Рудолф Щайнер: НОВОТО ПОЯВЯВАНЕ НА ХРИСТОС В ЕТЕРНИЯ СВЯТ (4)

Submitted by admin 2 on Ср., 08/04/2020 - 15:13
Рудолф Щайнер

НОВОТО ПОЯВЯВАНЕ НА ХРИСТОС В ЕТЕРНИЯ СВЯТ
Събр. съч. 118, лекция 5, Щутгарт, 6 март 1910 г.,

Има известна връзка между миналото и бъдещето в еволюцията на човечеството. Когато човек разглежда тази връзка, тя много осветява въпроса, който бихме искали да изразим по следния начин: Каква е нашата задача като човешки същества в даден период?

Когато се събрахме преди известно време, казахме различни неща относно миналото в еволюцията на човечеството. Днес ще се кажат някои неща за връзката между миналото и непосредственото бъдеще в еволюцията на човечеството. Когато приключвахме вчерашната лекция, посочихме едно важно указание, което гласи, като че говорейки от небето, че човечеството се нуждае от духовен импулс, нов импулс на времето. Можем да разберем как този нов импулс трябва да работи, само ако разгледаме последното хилядолетие преди основаването на християнството в отношение с хилядолетието, следващо Христос, в което ние живеем.

Има закон, според който някои събития се повтарят в еволюцията на човечеството, и в последния цикъл в Щутгарт говорихме именно за такива повторения в човешката еволюция. Днес искам специално да подчертая, че когато се говори за такива редовни повторения в духовната наука човек не бива да вярва, че такива повторения могат да бъдат конструирани интелектуално, защото те наистина трябва да бъдат изследвани във всички подробности; трябва да бъдат установени в подробности чрез духовното изследване. Човек може много да сгреши, ако използва едно или друго от тези повторения като модел за конструиране на нови.

Има обаче едно повторение, което наподобява повторението, в което основни събития, важни събития, които са въздействали преди основаването на християнството, се проявяват по известен начин отново, след основаването на християнството. Ако човек наблюдава последните три хилядолетия преди основаването на християнството, вижда, че тези три хилядолетия принадлежат на една епоха в историята на еволюцията на човечеството, която се определя като тъмната епоха, като по-малката тъмна епоха – Кали юга.

Тази Кали юга започва в годината 3101 преди основаване на християнството. Всичко, което понастоящем определяме като велики постижения на човечеството, онова, което наричаме характерните черти на съвременната човешка култура, е свързано с тази тъмна епоха. Преди тази тъмна епоха или Кали юга, цялото човешко мислене, всички човешки душевни сили в известен смисъл все още са били по-другояче подредени.

В периода преди годината 3101 пр.Хр. – това е приблизителна дата, еволюцията постепенно сменя своя характер – е съществувало онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство. В течение на развитието на човечеството следват един след друг периодите: Крита юга, Трета юга, Двапара юга, Кали юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес. Чрез по-ранните периоди се връщаме назад до древната Атлантида. В древните времена все още са съществували остатъци от старото ясновидство, така че преди тъмната епоха човек все още е имал непосредствено съзнание за съществуването на един духовен свят, защото е можел да вижда в този духовен свят.

Това съзнание за духовния свят постепенно изчезва от човешкото възприемане и можем общо взето да кажем, че започват да се изграждат способности и сили, които ограничават човешката преценка до света на сетивата, но от друга страна изграждат човешкото самосъзнание. Всичките тези сили започват да се проявяват през Кали юга.

И докато човекът не е в състояние да вижда в духовните светове през този период, все повече се развива стабилната точка в душевността му, развива се това, което наричаме знание за самосъзнанието. Не предполагайте обаче, че това знание за самосъзнанието е култивирано вече до висока степен. То трябва да се култивира още по-нататък. Но то никога не би навлязло в човешкото съзнание, ако не е била тази тъмна епоха. В трихилядната година преди основаването на християнството човекът постепенно напълно изгубва връзката си с духовния свят. Той няма вече тази връзка чрез пряко наблюдение.

