Сергей Прокофиев - Единадесета свята нощ, Телец, 3.01. - 4.01. (12)

Submitted by admin 2 on Пет., 03/01/2020 - 16:08
Сергей Прокофиев

Зодиакалната област на Телец /3.01.-4.01./

„Областта на Телеца е свързана с Принципа на Космическия Дух. Чрез тази област той излъчва своите сили към планетарното битие. За да разберем по-добре тази непроста взаимна връзка, ще вземем за изходна точка една представа, която отначало може да ни се стори малко неочаквана. Когато съвременният посветен ясновидски разглежда телеца или кравата, то могъщата дейност на нейното храносмилане му се разкрива като една цяла Вселена. „Процесът на храносмилане на това животно, разглеждан астрално - това е цял един свят!... Той носи печата на най-висока духовност.” - говори за това Рудолф Щайнер. Ако този посветен проследява със своето имагинативно-инспиративно съзнание образа на кравата по-нататък в астралния Космос (тоест в духовната сфера, ограничена от кръга на Зодиака), то под влиянието на силите на инспирацията кравата приема образа на птица. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Астрално тя (кравата) става птица... Това, което в птицата се явява като астрално, в нея се явява физическо. Разбира се в астралния свят това изглежда иначе, но все пак това е така.”

Сега става понятно, защо принципът на Духа в астралното обкръжение на Земята (в Лунната сфера) се открива на Йоан като имагинация на гълъб при Кръщението на Исус в реката Йордан. (Йоан 1, 32-34). От друга страна, сега разбираме цялото значение на култа към бика, или телеца, у древните народи: в Индия, Египет, Вавилон, в Гърция и Мала Азия.

По-нататък от Духовната Наука знаем, че в нашата Слънчева система Принципът на Духа действа чрез Лунната сфера, а Принципът на Сина - чрез сферата на Слънцето. Затова бикът като земно изображение на дейността на Духа винаги е свързан с Луната (например, древношумерският бог на Луната Син се изобразява с тяло на бик). Известно е, че със сферата на Луната е свързана също и египетската Изис. Нейният образ е възниквал в мистерията на древните египтяни от съединяването в Лунната сфера на двата космически потока, идващи от небесната област на Девата и Телеца. При това, ако е преобладавало влиянието на Девата, то в образа на Изис повече се подчертавала нейната връзка с Мировата Душа, с Небесната София, а също и нейното отношение към Хорус, осъществяващ връзката със света на хората. Ако пък, напротив, е преобладавало влиянието на Телеца, в този случай Изис се е изобразявала с бикови рога на главата, - тогава повече се е подчертавала нейната връзка с целия Макрокосмос; посочвало се е това, че под влиянието на силите на Телеца тя се изпълва от Мировия Дух и се устремява към слънчевия Бог Озирис. Самият Озирис, въпреки че неговото култово почитане възниква в епохата на Телеца, (третия културен период), влиза в отношение и с космическата област на Овена благодарение на своята връзка с Христос (образът на Озирис пророчески ни показва приближаването на Христос към Земята).

Затова описаният стремеж на Изис от Телеца към Овена, или в границите на Слънчевата система, от Лунната сфера към Слънчевата, се изразява в понататъшната метаморфоза на нейния облик: на главата й, между двата лунни рога на бика се появява Слънчевият диск.

 

Телец

 

Такъв един преобразен образ на Изис посочва по пророчески начин прехода от Лунната епоха към Слънчевата, или, изразявайки се на окултен език, от Лунния Логос към Слънчевия Логос, а в аспекта на историческото формиране на човечеството - от третия културен период към четвъртия.

Интересен паралел на разгледаната метаморфоза на образа на Изис представлява аналогичното изменение и във външния облик на египетския култ към Апис. В последния с постепенното приближаване към култа на Озирис (Апис постепенно става „бикът Озирис”) между рогата, имащи форма на лежащ хоризонтално лунен месец, също се появява дискът на Слънцето. По-нататък при прехода от третия културен период към четвъртия (тоест от Телеца към Овена) тези два култа напълно се сливат в новия култ към Озирапис (Озирис-Апис), или Серапис. Този нов култ, възникнал първоначално в Египет, получава след това с настъпването на последната дохристиянска епоха под ръководството на Михаил (550-200г. преди Рождество Христово) голямо разпространение в границите на целия гръко-римски свят. При династията на Птоломеите, Серапис става главен бог на Египет и специален покровител на неговата нова столица - Александрия.

В древния свят обаче, образът на бика (Телеца) играе и съвсем друга роля. От една страна Телецът (доколкото той е носител на Слънчевия диск и с това пророчески сочи гореописаното придвижване от Телеца към Овена) става изразител на правилния Дух на Времето, а от друга страна (ако Телецът не желае да се придвижва в посока към Овена, не иска да влезе в съприкосновение със Слънчевата сфера, а иска само егоистично да остане завинаги в Лунната сфера) той застава вече срещу правилното развитие и действа в света като нелегитимен Луциферичен Дух на Времето. Тогава образът на бика става знак на силите на Луцифер, изкривяващи космическия Принцип на Духа. В тази форма бикът става изразител на човешкия егоизъм и дивите необуздани страсти. И у древните народи нееднократно срещаме бика именно в тази роля. Това е небесният бик, изпратен на богинята Венера-Ищар срещу Еабани и Гилгамеш в „епоса за Гилгамеш”, това е бикът, победен от Слънчевия бог Митра. И накрая, това е „златният телец”, на който са се кланяли евреите по времето, когато Мойсей е бил на планината Синай (Исх. 32, 1-4, 3; Цар. 12, 25-30).

Като завършек трябва да отбележим един многозначителен аспект, свързващ влиянията от областта на Телеца с бъдещото действие на Светия Дух. Както е известно, органът, формиран непосредствено под влиянието на областта на Телеца в организма на човека, е неговият орган на говора, или ларинкса. За ларинкса, а също и за тази метаморфоза, през която му е предопределено да премине в бъдеще, Рудолф Щайнер казва следното: „...Напротив, ние трябва да разглеждаме ларинкса в неговото пълно преображение, и когато човекът отново стане девствен, тогава неговият ларинкс отново ще се обърне към духовното Слънце (сравни с казаното по-рано). Чашката на цветето се развива до изпълнената със страсти плътска форма, а след това ларинксът отново ще стане девствено чиста чаша, която се оплодява от Духа и към която се устремява Светото Копие на Любовта. Това е също символът на Свещения Граал, неговият висок Идеал.”