В какво човек вярва, докато се надява, може да се разбере, когато някой умира. Днес съм на посещение в клиника „Филдер“ - болница, която се управлява от антропософи, от последователите на един светоглед, които вярват в човешкия дух и мъдростта на природата. Всъщност предстои ми да разбера. Започвам моята обиколка от залите за (помен), където близките изпращат своите починали роднини. Какво правят всъщност антропософите различно, когато лекуват тежкоболни и новородени, или пациенти с душевни проблеми? Как подхождат към началото и края на живота? С това искам да се занимая един цял ден тук.
Още рано сутринта се отправям към спешното отделение.
„Добър ден!“
„Здравейте, аз съм д-р Майер!“
Малко съм притеснен.
„Това значи е интензивното отделение. И тук разполагате с доста голямо техническо оборудване!“
„ Да, това например е съвсем нормален уред, за обдишване. Имаме четири такива тук в отделението.“
„А, защо тук има завеси? Какво се крие зад тях?“
„От една страна, трябва да имаме винаги бърз достъп да стаите и да можем да виждаме какво се случва вътре, но и не винаги, а от друга страна се опитахме при оборудването и обзавеждането на отделението да смекчим първото впечатление от изобилстващата техника тук, така че да намалим тези първични чувства на страх и смут.“
„Един вид, да създадете все пак една атмосфера на уют.“
„Да, точно!“
„А един такъв мироглед като Антропософията има ли някакво значение след като и на Вас ви се налага да предписвате антибиотици и да използвате медицинска техника.?“
„Да, ние прилагаме всички тези практики, но ги и разширяваме (допълваме). Допълваме ги с медикаментозни концепти и при интензивно-болни пациенти ги разширяваме с методите на арт-терапията.“
„С арт-теарапия?! При интензивно- болни?!“
„Да! Да! При интензивно-болни, особено чрез музикална терапия. Всеки, който слуша музика, усеща, че тя хармонизира, успокоява. Тя влияе върху настроението и особено при пациенти, обладани от страх, грижи и болки, може много да ни помогне. Например при пациенти на изкуствено дишане, когато те се събудят и дойдат на себе си, в съзнание, минават много често през фаза на трудно ориентиране и точно тук музиката ни помага, пациентите отново да намерят доверието.”
„А, може ли случайно да присъствам в една такава ситуация?“
„Да разбира се.“
„Д-р Майер, в интензивно отделение все пак и умират хора понякога. Какво се случва, след това според тях?“
„Моето лично убеждение е, че съществуването на човек не приключва със смъртта. Тя е преход в един друг свят и дори неколцина, които са успели да се завърнат, са го описали. Имам и техни рисунки тук, в отделението. И имайки предвид нагласата на всички, която споделят тук, тя определя нашите действия.“
„Как Вие лично се справяте с факта, че тук в това отделение има хора, които невероятно страдат, да не говорим пък за близките им?“
„В съзнанието ни, когато става дума за смъртта и ние виждаме, че тя е неизбежна, тогава ние създаваме една атмосфера, която умиращият (засегнатият/страдащият) може да усети, може би не винаги, но ние изхождаме, че все пак я усеща, възприема, и би била от полза и помощ за близките. Запалваме свещ, оставяме техниката лека по-лека да заглъхне и я изключваме, така че тя да не е на преден план, тъй като тя вече не може да ни помогне.”
„Какво помага на тежко болни пациенти? Има ли болестта смисъл? Такива въпроси е задавал и Рудолф Щайнер, основателят на антропософското учение преди 100 години. При тежки заболявания изминаваме един дълъг път между надежда и безпокойство. Заговаряме в този смисъл лекар и пациентка с диагноза рак.“
„Човек се интересува дали е имало метастази и други усложнения.“
„Да, ние започнахме с така наречените „Стейджинг“(Staging) - изследвания, с които може да се изследват най-често засягащите се органи, като бял и черен дроб, кости. Имаме снимките на белия дроб и ехографските изследвания на коремни органи, и двете изследвания са в норма.“
„Д-р Конрад, и какъв би бил специфичният антропософски метод, който бихте предписали и препоръчали в допълнение към лечението?“
„Той би се състоял от стандартните медицински възможности според пътя, който бихме избрали заедно с пациентката, от една странна – веднъж седмично/месечно така наречената „Туморна конференция (среща)*“ (на англ. Tumorboard), която се занимава с конкретния случай. При нас тя е следващата сряда, а от друга страна от антропософската медицина прилагаме във всеки случай лечението с бял имел, което започнахме да прилагаме заедно с операцията.“
„Какво означава това практически?“
„С помощта на инжекции се инжектира лечебно растение, което подпомага по този начин да се възстановят естествените вътрешни лечебни сили на организма, и води до измерими промени в имунната система и по този начин подпомага пациентката в нейния собствен път на справяне с болестта, така да се каже събужда нейните собствени изцелителни сили.“
„А мога ли да ви питам и двамата, в случай на лечение с бял имел или друго антропософско лечение, необходимо ли човек да вярва в него, за да се излекува?“
„Не, изобщо не! Такъв опит съм имала винаги и с хомеопатията. Аз съм Тома Неверни и винаги се съмнявам във всичко. Аз не съм човек, който пробва всичко върху своето тяло.“
„Да лекуваме пациентите цялостно! – това можах да чуя между редовете от вашето изказване. Успявате ли винаги при толкова много пациенти в една такава голяма клиника? Вие също разполагате с ограничено време?“
„Ограниченията на времето и икономическите предпоставки важат и за нас, и стават по-тежки, но тук работят колеги с много силна мотивация и заради знанието, с което разполагаме, те разбират, че ние изграждаме една различна връзка с пациентите.“
„Но и Вие се срещате със смъртта на пациенти, за които сте се надявали. Няма ли го моментът на разочарование в тези случаи?“
„Тук е въпросът какво се случва след смъртта и че това не трябва да е свързано с разочарованието. Има една картина, на която, когато човек се ражда, ангелите плачат, а хората се радват, и когато човек умира - хората плачат, а ангелите се радват. Това е един въпрос за това как се гледа на този преход и нагласата е да помагаме и лекуваме, но не с представата(желанието) за безсмъртие.“
Да помагат и лекуват с допълващи терапии. Музика и движения (упражнения) в късния предиобед. Това дали помага? Не знам (непознато ми е).
* Tumorboard – събиране на лекари от различни специалности според локализацията на тумора – онколог, гинеколог, радиолог, хирург, уролог, патолог и т.н. – които обсъждат конкретен случай на болен от рак и заедно взимат решение за терапията му. Резултатът от обсъждането и решението за терапия се нарича интердисциплинарно мнение и служи както за определя на стратегия на лечение за пациента и по-нататъшна обратна връзка, така и за обучение и разширяване на знанието на отделните лекари.
Превод от немски език: Теодоси Калудов
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=vbk1ahZsdWM