Алисън Дейвидсън: Мощта на металите - душевният живот на планетите. Плутон (10)

Submitted by admin 2 on Вт., 01/10/2019 - 08:12
Хадес

ПЛУТОН И ОТВЪД

„От смъртта в природата извира животът“

Уолтър Ръсел

Плутон обикаля по своята широкообхватна орбита до най-отдалечените предели на нашата Слънчева система и обхваща в своята сфера всички други планетарни тела. Те всички са докоснати от влиянието на Плутон - най-външният, загадъчен скитник.

Астрономите нямат много за казване за Плутон - толкова далечен и хиляда пъти по-слабо видим от най-близкия му съсед Нептун, толкова малък, че диаметърът му се изчислява на едва 1400 мили, приблизителният размер на Марс. Голямото разстояние, на което се намира Плутон, при максимална орбита на около 4 600 000 000 мили от Слънцето, прави неговата година равна на приблизително 250 земни години. Счита се, че е повърхността му е покрита с метанов лед и, в сравнение с нашата топла и слънчева Земя, Плутон представлява далечен и тъмен ледников свят, безкрайно странен и самотен страж, приемащ и предаващ слънчевите и галактическите сили.

Въпреки че изчисленията, довели до откриването на Плутон през 1930 г., обикновено се приписват на астронома Пърсифал Лоуъл, всъщност един служител в обсерваторията Лоуъл, на име Клайд Томбо, астроном-аматьор, е този, който забелязва мъничкия движещ се звездоподобен обект в серия от снимки на нощното небе. Но истинската природа на Плутон се прояви едва през 1978 г., когато Джеймс Кристи, от Военноморската обсерватория на САЩ, откри голям спътник, обикалящ около него, наполовина по-малък от самия Плутон и двадесет пъти по-близо до Плутон, отколкото нашата Луна е до Земята, който той нарече Харон. Учените спекулират, на базата електроскопичен анализ, че повърхността на Харон, за разлика от Плутон, е покрита със слой воден лед. Ротациите на тези мистериозни близнаци са свързани неотклонно в своето въртене с постоянно обърнати един към друг лица, „като двама танцьори, които се въртят заедно около невидим център“.

Като единствената бинарна планета, за която знаем, Плутон е уникален в нашата Слънчева система, но орбитата му също е доста необичайна и е по-категорично елиптична от тези на която и да е от другите големи планети. Орбиталните равнини на всички останали планети лежат в рамките на 7° от равнината на земната орбита, наречена „равнина на еклиптиката”, а орбитата на Плутон е наклонена на 17° към тази равнина. За сравнение равнината на Уран е под 1° и е най-близка до тази на Земята.

По време на най-вътрешната си орбита Плутон минава по-близо до Слънцето от Нептун, едно рядко явление, на което сега сме свидетели, откакто през 1978 г. Плутон се настани на тази позиция (годината на откриването на Харон), и където ще остане до 1999 година.

 

Плутон и Харон

 

ПЛУТОНОВИЯТ ФАКТОР

Още с откриването на Плутон астролозите са били силно заинтересовани да определят естеството както на неговото индивидуано влияние, така и на планетарно ниво. При изучаването на безброй рождени хороскопи се появява образ на характера на Плутон, но подобно на самата планета, и плутоновите сили са също тъй необхватни.

„Изглежда, че при Плутон винаги има нещо скрито - пише астрологът Стивън Аройо, „нещо едва доловимо и трудно за концептуализиране с обикновени логически термини ... Плутон винаги символизира вид изключително концентрирана сила. Тази сила е толкова силно концентрирана, че физическата форма или размера на плутоновите явления, (което важи и за самата планета), са без значение ... макар и по-малък от Земята, неговото „въздействие“ влияе върху живота на Земята в далеч по-голяма степен, отколкото би подсказал неговия размер.“1

