Да вземем съвсем просто явление. Да допуснем, че човек притежава фино усещане. Ако човек има фино чувство и се заслуша в друг говорещ човек, виждате, че е направо приятно, ако той говори красиво. Но ако той кукурига като петел, или грухти като прасе — няма нищо приятно да се слуша това. Неприятно е да се слуша някой да грачи като гарга или да грухти като прасе. Особено отегчаващо впечатление върху слушателя прави някой, който говори дрезгаво.
Защо става така, че слушайки, имаме такова усещане? Видите ли, става поради това, че, макар и по много субтилен начин, ние повтаряме това, което говори някой друг. Процеса на слушане се състои не само в това, което чуваме, но и в това, че ние съвсем тихо, беззвучно говорим. Ние чуваме не само това, което говори другият, ние имитираме тази реч посредством нашите органи на речта. Ние винаги повтаряме, имитираме всичко това, което прави другият човек.
Да допуснем, че ние не се заслушваме в другия и не имитираме вътрешно това, което той говори, но се намираме близо до болен от грип, като, може би, малко му съчувстваме, като по такъв начин проявяваме своята чувствителност. При болния от грип, в неговия воден човек, е разтворено цяло множество вещества. Веществата, разтворени от него, довеждат до това, че неговата течност вече не е чиста, жива влага, за която съм ви разказвал в лекциите; течността, съдържаща се в него е нездрава за човека. Мога даже да ви опиша, що за вид течности съдържа той в себе си.
Да допуснем, че имате на разположение някакъв участък земя. Ако имате такъв земен участък, можете да го засадите по различен начин. Но не всичко израства еднакво успешно на вашата почва. Например, на този участък искам да посадя лук и чесън. Въпреки своеобразието на вкуса, да допуснем все пак, че искам да посадя тук именно лук и чесън. Видите ли, няма просто така да започна да садя, защото ако не подготвя почвата, това ще доведе до получаването на много малки луковици и съвсем малки чеснови главички; но ако внеса в почвата нещо, съдържащо сяра и фосфор, тогава ще получа прекрасни лук и чесън! Те ще имат и съответната миризма. Ако някой има в себе си именно грипозни нечистотии, тогава в него, в неговия воден човек, са разтворени именно тези вещества, които трябваше да внеса в почвата, за да получа от нея прекрасните лук и чесън. Този болен започва да мирише така, както вие разказахте.
Но сега и аз заедно с него правя същото, възприемам това. Аз, може би, съвсем не забелязвам, че седя в неговите лукови и чеснови изпарения, защото те могат да не бъдат толкова силни. Тези чеснови изпарения, присъщата му миризма, действат така, че неговата глава става тъпа, защото в главата един напълно определен орган — наричат го сенсориум — неправилно се снабдява с вещество (засега не е установено еднозначно, кой орган има предвид авторът, бел.пр.). В тези изпарения присъства нещо от миризмата на лука и чесъна и притежавайки чувствително и фино обоняние, тя може да бъде почувствана. Този, който присъства, приема в това своеобразно участие. Както възприемаме грачещият или грухтящ глас на човека, така ние имитираме, приемаме това, което изпарява човек; вследствие, нашето собствено астрално тяло, нашата собствена (вътрешна) дейност изпада в безпорядък. За него способства това, че в нас сякаш се утаява, създава се почва, годна за лука и чесъна, и ние също заболяваме от грип. Тук работата не е в бактериите или в бацилите: просто тук работата е в контакта, в отношенията на човек с човека.
