Каква е естествената активност на човек? Сутрин може много добре и свежо да се мисли. Към обед етерните сили преминават по-скоро към веществообмена и системата на крайниците. И тогава би трябвало да правим нещо, което е свързано със земеделие, със сръчност, с умения с ръцете. А вечерно време те се прибират в средата, към сърцето. И тогава вечерно време обичаме да отидем в компания, да си разказваме истории… Това може да бъде прилагано и в терапията, при нас, напр. в терапията на наркозависимите. Сутрин започваме с дейности, които са свързани с главата, по-късно някакви други дейности се правят, и вечерно време е много важно да се даде храна за сърцето, т.е никаква групова терапия вечерно време, защото това разрушава съня.
Имайте предвид, че много от нещата само просто ги загатвам. Да продълим от последната лекция... Когато ви говорих за вътрешната част на ръката, а невродерматитът започва с едно възпаление, тогава кожата става суха и грапава, каквато всъщност става само при старите хора. В германската психосоматика се говори за невродермита като за крайъгълен камък, ние го наричаме „болестта на крайъгълните камъни”. И се забелязва, че той се случва при хора в резултат на житейска ситуация, които ги е освободила от някакво голямо натоварване (напр. когато детето напуска бащиния дом и отива да следва). Или обратното: когато напр. човек се ожени, той влиза в нови взаимоотношения (това не означава, че изборът му не е правилен, а че ситуацията става напълно нова за него).
Веднъж бях в едно полувисше училище и разговарях със студенти, които са получили невродермит - как са се чувствали. Много от тях са имали добър опит с терапия със собствена урина.
Външната страна на ръката, където обикновено се появява псориазиса, се получават като бронирани места. И интересното е, че клетката има нужда от ритъма на Луната (28 дни), което отново препраща към терапията със сребро. Клетката има нужда от 28 дни - от момента на образуването й, докато се отлюспи. При псориазиса клетката прекалено бързо узрява. И когато тази броня се отдели, се появява кръв отдолу (прокървява).И психосоматиката казва, че това са хора, които са душевно наранени и имат нужда от закрила, от щит, от броня около себе си. Разбира се, това физически трябва да бъде лекувано с лечебни средства, има такива, няма нужда да ги споменавам сега. Трябва да имате предвид, че когато нещо изсъхва, то се минерализира. И винаги трябва да се мисли за черния дроб, защото той е този орган, който е свързан с водата и жизнените сили .
И ако сега извикаме пред очите си образа на черния дроб, на руски името му е „печень”, т.е. в превод - „малката печка”, защото наистина черният дроб е като малка печка в нас. Има една бележка, която Р.Щайнер прави в тази връзка като подчертава, че хората се разболяват, когато приемат много студени и ледени храни. Дори на немски се казва „стомашна настинка”, тъй като в стомаха става студено. Китайската медицина също знае това и когато човек отиде в Азия му поднасят гореща супа. А пък в САЩ всичко е студено, сервират ти едни огромни чаши, пълни с лед, климатици навсякъде, и добре ще направим за стомаха си, ако не приемаме студени и ледени храни и напитки.
А този орган има едно свойство, за което вече споменахме: той е като една гъба, напоена с вода, и е капсулована, и няма нерви в нея.
Сега започваме пак с една история. Гърците са знаели много неща за органите и са ги съхранили в картини, в образи. Прометей е бил бог, откраднал от Небето огъня, за да го донесе на Земята, т.е. познанието. Той го е донесъл от Небето. И за наказание е бил прикован към скалите на Кавказ. И едно животно, което има нещо общо с нашата глава, това е орелът, е кълвал всеки ден от неговия черен дроб. През нощта черният дроб отново е зараствал. Вие виждате колко е прекрасна връзката между главата и черния дроб. Защото главата се състои от мозъка, почти изцяло само от нервни нишки, а черният дроб няма почти никакви нерви, в него е веществообмена.
А за черния дроб Р.Щайнер споменава нещо, което е много важно за нас, лекарите. Той казва така: черният дроб работи скрито, т.е. косвено, не можем веднага да видим какво прави, тайно и скрито той си върши своята работа. Всъшност, може да се каже, че черният дроб е мълчалив, той се нуждае от други неща, за да може да каже: „Не се чувствам добре.” И още веднъж ще припомня тази немска поговорка, че болката на черния дроб не е болка, защото той не боли, а просто това е умората. Умората показва, че черния дроб го боли и не е добре.