Описан като страхотна трансформираща сила, Плутон представлява процеси, които по същество са невидими и несъзнателни, функциониращи на ниво, скрито дълбоко под повърхността на живота. Въпреки че е открит и назован толкова отскоро, любопитно е да се види доколко е тясна връзката между природата на Плутон и божеството, на чието име е кръстен. В магическите традиции се смята, че силата на дадено нещо се съдържа в неговото име, че да се използва истинското име на нещо, е да се призове неговата сила, което ни кара да се питаме доколко ще повлияе даването на име на една планета върху характера на въздействие на нейната сфера върху живота и човешкото съзнание. Ако планетите бяха получили други имена, щяха ли да бъдат призовани различни сили със съответно различни ефекти върху Земята? Макар и такава идея да изглержда невероятна, обърнете внимание на факта, че гръко-римските богове, управляващи планетите, са били предимно мъжка йерархия, наблюдаващи и подкрепящи, от високото си обиталище, възхода и укрепването на силно патриархалните религии в целия свят, враждебни към всяко проявление на женската духовна сила. В планетарния ни пантеон са допуснати само две богини - Луна и Венера - останалите, като цяло, са кръстени на воюващи царе и ревниви тирани. Меркурий сам по себе си е амбивалентен, андрогенен. Ако планетите бяха кръстени вместо това с имена на богини с древна сила, щеше ли да има съответстващо издигане на женските принципи като благоговение към красотата и животворната сила на Природата, вместо унищожението, страха и насилието, които характеризират нашето време?

В гръцката митология Плутон е бил яростният и неумолим бог на подземния свят, владетел на невидимата вселена, на „подземния” или „другия“ свят, който се намира отвъд света на живите. Според този разказ Плутон залавя богинята Персефона и я отвлича в подземното си царство да живее там шест месеца от годината - мит, който е бил тясно свързан с растежа и плодородието на царевицата и растителността на земята, тъй като и Персефона и майка й Деметра били древните богини на царевица, символизиращи тайнството на раждането и смъртта, космическите ритми на сезоните, на светлината и тъмнината.

„Може да се каже, че Плутон, поне в известен смисъл, символизира семето, попадащо в хумуса, получен от разтворените и химикализирани останки от приключващия цикъл на ежегодните растения, (един продукт на нептунов процес на разграждане)“, коментира астрологът Дейн Ръдиар1

Дълбоко под земята, структурата на семето бива унищожена, за да се роди нова форма на живот. Корените му завинаги остават в тъмните пространства на нощта, но покълналите му листа се протягат нагоре към светлината и топлината на Слънцето. По същия начин физическото тяло при смъртта се разпада и се завръща в земята, но душата, навлизайки в тъмнината на Плутон, е преведена през река Стикс от лодкаря Харон, и през подземния свят достига до светлината на духовното Слънце.

Като регенти на долния свят Плутон и неговата кралица Персефона контролират и всички съкровища, намерени под земята, особено металите, чиито източници се намират в тъмната утроба на земята. Добити и извлечени, сплавени и отливани, съкровищата на Плутон бяха внесени в света и създалоха нашата цивилизация. Без тези дарове на Плутон нямаше да има бронзова или желязна епоха, нито индустриална революция, нито познатите ни сложни технологии. Но сещаме ли се някога да си зададем въпроса откъде произлизат металите, които приемаме за даденост, или за поредицата от събития, които осъщствяват пренасянето на желязото, например, от една част на света до друга, където да бъде обработено в гигантски стоманодобивни заводи и, минаващо през още фабрики и безброй ръце, как стига до магазина, където пак обменяме метал, под формата на пари, за да получим крайния продукт. Ако по някаква случайност източникът на нашите метали изчезне, ако вече не можехме да изработваме нищо метално, начинът ни на живот би бил напълно преобразен – едва ли не на следващия ден ще се върнем отново към живот в една нова каменна епоха.

 

Плутон и Персефона

 

ПРЕОБРАЗИТЕЛЯ

От към средата на 1980-те орбитата на Плутон не само се намира най-близко до Земята, но също така минава през съзвездие Скорпион, неговият зодиакален знак, и това е време, което астролозите описват като период на решителни и революционни промени както в човешкото съзнание, така и в самата структура на планетата.

