Лекарите, терапевтите, психолозите, педогозите, родителите и изобщо всички, които в дълбочина искат до опознаят човешката същност, е много важно да умеят будно и съзнателно да наблюдават един човек - как се движи, доколко е в света, и до колко е в себе си... всъщност наблюдаваме човека като един духовно-душевен феномен, а не просто като сбор от психо-физиологични прояви!!!
"...Какво означава, че човекът върви? Това означава, че той оживява с любов човешкия организъм в неговата кожа, напряга своята астрална или азова организация по съответен начин. И когато той върви, напряга своята организация така, че в известна степен я извежда навън от физическия и етерния организъм. Когато човекът мисли, той така я напряга, че я внася във физическата и етерната организация. Човекът отдръпва назад своите астрални и азови крайници, когато върви. Докато протяга краката, когато върви, той отдръпва назад астралното тяло и аза. Когато мисли, той ги влъчва навътре, естествено само до кожата. И когато се има предвид това така, че да се каже, че в заниманията на организма ние имаме началото на разболяването. Защото, ако без човекът с обич да изпълва своя организъм, астралното тяло и азовата организация се отдръпнат от двигателно-веществообменната система, тогава се пораждат болестни състояния. Когато етерното и физическото тяло биват изпълвани в главата без това да става волево, се появяват отново болестни състояния. Така че това, което човекът прави волево, веднага след това се поправя. Ежедневният живот в мислене и движение е непрекъснато разболяване. Само че човешкият организъм веднага може отново да оздравее. И за да имаме разбиране за тези неща, зависи наистина от това да проявим към това, което се случва при разболяването толкова много обич, че да можем да виждаме как по физически начин се показва духовното в човека. Когато човек например има болен черен дроб, има някакви анормалности в черния дроб, то астралното му тяло не е достатъчно заето в черния дроб. Коя е съответната духовна дейност, при която става нещо подобно?
Тя се проявява тогава, когато вътрешно особено силно се интересувам за нещо външно. В момента, когато някой разглежда нещо с напрегнато внимание, в този момент той всъщност е чернодробно болен. В този момент астралното тяло се отдръпва от черния дроб, но веднага това се уравнява. И когато човек прекарва различните болестни процеси в човешкия организъм, винаги може да изследва какво се случва в здравия човек чрез неговата воля, чрез неговия волев живот. Ако волевите процеси не биха били непрекъснато уравновесявани, хармонизирани, то човекът непрекъснато би се разболявал чрез волевите процеси. Може да се изследва как душевността, духовността наистина живее, когато болестните процеси се разглеждат и изучават наистина с интерес и обич...Събр. съч. 314Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука, стр. 278 и сл.,немско издание 1975 г.
...При болестта ние фактически се изправяме пред едно пробуждане на древни състояния на съзнанието, които човечеството отдавна е превъзмогнало. Поради обстоятелството, че в един от предишните си животи сме обременили нашата душа с едни или други грешки, ние сами пораждаме онази по-дълбока степен на съзнание, за която вече стана дума. И това, което извършваме под властта на „другото” съзнание, се оказва решаващо за протичането на болестта. Следователно виждаме как в тези абнормни състояния оживяват древни степени на съзнание, които отдавна са преодолени от човечеството. Ако внимателно наблюдавате обикновените факти от живота, ще намерите обяснение на много от нещата, за които говорихме днес. А те загатват, че благодарение на болката човек навлиза още по-дълбоко в своята истинска същност...Събр. съч. 120 Откровения на кармата, стр. 130, немско издание 1975 г.
Превод: Нели Хорински