Два симптома важни за черния дроб вече ви споменах, когато не функционира много добре: когато се будите между 1-3 през нощта, и това, че когато спите повече, вместо да се чувствате по-добре, се събуждате по-уморени.
Донесъл съм едно изображение, което показва добре 2-те части на черния дроб: една голяма и една малка. Ако погледнем черния дроб от задната страна, ще видим нещо много интересно: и то е много подходящо за това, че черният дроб е воден орган, т.е. той не става истински твърд, а и не е течен. Черният дроб като че ли бива пластициран отвън. Ето жлъчният мехур, дванадесетопръстника, дебелото черво, бъбрекът, дори хранопроводът и този застинал бял дроб с бронхите вътре, и изведнъж виждате вътре един орган, който по някакъв начин бива пластициран. Пластичен го правят органите около него.
Ако някои от вас се занимават с пластициране, вие много добре знаете, че когато правим това, материята не трябва да бъде нито много твърда, нито много течна, за да може да формообразуваме.
Като елемент на белия дроб ние приемаме земята, а китайците приемат метала, т.е. белият дроб е свързан за нас със земята. Какво казват китайците за водата, която като елемент ние свързваме с черния дръб? Китайците казват, че черният дроб е свързан с дървото. Обаче тяхното дърво е бамбукът, т.е. той е гъвкав – не трябва да бъде много твърд, защото бамбукът ще се счупи, не трябва да бъде и много течен, защото иначе няма да може да се огъва.
И сега си помислете кои органи в човека имат тази структура - нито са прекалено твърди, нито са прекалено течни? Да, всички органи имат нещо такова, по този начин процесът на черния дроб действа навсякъде.
Нека да помислим сега за нашия скелет. Кои са съставните части на гръбнака - дали това са му костичките вътре или материята, която се намира между прешлените. Какво се случва в ежедневието? Какво се случва при старостта? Човек се стопява, смалява се, изсъхва. Другите органи по скелета това са мускулите. Те имат нещо, което се стяга и нещо, което се освобождава. И може да се каже всъщност, че процесът на черния дроб регулира всичко онова, което е по средата - между прекалено твърдото и прекалено течното. В природата има един метал, който има много специално отношение към черния дроб и когато той бъде нагрят, тогава много дълго време остава течен и дори не се изпарява, и това е калаят.
Появява се много интересен феномен, Р.Щайнер го е знаел всичко това. Той казва така: чернодробният процес, това, което в черния дроб е физическо, това се отнася за целия организъм, т.е. навсякъде, където ние имаме структура между твърдото и течното. Тук начертавам капсулата, защото черният дроб е капсулован, както ви казах. И сега идва нещо удивително, което научихме, че и при белия дроб го има, а именно, че черният дроб е един сетивен орган, и като такъв той усеща вкуса на храна. Защото всичко, което ние приемаме като храна, трябва да мине през портата на черния дроб. И черният дроб знае: това е добро, това е лошо, т.е. той опитва качеството. И именно за това има много тясна връзка с вкуса от устата, т.е. тук вътре, в устата, където се образува тази слюнка, там започва вкусът, и на този вкус веднага реагира черният дроб. Интересното е, че най-богатият на калай орган в човешкото тяло е езикът. А пък може да опитваме вкуса, само когато се образува течност /слюнка/.
А сега ще ви разкрия една макрокосмическа тайна. Ако погледнем къде в света може да открием калая, ще го намерим там, където има полуострови. Това е интересното, че той се намира където има полуострови, т.е. където част от земята навлиза в морето. Ако напр. стигнете до Югозападна Англия, има една област, която се нарича Корнуол, и се виждат много такива калаени кули – там е мястото, където е заченат крал Артур - Тинтажел /Tintagel/ се нарича мястото, където е било това. На англ. думата за консерва е tin, което означава калай.
Сега, наистина тези консерви са тенекиени, обаче преди са били калаени. Преди са съхранявали храните в калаени съдове, имало е калаени чаши, други калаени съдинки, и пр. Бихме могли да оприличим езика на полуостров, който е обкръжен с вода.
Какво ви говори тази картина? Защото виждате, че в природата има съответствие с човека.
И може би, първи образ за този орган. Има една статистика от д-р Волф, че 80 % от хората днес имат проблем с черния дроб. Искам да ви кажа, че черният дроб е претоварен от многото отрови, които поемаме. Ако кажем сега, че белият дроб е един физически, земен орган, то за черния дроб можем да кажем, че той е съвсем етерен. Интересното е, че когато черният дроб се гледа под микроскоп, клетките имат една типична хексагонална форма.