Двойнствената преобразителна природа на Плутон намира израз в мощта на скритите под земята свещени вещества, които се развиват и еволюират според собствени закони. „Древните миньори, които вадели металите от недрата на земята и ги обработвали в своите пещи, мислели за металите като за семена посадени в земята от боговете.” Пише Майкъл Джоунс.2 Но докато през цялата ни история металите са били ползвани с благоговение за изработването на сечива и инстументи, полезни за човечеството, красиви предмети, в изкуството и за поклонение, същите тези ценни вещества са послужили за предоставяне на неописуеми богатства в ръцете на един малък брой избрани тайни общества.

Докато отделни занятчии все още почитат красивото и душевното в природата на металите, с които работят, огромните мултинационални корпорации, които сега имат кокнтрол над повечето добивни дейности в света, вече нямат никакво отношение към духовните качеста на металите. За тях тези „кондензати от звездите” съществуват единствено за лична печалба и власт. Не е учудващо тогава, че Плутон има силно присъствие в хороскоите на банкери, влиятелни индустриалци и политици - корпоративните гангстери, които носят най-голямата отговорност за оголването и отравянето на Природата, и които са опитни манипулатори на общественото мнение, а в същото време добре укриват личните си мотиви.

Интересно е да отбележим, между другото, че откриването на Плутон съвпада с първите телевизионни излъчвания на Фило Фарнсуърт, едно изобретение, което преобрази света може би повече от всичко друго през нашия век. Какво страхотно пособие за възпитание и творчески приключения, се мислеше в началото, докато властите не усетиха революционния потенциал на телевизията, поеха контрол над нея и я превърнаха в проводник на пропаганда и безмозъчно насилие.

Но докато тъмните плутонови владетели кроят планове и заговорничат как да се домогнат до цялата власт, същевременно се пробуждат и други сили, елементарни сили, които са далеч извън дори техния контрол.

В дълбините на земята под краката ни, можем да проследим минаването на Плутон чрез увеличаващата се сеизмична активност, предизвикана от натрупването на огромни хтонични сили, породени от движението на тектоническите плочи, и изригващи непредвидимо в земетресения и вулкани. Древни пророчества ни предупреждават за бъдещи катастрофи, за земетресения, които ще разцепят земята и ще потопят цели кокнтиненти, а нови земи ще се появят от дъното на океана. Спомените на предците ни за Атлантида и Лемурия, продължават да ни преследват във въображението– за древни катаклизми, които унищожили повечето от обитателите на земята, а оцелелите са били принудени да живеят в подземни пещери. В света на Природата се усеща едно нарастващо безпокойство относно щетите, които хората са нанесли на планетата. Колко още насилие може да изтърпи организма на Земята, преди да зпочне да загива?

Като „преобразяващ” Плутон руши старото, изтърканото и това, което сме надрастнали, за да проправи път за новото. Той руши всички прегради пред еволюционния напредък и изисква промени, ако някой се съпротиви против неговият страхотен съзидателен потенциал. Виждаме неговото влияние в знака Скорпион, в скритите процеси на секса, смъртта и възобновлението, невидимите тайнства в световете на Природата и духа, описани в I Ching като „тайнственото място където всичко се поражда и приключва, където смъртта и раждането преминават едно в друго.”

В личен план Плутон ни заставя да се изправим срещу най-дълбоките си желания и страхове, тези атавистични сили и спомени за миналото, които са дълбокото и мотивиращо влияние, стоящо зад действията ни – страхът от смъртта и отвъдното. Смъртта е забранена тема за западняците, дори повече от тази за секса. Тя е опасна и ирационална и би могла да ни принуди да се вгледаме в неизвестното, от което сме дошли, и в което всички ще се върнем.

