Д-р Мигел Фалеро дел Посо: Коронавирусната криза

Submitted by admin 2 on Вт., 02/06/2020 - 09:45
Коронавирус

Писмо за подкрепа към Международната асоциация по атропософска психотерапия (IFAPA) № 2

Д-р Мигел Фалеро дел Посо, Мадрид

Доктор по медицина, общопрактикуващ лекар, специализиран в психосоматични заболявания, сертифициран психотерапевт, член на борда на IFAPA

2 май 2020 г., 16:33 ч.

Шокиращо е ден след ден да се чете студената статистика във вестниците за десетките хиляди смъртни случаи, която, въпреки че намаляват, все още е изключително висока. Мисля за приятели, пациенти, които са починали или са в болници, далеч от близките си.

През целия ден водя вътрешен диалог със себе си, в който неверието, отричането, страхът, гневът, тъгата, парализата, негодуването, рационалността се сменят едно с друго, явяващи се обикновените психологически реакции от неочакваната криза, за която никой от нас не беше готов. Въпреки това, сега небето понякога е толкова синьо, без токсични следи от самолети, въздухът е толкова чист, както никога досега не сме го виждали, и можем да отворим сърцето си за други, по-светли идеи.

Всички говорят за коронавируса, получаваме толкова много информация и преценки, че настроението ни се колебае между чувствата на надежда, прагматизъм, безпокойство, страх, а понякога и необходимостта да се отървем от тази сериозност и тежест, прибягвайки до чувство за хумор.

„Свободата на словото се използва в наши дни, за да се заставят хората да замълчат, да се заглуши речта им с шум. Множеството мнения и възгледи водят до такава силна политическа поляризация, че дискусиите вече не могат да се водят открито. Метафората на пазара на идеи стана неадекватна, тъй като вече не е ясно дали увеличената информация всъщност води до по-голяма демокрация. Едно е ясно: ние сме в системната криза на онова, което някога оптимистично се наричаше информационна епоха “[Статия в списание Die Zeit].

За милиони хора, живеещи в богатите страни, пандемията означава, че те, макар и в минимална степен, все пак могат да преживеят това, което пада върху много хора, които се оказват в бедствия от съвсем различно естество и сериозност, подобно на трудностите, които хиляди хора по целия свят трябва да понасят ежедневно, оказали се в ситуация на бежанци. Местата, които някога бяха добре познати, достъпни и безопасни - автобуси, магазини и ресторанти - сега предизвикват страх и опасност. Хората се събуждат всеки ден, без да знаят дали ще получат заплатата си, дали децата им ще могат да се върнат на училище, ще им стигнат ли продуктите, дали има достатъчно запаси в хранителни магазини и аптеки, за удовлетворяване на основните им потребности.

Коронавирусът и ограничението проникнаха и се разпространиха по целия свят и това беше първият планетарен опит, който ни доведе до физическа изолация от околната среда, но в същото време до хиперкомуникация с най-близките и значими хора посредством новите технологии.

Психологическите последици от коронавируса в световен мащаб, от една страна – това е страха от заразяване, страха от неизвестното и страха от смъртта. От друга страна, възникват всякакви теории за заговор в различни области.

Според корейско-германския философ Биунг Чул Хан обществото, както го познавахме досега, се бе съсредоточило върху хиперактивност, хиперпродуктивност и хипер-потребление (свръхконсумация), на живот без да си поема дъх. Тази "хипер" -динамика внезапно се прекрати и потреблението на всичко намаля, стесни се по един особен начин до храненето, което по време на изолацията лесно може да бъде свързано с проблеми, можещи да повлияят на здравето, в зависимост от начина на хранене, на пиене и др., тъй като те могат да доведат до зависимости.

Хората със сериозни заболявания, тези, които са загубили близките си, тези, които са в карантина (особено децата), и също здравните работници, които са изтощени от невероятното натоварване, паднало върху тях, са изложени на риск по отношение психическото им здраве. Последните в много случаи са жертва на дискриминация или стигматизация.

Увеличава се броят на случаите на насилие над жени и деца, което също има психологическо въздействие, освен това под атака са възрастни хора и хора с психични разстройства, които могат да страдат от изолацията, както и от липса на достъп до психотерапия или лекарства. Хронично болните хора, които виждат, че лечението им е изложено на риск, също страдат… Всяка от тези групи и обществото като цяло страдат от случващото се в психиката им, това е масовото въздействие на страха, тревожността, безпокойството, стреса.

