Около четринайсет години става въплътяването /раждането/ на самостоятелно астрално /душевно/ тяло на юношата.
И в този период знанието за цялото душевно устройство, с висшите тела, трябва да бъде основата за обучението и възпитанието. За съжаление материалистичните науки, включващи само природните закони, не занимават юношата с духовно познание. Затова нашата материалистична култура допринася до голяма степен децата да стават пресметливи, бездушни консуматори на материални блага и удобства.
В началото на пубертета става третото въплътяване /раждане/ - на астралното тяло /душата/. Това е труден период на съзряване както на психиката, така и за физиологията на младежкия организъм.
През първите седем години силите на растеж произхождат предимно от главата, от седем до четринайсет години – от средната част /гръден кош и ритмични системи, а от четринайсет до двайсет и една години, се разпростират надолу до крайници, коремни и полови органи. Изведнъж крайниците израстват дълги и непохватни, настъпва и полово съзряване. Това е във физиологичен аспект, а в психологичен аспект е тъкмо обратното – в трите седемгодишни периоди процесът се движи отдолу нагоре – от крайниците – към главата.
Трите основни сили на душата действат по следния начин. От раждане до седем години несъзнателно действува волята, изразена в движение, жестове, научаване на двигателни стереотипи и пр. През меркуриевия цикъл се изявяват чувствата чрез картинно, образно възприемане. През венериния период с въплътяване /раждане/ на независимото астрално /душевно/ тяло и постепенно въплътяване на Аза, нарастват умствените сили и интелектуалното развитие, чрез логично мислене и собствени преценки.
В тази възраст физиологията и душевния живот напълно се разминават – физиологията е засилена главно в долния човек /крайници/, а душевният живот – предимно в главата. Тези противоречия се изявяват у младежа с типичните пубертетни прояви – несигурност, объркване, вътрешен страх, негативизъм и противодействие на всички.
Юношата има нужда да бъде разбиран и обичан. Към него трябва да се отнасят с търпение, тактичност и нежност. Защото зад външната изява на неучтивост, грубост, даже нахалство, младежът е неуверен, уплашен и има нужда да бъде подкрепян и направляван към идеализъм, хуманизъм и добро. Близките не трябва да насърчават у младия човек появата на агресивност, материалистични и консуматорски склонности.
Под влияние на силите на Венера у младежа нарастват силите за любов, но тя трябва да се разшири като обич към всички същества, към цялото Творение. Съзнателно могат да бъдат насочвани чистите и мощни душевни сили към алтруизъм, към създаване на идеали и добри цели и каузи. Масовото принизяване на чувствата за любов до преобладаващи низки сексуални инстинкти, уврежда душевно младия човек за цял живот.
В този период не бива да се изисква от юношата да развива преждевременно само абстрактно мислене и интелектуализъм. В образователната система трябва да се включва равностойно разгръщане на трите сили на душата: на ума – чрез науките, на чувствата – посредством занимания с изкуство, на волята – като се насърчава спортната и двигателна дейност. Така младият човек израства хармонично в цялата си душевна същност, защото има достатъчно мощни сили и за трите вида дейности. Развитие само на интелекта втвърдява, изсушава душевния живот и пречи за напредъка и по-нататъшното усъвършенстване в живота на личността.
При правилно насочване и възпитание на младежа в този период на влияние на силите на Венера по-нататък в живота се разгръщат в душата му общочовешки идеали. Те са формулирани от д-р Рудолф Щайнер като идеал за устройство на обществото, а именно: в социалния живот обичта към хората се превръща в братство; в икономическата област – равенство на всички пред законите и еднакви права на личностите при управление; а свободата представлява духовна свобода и свобода в културната сфера.
Целта на подпомагане и обучение на юношите е именно такава; той да излезе в света като свободно същество, с отворено сърце, готово да обича и помага на всички, интелектуално и морално узрял, за да намери своята професия, целите и правилното направление в живота си, според своите способности и дарби.
Изтичат бреговете ти край мен.
Изтича с върбов дъх светът зелен
на мойто детство.
Най-съкровените владения,
населени със доброта и девственост
завинаги отплуват с бреговете,
оставили самотни отражения
във извора кристален на сърцето.
Михаил Кендеров
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/230
Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/232
Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/236