Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко сила трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието отвън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество, останало чуждо на този организъм.
Виждате ли, нещо подобно може да настъпи например, когато човекът не е в състояние да доведе до летливостта на топлинния етер онова, което се явява в него минерализирано, то е било първоначално органическо, - което се явява в него минерализирано като захар. Тогава то се отлага в организма преди онова състояние, до което трябва да стигне, ако целият организъм трябва да участва във всичко, което се намира в него, и се явява така лошата болест, наречена захарна болест. Следователно при всяко вещество трябва да имаме предвид, доколко човешкият организъм може да бъде в състояние да го доведе до състоянието на топлинния етер, когато например консумираме готварска сол или захар, при което тогава организмът, който е вкоренен на Земята, може да намери своята връзка с духовния Космос. /Събр.съч.230, Рудолф Щайнер/
* * *
...да вземем например диабетика. Какво всъщност представлява диабетика със своето абнормно развитие? Правилен възглед за диабета можем да постигнем само ако знаем, че тук става дума за едни слаб Аз, за слабо азово устройство, което не е в състояние да овладее целия процес на образуване на захар. Необходимо е само това, което имаме пред себе си, да го разтълкуваме по правилен начин. Би било напълно погрешно, ако вярвахме, че тъй като бива отделена захар, то налице е един твърде силен Аз. Не, това е един твърде слаб Аз, защото тук се е оформил един Аз, който не взема достатъчно участие в органичния процес, та по съответния начин да пропие организма със захар. Това е, което имаме налице. С това е свързано всичко онова, което може да действа благоприятно върху захарната болест. Наистина ние можем да наблюдаваме първи белег на настъпване на захарна болест още тогава, когато някой едновременно яде твърде много сладки неща и след това пие алкохол, първи белег, който разбира се след това може да премине, но който показва как поради обстоятелството, че в този случай Азът бива отслабен и не е в състояние да овладее този процес, който всъщност трябва да се осъществи, поради това бива предизвикан процесът на изхвърляне на захарта.
Трябва да кажем, че именно това наследствено обременяване въздейства върху слабия Аз. Винаги можем да установим връзката между един слаб Аз, или, можем също така да кажем, между един Аз, който не функционира с всичките си силови комплекси и онова, което създава предразположението за наследствена обремененост. Защото, ако всички ние бяхме предразположени към наследствена обремененост, то ние всички бихме страдали от тази наследствена обремененост. Това, че не всички ние страдаме от наследствена обремененост, се дължи най-вече на обстоятелството, че по-слабо страдат от наследствена обремененост тези хора, които имат един добре функциониращ Аз.
Обаче не бива да се пропуска, че при диабета в силна степен са налице психични причини, и че вълненията, през които човек преминава, ако е лесно възбудим, могат да бъдат в силна степен свързани с възникването на диабета. Защо това е така?
Азът е слаб, и тъй като е слаб, той ограничава себе си да функционира повече в периферията на организма, и чрез мозъка да развива един силен интелектуализъм.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига. Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действа астралното тяло. Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където - бих желал да кажа - между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека, протичат процесите на средното устройство. Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство бива предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. Докато Азът се занимава най-вече с мозъка, неосигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е една осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния.
По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо? Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да останем не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек. Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействащи върху чувствата, а първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействат върху вътрешността на човека.