При последното ми посещение видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за изгубеното зрение в духовните светове. Това е било дадено на човека чрез факта, че е избрана една специална индивидуалност, т. е. Авраам, който е притежавал в особено развита организация на физическия мозък, чрез която е било възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности. Затова първата част на Кали юга наричаме в духовната наука епохата на Авраам, онзи период, в който човекът наистина изгубва прякото си виждане в по-висшите духовни светове, но в него се събужда нещо като съзнание за Бога, което постепенно израства в неговия аз така, че той все повече схваща Бога като свързан с азовото съзнание, с човешкото азово съзнание. Божествеността се появява като световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали юга, което в неговия край можем да наречем епохата на Авраам.

Тази епоха на Авраам е последвана от епохата на Мойсей, в която Бог Яхве, световното Аз не се проявява вече като тайнствена направляваща сила в човешките съдбини, като Бог само на един народ, а този Бог, както знаем, се разкрива през времето на Мойсей в горящия трънлив храст като Бог на елементите. И голям напредък е, когато световното Аз като Бог, се е преживявало по такъв начин чрез учението на Мойсей, че човек си е казвал: Елементите на съществуването – онова, което виждам с физически очи, светкавица, гръмотевица и др., са еманации, дела на световното Аз, на същинското световно Аз. Трябва само съвсем ясно да си изясним, до каква степен това е било напредък.

Когато се връщаме назад отвъд времето на Авраам, и отвъд Кали юга, откриваме че, чрез непосредственото си виждане в духовните светове, в резултат на остатъци на древното ясновидство, човешките същества са виждали духовното. Те са виждали духовното през всички древни времена. Трябва да се върнем доста назад, ако искаме да открием нещо друго. Човешките същества виждат духовното през Двапара юга, Трета юга, Крита юга. Те са виждали духовното по такъв начин, че то се е проявявало пред тях като множество от същества. Знаете, разбира се, че когато се издигнем до духовните светове, намираме там йерархиите на духовните същества. Те естествено са под духовно водачество, единно духовно водачество. В онези древни времена, обаче, съзнанието не е стигало чак до това единно духовно водачество. Човекът е виждал отделни членове от йерархиите, виждал е множество от божествени същества. Само посветените са били в състояние да ги възприемат като единство.

Но сега пред човешкото същество вече застава световното Аз, което човек най-напред възприема с физическия инструмент на мозъка, особено изявен в Авраам. Човекът вече възприема световното Аз като проявяващо себе си в различните царства на природата, в различните елементи.

По-нататъшен напредък след това е постигнат през последното хилядолетие преди основаването на християнството, по времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на християнството можем да ги различим по следния начин: Първото хилядолетие наричаме времето на Авраам по името на индивидуалността, която се проявява в него и която действа и върху второто. От началото на Кали юга до Авраам хората се подготвят да познаят единния Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам.

През времето на Мойсей, единният Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това се засилва през времето на Соломон. И през тази по-късна епоха стигаме до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей, приема човешки образ (т. е., прониква човека).

В духовно-научното разглеждане на този въпрос трябва строго да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: Не можем да различаваме Христос от Яхве по друг начин, освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от отразената от Луната слънчева светлина, която се излъчва към нас. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинската слънчева светлина, но отразена към нас от Луната. Така можем да имаме слънчевата светлина пряко през деня, или отразена от Луната през светлите лунни нощи. Онова, което виждаме да става тук в пространството, се представя също и така, че това, което накрая следва да се появи като духовно слънце в Христос, така да се каже, предварително се е показвало като отражение. В Яхве е отражението, което предшества Христос във времето.

Както лунната светлина е отразена слънчева светлина, така се отразява и Христовата същност за Авраам, Мойсей и Соломон. Винаги е една и съща същност. След това, при основаването на християнството самата тя се появява като Христос-слънце. Така имаме подготовката за великото събитие през времето на Авраам, Мойсей и Соломон.

Повтарянето на тези три епохи, както са били преди основаването на християнството, става през времето след Христос, ала сега в обратен ред. Повторението се явява по такъв начин, че съществената черта на епохата на Соломон се повтаря през първото хилядолетие след Христос и то така, че духът на Соломон живее и твори в най-изтъкнатите духове на първото християнско хилядолетие. Това фактически е било мъдрост на Соломон, било е нещо, което се разпространява като мъдрост на Соломон, чрез което човек е търсел да схване природата и същността на Христовото събитие. Чрез това, което човекът е научил от мъдростта на Соломон, се е опитвал да разбира значението на Христовото събитие.