Докато древните традиции са ни учели най-подробно за процеса на смъртта и за по-нататъшния живот на душата, както се вижда, например, в Тибетската книга на мъртвите и египетската Book of the Coming Forth By Day (Книга на идващите [или отиващи] отвъд – „Книга на мъртвите” е другото й заглавие.- бел.пр. ), в модерната религия такова познание напълно отсъства. Когато някой умре, лешоядите връхлитат да отнесат тялото в дезинфекцираната морга, а душата – в ада или в рая. Докато египтяните ни снабдяват със система за извеждане на душите на мъртвите през лабиринта на подземния свят, християнският ад няма изход. Но когато душата е запозната с действителния процес на смъртта, на всички фази на разтваряне и откъсване от материалното, етерното, астралното и други, по фини тела, тя има съзнание за собственото си прекрачване в духовния свят. Знанието премахва страха от смъртта, ето защо не е трудно да се разбере защо предците ни са празнували еднакво радостно и раждането, и смъртта.

С преминаването на Плутон табутата на стария ред, използвани за оковаването на душата в закостеняла и изкуствена моралност, и в зависимост от външен авторитет - всичко това се разпада и в дълбоко вкоренените у нас табута относно секса и смъртта ще открием мощни ключове към окултното познание и сила, която се намира отвъд ортодоксалното - едно познание, което се базира не на догми и суеверия, а на едно неопосредствано виждане и разбиране на циклите в Природата.

НАЙ-ДРЕВЕН ОТ ДРЕВНИТЕ

На Дървото на живота, в Кабалата, Плутон е причислен към първата космическа сфера, наречена Кетер - Короната, както и „Скритата интелигентност”, - но Кетер представлява не толкова сфера, колкото крайна точка на силите, извиращи от изначалния хаос. Описан като „най-наситената форма на съществуване, чисто съществуване, неограничено от форма или реакции... което е основаващо, поддържащо и обуславящо всичко”, Кетер е също така и „бездната, от която всичко се е появило и в която, в края на епохата му, всичко ще падне обратно.”3

„Плутон представлява най-външната силова зона, колоната, изправена на най-далечната граница на планетарната система, отвъд която се простират безкрайните ширини на Космическото пространство.”, казва окултистът Кенет Грант. „Когато пренесем това в микрокосмоса (света на човешкото съзнание), Плутон е колоната, стояща пред вратите на светилището на Вътрешното пространство. Кетер, Короната в системата и на външното и на вътрешното, следователно се равнява на Височината (и Дълбочината) на физическото и психологичното пространство... Той е последната врата както към Външното, така и към Вътрешното пространство.”

Като най-интензивно концентрираната точка на космически сили, Плутон представлява bindu или съзидателното семе, от което възникват всички форми – от най-простата геометрична форма до най-сложните органични системи. Тук е изворът на изначални космически енергии, идентичен с оргонната енергия на д-р Вилхелм Райх, която той изолира и успя научно да потвърди, в основата на всички природни силови полета в света и носител на жизнената сила в човешкия организъм. Именно тази сурова психо-сексуална енергия, се поема и, с помощта на вътрешна алхимия, се преобразява във магическа и духовна сила.

Художникът и окултист, Мишел Бертио, описва тази потентност на Плутон като „основната магическа енергия, в която се корени сексуалната радиоактивност,”5 енергията, която зарежда пътешественика из вътрешното пространство и изследователя-гностик, който търси просветление в скритите мистерии. В състояние на покой тази енергия се символизира от черен дракон, но когато тази змийска сила се пробуди от съня си в основата на гръбнака и се устреми нагоре през финото енергийно тяло, тя достига своята пълна висота в центъра на Короната, Лотоса с хиляда венчелистчета над главата, за да ни донесе „познание за божественото отвъд всякакви човешки представи”.

Но Плутон винаги се проявява противоречиво - той има и тъмна страна, един мрачен и хаотичен свят от изначална енергия, призвана от дълбините на безсъзнанието в гримоари, подобни на Necronomicon, създаден от H.P.Lovecraft, който назовава Плутон с тайното му име Югот (Yuggoth), владетел на клифотични (зли духове в кабалата, бел.пр.) и чужди подземни светове, които витаят из бездните между звездите, една мрачна древна интелигентност, която постоянно търси вход към човешкия свят.