Дишане

При изучаване на симптомите, причинени от коронавирусната инфекция, се наблюдава, че основното поражение възниква в дихателните пътища. Любопитно е, че откриваме също и други симптоми, които се появяват в сетивните органи и на ниво храносмилане. Някои пациенти съобщават за загуба на миризма (анозмия) и вкус (адхезия), други симптоми в храносмилателната област са: липса на апетит, повръщане, болки в корема или диария. Тези симптоми изразяват факта, че храносмилането и отношенията с хранителния свят са нарушени.

Това предпочитание на вируса към дихателните пътища и дишането е интересно явление, върху което си струва да се насочи вниманието, а не да се фокусира изключително върху вируса. Разбира се, изискват се някои физиологични и антропологични справки, които ни предлага антропософската антропология.

Дишането заедно с кръвообращението представлява съвкупността от ритмичните функции в човешкото тяло. Но това е и първият от седемте жизнени процеса: зародишът на дихателната организация произхожда от първичния храносмилателен тракт.

74% от хората, които са починали или се нуждаят от интензивна терапия, са имали някаква предшестваща патология; 64% са имали сърдечно-съдови заболявания; 19% - респираторни, а 16% - заболявания от някакъв друг вид: диабет, рак или заболявания, които причиняват имуносупресия. Възрастта също играе ключова роля: близо 90% от починалите са били на възраст над 70 години [ по данни на Здравния Институт  Карлос III].

В резултат на възпалителния процес и цитокиновата реакция, причинена от силно- възпалителни макрофаги в белите дробове, възниква явлението интерстициална пневмония, която преминава в токсична пневмония. В други случаи в резултат на дисеминирана вътресъдова коагулация и увреждане на ендотела и миокарда се образуват микротромби.

Феноменологично разглеждане на Вселената.

Астрономия/Космология и епидемии

От януари в небето се наблюдава планетарното съединение Марс-Юпитер-Сатурн, а също и с Плутон. Плутон е планета, свързана с "подземния" свят, която допринася за мащабни промени.

Въпреки факта, че епидемията SARS-CoV-19 се превърна в пандемия и това не е грипоподобно заболяване, бих искал да се позова на връзката на този вид заболяване с влиянието на определени космически въздействия. Според Рудолф Щайнер грипна епидемия възниква, когато има силно влияние на слънчевата активност през зимата. Слънцето оказва влияние на планетите Марс-Юпитер-Сатурн, които са били в непосредствена близост една до друга. Кандидати за заболяването в този момент са тези, които имат увреждане на ритмичната система поради неурегулирана дихателна дейност. Хората с добра дихателна дейност и силна конституция не се разболяват. В лекцията си от 7 април 1920 г. Щайнер обяснява, че тези типове хора са по-изложени на извънземна дейност, като тя се отнася конкретно до дейността на Слънцето, а не за неговата светлина.

Тези особени ефекти засягат нарушения преди това дихателен ритъм” ... Такива хора са кандидати за поражението на епидемичните заболявания, като инфлуенца или грип. А именно името „influenza“, съкратено от „influenza stelarum“, се свързва с това влияние на космоса, което от древни времена се смяташе за истинския спусков механизъм на епидемиите. [Рудолф Щайнер, Духовна наука и медицина, GA 312.]

Хартмут Рам бе първият, който намекна, че „слънчевата активност“, посочена от Щайнер, са слънчевите петна. Хартмут Рам в книгата си „Тъмните слънчеви петна“ [„Der Sonne Dunkele Flecken“, Dornach, 1998] описва, че видимите слънчеви петна, причинени от магнитни смущения на Слънцето, изместват ярката му външна обвивка, разкривайки малко по-студени и по-тъмни вътрешни слоеве, обикновено за няколко дни, въпреки че понякога и за няколко седмици. Те обикновено са огромни, често много по-големи от размера на цялата Земя и се появяват на всеки 10-11 години. По това време се наблюдават пикове на максимална и минимална активност. В някои от тези цикли се наблюдава връзка с основните пандемии. [Маркус Сомър, “Grippe und Erkältungen natürlich heilen”, (Маркус Сомър, “Природноно лечение на грипа и простудата”), Freies Geistesleben, 2008.]