Следва епохата, която може да бъде наречена възобновяване на времето на Мойсей. Епохата на Соломон след Христос е последвана от времето на Мойсей. Когато идваме до второто хилядолетие след Христос, духът на Мойсей е този, който вече прониква в най-добрите човешки същества на онова време. Наистина намираме духът на Мойсей, оживен в нов образ. Докато в предхристиянските времена духът на Мойсей отправя поглед навън в света, към външната физическа природа, за да открие световното Аз, да намери световния Бог като Яхве, като световен Аз, да го открие в гръмотевиците и светкавиците, да го открие в онова, което протича отвън като великия закон на човешката деятелност. Така както световното Аз протича отвън към Мойсей, както световното Аз същевременно се разкрива отвън, така във втората епоха, след Христос намираме същата същност да се проявява вътрешно в човешката душа.

Впечатлението, което за Мойсей е външно събитие, когато той се отдалечава от своя народ, за да получи Десетте божи заповеди, това значително събитие се повтаря. То се повтаря през второто хилядолетие след Христос посредством величествено вътрешно откровение. Нещата не се повтарят по същия начин, а така, че онова което се появява последователно, се проявява като един вид полярност. Ако Бог се е разкрил на Мойсей от елементите на природата, сега през второто хилядолетие след Христа той се разкрива от най-дълбоките основи на човешката душа.

А как по-величествено би могло да се появи това пред нас, освен когато чуваме един забележителен човек с възвишени таланти да проповядва по такъв начин, че човек разбира: Той обявява велики неща от дълбините на душата си. Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм. След това един наглед незабележителен човек идва в същата местност, където въпросният човек проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; но накрая излиза, че не бил обикновен човек, а може да бъде учител на проповедника Таулер, и проповедникът Таулер прекъсва за известно време своите проповеди, понеже не се чувствал напълно проникнат от онова, което е живяло в пришълеца, макар да е стоял на едно високо ниво. И след като Таулер се оставя да бъде инспириран и отново се качва на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясно, когато ни се казва, че мнозина от неговите слушатели са паднали като мъртви на земята. Това означава, че у тях е била убита по-нисшата им природа. Това е било откровение на световното Аз, работещо така силно отвътре, както е работило отвън от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха.

Така виждаме отново да се съживява времето на Мойсей и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. О, духът на Мойсей наистина е живял в тези християнски мистици! Той е присъствал по такъв начин, че живо е навлизал в душите им. Това е втората епоха след Христос, в която е възкръснал целият характер на времето на Мойсей.

Както епохата на Соломон оформя концепцията на християнските мистерийни възгледи през първото хилядолетие след Христос, всичко, което знаем например за йерархиите в християнски смисъл, оформя, така да се каже, в подробности мъдростта за по-висшите светове, така вторият век на Мойсей оформя по същия начин специално онова, което се нарича немски мистицизъм – дълбокото мистично съзнание за единния Бог, който може да оживее отново в човешката душа, може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей е останал особено силен във всичко, което от това време се стреми все по-точно да изследва световното Аз, единния Бог.

Според насоката на човешката еволюция обаче от нашата епоха нататък, навлизайки бавно в третото хилядолетие, следва възобновяване на времето на Авраам. Така както епохата на Авраам и Соломон следват една след друга в предхристиянските времена, така те следват една след друга през християнската ера в обратен ред – епохата на Соломон, на Мойсей и на Авраам. Движим се към епохата на Авраам и тя трябва, и ще ни донесе велики неща.

Нека да си припомним значението на епохата на Авраам. Тогава изчезва старото ясновидство, даващо на човека божествено съзнание, тясно свързано с човешките способности. Всичко, което човечеството е могло да придобие от това божествено съзнание свързано с човешкия мозък, постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още може да се придобие по пътя на тези способности за постигане на съзнанието за Бога от човека. През новата епоха на Авраам поемаме точно противоположния път. Ние поемаме пътя, който ще отведе човечеството далеч от само физическото сетивно наблюдение и комбиниране на физически-сетивните знаци и белези. Вървим по пътя, който ще отведе хората обратно в онези области, в които някога са се намирали преди епохата на Авраам. Вървим по пътя, който позволява на човешките същества да навлязат в условията на естественото ясновидство, на естествените ясновидски сили. През епохата на Кали юга само посвещението е можело да доведе човека в духовните светове по правилен начин. Естествено, посвещението води до високи степени, до които хората ще са в състояние да се изкачат само в много далечното бъдеще. Но първите белези на едно подновено ясновидство, което ще се появи като естествено човешко качество, ще се проявят сравнително скоро, щом като преминем в подновената епоха на Авраам.

