СИЛИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО, НОСЕНИ ОТ ЕВРИТМИЧНОТО HALLELUJAH (7)

Скъпи приятели, предстои ни да се потопим в дълбоките смисли, които носи в себе си думата „Алилуя” или „Алелуя”, или както всъщност наистина е звучала някога на иврит: „Халелуиах” (Hallelujah – „הַלְלוּיָהּ‏‎ халелу Йах” - „да възхвалим Йах” – Яхве, Йехова), и която изиграна евритмично, оказва огромно влияние върху нас самите, върху обграждащата ни среда, върху света като цяло, свързвайки ни с Макрокосмоса.

Във времето, в което живеем, и във времената, които предстоят, евритмичното изиграване на това „хвалебствие към Бога”, може да стане част от комплекса от евритмични упражнения, с които сме решили здравословно да укрепваме не само нашето същество, но и да въздействаме изцеляващо в много по-широк план.

За древноеврейския иврит, за неговата сила, мощ и въздействие, Рудолф Щайнер говори на няколко места в своите лекционни цикли: 

„…Древният еврейски език изобщо посочва най-дълбоките тайни на човечеството. Той трябва да се разглежда като мощно езиково откровение на мъдростта…” Събр. съч. 117

„…Еврейският език е най-близък до оригиналния универсален език. Когато още живо се е разбирал, е било възможно още в думите да се почувства нещо от вливането на духа и по този начин нещо духовно-идеално, нещо наистина духовно в самите думи…” Събр. съч. 174

„…Именно особеността на древния еврейски език е да крие цели светове зад думите, докато (в онова време) човек се е нуждаел от образи, изцяло взети от света на сетивата. Не е било възможно по произволен начин да се скрие всичко възможно в нещата. Отчасти това се е дължало на факта, че в древния еврейски език е съществувала възможността чрез личното използване на гласните, на вокализацията, която не е била изразявана в писмеността, да се предадат цели мирови тайни. Съществувало е чувството за такива мирови тайни.”

„…В по-новата писменост самостоятелните гласни са обозначавани с обикновени точки, тъй като са били израз на онова, което живее в душата, за всичко вътрешно. Еврейският език е имал самостоятелни гласни за всичко, което е вътрешно преживяване, а съгласни за онова, което има външен изглед. И това живо се е чувствало. В онези древни времена, дори на гръцки думата е била свързана с един вид изживяване на някакво свръхсетивно откровение и то по категоричен начин. С няколко думи е било възможно да се каже извънредно много, защото всичко е действало паралелно…” Събр. съч. 124

В Събр. съч. 122, Рудолф Щайнер разглежда началните думи на Битие, описващи самото Сътворение, в техния истински окултен смисъл, видян през древноеврейския език. Само по себе си това е уникално изследване, благодарение на което днес можем да вникнем в истинските смисли, носени от отделните звукове в сакралната дума Hallelujah:

„…Ако мо­га пър­во да се из­ра­зя отвлечено, тряб­ва да кажа: та­зи осо­бе­ност се със­тои в това, че те са би­ли на­пи­са­ни на ев­рейс­ки език, на един език, кой­то дейс­т­ва вър­ху ду­ша­та съ­вър­ше­но раз­лич­но в срав­не­ние с дейс­т­ви­ето на кой да е мо­де­рен език. Макар и днес то­зи език, на кой­то са на­пи­са­ни пър­ви­те час­ти на Библията, да не дейс­т­ва ве­че така, в ми­на­ло­то той е уп­раж­ня­вал та­ко­ва действие, че ко­га­то в ду­ша­та е проз­ву­ча­ва­ла ед­на буква, тя е въз­буж­да­ла там един образ: пред ду­ша­та на този, кой­то е ос­та­вял ду­ми­те да дейс­т­ват вър­ху не­го с жи­во участие, са въз­ник­ва­ли в оп­ре­де­ле­на хармония, в ед­на ор­га­ни­чес­ка фор­ма об­ра­зи­, ко­ито мо­гат да се срав­нят с това, ко­ето днес яс­но­ви­де­цът мо­же да види, ко­га­то прис­тъп­ва от се­тив­но­то към свръхсетивното. Бихме мог­ли да кажем: Еврейският език - или по­-доб­ре ка­за­но - ези­кът на пър­ви­те час­ти на Библията е бил един вид сред­с­т­во да съ­бу­ди в ду­ша­та об­раз­ни представи, ко­ито са близ­ки до тези, ко­ито яс­но­ви­де­цът вижда, ко­га­то ста­не спо­со­бен да виж­да в свръх­се­тив­ни­те об­лас­ти на съ­щес­т­ву­ва­не­то ос­во­бо­ден от тялото.

