Дорина Василева: Човешкото тяло, душа и дух в ритъма на Марс, Юпитер и Сатурн (4)

Submitted by admin 2 on Нед., 01/03/2020 - 09:12
Космос

Настъпателността на Марс, даровете на Юпитер и концентрираната мъдрост на Сатурн

Лекция по покана на Валдорфското училище "Проф. Н. Райнов"

Март 2019 год.

Човешкият живот продължава да се разгръща като част от космическите ритми, в които се вписват земният път и земната съдба на всяко човешко същество, независимо дали го съзнава или не. След трите седемгодишни слънчеви периода от 21 до 42 год., следват Марсовия период - от 42 до 49 год., последван от периода на Юпитер от 49 до 56 год. и от Сатурновия период - от 56 до 63 год. След 63 год., по думите на Рудолф Щайнер, човешкото същество се оказва напълно свободно и извън влиянието на тези ритми.

Как ще протече животът ни след 42-годишна възраст до голяма степен зависи от факта, какво ниво на съзнателност сме развили по времето на тристепенния слънчев период от живота си. Дали човекът е останал на ниво сетивна душа, която живее за мига, под напора на спонтанни страсти, импулси и желания, предизвикани от външния сетивен свят, без оглед на трезвостта и мъдростта на годините, или това е преодоляно и нивото на осмисляне е от позицията на умерената оценка, обективността, осъзнаването на „моя личен свят” и „света на другите”, т.е. сетивната душа се е качила до по-високото ниво на разсъдъчната душа. От това до голяма степен зависи пътят ни. Всъщност голяма част от хората все още се развиват в областта на своята разсъдъчна душа, независимо, че отдавна са преминали възрастта 42 год. Но и времената някак ускориха душевното ни съзряване и помъдряване по посока развитието на наченки на съзнателна душа сред хората, които търсят духовните измерения на живота си и на живота изобщо. При някои млади на земни години души тези процеси дори вече настъпват по-рано.

Като цяло в момента, в еволюционен план, по отношение на цялото човечество тече епохата, в която би трябвало постепенно човешките същества да развият своята съзнателна душа, т.е. да се излезе масово от нивото на разсъдъчната душа и да се потърсят по-високите октави на развитие на човешката осъзнатост по отношение на всичко, което се случва в света около нас. Това е и ще бъде дълъг процес. Индивидуалното човешко развитие повтаря в сгъстен вид този общочовешки еволюционен процес през периода от 35 до 42 годишна възраст. Да, все повече хора излизат от рутинното русло на удобното мислене и проглеждат за истинската първопричина на случващите се събития не само в личен, но и в общочовешки план. Далеч сме още, обаче, от целокупното човешко развитие в правилния път. И за да се случи това човечеството продължава и ще продължава да преминава през страдания и болка, през сътресения и изкупление, докато се достигне максимума на прогледналите.

 

Марс

 

Укротеният войн Марс

След пълноценно развил се тристепенен слънчев период, в който душата е намерила своя път, развиващ я не само в името на собствения душевно-емоционален просперитет и комфорт, преодолявайки земния егоизъм и в името на развитието на другите, тя навлиза в един важен период на реализиране, на динамика, на смелост и премахване на всякакви ограничения в името на целта.

Това е Марсовата възраст в живота ни. Тя може да се прояви като целенасочена смелост и реализация, като устремена действеност, енергия и неспирен ентусиазъм. Но можем да видим и другата, не толкова градивна природа на Марс, по-скоро разрушителна и деструктивна – раздразнителност, конфликтност, агресивност на всякакво ниво – физическа и вербална, постоянно напрежение и войнственост. Виждаме вече нашият Аз, нашият Слънчев център в действие, с цялата му сила, целенасоченост и мощ! Това е един от най-мощните периоди за реализиране на поставените цели. Защото ако човек е преминал правилно през слънчевия период, той е развил сила и енергия в себе си, които в този период му дават размах и възможност за пълна реализация.

 Важно е дали земният ни аз се е свързал и се свързва действено с нашия висш Аз – а това определено не се случва в грохота на битките, а най-вече в съкровената тишина на собствения ни вътрешен Слънчев център, в който тишината, вътрешният покой, светлината на озарената от Духа душа и топлината на сърцето, са намерили своя дом.

Човек може да бъде господар на себе си, да се научи да се владее, да контролира тези Марсови вихри в душата си, да насочи смелостта и дързостта си към съграждане, към инициативност, предприемчивост, независимост, към разчитане на собствените душевни сили и тяхното постоянно укрепване, към мотивираност за добри дела, към отстояване на морални ценности, което говори за силен и осъзнато действащ Аз. Но може Азът да е слаб и недостатъчно укрепнал. И тогава този слаб Аз лесно може да бъде повлияван от всичко – и от чужди емоции, и от чужди мисли, но и да бъде провокиран както към разрушение, така и към саморазрушение.