 

Христос

 

След като сме спечелили азовото съзнание, след като човешките същества са се научили да знаят, че азът е стабилна централна точка във вътрешното същество, човешките същества отново ще бъдат насочени да гледат по-дълбоко в духовните светове. Това продължава да е свързано с онази епоха, в която завършва Кали юга. Кали юга трая 5000 години, до годината 1899 сл. Хр. Годината 1899 г. е наистина важна година за еволюцията на човечеството. Това естествено е приблизителна година, защото нещата стават постепенно. Така както 3101 г. пр. Хр. може да бъде означена като година, когато човечеството е изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така 1899 г. е годината, когато човечеството получава нов внезапен подтик напред, за да може да се изкачи до първите наченки на бъдещото човешко ясновидство.

Отредено е за човечеството още в този XX век преди следното хилядолетие – да, за някои хора още през първата половина на XX столетие – да развие първите елементи на новото ясновидство, ясновидството, което непременно ще се появи в човечеството, когато хората станат способни да разберат това ново ясновидство. Трябва да ни стане ясно, че могат да се случат две неща. Вродено е в основната природа на човешката душа, че такива ясновидски способности, ще се появят като естествени способности – трябва да правим разлика между култивирано ясновидство и онова, което ще се появи като естествено ясновидство – за малцина човешки същества още през първата половина на ХХ век и за все повече и повече човешки същества през следните 2500 г., докато накрая ще има все повече и повече хора, които, ако само искат, ще постигнат новото естествено ясновидство.

Но биха могли да се случат две неща. Едното е, човешките същества да имат заложбите за това ясновидство, но материализмът да победи през идващите десетилетия и човечеството да потъне в материалистическото блато. Тогава ще се появят отделни човешки същества и ще казват, че, като че ли виждат нещо във физическия човек като втори човек; но ако материалистическото съзнание стигне дотам да обяви духовната наука за глупост и да унищожи всяко съзнание за духовния свят, хората просто не ще разберат тези първи заложби. От самото човечество ще зависи, дали онова, което тогава ще стане, ще се окаже благословия или проклятие, понеже би могло да премине без да бъде забелязано това, което всъщност следва да дойде.

Но може да възникне друго положение, при което духовната наука не ще бъде погазена. Тогава ще се разбере, че такива качества не трябва да бъдат култивирани само в тайни школи на посвещението, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот у един или друг човек. Такива хора ще си кажат като че от събудена душевна сила: Виждам нещо като реалност, каквато се описва в антропософията, като втори човек вътре във физическия човек. Ще се появят и други способности, например способност, която хората ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво действие и когато го погледнат, нещо като един вид сънищен образ ще застане пред душите им, от който ще знаят: Това има връзка с моето действие. И хората ще знаят от духовната наука: Ако от моето деяние последва образ, който е съществено различен от него, той не може да има друго значение, освен да ми покаже кармичното следствие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще. Ще се появят отделни хора, които ще имат такова кармично разбиране в средата на нашето столетие, защото Кали юга е завършила и защото от епоха на епоха непрекъснато се появяват нови способности в човешките същества.

Ако не възникне разбиране обаче, ако тази способност бъде потъпкана, ако някой, който говори за тези способности бива затварян като луд, това ще се окаже катастрофално за хората. Те ще стигнат до упадък в блатото на материализма. Всичко ще зависи от това, дали ще се събуди разбиране за духовната наука, или ще успее материалистическото противоположно течение; дали Ариман ще успее да отблъсне онова, което духовната наука прави с добри намерения. Тогава, естествено биха могли да се появят хора, затънали и задушаващи се в това материалистическо блато, и биха могат да кажат: Да, какви пророци бяха тия, които разправяха, че човешките същества щели да видят втори човек до физическия човек! Наистина нищо не ще се прояви, ако необходимите способности бъдат потъпкани. Но ако тези способности не станат очевидни в средата на XX столетие, това съвсем няма да бъде доказателство, че човекът не е така предразположен, а само ще докаже, че човешките същества са потъпкали младите издънки.