 

Плутон и Персефона

 

„ЧЕРНОТО СЕМЕ”

Няма метал, който по традиция да съответства на Плутон, както златото на Слънцето или среброто на Луната. Въпреки, че открихме сходство между енергиите на Уран – електричество и радиоактивност, а Нептун свързваме с невидимия океан от етерни сили, който е в основата на материалния свят, при Плутон имаме работа с източника на цялата разновидност от енергийни полета, с неизмеримите качества на душата, с еволюцията, със съзиданието и унищожението.

Но ако трябва да изберем вещество, което да символизира изключително концентрираната сила на Плутон, в най-негативния й и разрушителен аспект, можем да изберем най-тежкия метал познат на земята, който носи същото име – плутоний. Откриването на ядреното деление през 1930-те съвпада с откритието на Плутон, а около 12 години по-късно за пръв път е изолиран сребристият метал плутоний, (тогава е създаден и първият изкуствен химически елемент), бележещо навлизането ни в ядрената ера и началото на една мощна трансформация на живота на тази планета. Учените бяха открили как да разрушат структурата на един елемент и, което е още по-важно, че в процеса се отделя огромно количество енергия.

Плутоният не е метал, който съществува в естествен вид на земята, освен в незначителни количества. Той по-скоро е създаден от човека, изкуствен елемент, който се получава при бомбардирането на уран с неутрони. Уранът първо създава нептуний, който в последствие е превърнат в плутоний.

Поради изключителната си отровност, трябва много внимателно да се борави с плутония. Работи се в „кутии с ръкавици”, пълни с хелий или аргон, за да предпазят плутония и неговите сплави от вредата на влагата или атмосферните газове, и да предпазят работниците от поглъщане или вдишване на дори най-незначително количество.

Употребяван в ядрени реактори из целия свят, плутоният е смъртоносно, но силно концентрирано гориво, при което половин кило вещество, казват, се равнява на 10 милиона киловата енергия. Използва се и като гориво във фантастично скъпото изследване на крайните предели на космоса, като експедицията Voyager и после в лунната мисия Аполо, за гориво при сеизмични и други експериментални апаратури, оставени на повърхността на Луната.

Но първите ядрени реактори били предназначени за военни цели, за производство на плутоний като експлозив в състава на ядрените оръжия и той бива произвеждан главно за убиване. Ядрените учени и правителствата, които ги финансират откриха силата на Плутон да разрушава материята и живота, но са безпомощни да контролират последствията.

Най-голямата опасност от плутония е не само, че е експлозив, но също така в съхранението му и неговите отпадъци. В книгата си „Ядрено самоубийство” („Atomic Suicide”) д-р Уолтър Ръсел описва плутония като най-смъртоносния от всички радиоактивни метали. „Ролята му на убиец се състои в това, че му трябват 23 000 години да загуби едва половината от радиоактивността си. Главният му ефект върху човешкото тяло се състои в директното поражение на костния мозък, където се формират кръвните телца. Заедно със стронция, тези супер калции могат да предизвикат още повече дефекти в скелетите на новородените и по-агонизираща смърт от която и да е чума позната на човечеството досега.”6

 

Формула на Плутоний

 

Радиоактивността поразява и репродуктивните клетки на човека; скритите процеси на секс и възпроизвеждане, които са под влиянието на знака Скорпион, а именно спояването на яйцеклетката със сперматозоида са под най-голяма опастност от увреждане. Според съобщение на Националната академия по науките: „Всяка радиация, която достигне до репродуктивните клетки, предизвиква мутации, които се предават на следващите поколения. Няма минимално количество радиация, което да трябва да се надхвърли за появата на мутации. Всякакво количество, колкото и да е малко, което достигне до репродуктивните клетки, може да предизвика съответния брой мутации. Колкото повече радиация – толкова повече мутации. Вредата е кумулативна. Генетичните щети, нанесени от радиацията, се натрупват с приемането на повече радиация и зависят от общата натрупана в яйчниците или тестисите доза, от раждането на самия индивид до зачеването на последното му дете.”