Имайки такава градина, където имам намерение да отгледам лук и чесън, като внеса там вещества, съдържащи фосфор и сяра, ми се струва, че ми остава само да почакам. Може да се каже: да, аз изпълних, каквото трябваше, исках да имам лук и чесън и наторих градината си с тор, съдържаща сяра и фосфор; но бих бил глупак, ако вярвах, че ей така, веднага ще порасне лук. Защото преди това трябва да се погрижа за него. По същия начин ще се окажа глупак, вярвайки, че вътре в човека, на тази почва, която там е подготвена, веднага ще пораснат бактерии и бацили. Първо те трябва да попаднат там. По същия начин, както лукът се чувства добре на такава фосфорна, серниста почва, така и тези бацили се чувстват добре тук, вътре. За тях няма нищо по-добро, от това, когато тук, вътре, има малко сяра. Обаче аз съвсем не се нуждая от бацили за да премине грипното заболяване в мен от друг човек; ако аз по гореописания от мен начин преживея, направя в моя воден човек същото, което се намира в неговия воден човек, сам ще стана вследствие на това добра почва за бацилите, така че посредством самия себе си ще ги придобия. Няма необходимост болният да ме бомбардира с тях. (ГА 348, Рудолф Щайнер)
* * *
Ако някъде в организма животът се разпада, там специфичните микроорганизми намират своята хранителна среда. Такива разпадащи се явления в организма се появяват обаче навсякъде, където е нарушена взаимовръзката на съставните части на човешката същност; там се появяват разграждащи и разлагащи явления, които предлагат хранителна среда, която е добре дошла за паразитите. От тук не може да се каже, че микроорганизмите са причина за едно заболяване, а най-много може да се каже, че те са симптом на едно заболяване.
Би трябвало да се знае – и се знае, – че към едно заразяване принадлежи и така наречената диспозиция, предразположение. Предразположението обаче е същинското заболяване; нападението от страна на бактериите е само един симптом на вече съществуващо заболяване на човека, когато под това се разбира дисхармонията на съставните части на човешкото същество и липсата на равновесието между тях.
Съвременният човек би запитал, защо тогава се появяват епидемии? За да се отговори на този въпрос, трябва още повече да се задълбочим и да илюстрираме с един пример.
Познато е в областта на възпитанието, че едно дете, между раждането и смяната на зъбите, може да бъде насочвано само чрез собствения пример. Детето подражава на всичко; всеки жест – бил само физически или душевен, – се възприема от него и то му подражава. Поради тази причина е важно в този период от развитието му детето да расте в морална среда. Безсмислено е да се чете морал на детето, това не му въздейства, а само го отблъсва. От педагогиката на Рудолф Щайнер знаем, че през този период – между раждането и смяната на зъбите – детето изработва своето собствено, независимо от майчиния организъм, жизнено тяло – същността на жизненото тяло (етерното тяло) обаче е подражанието. Ако такова дете играе с друго, в което съпротивата срещу наследствените сили вече е достигнала до критичен стадий и например се готви да избухне една скарлатина, то това дете, което също вече е склонно да се опълчи срещу наследствените сили, подражава жеста на другото дете и също се разболява от скарлатина, така могат да се появят заразявания чисто чрез подражание. Също и тук в последна сметка не вирусите и бактериите, са тези които предизвикват болестта, а коренящата се в душевно-духовното готовност за съпротива срещу наследения модел.
Съвременният човек ще продължи да пита: Как е тогава при възрастните, когато една холерна епидемия или тифус или чума е обезлюдявала цели обширни области? Също и тук духовният изследовател ни насочва към дълбоките причини за такива епидемии. Освен че всеки възрастен, разбира се, има едно етерно тяло – значи един подражател, – който при съответно предразположение може да бъде повлиян, то Рудолф Щайнер, в неговия лекционен цикъл относно теософския морал, описва как например паралелно с «черната чума» в средновековието е имало дълбоки диспозиционни причини, които са били последствия от големи страхове, предизвикани от преживяни катастрофи в предишен земен живот. В този случай, той споменава нападенията на хуните в Средна Европа.