Това, което описахме днес, съществува и може да се развие, ако човечеството иска. Следователно ние стоим непосредствено пред такова развитие. Ние вървим по пътя на развитието, така да се каже, отново назад. С Авраам съзнанието за Бога е въведено в мозъка; като навлизаме в новата епоха на Авраам това съзнание за Бога отново ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. постепенно ще започнем да срещаме хора, които ще притежават онова, което възвишените тайни на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената.

Както духът на Мойсей е управлявал в периода, привършил през нашето време, така духът на Авраам започва да управлява сега, така че след като е въвел съзнанието за Бога някога в човечеството, в света на сетивата, сега той ще може отново да изведе човечеството оттам. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши определено дело неколкократно. Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти, единия път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършила. Онова, което Авраам е свалил за човечеството във физическото съзнание, ще го изкачи отново в духовния свят заради човечеството.

И така виждаме, че живеем във важни, съществени условия на тази епоха и трябва да разберем, че да разпространяваме духовната наука днес не се върши заради предпочитания, а е нещо, което се изисква от нашето време. Да се подготви човечеството за великите моменти на еволюцията е една от задачите на духовното изследване. Духовната наука съществува, за да могат човешките същества да разберат онова, което виждат. Който е верен на своята епоха, не може да не мисли, че духовното познание трябва да навлезе в света, за да не се позволи да мине незабелязано от човечеството онова, което ще дойде в бъдеще.

Тези неща обаче са свързани и с други. В известни други отношения всичко се възобновява чрез подобни повторения. Ние приближаваме до едно време, когато за човечеството ще бъде възобновено все повече от съществувалото в предхристиянските векове, но всичко ще бъде потопено в това, което човечеството е могло да спечели чрез великото Христово събитие. Видяхме, че човечеството отново ще преживее в християнско вдълбочаване великия момент, който Мойсей е преживял чрез впечатленията си от горящия храст и в огъня на светкавиците на Синай. Защото хората от рода на Таулер и Екхарт ясно съзнават, че когато в тях възникне онова, което Мойсей нарича Яхве, то е Христос. Вече не е отразената Христова същност, а самият Христос, който се издига от дълбините на сърцето. Онова, което е било преживяно от Мойсей, фактически директно се преживява отново от християнските мистици в християнска форма, в променена чрез Христовия импулс форма.

Преживяно в предхристиянската епоха на Авраам, то ще се прояви в напълно променена нова форма. Какво ще бъде то? Всички неща и събития, които, така да се каже, нормално се явяват в човешката еволюция, хвърлят своята светлина напред. Не бих желал да повтарям често произнасяната баналност, че събитията «хвърлят своите сенки», а че те хвърлят своите светлини. Така в известно отношение нещо свързано със събитията на бъдещето, се отпраща напред в светлина чрез онова, което наричаме превръщането на Савел в Павел, в събитието по пътя за Дамаск.

Нека добре да си изясним какво е означавало това събитие за Павел. Преди това събитие, Павел е бил добре запознат с всичко, присъщо на древноеврейското езотерично учение. Какво е знаел Павел? Павел е знаел от древното еврейско духовно учение, че една индивидуалност ще слезе някой ден на Земята и ще представлява за човечеството Онзи, който ще победи смъртта. Той е знаел, че една индивидуалност ще се появи веднъж в плът; чрез своя живот ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че именно за тази индивидуалност в земната ѝ инкарнация смъртта не означава нищо друго, освен едно физическо събитие. Павел е знаел това. Той също е знаел от древноеврейското духовно учение, че когато Христос, Месията, който е следвало да дойде, е присъствал в плът, в случай, че възкръсне, така да се каже, ако спечели победата над смъртта, духовната сфера на Земята ще се е променила; тогава ясновидството ще е преживяло трансформация. Докато преди един ясновидец не е виждал Христовото същество в духовната атмосфера на Земята, а само когато погледне нагоре към слънчевия дух, Павел е знаел, че чрез Христовия импулс ще се появи такава промяна в земното съществуване, че след победата над смъртта Христос ще се намира в земната сфера за ясновидското съзнание. Следователно, когато човекът стане ясновиждащ, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен дух!