Опасността засяга не само възпроизвеждането на хората, но и на всички видове – при промяната на матрицата на самото семе, евентуално възпроизводството става невъзможно и се получава широко разпространено безплодие сред всички форми на животинския и растителен живот.

Почти няма защита против радиоактивността, тихият и невидим убиец... „Идеята, че могат да бъде създадена защита от какъвто и да е материал против уран и плутоний е само временно решение”, предупреждава Ръсъл. „Ще дойде ден когато защитата ще бъде също толкова опасна, колкото причината. Може да мине много време, но когато този момент настъпи, ще се проведе най-голямата в историята миграция, а пътищата ще бъдат покрити с труповете на милиони мъртви, най-вече от левкемия, която бързо ще се разпространи и ще бъде опустошителна.”6

Това е страхът от ядрената сянка, под която живеем; че живота на земята ще бъде унищожен, а светът ще се превърне в безплодна пустош.

Освен мутациите в резултат от радиацията, имаме и предизвикването на нарочни мутации в животни, които се провеждат в лабораториите по биотехнологии. Учените създават нещо, което наричат „трансгенни кози”, овце и крави, като инжектират ембрионите им с човешки гени – с други думи, кръстосват човек с животно, за да произвеждат лекарства в млякото им, с цел медицински експерименти. Тази уважавана от учените бруталност е като ехо от последните стадии на алтлантското магьосничество, за което се говори в окултните традиции, и при което хора и животни били мутирани експериментално в най-уродливи жизнени форми, което довело до падането на една някога велика цивилизация.

ОКУЛТНИЯТ ПЛУТОН

„Ядрената енергия е ужасяващ символ на смъртта и разпада.

Тя обобщава всички ужаси на нашето време”.

Майкъл Джоунс.

В природата съществуват две форми на движение – едната изгражда и създава, а другата разгражда и разрушава, в зависимост от това дали движещата сила е центростремителна (движеща се към центъра) или центробежна (движеща се навън). В Природата тези две противоположни сили постоянно си взаимодействат, но съвременните технологии, особено ядрената технология, е фокусирана върху разрушителната мощ на експлозиите.

Да оставим настрана гибелната физическа разруха, причинена от ядрените взривове – нанасят се много по-недоловими и скрити щети върху невидимата етерна мрежа, която е в основата на материалния свят, и която го поддържа. По времето когато живял в пустинята и провеждал експерименти за създаване на дъжд, Вилхелм Райх обръща внимание върху състоянието на атмосферата след провеждане на ядрени взривове, а именно създаването на т.нар. от него DOR или Deadly Orgone Radiation (Смъртоносна оргонна радиация), която изпълнила пустинята и сякаш изсмукала жизнените сили от атмосферата, земята и всички живи същества.

Изследванията на някои съвременни окултисти също са съсредоточени върху последствията от ядрените технологии върху финното енергийно тяло, аурата на Земята и на човека.

„Нашият свят е заобиколен от тънка атмосферна кожа, която защитава и поддържа баланса на живота на Земята, но когато се направи пробив в тази защитна йонизирана обвивка, деликатният баланс се нарушава. Ядрените експлозии освобождават огромни пулсации от електрическа енергия от пространствата между ядрените частици и тъй като самата материя се разкъсва, тези сили пробиват дупки в защитната йонизирана бариера на нашата атмосфера... През този отвор вътрешни сили могат да излизат или външни сили, които търсят вход, могат да нахлуят.”