Освен влиянието на слънчевите петна, кое може да е друга причина за промяната на ритъма  глава – гръден кош? Именно това в главата, което е свързано с представите и образите на нелогичния страх. Тези преживявания водят до промяна в дихателния ритъм, понякога до състояние, наречено „невъзможност да се поеме дъх”, което, безусловно, се проявява при адаптивните разстройства, тревожните разстройства и пристъпите на паника.

Пневмато-психосоматично разбиране на увреждането на белите дробове

Белите дробове са органът, чрез който ние ставаме земни същества, особено през вторите седем години след Рубикона (след 9 г., бел.ред).

Депресията, страхът, стресът, емоциите, които много често присъстват по време на карантина и се запазват дълго време, водят до състояние на хронична хипер-тревожност. Това състояние води до ситуация на оцеляване в психосоматичен смисъл. А това означава активиране на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос с повишена концентрация на кортизол с противовъзпалителен ефект.

Това причинява намаляване на пропускливостта на капилярите, което предотвратява изтичането на плазма в тъканите, намаляване на миграцията на левкоцити и фагоцитоза, понижаване на температурата, потиска имунната система, намалява размножаването на Т-лимфоцитите и най-вече влошава тяхната функция и намалява нивото на имуноглобулина. Срещат се също проблеми с коагулацията на кръвта, реактивиране на възпалителни и автоимунни заболявания, задържане на вируси в тъканите, намаляване на броя на NK клетките, отговорни за елиминирането (отстраняването) на туморните клетки и клетките, заразени с вируси.

Какво означава тази инфекция от гледна точка на органиката? Дълбоко увреждане на белодробния дихателен орган, което, ако не се излекува добре, може да прерасне в хронично възпаление на паренхима, което води до белодробна фиброза, възникваща при увреждане на белодробната тъкан, оставяйки белези. Тази удебелена и скована тъкан затруднява дишането.

Нека да си зададем следните въпроси: каква би могло да бъде последицата от преждевременното въвеждане на четенето и писането в широки кръгове от детското население в страни като САЩ или Испания? Как едно прекалено материалистично образование може да повлияе на развитието на детето през вторите седем години, принуждавайки го да прави собствени преценки твърде рано, натоварвайки интелекта преждевременно? От Рудолф Щайнер знаем, че тези обстоятелства отслабват развитието на белите дробове. Жизненените сили на детето се претоварват и освобождават преждевременно, без да завършат работата си.

Този орган е напълно отворен отвън. Благодарение на изхвърлянето на CO2, нашата материалност се издишва навън, освобождавайки там нашата душа. От друга страна, ако не беше този орган, нямаше да има истински материализъм. Именно благодарение на него можем да възприемаме материалния аспект на физическото. Това е свързано с уплътняването и образуването на веществото. Можем да кажем, че патологичният материализъм на нашето време – това е заболяването на белите дробове. [Volker Fintelmann, в: „Vom Wesen der Organe. Spirituelle Hintergründe der Organtransplantation. " Flensrburger Hefte.]

Днес, повече от всякога, белите дробове са изложени на замърсяващи вещества, тютюн, суспендирани частици, микроорганизми, което е голямо претоварване за този орган.

Какво се случва с всички тези жизненоважни сили, които се освобождават от белите дробове поради еволюционното увреждане, самата болест, както и посттравматичната стресова ситуация, от която човечеството страда по време на карантина?

Органите, в случая белите дробове, претоварени със съзнателните сили на Аз-а и астралното тяло, причиняват психични симптоми, свързани с естеството на органа, към който принадлежат, и се появяват на физически план като органна невроза, свързана с втвърдяване и склерозиране на органа, като краен процес на остро или хронично възпаление. А на психичен план се проявява психоневроза, основното чувство на която е страхът. Тази емоция се дължи на ограничението (стеснението), което душата изпитва в капана на тялото. [Рудолф Трайхлер, „Образът на човека като основа на лечителското изкуство“, гл. "Бели дробове".]