Ето защо, за да пос­та­вим жи­во пред ду­ша­та те­зи мощ­ни пър­вич­ни сло­ва на човечеството, ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от всич­ко неясно, бледо, ко­ето ня­кой от мо­дер­ни­те ези­ци мо­же да ока­же ка­то въз­дейс­т­вие вър­ху душата, и да си съз­да­дем ед­но по­ня­тие за она­зи мощ­на пъл­но­та на живот, за она­зи раз­д­рус­ва­ща и твор­чес­ка сила, ко­ито има­ме при ре­ду­ва­не на бук­ви­те в то­зи дре­вен език. Ето за­що от из­вън­ред­но го­ля­мо зна­че­ние е да се опи­та­ме в те­че­ние на те­зи лекции да пре­не­сем ду­ша­та си в оне­зи образи, ко­ито са въз­ник­ва­ли в древ­но­ев­рейс­кия ученик, ко­га­то съ­от­вет­ния звук е дейс­т­вал в не­го­ва­та ду­ша и е пос­та­вял пред та­зи ду­ша един образ.

От то­ва вие виждате, че тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва един съ­вър­ше­но раз­ли­чен път за про­ник­ва­не в то­зи документ, един път раз­ли­чен от всич­ки онези, ко­ито днес се из­би­рат за раз­би­ра­не­то на ня­кой документ. С то­ва аз из­тък­нах ня­кои от гледищата, ко­ито ще ни ръководят; ние са­мо бав­но и пос­те­пен­но ще про­ник­нем до това, ко­ето ще мо­же да ни да­де ед­на жи­ва пред­с­та­ва за из­жи­вя­ва­ни­те на древ­но­ев­рейс­кия мъдрец, ко­га­то той е ос­та­вял да дейс­т­­ват вър­ху се­бе си оне­зи из­вън­ред­но сил­ни дума, ко­ито ка­то ду­ми все още при­те­жа­ва­ме в света.

И та­ка на­ша­та след­ва­ща за­да­ча ще бъ­де да се свър­з­ва­ме кол­ко­то е въз­мож­но по­-мал­ко с поз­на­ти не­ща и да се ос­во­бо­дим кол­ко­то по­ве­че е въз­мож­но от всич­ко онова, ко­ето сме си пред­с­та­вя­ли до сега, ко­га­то сме го­во­ри­ли за „Небе и Земя”, за „Богове”, за  „сътворение” и „създаване” и за ед­ни „начало”. И кол­ко­то по­ве­че мо­жем да се ос­во­бо­дим от това, ко­ето сме из­пит­ва­ли до се­га при та­ки­ва думи, тол­ко­ва по­-доб­ре ще вник­нем в ду­ха на един документ, кой­то се е раз­вил от ду­шев­ни ус­ло­вия, съ­вър­ше­но раз­лич­ни от тези, ко­ито ца­ру­ват в на­ше­то съвремие.

…Това е един на­пъл­но су­бек­ти­вен език, един език, кой­то в свър­з­ва­не­то на от­дел­ни­те букви, на от­дел­ни­те зву­ци крис­та­ли­зи­ра­ше в един образ, ко­га­то дейс­т­ваше вър­ху душата. Ето за­що са­ми­те те­зи бук­ви съ­дър­жат ед­на вис­ша школа, ко­ято до­веж­да­ше мъд­ре­ца до образите, ко­ито зас­та­ват пред ду­ша­та на ясновидеца, ко­га­то той про­ник­ва в свръх­се­тив­ния свят.