Как можем да укротим този буен, невъздържан, смел, храбър и войнстващ Марс в душата си? С Любов! С чувство за хумор, разбира се, казвам това, защото знаем от митологията, че Марс бил омиротворяван и приласкаван трудно, а неговата агресивна и конфликтна природа била приспивана единствено от най-прекрасната, родената от морската пяна – богиня Венера. Кое може да донесе в живота ни този мир – това са хармонията и красотата във всичките й измерения. От изкуството до хората, с които се обграждаме, на които можем да разчитаме и да се доверим в нашите красиви човешки, честни и искрени отношения. Защото, всъщност, Марс иска верност, рамо, нежност, разбиране, за да бъде себе си в своята сила за добро.

 

Зевс

 

Юпитерианската експанзия по хоризонталата и вертикалата

В древногръцката митология Зевс, а в римската – Юпитер, са пра-образите, които се разгръщат на архетипно ниво в човешката душа в периода 49-56 год. След бурния Марсов устрем и нетърпение, сега една много по-висша същност заговаря в нас. Тя като че ли иска да успокои този непокорен дух, да му даде възможност да си отдъхне, да се огледа, да разшири кръгозора си, да преосмисли своя път и изобщо света.

Това е време, в което можем да се развием в два аспекта: в материален - на трупане, и в духовен – на разширяване на идейните хоризонти. Предстои ни пътуване не само в пространствен аспект, но и пътуване в света на идеите, по вертикалата Дух-Материя. Светогледът ни се разширява. Настъпва време да преосмислим и да се освободим от предразсъдъците. Търсим обективността, умереността, толерантността, готовността да приемем гледни точки, различни от нашата. Това е един Зевс-Юпитер, който властва от своя връх, наблюдавайки и оценявайки свише, с царствен поглед, случващото се навсякъде.

С всичко, което сме натрупали като знания, мъдрост, житейска опитност можем да се превърнем в носители на дарове за другите. Плодовете в нас са зрели и можем да ги раздаваме. Спокойствие, вътрешно изобилие и великодушие са думите, които могат да обрисуват душата в този период. Легендата разказва, че на раменете на Зевс на трона на Олимп са седели два гарвана – Мисълта и Паметта. В този период от живота ни в нас се е концентрирала огромна съзидателна сила, мъдрост, опитност, просветлено мислене, които можем да разгърнем и да дарим на света.

Да бъдем много внимателни с неовладените чувства при един слаб и неконтролиращ ги Аз – те могат да ни направят самовлюбени, горделиви, суетни, прекалено самоуверени, робуващи на предразъдъците ни, стиснати, лакоми и егоистични, разпилени и хаотични.

И така, Юпитер-Зевс в нас е изобилието, което душата е натрупала, ако е извървяла пътя си дотук смислено, съзнателно и целенасочено. В тези години все повече и повече одухотворената, търсеща душа от една страна, и материята - от друга страна, се противопоставят в съществото ни. Душата в своята спокойна мъдрост осъзнава, че тялото вече не е същото, че то остарява и се променя. Движим се към годините на физическия ни залез, но и към една възможност да внесем още повече мъдрост, светлина, мекота и човешка топлина в света.

 

Сатурн

 

Сатурновата жътва

Това е последният период от живота ни, в който ние сме свързнани с планетна област, която е част от еволюционното развитие на космическия ритмично оформил се наш „дом” – Слънчевата система, част от който е и човекът. Всички планетни области, през които човешката душа преминава след физическата смърт, които оказват въздействие върху ритмите на живота и по време на физическия ни живот – Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн – са се образували в резултат от еволюцията, през която е преминала и самата наша Земя. Знаем от Духовната наука за три еволюционни стъпки преди Земята – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Земята преминава през две състояния – Марсово и Меркуриево. Сега сме във второто. В еволюцията следват още три състояние, които ще последват сегашната Земя.

За планетите, които днес се намират в нашата Слънчева система – Уран, Нептун и Плутон, Рудолф Щайнер казва, че не принадлежат на нашата еволюционна вълна и са част от друга еволюционна вълна, тъй като в известни периоди те са се присъединявали, после са се оттегляли. Разбира се, човешкият живот продължава и след цикъла на Сатурн, който е от 56 до 63 год. Но след 63-годишна възраст той престава да бъде свързан със земната еволюционна вълна. Уран, Нептун и Плутон са планетните трансцендентални сфери, с които в своето земно съществуване ние се свързваме след 63-годишна възраст.

Сатурн като митологичен образ е наречен „Господарят на времето”, крайната точка, в която времето може да бъде отмерено. Рудолф Щайнер разкрива неговата същност като планетно същество, казвайки, че е верният носител и пазител на космическата памет. Той „помни” и „знае” всичко онова, което е протекло в еволюцията, в кармата на човечеството и в кармата на всяка отделна човешка душа. Той е краят на времето, в което нещата са се случвали и се случват в земен план.

