесните измерения и да ги превърнат в земни. Това е било осъществено благодарение на Меркурий, който по-късно при гърците се е явил като пратеник на боговете. Затова той е бил учител и на египтяните в техните мистерии. В образа на Тот Меркурий е бил почитан като Зорница, която изгрява преди Слънцето, което всъщност е Христовото слънце и то я е изпратило предварително, преди неговият водещ дух да слезе на Земята в началото на новата ера. Меркурий като Вечерница е бил Анубис, който е съпровождал и приспивал мъртвите, който вечер следва Слънцето в невидимия духовен свят; казано на техен език: когато нощем под земята слънчевата ладия се връща, за да изгрее отново.

Гърците също са познавали двете фази на Меркурий в Хермес, крилатият вестител на боговете и Хермес Психопомос, който също така е съпровождал мъртвите. Със своя жезъл със змии, даден му някога от Зевс, той е можел да приспива и събужда, това означава да отделя душата от тялото и отново да я връща в него. Благодарение на тази си функция той направлява нашето здраве, което се състои в правилната мярка на инкарнацията на душата във физическо-етерното тяло.

Ритмичната функция на дишането, регулирана от слънчевия ритъм, внася в нас оздравителните, лечебните сили. Всяка болест представлява някакво изместване на равновесието на силите или в посока на преобладаване на вдишването /астралното тяло потъва по-дълбоко, свързва и втвърдява/ или на издишването /този импулс на астралното тяло, което зарежда етерното тяло отвътре, освобождава го твърде бързо и води до възпаления/.

Символ като жезълът на Меркурий има, разбира се, много значения, но винаги двете змии са образи на астралното тяло, което се увива около жезъла на Аза, поддържащ равновесието на силите в него, а именно на благосклонност и симпатия, или на неприязън и антипатия. Ние имаме нужда и от двете сили, първата на полюса на волята, втората в сетивно-нервната система, където волята се освобождава.

Времето на египетските мистерии е имало по-дълбоки познания за космическите сили, формиращи човека. Хермес е бил наричан трижди мъдър, тъй като е притежавал мъдростта на зодиака, на планетите и елементите. В Гърция е била известна мъдростта на елементите, после тя постепенно изчезнала, когато Хипократ затворил храмовете, след което при лечение започнало да се прибягва все повече към земните субстанции.

Единствен металът живак /Меркурий/ е останал подвижен и течен, и в неговага физическа форма на проявление. Той има дълбока връзка с топлината, с огъня, тъй като никакво превъплъщение не е възможно без топлина. Най-възвишеното изобразяване на възкресението от огъня са Мистериите на Феникс в Предна Азия, в Арабия, в страната на Савската царица и във Финикия. Това са били мистерии и на Меркурий.

Меркурий, който срещайки слънцето по своя небесен път, непрекъснато се потапя в неговия огън и непрекъснато изплува с блясък от него, всъщност е прототипът на тези мистерии. Известно е, че в страните, където са властвали тези мистерии, са се леели монети по времето, когато Меркурий се е намирал пред Слънцето.

Отидем ли, обаче, в Средна Европа, трябва да кажем, че германските народи още от стари времена са били възпитавани в духа на Меркурий. Странникът Вотан е профучавал в бурята, придружаван от своите спътници, падналите на бойното поле войни, най-смелите, живеещите с него на Валхала. Той пристига с вятъра, раздвижва гората, белите дробове на земята, тя зашумява, и така той раздвижва и дихателния процес в дробовете ни, и по този начин внася духа в кръвта. Тор с чука в образа на пулса, той го придружава.

По думите на Рудолф Щайнер Тор е най-силният ангел, почитан някога. Той внася слънчевия ритъм в кръвта, той има железния характер на Марс и затова е сроден с Михаил, който със своя меч от космическо желязо усмирява сярната природа на дракона в кръвта. Сега вече се е родил Азът-човек и индивидуалността навлиза във физическото тяло. Божието творение е завършено и трагичността на залеза на боговете се отразява като световно-историческия факт, че от сега нататък човекът ще бъде отговорен за бъдещето на своята собствена съдба, както и за съдбата на Земята.

В древността се е считало, че съдбата се разкрива чрез Меркурий. Ние преживяваме чувстващия човек в средната част, тук се извършват всички превъплъщения, съществените решения за развитието. Езикът се отделя от дълбините на душата; към говорния организъм спада всичко, което оформя дихателния поток при издишването, от диафрагмата като основа на резонанса нагоре по върха на езика. Бог Вотан е свързан дълбоко и с развитието на езика и интелекта. Той донася мъдростта на руните и след „отгатването” следва „мисленето”.

 

Рафаил
Архангел Рафаил - Дейвид Нюбат

 

Силата на Меркурий трябва да поддържа жизнените процеси в нас в течно състояние, дишането трябва да прониква до последната клетка в целия наш организъм, защото ако тя престане да диша или стане обратното – дишането я изтощи напълно – тогава ние така или иначе се разболяваме. Меркурий – Рафаил придава тайнственост на оздравителните сили в нашия организъм. Рудолф Щайнер ни разкри, че същото йерархическо същество, почитано от древните хора под името Меркурий в постисторическата мъдрост на Дионисий Ареопагит, се казва Рафаил. Архангел Рафаил управлява космическите лечебни сили след Мистерията на Голгота и посредством функцията на дишането ги насочва в ритмичния човек.

Душевно-духовната страна на човека, която винаги се стреми към въплъщаване днес, е нещо съвсем индивидуално. Вследствие на земния опит и съдбата тя е свързала със себе си много неща, които не се отнасят към вечността, а са последица от т.нар. грехопадение и произхождат от егоистични желания.

Всичко това е източник на нашите болести и на смъртта, то ни пречи да изградим едно здраво тяло. Човекът ще се извиси, развивайки в себе си свободата и любовта, и ще се върне към своя божествен произход и първообраз, но днес още не сме узрели за това. Всяка злоупотребена свобода, всяка липса на любов ще създава нови мъчителни изпитания на съдбата.

Но Рафаил-Меркурий от Мистерията на Голгота насам е нашият безмълвен придружител, както някога е придружавал Тобиас, във всеки етап на нашия дълъг път той ни дава лечебните сили, от които се нуждаем. Още в нашето земно тяло той ни свързва с космическите сили на Слънцето. Азът на човека трябва да обхване тези сили и да придаде на всяко наше действие меркуриален, т.е. лечебен характер, и това трябва в бъдеще да става много активно.

Всичко, което Рудолф Щайнер и Ита Вегман са разработили на базата на разширеното от духовната наука лечебно изкуство е в състояние да засили меркуриалните сили в човека, да активизира духовно-творческото начало и да върне душата към изворите на нейната връзка с природата.

В областта на медицината това става с нови начини за производство на лекарства, както и благодарение на терапията чрез изкуство, която извиква на преден план Аза, нашия дух. Ако за Архангел Михаил се казва, че е „ликът на Христос”, тъй като чрез него говори силата на Слънцето и той управлява космическия интелект, то за Рафаил може да се каже, че той действа чрез слънчевото дихание на Христос и полъхът му ни обгръща чрез него с лечебната си сила.