Онова, за което Павел не е могъл да се убеди, докато все още е бил Савел, е било, че онзи, който е живял в Палестина, и е умрял на кръста, за когото учениците му казват, че е възкръснал, е действително същия, за когото говори древноеврейското езотерично духовно учение. Важното е, че Павел не е бил убеден чрез онова, което физически е видял от разказваното в Евангелията. Той се убеждава, че Христос е предсказваният Месия, само когато му се разкрива предварително хвърлената светлина, когато става ясновиждащ като по милост отгоре и открива Христос в земната сфера.
Павел е трябвало да си каже: Той следователно вече е бил тук, възкръснал е от мъртвите. След като самият той вижда Христос ясновидски в духовната сфера на Земята, разбира: Той вече е тук. – От този момент нататък вече е напълно убеден относно Христос Исус.

Основното събитие следователно е, че чрез събитието по пътя за Дамаск Павел открива Христос Исус ясновидски в земната сфера. Ако Павел не би могъл да чуе разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако не би имал възможността лично да чуе Евангелията, а би живял по-късно, е можело да се случи, просто по-късно да преживее това Христово събитие по пътя за Дамаск. Тогава обаче би дошъл до същото убеждение. Защото това събитие му разкрива факта, че Христос е там! Този, който се разкрива в земната сфера, е същият, за когото говори древноеврейското езотерично учение! Това Христово събитие не е ограничено само до една точка във времето. В случая с Павел то просто последва бързо (след Мистерията на Голгота), за да може християнството да следва своята насока чрез Павел.

 

Христос

 

Но през времето, когато Кали юга продължава до 1899 г., развитието на човечеството не е било такова, че някой човек без никакво усилие да преживее събитие като това на Павел. Човешките способности не са били узрели до тази степен. То е можело да бъде преживяно само по милост. И други също така са преживели подобни събития по милост.

Но сега живеем в епохата, в която следва да стане величествената революционна промяна, в която ще се развият първите семена на едно естествено ясновидство. Навлизаме в епохата на Авраам и ще бъдем изведени в духовния свят. Чрез това се дава възможността, известен брой човешки същества, а след това все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г. повторение на събитието по пътя за Дамаск. Величието и силата на следващата епоха ще се състоят във факта, че за много хора ще се осъществи събитието по пътя за Дамаск, и чрез способностите, за които току-що говорих, че ще се проявят, ще стане видим, ще се освети намиращият се вече в духовната земна сфера Христос. Щом човешките същества станат способни да виждат етерното тяло, ще се научат да виждат и етерното тяло на Христос Исус така, както го е видял Павел.

Това е, което започва като характерна черта на новата епоха и ще се прояви между 1930 и 1940 г. до 1945 г. в първите предшественици сред хората с тези способности. Ако човешките същества са внимателни, ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото събитие.

Учудващ паралелизъм от събития ще се появи, тъй като през следващите две десетилетия и по-нататък още повече, хората постепенно ще се отчуждават от казаното в Евангелията и вече няма да го разбират. Дори днес виждаме как повърхностни учени «доказват» навсякъде на хората, че Евангелията не са исторически документи, че човек изобщо не може да говори за някакъв исторически Христос. Историческите документи ще загубят своята стойност за човечеството; числото на онези, които отричат Христос Исус, все повече ще се увеличава. Късогледи ще са онези човешки същества, които все още ще вярват, че християнството може да бъде запазено само посредством исторически разкази. Това не са тези, които са честни към християнството, които отхвърлят разбирането за духовното доказателство за Христос Исус.

Духовното доказателство за Христос Исус ще бъде дадено чрез подхранване способностите на хората, чрез факта, че ще последва наистина възможност да виждат действително съществуващия Христос в етерното му тяло. Всъщност независимо от това, че лица, които желаят да се облягат само на документи, наричат себе си добри християни, те разрушават християнството. Независимо колко силно крещят и прокламират онова, което знаят за християнството от документите, те разрушават християнството. Те го разрушават, защото отхвърлят духовното учение, според което в нашата епоха Христос ще стане истина за хората чрез съзерцанието му.

Когато започва нашата ера, хората вече са слизали в тъмната епоха в течение на три хилядолетия и са зависели само от външните си способности. По онова време Христос не е можел да се разкрие по никакъв друг начин пред способностите, необходими за човешката еволюция, освен чрез физическо въплъщение. По онова време физическите способности достигат върха на своето развитие и Христос е трябвало да се появи във физическо тяло.