„Плутон отваря портата към Хаоса”, пише Грант, „пътят на преобръщане в посока “нощната страна" на Дървото на живота.” Той казва още: „Тези сили, които са набирали сила през поредица от еони, валят астрално от противоположната страна на Дървото и заплашват да затрупат човешкото съзнание с вълни от отрицателна вибрация, които са в основата на цялото позитивно (т.е. феноменално) съществуване. Следователно не е изненадващо, че чувствителните души сега се отдръпват в ужас, защото са видели - в завихрящото се черно огледало на бездната – събиращите се сенки, в подготовка се за едно безпрецедентно нахлуване в Космоса.”4

В този причудлив плутонов свят, където изкуството и магията се съчетават в най-екстремните си форми, спомените на предците се сливат с видения за бъдещето, за да ни дадат мимолетни видения на странни и извънземни светове, трансмисии от транс-плутонови измерения извън всякаква човешка опорна точка. Позовавайки се на митологията за изначалните сили - за Древните, които се размърдват неспокойно в дълбините на предчовешката памет, - Бертио отбелязва: „Дагон ще дойде отново, както и могъщи магии… защото ужасните зверове от дълбините са пуснати на свобода, поели по своя разрушителен път, ни очаква далеч по-лошо…”

Единствено шаманът в индианските традиции се спуска в подземния свят, в главозамайващите клифотични тунели на душата, за да се изправи срещу демоните на тъмнината вътре, за да преодолее тези чудовищни ​​проекции и да открие знанието и силата вътре.

Днес няма нужда да търсим подземния свят отвъд. Чрез силите, отприщени от ядрената технология, цялата човешка раса се спусна в субатомното царство на Плутон, или по-скоро подземният свят се издигна да ни посрещне, призован от богохулната наука, която се кланя пред смъртта, а не пред живота.

Но смъртното желание на нашата цивилизация се крие не само в ядрената технология, въпреки че храмовете от куполни реактори са висш символ на безумната надпревара на човечеството към унищожение. Сега живеем в нереален, изкуствен, изостанал свят, който вече не се храни и издържа от природата. Нашите реки и езера умират, замърсени и застояли, нашите гори и дивата природа бързо се унищожават. Нашата земеделска земя, отровена с химикали и пестициди, ражда отровна храна, която децата ни да ядат, дори океаните имат увеличаващи се „мъртви зони“, например, скорошно проучване близо до атола Муруа в Южния Тих океан, където французите провеждат ядрени опити от 1966 г., откри високи концентрации на плутоний в проби от вода и морски животни.

Едно време се принасяли жертви в замяна на скъпоценните метали и съкровища, поверени на хората от подземните богове и духове. Сега им се разплащаме с подземни ядрени взривове, които се отразяват на цялата планета. Обкръжени от смъртта на Природата, ние се превърнахме в душите, търсещи проход през мрака на Амента.

Но ако се върнем към мита за Плутон, а дори нашето съществуване ще бъде мит в някой бъдещ еон, ние си спомняме за Персефона, която беше отвлечена да живее в царството на смъртта, но която се завръща в слънчевия свят за половин година, за да стане кралица и на двата свята. В Плутон всички полярности, всички крайности са свързани на двойки; унищожаването и сътворението, болката и изцелението, Тъмните векове и вековете на Просветлението. Влиянието на Плутон намираме във всеки хороскоп и аспектите, които прави с други планети в индивидуалния хороскоп, показват къде ще се осъществи най-дълбоката метаморфоза на съзнанието.

Както пише Стивън Аройо: „В който и дом да се намира, плутоновата енергия може да бъде използвана, за откриване на път към едно безлично - но контролируемо - повишено съзнание, и за силата на волята, която да насочи това съзнание към творчески дейности. Както и при Сатурн, прекалено често се набляга на отрицателният аспект на Плутон; защото истинската сила на Плутон става отрицателна само ако се стремим да пречим на работата му.”1

 

Плутон и Зодиакът

 

КАКВО СЕ НАМИРА ОТВЪД ПЛУТОН?

„... чуй печалната въздишка на бездната,

безумното свистене на Великия вятър,

който се завихря мрачно сред безмълвните звезди.”