Така зву­кът се прев­ръ­ща в ду­хов­на фор­ма и из­вик­ва пред ду­ша­та об­ра­зи­, ко­ито се съ­че­та­ват така, как­то ви описах. Това е из­вън­ред­но важ­но­то при то­зи дре­вен документ, че той е за­па­зен на един език, кой­то със сво­ите зву­ци съз­да­ва форми, чи­ито зву­ци крис­та­ли­зи­рат в ду­ша­та във форми. И те­зи фор­ми са образите, ко­ито добиваме, ко­го­то про­ник­нем в свръх­се­тив­на­та област, от ко­ято се е об­ра­зу­ва­л се­тив­ни­ят свят на на­ше­то фи­зи­чес­ко съществуване. Когато об­гър­нем с пог­лед това, ние сти­га­ме до там, да чув­с­т­ву­ва­ме оно­ва дъл­бо­ко бла­го­го­ве­ние пред това, как све­тът се развива. И ние се на­уча­ва­ме да чувстваме, как дейс­т­ви­тел­но ни­как не е случайно, че то­зи велик, мо­щен пър­ви­чен до­ку­мент е бил за­па­зен за нас в то­ва писание, в та­зи писменост; в ед­на писменост, ко­ято със са­ми­те си бук­ви е в със­то­яние да съ­бу­ди об­раз­но ду­ха в ду­ша­та и да до­ве­де до това, ко­ето яс­но­ви­де­цът в на­ши дни от­но­во мо­же да открие…” Събр. съч. 122

 

 

„…древноеврейският език съдържа в себе си много от това, заложено изначално, относно както на духовното, така и на физическото; ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните; гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг — «Йехева», трети — «Йехаве», четвърти — «Йохаве». Гласните са били различни в съответствие с усещането. Затова това, на което свещениците закрепяли едно произношение, като името «Йехова», се наричало «непроизносимото име», доколкото в дадения случай не се разрешавало да се използват тези гласни, които искаш.

…Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците — «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек.” Събр. съч. 353

Hallelujah е древна сакрална дума за възхвала и благодарност към Бога. В своите спомени Илона Шуберт (1900-1983) – евритмистка, живяла и творила по времето на Рудолф и Мария Щайнер, разказва интересна история, случила се в Холандия. Евритмичната трупа трябва да репетира една сутрин в киносалона, в който ще бъде самото представление. Евритмистите отиват по-рано и присъстват, докато в залата все още работят кино-оператори, изглеждайки тяхната филмова прожекция. След това евритмистите започват своята репетиция. Но още в първите стъпки на репетицията „всички почувствахме странна парализа, трудно можехме да движим крайниците си, сякаш нещо е умряло вътре в нас”, разказва Илона Шуберт. Д-р Щайнер идва в залата и те му разказват за преживяването си, при което той казва: „Да, естествено, трябва да отблъснете ариманично-механистичния ефект на „случващото се в киното.” Тогава ги приканва всички да излязат на сцената и да направят Hallelujah, като им обяснява, че това им „позволява прочистването на атмосферата на всяка зала и да бъдат отблъснати лошите влияния”. Илона Шуберт продължава, разказвайки, че те наистина го правят веднага и усещат невероятно въздействие и наистина забележимо освобождение. Всъщност това е и първата дума, чието евритмично изпълнение Щайнер дава.

По-късно д-р Щайнер добавя и следното обяснение към преживяването на дълбокия смисъл на думата Hallelujah: „Аз се пречиствам от всичко, което ми пречи да видя Божественото.”, като дава още пояснения – спокойното оформяне на звуците с нужното благоговение може да помогне за достигане на вътрешна хармония, да се почувства връзката със земното, както и отпадането на егоизма. 