Нормално такива събития се преработват чрез Аза, това ще рече, чрез духа; често обаче това е било осуетявано от страха. Какво се случва в човешкия организъм, когато ние се уплашваме? Азът бива изтласкан извън общността тяло-душа-дух и повече не е господар на душата и на живота на тялото. Народът казва: Човек си загубва ума. Рудолф Щайнер подробно описва как това състояние метаморфозира и става болестно предразположение, което подпомага нападането от специфични организми.
Колкото и да поздравяваме напредъка в хигиената, трябва да сме наясно, че не е тя, която в крайна сметка ще предотврати избухването на епидемиите, а хигиената на самата душа, която става възможна с помощта на един силен Аз. Най-добрата закрила срещу така нареченото заразяване е един силен Аз – един изпълнен със смелост дух – който е добре фиксиран в тялото. Когато някоя сестра от инфекциозна болница се страхува, тя вече е загубена, въпреки всички външни хигиенични мерки. В края на краищата духът е този, който ни запазва здрави.
В тази връзка също е интересно, че според изследванията на Шандерл, които са подкрепени от резултатите на руски изследователи, микроорганизмите модифицират своите форми и свойства в зависимост от околната среда. Например околната среда на хора с предразположение към холерно заболяване може да превърне собствените, живеещи в тялото микроорганизми в холерни бацили. Това означава, че не е правилно мнението, че едно нападение на организма с холерни бацили трябва да настъпи отвън, а много е вероятно присъщите на тялото микроорганизми да се превърнат в такива от настъпилата промяна на околната среда, като при това промяната в нея може да се корени в едно нарушено съотношение на съставните части на човешкото същество.
От само себе си се разбира, че едно извънредно атакуване на организма с микроорганизми, вторично може да предизвика тежки увреждания, както се вижда при протичането на дадена болест с епидемичен характер.
Накрая може да се каже, че съответната тяло-душа-дух-взаимовръзка, която се установява в един определен период от развитието на човечеството, е съществена за здравето и всяко изместване в тази взаимовръзка води до поява на болестите. При това трябва да се има предвид, че това съотношение не важи едновременно за всички съвременници, понеже съответно на дадената област на Земята, както и специфичните черти на расата, това съотношение винаги с нещо се различава. Една раса е все още свързана в известни взаимовръзки, докато друга раса вече ги е оставила зад себе си; трета пък вече приема бъдещи състояния.
Що се отнася до етерните сили на Земята и тяхното географско разпределение, – което определя един вид етерна география – то в «Учение за храненето» вече изложих, че на изток имаме преобладаване на разтеглящите, разтварящи топлинни етерни сили, докато на запад по силно въздействат сгъстяващите субстанцията етерни сили и поради това се среща например мамутовият растеж на огромните дървета и на огромните кактуси.
Съответно на това, също и етерното тяло на хората на изток е повече свързано с космическите сили, така че то изглежда да е разпростряно над главата, докато етерното тяло на американците стои в по-силна връзка със Земята. Това обяснява и различната душевна нагласа при средно-европейците и азиатците; азиатската душевна нагласа все още силно се корени в духовните възгледи, докато американецът много по-силно е приел връзката с дълбоките сили на Земята, оттам клони повече към научното изследване на материята, но също и повече към материалистически възгледи. Така от гледната точка на здраве и болест трябва да се определят различни мащаби за изток, запад и за средата.(Д-р Рудолф Хаушка – Из „Учение за лекарствените средства”)
* * *
Коментар от редактора: Въпросът за това на какъв принцип пламват епидемиите и как става заразяването е особено актуален в момента с мълниеносното разпространение на коронавируса в Китай. Както изглежда от анропософските извадки, за това до голяма степен спомага и устройството на специфичната расова конституция на азиатците – етерни тела, които все още са изнесени доста нагоре от физическото тяло, с подчертани подражателни характеристики, за разлика от хората, живеещи в Европа или в Америка, при които има дълбоко вчленяване и потъване на етерното във физическото тяло.
Още по въпроса: Рудолф Щайнер да грипа - механизъм и грижа (2)