Рудолф Щайнер описа как повърхността на органите (обвиващите капсули) отразяват живота на душата, имайки предвид четирите най-важни органа: бъбреци, сърце, мозък и бели дробове. Последните два [Рудолф Щайнер, лекция 2.7.1921 год.], мозъкът и белите дробове, ни свързват със средата, свързвайки логическите аспекти на ситуацията с пространството, в което тя се осъществява. Това би било комбинация от двете преживявания, от една страна, външният аспект, от друга - паметта. Белите дробове ни свързват с твърдия, студен, изолиран, земен елемент. Затова сега сме в това трудно положение: колебаем се между преживявания от агорафобия (страх от открити пространства, където можем да се заразим), клаустрофобия (умора от живота в ограничение) и типичните елементи на неврозата: страх, обсесия (обсесивно-компулсивно разстройство) и перфекционизъм. При което, това се случва не само с медицинския персонал, който трябва да бъде покрит с лични предпазни средства от главата до петите през време на цялата смяна, но и на всички обществени места, като улици, супермаркети, квартали и покрайнини, в които ходим с ръкавици и маски, включвайки необходимостта от почистване и дезинфекция на всички повърхности. Не трябва да забравяме и за предпазните мерки, което само по себе си е свързано с мания  и посттравматично стресово разстройство.

Социология и психотерапия

          От първо лице всички ние изпитваме няколко страдания едновременно, защото нашата реалност се е променила както на личен, така и на социален план, без нашето решение; чувстваме, че реалността, която сме създали досега, ни е била отнета. Живеем в спомена за миналото, от което сме дошли, чувствайки копнеж, носталгия и тъга по онова, което вече нямаме.

Капиталистическия икономически неолиберализъм, основан на конкуренцията предизвика огромни промени в обществото, в компаниите от 70-те години на миналия век насам, дехуманизирайки трудовия живот. Недостатъчността или дори невъзможността за съчетаване на семейството и работата, огромното влияние, което това оказва на системно ниво, при възпитанието на децата и върху семейството като институция, все повече се фрагментира. [Хенриета Декерс. Промяна на социалните структури в преходното общество.]

Освен това природата става все по-опостушена и замърсена, масово измират видове, разрушават се местообитанията на животните, морските организми се унищожават, въздухът се замърсява, той се пронизва от електромагнитно излъчване… За да заемете своето място в света, трябва да премахнете другия, да се конкурирате и да се борите с него. Тази неокапиталистична концепция противоречи на уважението и сътрудничеството. „Когато се съревновавам, аз се отказвам от другия. Именно тази криза трябва да събуди у нас необходимостта от нов тип съвместно съществуване, основаващ се на сътрудничество ”[Умберто Матурана, специалист по културна биология].

 

Вероника

 

 Днес е Разпети петък, особен ден, прекаран в домашната карантина, от една страна, ни помага да се свържем със себе си и с вътрешното усещане за голямата мистерия, която този ден представлява. Например срещата на Христос с Вероника по Кръстния път, на чиято забрадка се изобразило лицето на Човешкия Син.

Сега наоколо виждаме неузнаваеми хора в маски, маски, подобни на научнофантастичен филм. Дълги редици от хора, които идват в супермаркета с маски, очила, ръкавици, шапки, всички стоят на два метра един от друг. Колко странно изглежда всичко! Ще трябва ли да свикнем с това оттук-нататък? Колко дълго ще продължи тази ситуация, докато хората видят лицата на хората, скрити зад маски, очила и ръцете, скрити в нитрилови ръкавици?

Главата, лицето, най-Христово-подобното, което беше дадено на човека, отразяващо самата тричленност, сега е фрагментирано. Челюстите (волята) и носът (усещането) са скрити поради защитни мерки. Понякога очите са полу-закрити. Какви отрицателни сили на човешкия Аз се крият зад безличните същества, които се появяват сега, също и в много детски играчки?

 

Играчка

 

От една страна, логично е да носите предпазни средства, но възникват много въпроси. Какво влияние върху лицето на човека ще има всичко това оттук-нататък до постигането на обща имунизация на повече от 70% от населението на света с маски и очила? В допълнение, тази криза доведе до съвършено определен скок в технологиите. Използвани с мярка, тези технологии трябва да служат на човека като инструмент за комуникация и работа. По време на карантината обаче има много хора и вероятно малки деца, които ще прекарат много часове пред екраните без движение. Как това ще се отрази на чувството им за движение и равновесие? От друга страна, карантината може също да бъде идеален предлог за потребителите да поискат от правителствата по-голяма скорост и покритие на местата с нисък WiFi сигнал, което ще послужи за широкомащабното внедряване на нещата, свързани с Интернет.