И човек може да си зададе въпроса: къде в природата срещаме тази форма? При пчелите. И вие виждате от това съответствие колко важен е медът като подсладител за черния дроб, много е добър, заради сладостта си.
Къде още я виждаме тази хексагонална форма в природата? При кварцовия кристал, и при снежинките, т.е. навсякъде, където имаме силни космически въздействия, се получава тази хексагонална форма.
Искам да кажа нещо, което смятам, че ще е много важно за лекарите, а също и за педагозите. Черният дроб в тялото се държи като растение, което събира захар. И тази захар той я преобразува като гликоген. И тази захар, която между 1-3 след полунощ дробът постепенно пуска да върви по кръвоносните съдове, тази захар е необходима както за нашите мисли, така и за работата на нашите мускули. А захарта е израз на нашата Аз-ова организация. Когато хората са тъжни, меланхолични, имат нужда от малко захар, от нещо сладичко, за да могат да се ободрят и да могат да приемат живота.
Но днес заставаме пред един голям проблем. Чрез изкуствените подсладители черният дроб бива измамен, че уж приема захари. Ще ви обясня механизма: Това, което като химическа захар познаваме е аспартамът, разработен е за угояване на животните. Той функционира по следния начин: слагаме аспартам в устата си, и веднага се появява този вкус на сладкото, и черният дроб се „радва”. И се произвежда инсулин от задстомашната жлеза, за да може захарта, която ще дойде, да я преработи. Сега обаче не се появява захар, обаче има много инсулин. И този инсулин започва да преработва захарта в кръвта, и по този начин спада нивото на кръвната захар. И когато нивото на кръвната захар в кръвта спадне, човек огладнява, и е опасно кръвната захар да е с ниски стойности /дори за живота на човек/. И човек огладнява. Аспартамът е създаден за угояването на свине, за да могат да се хранят повече и повече, и да трупат килограми. И ако пиете Кока-Кола О или Кока-Кола-Лайт, трябва да знаете, че започва да действа точно този механизъм. Т.е. ние мамим тялото. Абсолютно класическа ситуация - да се наслаждаваме на храната, без да вземаме предвид последиците.
Има една бележка, която прави пак Р.Щайнер, която е важна за нас лекарите относно наблюдението на пациентите.
Нашият мозък, знаете, е мисловен орган, а без черния дроб ние нямаше да имаме воля, т.е. черният дроб служи и за това - чрез захарта, която приемаме, да получим и да придобием воля. И психотерапевтите вероятно ще потвърдят, че е здрав този човек, който успява една мисъл да я превърне в действие. Но има едно заболяване, където това не се случва, при депресията напр. Тогава се получават маса идеи, мисли идват, но повечето от тях са свързани с миналото, а волята е нещо, свързано винаги с бъдещето. Защото тя е ориентирана към бъдещето.
А в лечебно-педагогическия курс Р.Щайнер прави една важна бележка, която на практика може много добре да бъде наблюдавана, а именно, че черният дроб е затова, че да можем да реализираме мислите си във волята. Веднага щом енергията на черния дроб отслабне, аз имам такива пациенти, говорим, говорим, говорим, искаме някакви неща да правим, но никога не ги правим. И аз поначало си мисля, че това е болест на нашата западна цивилизация. Т.е. в антропософската медицина, когато се предписват лекарства на хората с депресия, винаги се дават медикаменти и за черния дроб.
Черният дроб има още една дейност, която е още по-силна, и тя е свързана с това, за което говорим днес, а това е жлъчната дейност. Сега ще ви представя още един образ и след това можем да преминем към въпросите ви. Ако сравним човека с една пчела напр., то не трябва навсякъде да търсим само сладкия нектар, понякога трябва да развием, както и пчелата, едно жило, с което да убодем. Лекувал съм някои пациенти, болни от рак, които са приемали винаги, но никога не са проявявали инициатива и не са търсили разрешаването на конфликт или ситуация. Т.е. ние трябва да можем да развием малко отрова, това е полезно, здравословно за нас, така ли е? И понякога наистина трябва да се конфронтираме, а не само да търсим хармонията. Тази бележка на Р.Щайнер много ми помогна да разбирам пациентите, такив тип пациенти - с това затруднение да превъплътят във воля идеите и мислите си. Разбира се, че ако наблюдаваме точно живота, ще видим и противоположностите - този жлъчен процес в черния дроб става прекалено силен, и развива толкова силна воля, без изобщо главата да може да ръководи волята, и този тип хора ги наричаме холерични /от холео- жлъчка, на гр./ По-късно пак ще допълним. Виждате колко важен е черният дроб за нашето психическо здраве.