Какво означава това в човешкия живот? В мен възниква образът на човек, който след дълъг път, стига само до една точка от него и се обръща назад, за да проследи изминатия вече път – в самота и пълна честност пред самия себе си. Пътят, обаче, продължава. Но този изминат път е пътят на физическото тяло, на душата, която го обитава и на човешкия дух, слезли в това тяло. Това е човекът, който честно прави своята житейска равносметка. Знаем, че човешките душа и дух имат своя вечен път и вечна родина. Затова и сме стигнали само до една точка, а не до края. Този край може да има само физически измерения, но не и духовно-душевни.

Да, достигнали сме до един момент, в който в земен план трябва да се обърнем назад и да видим какво сме посяли, за да знаем и какво же пожънем. Равносметката за живота ни до този момент е много важна, защото се оказва, че сега също имаме шанса да се променяме и да поемаме с нови цели напред, извън Сатурновия цикъл, в съдружие с духовните измерения на другите три трансцендентални планети.

Всъщност, който се занимава задълбочено с мъдростта на астрологичното познание, знае, че тези три последни планети чрез своите транзитни влияние спрямо наталната ни карта, през целия живот пробуждат, дават уроци и спомагат за трансформацията на съществото ни.

Сатурновият цикъл от живота ни напомня, че ние живеем в границите на времето, че във физически план то изтича, и че е нужно да осъзнаваме все повече стойността му – онова, което сме изживели, и това, което ни остава като земен път. След настъпателната активност в живота ни, свързана с Марс, след Юпитерианската експанзия към разширение и изобие в света, следва отдръпване назад и задълбочен поглед към нашето изживяно вече минало, и въпросът – какво правим оттук-нататък?

Как може да бъде изживан този период от седем години? Вече е факт това, което сме констатирали още в предишните два цикъла – физически не сме същите, каквито сме били в нашата младост. Мъдростта на годините напредва към все по-голям опит, а тялото ни изживява обртания процес – то старее и се уморява. Това ни прибира и ни прави много по-вниматели, много по-щадящи към самите себе си.

Обръщането към миналото ни, към различни случки и спомени, може да предизвика дълбоко преосмисляне, осъзнаване на грешките, промяна на отношението ни към човек или събитие. Дали умеем да прощаваме – това е важния въпрос, който можем да си зададем? И още по-важният – дали умеем да простим на себе си? Нищо вече не може да бъде променено, ако даден човек, с който някога сме имали проблеми е преминал Прага. Можем, обаче, да му простим и да простим на себе си. Ако сме били близки, можем да се опитаме да насочим мисълта си със светло чувство и благодарност към тази душа, която е вече в своята духовна родина.

Ето, такъв начин на мислене и на действие ни е нужен. Физическата умора, старостта на тялото не трябва да плашат – те са естествен процес. Душата, пронизана от силния Аз е по-важно да запази своята свежест, своя устрем.

Сатурн е архетип в душата ни на структура, организация, но и на изсушаване, и страхове. Имаме избор дали ще подредим нещата от миналото си, дали ще успеем да ги вградим в настоящия ни и бъдещ живот, или ще се поддадем и отдадем на страхове, меланхолия, затваряне в себе си, тюхкане, изживяване отново и отново на потъналите в миналото дразги, болки и сътресения.

Именно през този период се случва и второто Сатурново завръщане в живота ни, точно когато сме в космическия цикъл на Сатурн, което не е случайно – двоен акцент. Това е много ясна индикация колко е важен този период.

Скоростта трябва да бъде намалена, за да запазим енергията си, да се концентрираме в този момент, в който да взамем важни решения за по-нататъшния си живот, като го поставим на стабилни основи. Затова е много важно човек да съумее да преработи в здравословно миналото си. Нужни са ни твърда и силна воля, практичност, рационалност, зрялост на решенията. Сърдечната топлина на душата трябва да надделее над изстудяващата и втвърдяваща промяна и скованост на тялото.

Най-важно е човек да осъзнае, че от неговия избор зависи как ще продължи животът му – дали Сатурновите сили ще сковат душата и тялото му или на основата на трансформацията на миналото ще настъпи желание за съзнателно развитие на силите на Аза в плодоносни посоки за цялото същество. Стареенето на физическото тяло не може да бъде спряно, това са естествените процеси на материята, но духът и душата могат да забавят развитието на тези процеси чрез развитието и проява на вътрешната сърдечна топлина към света.

Дорина Василева

Следва!

Първа част: Духовните ритми в човешкия живот

Втора част: Човешкото тяло, душа и дух в ритъма на Луната, Меркурий и Венера

Трета част: Трите слънчеви лъча в човешката душа