Но човечеството не би напреднало нито една единствена стъпка, ако не би могло да стане способно да открие действителността за Христос във висшите светове чрез висши способности. Както Христос е трябвало да бъде открит по онова време чрез чисто физически способности, така хората ще Го открият чрез новоразвити способности в онзи свят, в който се виждат само етерни тела, тъй като няма да има второ физическо въплъщение на Христос. Само веднъж Той се е появил в плът, защото само веднъж човешките способности са зависели от това Христос да им бъде представен във физическо тяло. Сега обаче хората ще могат да възприемат с висшите способности много по-действителното етерно тяло на Христос.

Това е, което може да се нарече великото събитие, лежащо пред нас: новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече хора. Това е събитие, което има значение не само за човешките същества, които тогава ще бъдат в плът. Известен брой хора, които сега са въплътени, ще бъдат въплътени и по времето, когато настъпи това Христово събитие. Те ще го преживеят, както го описахме. Други ще са преминали през портата на смъртта. Но както научихме веднъж при една лекция тук, че събитието на Голгота не е било само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие преминава през всички духовни светове, както слизането на Христос в подземния свят е истински факт, така Христовото събитие, което ще се представи през нашето столетие, ще въздейства също и в света между смъртта и ново раждане, макар в по-различна форма от тази, която човек ще открие тук на Земята.

Едно нещо обаче ще бъде необходимо: Онези способности, чрез които човек ще бъде в състояние да види Христовото събитие между смъртта и ново раждане, не могат да бъдат придобити между смъртта и ново раждане; те трябва да бъдат придобити тук на физическото поле и да бъдат отнесени от човека в живота между смъртта и новото раждане. Има способности, които трябва да бъдат придобити на Земята, тъй като не сме поставени напразно тук на физическата Земя. Онзи, който вярва, че сме били поставени на физическата земя напразно, греши. Тук трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за  разбирането на Христовото събитие, за което току-що говорихме, и за следващите събития, трябва да бъдат придобити тук на Земята. Онези човешки същества, които придобият тези способности сега, тук на тази Земя, чрез ученията на духовната наука, ще пренесат тези способности през портата на смъртта. Човек си изработва способностите, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смъртта и ново раждане не само чрез посвещение, но и чрез изпълненото с разбиране приемане на духовнонаучните сведения. Но, който е глух, ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да изживее Христовото събитие в духовния свят. Никой не бива да смята, че оповестяването на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовнонаучно учение, не ще донесе плод, когато то настъпи по времето, когато той вече е преминал през портите на смъртта. То ще донесе плод и за него.

Така виждаме, че духовното изследване е подготовка за новото Христово събитие. Онези обаче, които приемат същността на учението на духа като то стане съдържание на цялия им душевен живот, като жизнен живот, ще израснат наистина нагоре до духовно разбиране на въпроса. Тогава за тях ще стане ясно, че ще трябва да се учат чрез духовната наука да разбират нашата новосъбудена епоха. Трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще няма да търсим най-важните събития на физическото поле, но извън него, така както ще трябва да търсим Христос като етерен образ при Неговото връщане в духовния свят.

Това, което се каза сега, ще бъде многократно говорено през идващите десетилетия. Ще има обаче хора, които криво ще разберат това и ще казват: Христос щял отново да дойде! И тъй като те ще внесат в тази идея вярването, че това ще е физическо връщане, ще доставят храна на всички онези, които ще се появяват като фалшиви спасители.

Ще има много такива лица в средата на ХХ столетие, които  ще използват материалистическите вярвания на хората, които ще използват материалистическото мислене и чувстване на хората, за да се представят като Христос. Винаги е имало фалшиви спасители. Например в епохата преди кръстоносците в Южна Франция се появява един фалшив месия, който за своите последователи е бил нещо като Христос, въплътен във физическо тяло. Преди това един фалшив месия се явява в Испания и има много последователи. В Северна Африка един, който представил себе си за Христос, създава голяма сензация. В XVII столетие един мъж се обявява за Христос в Смирна и има много последователи. Той се нарича Шабатай Цеви. Хора от Полша, Унгария, Австрия, Испания, Германия, Франция от цяла Европа и от голяма част от Африка и Азия отиват да го видят.