В следващата лекция ще говоря и за заболяванията на черния дроб. И още сега можем да кажем, че има една отрова, която не е никак благоприятна както за черния дроб, така и за мозъка, това е алкохолът.
Какво да правим, когато нямаме много воля, а само мисли?
Волята може да бъде обучавана. Действително можем да говорим за това и при депресията е много трудно. Р.Щайнер е дал упражнение, което обаче понякога много трудно може да бъде изпълнено. Повечето от нещата, които ние искаме са повлияни отвън, а не отвътре. И веднъж дневно, трябва да се заемем с една дейност, по свой вътрешен импулс, и да я вършим доста време (наша, отвътре дошла дейност). Т.е. през деня да решим нещо да правим, нещо доброволно, идващо от нас. Може да бъде нещо съвсем безсмислено - поставили сме на нощното шкафче, до главата си часовника, и сутрин като станем го вдигаме 10 пъти надолу и нагоре. Това са малки упражнения, но са много ефективни. Има неща, които вършим, без да се замисляме. И в един момент е важно да ги правим осъзнато.
В терапията с метали обикновено се опитваме да оздравим черния дроб – много често депресията започва с признаци като хепатит – „топка” в стомаха, сутрин човек се събужда в лошо настроение, получава запек и пр.
Аз като дете се разболях от хепатит А, т.е. имах слаб черен дроб. Знам това и затова винаги вземам люти, горчиви неща. Знам, че те са добри за моя черен дроб, защото съм прекарал хепатит А в детството си. Не пия алкохол по две причини: забелязвам, че черният ми дроб не може да го преработи, защото получавам натиск в главата, когато започна да го пия. Освен това алкохолът разгонва мислите, а когато искаме да правим упражнения за медитация и концентрация, връзката с алкохола е доста проблематична. Всеки за себе си трябва да решава.
Р.Щайнер говори за водата, това вероятно не се отнася за българската вода. Водата, която се пие, не трябва да съдържа много калций (варовик), той втвърдява водата, а твърдата вода не е добра за черния дроб. Когато водата има много варовик, той може да бъде отнет с филтър. Не трябва да бъдем догматични, но черният дроб се радва, когато няма прекалено много калций във водата, т.е. водата е мека, жива, оживена.
Добре ли е да слагаме горещи компреси на черния дроб? Къде точно?
Под дясното ребро, там, където свършват ребрата. Много интересно! Правени са опити не от класическата медицина, а от антропософската медицина – когато има хепатит да се слагат топли компреси върху дроба, и болестта постепенно отзвучава. И състоянието постепенно се подобрява. Важна тук е топлината. В терапията на наркозависимите имаме богат опит, защото можете да си представите как наркотиците разрушават черния дроб, което също означава слаба воля. След хранене се правят тези топли компреси за черния дроб. Белият равнец също много помага, много важна билка също.
Една важна отметка за лекарите, които присъстват тук. Когато лекувате с хомеопатични средства, имайте предвид калая - много важно средство за тялото, за старостта, когато тялото изсъхва. Чрез този процес на калая в черния дроб, при артрози, успехите са просто невероятни, прекрасни. Също, когато има напукани пети.
Когато огъваме калая, това се нарича „шума на калая”, защото калаят държи средата между течното и сухото. Когато водата, която се натрупва, отделила се, ако искам отново да я интегрирам, дали става въпрос за хидроцеле /най-често в тестисите/ или за събиране на водата някъде в тялото, и при възпаление на плеврата…
При екземи по ръцете те започват с водни мехури и тогава се изсушават, изсъхват, т.е. не могат да намерят равновесие между сухо и мокро, и това е класическа индикация за въвеждане на калая. Трябва да познаваме и динамиката, а не само името на болестта. При атртрози правим превръзки с калай и калаени мехлеми,
Как да се грижим за черния дроб, за да не стигаме до болести?
Природосъобразно хранене е нужно, да не ядем тлъсти меса, да избягваме синтетичната захар и изкуствените подсладители, да се добави към яденето напр. чай от глухарче. Като най-важното остава природосъобразното хранене. Калаят може да се използва за черния дроб в потенция D10 и D12.
Консекутивен превод: Катя Белопитова
Дешифровка: Светлана ЖЕЛЕВА
Редакция: Дорина Василева
Линк към първа лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/195
Линк към втора лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/275
Линк към трета лекция, 2015 год.: http://med.anthrobg.net/bg/node/284