Хайнц-Хартмут Фогел: Астралната организация на човешкото същество и бъбреците (7)

Submitted by admin 2 on Съб., 02/03/2019 - 18:36
Бъбреци

По начина, по който бихме могли да причислим към топлинната организация на човека елемента Огън, към физическата организация, напротив - минералния, втвърдяващ елемент Земя, така и сетивната организация живее в светлинно-въздуш-ния елемент на организма. Обаче ние трябва да приемем факта, че въздушният елемент (преди всичко кислородът и азотът, постъпващи при вдишването) се оживяват и чрез белите дробове и артериализираната кръв действат оживяващо и насърчаващо на дишането чак до последното разклонение на тялото. По този начин организмът в неговата цялост е проникван от силите на сформираната диференцирано дихателна организация, внедряваща се от Душевното през въздушния елемент, т.е. от силите на така нареченото астрално тяло. Ако потърсим проявлението на Душевното, ние ще се сблъскаме, от една страна, с много чувствения живот, с полярните му колебания на силите на симпатия и антипатия. В противоположност на Азовата организация, способстваща за тричленността и единното монистично физическо тяло, чувствената организация винаги е ориентирана дуалистично. От друга страна, астралното тяло действа, заедно с психическите си прояви, дълбоко в телесното и там овладява дишането и артериализацията на кръвта. Разграничаваме, от една страна, усилване на вдишането и кислородната дейност в областта на артериалните съдове, което води до стесняване на съдовете, придружено със страх, което в бъбреците може да доведе до анурея /ануреза/. От друга страна, то може да доведе до отслабване на вдишващата дейност на астралното тяло с атония на кръвоносните съдове, с хипотония, студена пот, с душевно пребиваване извън себе си и също със състояния на страх. Както твърде силното, така и твърде слабото внедряване на чувствената организация причинява състояние на страх, с това, че душевната същност се изолира и не се включва в топлинния Азов организъм.

Към астралната организация по особен начин се отнася дейността на бъбреците, така че за вида и метода на внедряването на чувствения организъм във веществообмена може да се съди по дейността на бъбреците. Рудолф Щайнер посочи, че регулирането на дихателната дейност и импулсът за вдишване идват от бъбреците, и оттам се разпространяват в белите дробове. Недостатъчното въвеждане на астралното тяло в организацията на бъбреците води до отслабване на кислородната дейност там и екскреции, което води до задух, възбуда и състояния на страх, причинени от прекалено отделяне на Астралното от телесната връзка.

От друга страна, можем да разберем полярната ситуация на болестта като прекалено силно обхващане на „долния” човек от астралното тяло. Въплътеното във физическото тяло Душевно, тук води до парализа на жизнения процес, започвайки от областта на нервната система. Нервната система може без колебание да бъде определена като разумен орган на чувствения организъм. Повишената въздушно-кислородна дейност води след това в нервната система към прекомерно образуване на съзнание, неврастения и психастения. Страничните явления, които могат да се разпространят върху останалите частина организма, са парализа на набъбналото Етерно, изсушаване, загуба на течности, чак до опасността от гангрена на крайните съдове. Има опасност от „мумифициране” на жизненото тяло при свръхдейност на чувствената организация.

Що се касае за анамнезата, то е важно да се установи с помощта на насочващи въпроси отношението на пациента към въздействието на околната светлина и въздуха. Действат ли слънчевите лъчи и колебанията на налягането влошаващо? Има ли нужда от чист въздух, има ли повишена чувствителност на обонянието и слуха. На първо място повишената чувствителност към миризми може да показва функционално увреждане на бъбреците, тъй като усещането за миризма може да се разглежда пряко като чувство, съгласуващо се в „горния” човек, с бъбреците.

По-нататък анамнезата може да даде важни указания относно дейността на астралната организация във времето. Поради прекомерната активност на чувствения организъм развитието, например в детството и юношеството, може да бъде прежде-временно и предварително завършено. Направо може да се говори за тенденция на чувствената организация да въвежда своите формиращи сили, действащи в пространствено-физическото, преждевременно по отношение на органичния живот. Като последствие на това се явява акселерация, преждевременно оформяне на организма, настъпване на зрялост, ускорено узряване на органите, и с това възпрепятствано духовно съзряване. Типично е все по-ранното начало на половата зрялост в наше време. Здравословното човешко развитие, на първо място от органична гледна точка, а така и в психически смисъл, се забавя. Развитието на животното, напротив, се характеризира с ускоряване на формиращите процеси на органичното развитие. Следователно, при човека говорим за това, че едностранно активната и ускорена дейност на чувствения организъм психосоматично съответства на „тенденцията на животинското развитие”.