Търсенето на по-далечни планети продължава. Учените казват, че Уран и Нептун имат нарушения в орбитите, които не могат да бъдат причинени само от Плутон и Харон, теоретизирайки, че съществува друга гигантска планета „X”, която все още не е открита. Някои си представят тъмен спътник на Слънцето (хипотетична тъмна звезда като спътника джудже на Сириус), който наричат ​​Немезида, а съветските астрономи спекулират, съдейки по орбитите на групи комети, че може да има две други планети - на 5 милиарда и 9 милиарда мили от Слънцето, с орбити от хиляди години.

Те предполагат, че орбитите на тези безкрайно далечни планети периодично (в продължение на милиони години) разбутват комети, някои от които се сблъскват със Земята. „Голямо планетарно тяло, движещо се в орбита, простираща се до облака от комети Оорт, вероятно със силно наклонена орбита, би изтласквало комети всеки път, когато планетарното тяло преминава през афелията на своята орбита”8, вероятно причиняващо в миналото катаклизми на нашата планета.

Астролозите също спекулират за съществуването на още две планети, които да завършат зодиакалния модел на базата на числото 12. В своята работа Карл Пейн Тоби показва как откриването на Уран, Нептун и Плутон логично се вписва в този модел, (виж диаграмата по-горе). В тази система той приписва творческите енергии на Плутон на огнения знак Овен, които заедно да управляват Скорпион, но остават две още незапълнени позиции.9

Захария Ситчин също се опитва да докаже съществуването на 12-та планета, която е била известна на шумерите, като се позовава на древни месопотамски текстове, като например, една таблетка, чието съдържание се тълкува като: „като цяло, 12 членове, където принадлежат Луната и Слънцето, където планетите се движат по орбитата си, и друг шумерски списък на 24 небесни тела, където са подредени по двойки дванадесетте зодиакални съзвездия с дванадесетте членове на Слънчевата система.10 В окултната наука Грант назовава тази планета, описвайки Плутон като „порталът към трансплутоновите етери (измерения), символизирани от планетата Изида .

Докато космическите кораби Пионер и Вояджър пътуват все по-дълбоко в космоса, и никога не ще се върнат обратно на Земята, учените чакат с нетърпение да открият къде свършва Слънчевата система и къде започва междузвездното пространство, границата, която те наричат ​​хелиопауза. Може би никога няма да разберат. Такава граница може дори да не съществува. Във вътрешното пространство няма произволни граници, само безкрайно разгръщане на съзнанието.

 

PLUTO REFERENCES

  1. Astrology, Karma & Transformation, Stephen Arroyo, CRCS Publications WA, 1978
  2. Nuclear Energy, Michael Jones., Floris Books, Edinburgh, UK, 1983
  3. The Mystical Qabalah, Dion Fortune, Samuel Weiser, Inc., New York, 1984
  4. Nightside of Eden, Kenneth Grant, Frederick Muller Ltd., London 1977
  5. The Voudon Gnostic Workbook, Michael Bertiaux, Magickal Childe, N.Y., 1989
  6. Atomic Suicide, Dr Walter a nd La o Russell, Univer sity of Science and Philosophy, Waynesboro, Virginia, 1957
  7. Silk and Nuclear Explosions, Brian Hildreth, Living Sphere Magazine Vol. 4, BSRF, Garberville CA
  8. Uranus and Neptune — The Distant Giants, Eric Burgess, Columbia University Press, N.Y., 1988
  9. Astrology of Inner Space, Carl Payne Tobey, Omen Press, Tucson AZ, 1973
  10. The 12th Planet, Zecharia Sitchin, Avon Books, NY., 1976

Contact with Space, Dr Wilhelm Reich, Core Pilot Press, N.Y., 1957

The Necronomicon, Corgi Books, London, 1978

The Horoscope, The Road and Its Travelers, Alan Oken, Bantam Books, Inc., N.Y., 1974

McGraw-Hill Encyclopedia of Science and Technology, Vol 19. McGraw-Hill c.1987

Astronomy Magazine, Sept. 1988, Kalmbach Pub. Co., Milwaukee WI

 

Превод: Ати Петрова