Размисли за Светлината и Тъмнината, темата за Христос... Рудолф Щайнер за "идеалите" в човечеството!

Submitted by admin 2 on Ср., 15/04/2020 - 12:16
Рудолф Щайнер

Размисли за Светлината и Тъмнината, темата за Христос...
Рудолф Щайнер за "идеалите" в човечеството!

Ницше казва, че колкото повече човек се вглежда в Тъмнината, толкова повече тя се вглежда в него.

Тогава – колкото повече се вглеждаме в Светлината, толкова повече и тя ще се вглежда в нас.

Третият вариант е – да се вглеждаме и в Тъмнината, и в Светлината така, че да не им се налага те да се вглеждат в нас, т.е. по-дискретно, защото всеки един от тези два полюса носи еднаква опасност от ескалация вътре в нас, а и чрез нас. Най-голямата битка на човешкото същество, тук на Земята, е да намери баланса между тези две крайности.

Нека не си мислим, че и Тъмнината и Светлината остават безучастни към нашето любопитство и любознателност, към дори неизказаните ни мисли, към размишленията ни на глас, или в писмен вид /още повече пък в Интернет пространството!/. Напротив – те ни отговарят право пропорционално, според нашия интерес. Т.е. в определени моменти ние предизвикваме реакцията на Тъмнината и Светлината, и тя се насочва не само към нас, но и към света… Нека си дадем сметка каква отговорност поемаме с това!

За един човек моята Светлина, може да е Тъмнина, а за мен – неговата Тъмнина да е Светлина.

И сега въпросът е как да се съчетаем, да се обичаме и уважаваме първо на едно земно ниво. Второ, как да се съчетаем на едно по-висше ниво и някак да не оставаме само в сетивно-материално-земното, а реално да протягаме ръка към Бога, и Той да протяга Своята към нас. Да сме в една вътрешна хармония с Него, и Той с нас, а тогава и светът ще е по-хармоничен – дори и в Светлината, и в Тъмнината взети заедно. Да си даряваме взаимно!

Мисля, че в последните над 2 хил. години Христос го изтерзахме и измъчихме много повече, отколкото сигурно е преживял физическата болка на Кръста. Нека се замислим защо?! Чакаме Го! Дърпаме го към нас! Все той ни е в устата, обливаме го с думи, думи, думи! Мислим, че ни е и в сърцето! Говорим за Любов, ама само говорим за нея, и си мислим, че е в нас! Но ние още изобщо не сме готови за Него…, въпреки това обаче продължаваме да го тормозим… цели 2 хил. години!!! Нека спрем да го тормозим така, нека първо намерим себе си, и божествената светлина, която всеки носи в себе си, която именно Христос е нужно да изтегли и да осветли отново с жертвата си!

Всъщност "драпането" към „Христос“, онзи, който разпъваме болезнено над 2 хил. години, е вид „несправяне“ с истинската реалност, в която сме. Това е своеобразно бягство. Това е един идеал, който човечеството превръща в „единствен“, при условие че още не е готово не само да го достигне според мерките в душата си, но и няма „физическите“ етерни възможности за това. Ето това имам предвид, когато говоря за розовобалонните летежи по Христос.

Значи битката с Ариман, се извърша закономерно чрез Луцифер. Единият като е от едната страна на везната и е натежал, другият автоматично може да се включи от другата страна. Говоря хипотетично, но това е факт в реалния ни живот. Има безброй примери, в които сами можем да се наблюдаваме. Ариман и Луцифер са жизнено необходими за нас. Другари наши, които е нужно да се научим да познаваме в себе си. Самият ни стремеж към добродетелност /предвид долния цитат/ не е да гоним химерата Христос – като умозрителен идеал за добродетел, а реално да проявим постоянен стремеж за действена добродетелност. А това се случва, когато сами се изправим вътре в себе си пред тези наши двама другари. Познавайки ги, ще им подадем ръка и ще ги спасим! Да!