През изминалите векове това не е било толкова страшно, защото все още не е поставено изискването пред човечеството да отличава истинното от фалшивото. Едва сега се намираме в епохата, когато би могло да бъде пагубно, ако хората не успеят да преминат през този духовен изпит. Ще го преминат онези, които знаят, че човешките способности се развиват по-нататък, че способностите за виждане на Христос във физическия свят са били ограничени Той да бъде виждан така само при основаването на християнството, но че човечеството не ще напредне, ако отново не намери Христос в нашия век в по-висша форма. И стремящите се към духовната наука, ще трябва да бъдат тези, които могат да различат фалшивите месии от единствения Месия, който ще се появи за новосъбудените способности не в плът, но като духовна същност.

Ще дойде времето, когато хората отново ще виждат в духовния свят, и там ще виждат страната, откъдето текат надолу онези потоци, които дават истинска духовна храна за всичко, което става във физическия свят. Винаги сме виждали, че е било възможно за хората да гледат в духовния свят чрез древното ясновидство. Ориенталските писания съдържат в своите традиции нещо като описание за древната духовна страна, която хората някога са били способни да виждат, от която са черпили всичко, което е можело да потече във физическия свят от свръхсетивното. Много описания на онази страна, която човешките същества някога са били способни да достигат и която като че ли се е оттеглила, са изпълнени с меланхолия. Тя наистина е била достъпна някога за хората и отново ще стане достъпна за тях сега, след приключването на Кали юга, на тъмната епоха.

Посвещението обаче винаги е водило в тази тайнствена страна, за която се говори като за страна, изчезнала от сферата на човешката опитност. Тя се оттегля назад през времето на Кали юга, ала за онези, които получават посвещение, винаги е имало възможност да насочват стъпките си към нея. Разказите за тази древна страна са вълнуващи. Тя е същата, в която посветените отново и отново отиват, за да взимат от там новите потоци и импулси за всичко, което трябва да бъде дадено на човечеството от век на век. Онези, които по този начин се намират в отношения с духовния свят, влизат в тази тайнствена страна, която се нарича «Шамбала». Тя е първичният извор, до който някога е достигало ясновидското зрение, но тя се оттегля през времето на Кали юга. За нея се говори, както се говори за древната земя на феите, за страната, която обаче ще се върне в царството на хората. След Кали юга отново ще има Шамбала. Човечеството отново ще достигне чрез нормални човешки способности страната Шамбала, от която посветените донасят сила и мъдрост за своята мисия. Има Шамбала, имало е Шамбала, Шамбала отново ще дойде за човечеството. Сред първите видения, които хората ще имат, когато Шамбала отново се покаже, ще бъде и Христос в своя етерен образ. Човечеството няма друг водач освен Христос, който да го въведе в страната, която ориенталските писания обявяват, че е изчезнала. Христос ще заведе човечеството до Шамбала.

Това е, което трябва да впишем в душите си, което може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме споменатите вчера знаци. Ако човечеството разбере, че не бива да затъва все по-дълбоко в материята, а трябва да обърне своя път, да започне духовен живот и тогава ще бъде възможно първоначално само за малцина, но през следващите 2500 г. за все повече и повече хора да видят проникнатата от светлина, блестящата Шамбала, пращяща от безкрайна пълнота на живот, която ще изпълва сърцата ни с мъдрост.

За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството в зората на епохата на Авраам, след основаването на християнството. Това ще бъде събитието, чрез което хората ще разберат до по-голяма степен Христовия импулс. Особеното ще бъде, че чрез това мъдростта няма да бъде изгубена. Колкото повече видения спечелят за себе си хората, толкова по-велик, по-могъщ ще им се явява Христос! Едва когато хората ще са в състояние да погледнат в Шамбала, тогава ще са в състояние да разберат някои неща, които се съдържат в Евангелията, но за да ги осъзнаят, ще е необходимо събитие от вида на това по пътя за Дамаск. Така по времето, когато хората вече изобщо няма да вярват на документи, ще възникне новото проявление на вяра в Христос Исус чрез врастването ни в сферата, в която ще Го срещнем чрез нашето издигане до тайнствената земя Шамбала.