 

Бъбреци

 

Чувствената организация и бъбреците

Докато сърцето, въпреки че по своята същност е биполярно, действа по време на ембрионалния период, благодарение на съществуващата връзка между вентрикулите, като еднополюсен орган, и след раждането преодолява полярността в себе си, възникваща между артериалната и венозната кръв, и се проявява като единен монистичен орган, то белите дробове се характеризират като възникващ биполярно и морфологично сдвоен орган. Биполярността е морфологичният израз на формиращата тенденция на астралната организация. Всички двойни органи, например, двете полукълба на главния мозък, белите дробове и бъбреците са примери за формиращата дейност на чувствения организъм.

В самите бъбреци, биполярността намира израз в дуалистичната организация и физиологията на веществата на мозъчната кора и мозъка. В бъбречната кора, артериализираната кръв се застоява, особено в бъбречните кълбца /гломерулите/ (Glomerula), и стига почти до покой в тях. По този начин възниква застой на артериална кръв по пътя от вратата (Hilus) на бъбрека през Arteriae arcuatae до бъбречните гломерули. Цялата артериална кръвоносна система от лявото сърце през мощните дъги на аортата и бъбречните артерии, чак до самите бъбреци, подлежи на същия този процес на сгъстяване и застиване. Артериализацията започва с приемането на кислород в белите дробове и води до повишено сгъстяване на кръв, а в бъбреците в определен смисъл – до „изгаряне” и „позлатяване” на субстанциите, подлежащи на отделяне. Формообразуващата функция на чувствения организъм се изразява включително до морфологията на бъбреците: артериалните съдове, както и съдовете, излизащи от бъбречните гломерули, и са изключително удължени. Капилярите в бъбреците са прекалено дълги и също изпънати. Те избягват синусоидалната, криволичеща структура, характерна за венозните капиляри. Дължината на капилярите, за разлика от всички други венозни капиляри, е до 10 мм. Кръвта, която изтича от бъбреците, е високо артериална. Така че в кората на бъбреците непосредствено срещаме артериализирана кръв и мощен поток на течностите на ултрафилтратното отделяне и обратната резорбция (около 180 литра на ден). Средната система, представена от венозната кръв, се оттегля напълно на заден план. Този физиологичен дуализъм е органична основа за умствена нестабилност, свързана също и с бъбречната функция.

Тук е необходимо да се наблегне особено на дейността на бъбречно-надбъбречната организация във връзка с натриевото събитие. Натриевият процес в междуклетъчните течностни явления на целия организъм е свързан с възбудимостта на тъканите, преди всичко на бъбреците, мускулите, сърцето и нервната система. И душевната възбудимост се явява функция на натриевото събитие, разиграващо се във всички течности и в изброените органи. Това е носителят на светлината или астралното тяло, което според своя принцип на действие в „долния” човек трябва да установи правилната връзка с нервната дейност в „горния” човек чрез натриевото събитие и бъбречно-надбъбречните процеси. Само по този начин може да се разбере, че напрежението на тъканите, възбудимостта и тонуса на тъканите в най-широк смисъл, са функция на бъбреците и надбъбречните жлези. В десетия доклад на първия медицински курс Рудолф Щайнер говори, използвайки схемата, за посредническата, меркурийна функция на алкалите. Тук на първо място трябва да посочим полярното съотношение на калия и натрия, което установява посредничеството между етерната организация в „долния” човек и по-висшите членове на съществото – астралното тяло и Азовата организация в областта на нервно-сетивната система.

Ако се опитаме да доведем до общ знаменател психосоматичната взаимовръзка на сетивната организация и бъбреците, можем да кажем, че сетивният организъм завладява целия въздушен организъм чрез органа на бъбреците. Последният се „изпълва отвътре” (verinner-licht) и одушевява. Също така появата на кухи органи при въздушна патология в областта, главно в стомашно-чревния тракт, се отнася до симптомите на функционални разстройства на бъбреците: оригване, подуване, спонтанен метеоризъм, често свързан с колики и парещи болки в областта на стомашно-чревния тракт; всичко това са симптоми на бъбреците. Ако се гледа от гледна точка на членовете на съществото, то астралната организация се отдръпва от „долния” човек. Мястото на нейната ритмична намеса в храносмилателното събитие се заема от „патологичния въздух”. Хармонизирането чрез включване на чувствената организация и с това „обезвъздушаването” на целия храносмилателен тракт е задача, която е по силата само на здравите бъбреци.

Превод: Димитър Левашки

Корекции: Дорина Василева, Деян Пенчев

Из Уводна част на " Пътища за търсене на лекарствени средства по примера на композициите", справочник за лекарствените средства на антропософската фирма "WALA"

Първа част "Гьотеанизмът като основен мироглед, залегнал в антропософското познание и медицина"

Втора част "Идеята за тричленността на човека за антропософски ориентираната медицина"

Трета част "Тройният принцип Sal, Merkur, Sulfur - в основата на полярността и принципа на метаморфозата"

Четвърта част "Четиричленността в човешкото същество и природата. Азов принцип"

Пета част "Азовата организация на човека и сърцето"

Шеста част "Физическа организация на човешкото същество. Ролята на белите дробове"