Но ако погледнем как тези две сили работят в целокупното човечество, можем да видим, че реално те надделяха. Именно затова говори по-надолу Щайнер. Т.е. с тях не е работено правилно. А правилното означава, че те не са били познати. При това Христос е бил превърнат повече в умозрителен, а не в действен идеал, който вътре в себе си търпи постоянно развитие. Безброй фактори днес продължават да работят все повече в тази посока. Човечеството се лашка между Ариман и Луцифер непрестанно. Това важи за духовните движения /някои от които носят огромно отговорност за бъдещето на човечеството – визирам Антропософското!/, за човешките групи, събрани уж в името на Христос, за човека като отделна личност… Ариман бива отблъснат чрез ярко неестествената светлина на Луцифер. Луцифер бива залят с лепкавата тъмнина на Ариман. Христос го лашкат насам-натам в думи, цитати, ахкане, летежи и т.н.

 

Христос

 

И ето какво казва Рудолф Щайнер в Събр.съч.177 по въпроса за "идеалите":

„Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата -, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет.

След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане, че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си „екипиран“ с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието.

Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз „красиви“ не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели.

Доброжелателство, съвършенство са все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена форма на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода на времето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.

Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност, тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта. С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път.

Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия. Обаче то трябва да го направи; иначе едва ли ще успее да продължи нататък. Човечеството трябва да е наясно и с друго: Самото културно развитие все повече налага да се работи с елементарните Духове на раждането и смъртта. По този начин човечеството е длъжно само да внесе един разрушителен елемент в своето развитие.

Какво означава всъщност това, което Ви откривам днес? То означава, че тези елементарни Духове на раждането и смъртта са пратеници на Ариман. Железните необходимости на космическата еволюция действат неудържимо. Но за да ръководят раждането и смъртта, Боговете трябваше да прибягнат до пратениците на Ариман. Все пак Боговете не допуснаха тези пратеници да се намесят непосредствено във физическия план. Обаче в низходящото културно развитие, и особено след Петия следатлантски период, трябва да се случи точно това. Човекът сам трябва да заработи с тези сили. Пратениците на Ариман са заставени, безмилостно заставени, да предизвикат разрушението, от което ще се роди следващата културна епоха. Това е една ужасяваща истина, но е така. И срещу тази истина не може да ни помогне нищо друго, освен да се доближим до нея и да я познаем, да се вгледаме право в нейния лик.

Обаче на забравяйте, скъпи мои приятели, че този т.нар. „дявол“ е онова Същество, което трябва да бъде и ще бъде носителят на бъдещата култура. Това е една горчива, но важна истина. Тази истина е дълбоко свързана с разрушителните сили, които ще трябва да се намесят в културата на бъдещия свят. Ако всички тези неща се възприемат и приложат неправилно, за това ще говоря утре, тогава разрушителните сили ще се намесят във всичко свързано с възпитанието, разрушителните сили ще се намесят пряко във възпитанието на децата и т.н. Поради всеобщата култура, поради комерсиалния характер на нашия свят и поради естеството на човешките емоции, разрушителните сили ще обхванат целия социален живот на хората и най-вече ще подкопаят техните междуличностни връзки.

Днешният човек е длъжен да осъществи Христовите думи: “Където двама души се съберат в моето име, ще бъда и Аз между тях“. Обаче днешната технокрация, цялата днешна комерсиална култура, издига обратния призив: „Където двама или повече се карат, спорят и дразнят, ще бъда и аз между тях“. И тази атмосфера ще нахлува все по-дълбоко в социалния живот на хората; тук се корени и мъчителната трудност, която не позволява на съвременното човечество да се сплоти и бори в името на истината. Никой вече не може да разбере другия.

Ето как в това особено настроение, при което никой не може да разбере другия, се намесват яростните разрушителни сили и подкопават самите социални опори на човечеството. Това отчуждава и раздалечава хората.“

* * *

Материалът е публикуван преди повече от три години от Дорина Василева в антропософската й страница "Изис-София - път към здравословен живот", а след това и във фейсбук-групата "Антропософията - път на познание и живот". Той не губи своята актуалност, особено в ситуацията на днешните и бъдещи времена.