Има редица допълнения от негови последователи - съвременни евритмисти, които дообогатяват картината, чрез своите собствени преживявания и усещания. В сайта на Синтия Ховен намираме още ценни допълнения. Чрез евритмичното изпълнение на Hallelujah човек прочиства както себе си, така и пространството. Може да се направи от един човек или от група, която работи духовно заедно. Може да се направи като помощ за човек, който е твърде болен, за да го направи евритмично сам, или дори като духовен дар към човек, който е прекрачил Прага на смъртта и се намира в Духовния свят.

Ето какво още споделя Синтия Ховен: „Правя Hallelujah три пъти последователно. Първият път го правя, за да отразя енергията му в себе си, като прочиствам собствените си здраве и дух. Вторият път – оставям енергията да се влива в цялото пространство наоколо, енергията да го прочисти, освещавайки го. Третият път – каня всички добри същества от ангелските светове да се присъединят към мен в този акт на хваление, така да се разпростре по целия свят и до духовните измерения, благославяйки нашия свят.”

И по-нататък Синтия Ховен продължава с това, че Рудолф Щайнер дава много специални инструкции как да бъде изпълнявана евритмично тази свещена дума. Вместо да бъде изпълнена така, както е написана (според звуковете в нея), той разширява изпълнението с повече L.

Започва се с кръстосани ръце пред сърцето си и след това ръцете се отварят за H.

След това ръцете се отварят в AH над главата и се спускат надолу, поддържайки AH-ъгъла в жест на откритост.

След това следва серия от седем L.

Първото L е малко, долу ниско, усеща се в ходилата.

Всяко следващо L е по-голям, докато седмото облее цялото пространство наоколо.

След това ръцете се кръстосват в Е – високо горе над главата се задържа това Е.

Следват още три L, които обозначават растежа на душата в по-фините и духовни измерения.

С U ръцете са успоредни и се издигат отдолу-нагоре.

В I човек достига до звездите с лявата (безкористна) ръка, спускайки дясната ръка към сърцевината на земята.

След това двете ръце се издигат в A (ах) към небесните висини.

Завършва се с вдишване Н, прибирайки ръце пред сърцето си.

 

 

Синтиа Ховен дава тези медитативни изречения, свързани с всеки звук в думата. Предполага се, че те идват от Рудолф Щайнер.

H                        Аз отварям себе си за Духа
А (ах)                Аз оставям Светлината на Духа да тече през мен
L                        Аз прочиствам стъпала си
L                        Аз прочиствам коленете си
L                        Аз прочиствам долната си част на тялото
L                        Аз прочиствам моето чувство (сърце)
L                        Аз прочиствам  моята реч (ларинкс)
L                        Аз прочиствам моето мислене (чело)
L                        Аз прочиствам цялия си Аз
E (ā)                  Аз стоя на Прага на Духовния свят
L                       Аз прочиствам Духа-себе (имагинация)
L                       Аз прочиствам Духа-Живот (инспирация)
L                       Аз прочиствам Човека-Дух (интуиция)
U (oo)               Аз обединявам моите сили и ги водя към Духа
I (ē)                   От Духа аз получавам своето его
А (ах)                И него също предлагам на Бога
H                       Дъхът на Духа ме връща към самия мен

Благодарение на книгата „Основи на Лечебната евритмия” на Маргарете Кирхнер-Бокхолт, в превод на Димитър Левашки, можем още да задълбочим познанието си за смисъла, вложен в самият евритмичен жест, свързан с дадения гласен или съгласен звук:

     „В говора Х е като едно дъхване, с което ние искаме съвсем да изтечем, да се излеем навън. Като евритмично звуково движение Х има същото действие, ние искаме да се освободим от органичното, да се излъчим във въздушния елемент. За да постигнем това при движението, то се нуждае от един силен тласък. Ето защо жестът на Х е едно силно движение, което започва от раменете и отхвърля двете ръце поотделно.”

