Сергей Прокофиев - Дванадесета свята нощ, Овен, 4.01. - 5.01. (13)

Submitted by admin 2 on Съб., 04/01/2020 - 09:59
Сергей Прокофиев

 Зодиакалната област на Овен /4.01.-5.01./

„Заключителната, най-висшата област на Овена, „оглавяваща” целия Зодиакален кръг, целия Адам-Кадмон, вселенския Пра-Антропос, е свързана с принципа на Сина или Христос. Под знака, сияещ на небето в началото на втората третина на четвъртия следаталантски период, слиза Слънчевото Същество на Христос в обвивката на Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. „На другия ден (след Кръщението) пак стоеше Йоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Исуса, който вървеше, рече: ето Агнецът Божи.” (Йоан. 1.35,36).

С тези думи самият Йоан Кръстител свидетелства за космическата връзка на Христос с небесната област на Овена, през която Христос е навлязъл в нашия Космос от Сферите, лежащи отвъд кръга на Зодиака. За тези висши Сфери, невлизащи непосредствено в нашия Космос, ни говори Гласът от Небето при Кръщението в реката Йордан: „Този е Синът Мой Възлюбен: и днес Аз Го родих”. Само с тези кратки думи, като далечно ехо идва до нас вестта от Мировите области, разположени отвъд Зодиакалния кръг.

Ето защо именно тези думи можем да отнесем към вътрешното съдържание на заключителната тринадесета Свята Нощ, падаща се в навечерието, а в окултен смисъл вече на седмия ден на Богоявление - на празника на Христовото раждане в земното тяло на човека Исус.

 

Овен

 

По този начин в Богоявление имаме сякаш завършващата степен и своего рода равносметката на целия път, изминат в продължение на Дванадесетте Свети Нощи и по-специално през последните две от тях. Защото в момента на Кръщението самата висша Троичност се отразява в дълбините на земното битие: Принципът на Духа като Гълъб (Телец), Принципът на Сина като Агнец (Овен) и Принципът на Отеца като Гласът от Небето - от тези Сфери, до които силата на човешката имагинация вече не може да се издигне.

Но точно оттам, от Бащиното Лоно слиза Христос в нашия Космос. В него действа Той отначало от сферата на Слънцето като Тринадесетия в обкръжението на дванадесетте като „...Дух, който със Своята Светлина пронизва Вселената”, „...като Божествения Дух на нашата Слънчева система”, като „Представител на Духа на Космоса..., на цялата Вселена”, а след това от Слънцето Той слиза чрез Кръщението в реката Йордан на Земята, за да бъде „...Земята пронизана от нова сила”, за да бъде с това „...положена основата за развитието на Земята в Слънце”.

С това указание за бъдещето превръщане на Земята в ново Слънце може да се завърши описанието на пътя „от Исус към Христос" през дванадесетте области на Зодиакалния кръг, намиращи своето земно откровение в Дванадесетте Свети Нощи, разположени между празника на Рождество и празника Богоявление.”