Как можем да укрепим себе си в тази ситуация?

Работа. Свикнал да работя с хора чрез видеоконференции или намирайки се в  предпазните средства за индивидуална защита като лекар или психотерапевт, тази криза ми помага да осъзная привилегията на работата без екрани или лични предпазни средства, учи ме да оценявам истинското присъствие на другия човек наблизо. Споменът за това как бяхме свободни преди в отношенията си със света и с другите, засилва този опит от загубата на това.

Структуриране на времето. В тези дни на карантина съществува тенденция към навлизане в други динамики и „рутини“, както мнозина наричат това. По-важно от всякога е да се помага на хората, особено на тези, които живеят с деца, като им се напомня колко е важно да установят ежедневен ритъм, подобен на ритъма на училищните занятия. Поставете календара на масата, маркирайте деня, в който живеем, седмицата, месеца, опитайте се да спазвате графиците за събуждане и сън, основните ритми на закуска, обяд, вечеря и т.н., защото животът в карантина ни отдалечава от всички ритми. Например, много полезно е да четете всеки ден „Календара на душата“ на Рудолф Щайнер, за да останете във връзка с ритмите на дишането на Духа на Земята.

Укрепване на центъра - ритмичната система. Най-сериозната форма на страх са пристъпите на паника. За борба със страха, едно от най-известните лекарства в антропософската медицина от древни времена е метеоритното желязо. Използването му беше толкова успешно, че в началото на кризата в лабораторията WALA се изчерпаха всички запаси от това лекарство. Сега запасът е попълнен и това лекарство може да се изписва.

Едно от средствата, достъпни за всички, са компресите с джинджифил и обвиването на гърдите. За повече информация за това вижте www.vademecum.org. Ние като лекари успяхме с ентусиазъм да проверим положителния им ефект върху усещанията за задух и безпокойство, които изчезват с такива компреси. Те също помагат за възстановяване на силата при последващите грижи.

При задух (също и при кашлица) през нощта, подобренията настъпваха отново и отново с използването на крем Aurum/Lavandula, който съдържа също потенциано злато.

Carbo betulae D8/Crataegus D2 бяха доказани като добре поддържащи сърдечната и дихателната функция лекарства при възрастни хора.

Renes/Equisetum comp. Amp. на WALA се предлага отново. Много ценно лекарство за бъбреците, с умерена или умерено изразена бъбречна недостатъчност.

Kalium aceticum comp. Използва се за профилактика и като помощно средство при лечението на микротромби.

Но не само лекарствата могат да ни помогнат в тази ситуация. Важен компонент на жизнеността е и увереността в собствения ни контрол и жизнен потенциал. В такива времена като днес е важно активно да укрепваме надеждата, защото това ни насърчава да се доверяваме на собствената си способност да преодоляваме препятствията, които стоят на пътя и е необходимо за неутрализиране на фатализма. Това ни помага и ни укрепва в следването на вътрешния път, основан на медитативния живот и на упражненията, които Рудолф Щайнер даде за укрепване на ритмичната система, която намираме във всичките му творби, особено в книгата „Как да постигнем знания за висшите светове?“.

Здравословният контакт със слънчевата светлина също е много важен в профилактиката.

Лечебна Евритмия

Лечебната евритмия е важно средство на профилактиката и също така служи за укрепване на чувството за движение.

E с любов. Звукът Е е свързан с планетата Марс, както и желязото. „Затопля и активира кръвообращението“ [лекция на Щайнер на 16 април 1921 г.]

U с надежда. Според Рудолф Щайнер „то има благоприятен ефект върху дихателната система“ - повече от желан ефект в случай на пандемия и епидемия от страх, подобна на тази, който преживяваме в момента.

Упражнението ДА/НЕ. То помага да намерим нашия център сред толкова многото информация.

Повече информации за тези и други упражнения може да се намери на адрес:

www.eurythmy4you-n.com/stress-reduction.

Мадрид, Великден 2020

 Miguel Faleró del Pozo,

Превод: Димитър Левашки

Източник

* * *

Ползите и вредите от една евентуална ваксина против коронавирус са изключително спорни и всеки трябва добре да се запознае с редица публикации по въпроса, които разглеждат многостранно въпроса!