 

 

* * *

Пак при Бокхолт четем казаното от Щайнер за гласната А: „Осъзнаването, че човекът, както той стои пред нас като едно физическо същество, е само част от цялото човешко същество, и че имаме истинския човек пред нас, когато възприемаме пълния мащаб на божествеността в него - това осъзнаване, това чудо, извикано в нас чрез съзерцание на собственото ни същество, беше наречено от древното човечество: А. А съответства на човека в неговото най-висше съвършенство...”

 

 

* * *

„ В Лечебно-евритмичния курс на Рудолф Щайнер за Л се казва следното: „Това е тя, преодоляващата материята формираща сила“… можем да си представим ,че Л, това е формиращата (творческата) сила на съзиданието, която пластицира (оформя) в Етерното тяло.

Преобразуваната от растението капка се свързва надолу със земята, с твърдото и се превръща във корен, който се приспособява към почвата и е включен към силата на теглото. От него се издига, противно на силата на теглото стъблото с опипващите в околната среда листа, получава се едно изравняване между тежестта и лекотата, и става едно себе-срещане. Нагоре се отваря растението, което разцъфва към светлината, разтварящо се в цветове и аромат. Затова жестът на Л е така запленяващ, като ни прави съизживяващи тези събития.

Когато правим Л-движението се чувстваме включени в творящите навсякъде в природата, втичащи се от периферията към нас сили. Проникнати от тези подемни сили ние потапяме съзнателно ръцете  си в силата на теглото, задържаме ги в равновесие чрез нахлуващата пластично формираща сила, издигаме ги нагоре в разтварящ се жест. При това жестът остава винаги заоблен, закръглен, остава във водния елемент, който постоянно се стреми към капковидната форма при всички метаморфози.”

 

 

* * *

„Ние правим Е чрез кръстосване на крайниците, те идват при това до една допирна точка. Това допиране води до възприятие на нашето собствено тяло… в Е ръцете се кръстосват, човек се отдръпва от обкръжаващия свят…

Възможността да възприемем Аз-а в себе си се дължи на това, че ние имаме една лява и една дясна страна, които се допират в една симетрична равнина.”

 

 

* * *

„Рудолф Щайнер ще каже в курса по евритмия на говора за У: „У може да бъде почувствано като това, което душевно вътрешно охлажда, втвърдява, вцепенява. Такова е вътрешното изживяване на У – У: нещо изстудяващо, нещо схващащо, вцепеняващо, при което замръзваме… Това ни показва жестът на У.”

…Движението трябва добре да се прочувства. Когато ръцете се протегнат нагоре, в този жест лежи също изразът:„Аз съм на пътя към духа към мен“ („Ich bin auf dem Wege zum Geiste, zu mir“) – копнеж по съединяване с духовното начало.

...У разкрива човека като човек.

…Това олицетворение(първообраз) на човешката изправена фигура може чрез У да живее в нас.”

 

 

* * *

Жестът на  И, който изразява себеутвърждаването на личността, се изразява в едно протягане (изпъване) на цялото тяло, на ръцете и краката.

…Ние правим И от центъра на нашето същество към всички посоки, излъчвайки светлина и топлина при всяко протягане; с това сега движението върви отвътре-навън.

 

 

      Сакралната дума Hallelujah е не само израз за хвалебствие на Бога. По своята най-дълбока същност, като последователно подредени космически пра-звукове, тя е живо-действаща съзидателна цялост. Тази дума носи в себе си онези сили, които са действали, действат и продължават да работят в макрокосмически план. Това са силите на космическия Логос.

Рудолф Щайнер дарява на човечеството Евритмията, давайки ни възможност чрез нея да съпреживяваме съзнателно и с благоговение това Сътворение. И прозренията, които той достига за истинския езотеричен смисъл на Hallelujah, е поредното доказателство какви сили са ни дадени в ръцете – това са силите, които днес и в бъдеще е нужно да просветлят мислите ни, да стоплят сърцата ни и да влеят мъдрост в делата ни!

Материалът подготвиха Дорина Василева и Емил Тенев - участници в модулното обучение по Евритмия 2018-2020 год., София, под ръководството на Галина Бертелсен