Сега става дума за следното - да си изясним какво всъщност имаме пред себе си. Пред себе си имаме една отпуснатост на Аза. В човека Азът е сроден с космическото, въздействащо върху човека, т.е. с това, което спрямо Земята е разположено най-силно периферно. Всъщност всичко онова, което действа в нашия Аз, достига до нас от области, силно отдалечени от Земята. Ето защо трябва да опитаме да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на космическото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен смисъл да се научи да взима участие в космическото, както би трябвало да бъде. Но в земното е заложен същият онзи процес, изхождащ от космическото, чрез който Азът бива подтикнат да работи в своето вътрешно устройство, в своето централно устройство, и който процес е разположен там, където същият този космически елемент подтиква Земята, минералната Земя или растителната Земя, да образува етерични масла, да образува изобщо масла. Това е пътят, по който трябва да тръгнем. Тъй както човешкият Аз работи над окото, където подобно на един изтласкан напред залив влиза в непосредствена връзка с външния свят, ето така трябва да свържем Аза с процеса на маслообразуване.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътят, по който може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленото обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес, създава действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътят, по който може да бъде постигнато нещо. /Събр.съч.312, Рудолф Щайнер/
* * *
Ако се движим в тази посока, ние можем да отидем към изследване на друг симптом: можем да отбележим навсякъде в каква степен това, което действа в човека приема не форма, подходяща за човека, а своя собствена. Да вземем захарната болест, диабетното състояние. В какво се корени нейната причина? В това, че човекът, в който хармонията не е нарушена, захарта се «очовечава», тя не действа със своята собствена сила. Но в случая с диабета, човекът до дълбочината на своята атомна структура остава много слаб, за да проникне напълно от себе си тази захар. В своята Аз-организация човекът се насочва към силата на захарта, към силите, които са извън човека. Погледнете към всички сили, които се изживяват в човека, който страда от диабет, към тези сили, които се намират в утайката на урината, които се отлагат в тялото при мигрена и т.н. Гледайки на всичко това, което навлиза в тялото в качеството на вещества, които не следват човешките закони, а своите собствени, вие можете да зададате два въпроса... /Събр.съч.316, Рудолф Щайнер/
* * *
Както знаете, захарта също може да образува кристали. Погледнете голямата кристална захар: тя също така се състои от кристали, подредени последователно. Имаме много захар в себе си. Обаче хората на Земята консумират храна с различно количество захар. Количеството консумирана захар е различно. В Русия, например, хората ядат много малко захар, в Англия - много захар, разбира се, взето средно. Но в зависимост от това хората са различни един от друг. Руският характер е различен от английския. Руснаците са съвсем различни хора от англичаните. И това до голяма степен се дължи на факта, че руснаците получават заедно с хранителните продукти малко захар. Англичаните ядат такива неща, които съдържат много захар, ядат храни с високо съдържание на захар. Това се дължи на факта, че както ви казах, космическите сили упражняват своето влияние върху всичко. Човекът има много захар в себе си. Захарта има тенденция да кристализира. Какво можем да направим, за да предотвратим кристализацията, да не се превъръща тя в кристали?
Виждате ли, казах ви, че имаме много вода, жива вода; тя разтваря захарта. Би се случило друго, ако водата спре да разтваря захарта! Тогава ще започнат да се образуват малки кристали, като в голямата кристална захар, и тези малки остроъгълни кристали биха били в нас, ако захарта не се разтваря постоянно. Ние, хората се нуждаем от захар в качеството й на наша храна, но можем да я използваме само ако непрекъснато я разтваряме. Имаме нужда от нея. Защо е нужно да имаме захар в себе си? Защото трябва да извършим определени действия по нейното разтваряне! Ние живеем не само благодарение на това, но това се явява една от нашите жизнените функции - да разтваряме захар! Следователно тя трябва да влезе в тялото ни; трябва да я въведем въведем в себе си.
Ако ни липсва силата да се разтвори захарта, тогава се образуват тези много малки кристали, и те се отделят с урината. Тогава възниква захарната болестта, диабета. И обяснението защо хората заболяват от диабет, е, че те имат твърде малко сили, за да се разтворят захарта, която те поемат с храната. Те трябва да приемат захар, но ако имат твърде малко сили, за да я разтворят, получават диабет. На захарта не трябва да се позволява да отиде така далеко, че да премине във формата на малки кристалчета, тя трябва да бъде разтворена. Човекът трябва да има силата, за да разтвори захарта. В това се съдържа неговият живот...
... Какво означава това? Виждате ли, това означава, че тук, идващи от Космоса, действат сили. Те са склонни да образуват в нас не големи, но микроскопически малки кристали. Ако тези сили идват тук и образуват тук тези кристали, то те, тези сили, действат цялостно в нас; така че ние, постоянно проникнати от тези сили, трябва в нашия вътрешен организъм да развием ответните сили, които постоянно биха анулирали гореописаното влияние. Ние непрекъснато трябва да работим, за да противодействаме на тези сили. Следователно ни трябва да имаме в себе си силите, които да неутрализират гореописаните, като им противодействат. Силите на Космоса също са част от нас. Но ние трябва да им се противопоставим и особено да им противодействаме в нервите. В нервите биха се образували постоянно минерални вещества, ако не противодействаме на тяхното образуване... /Събр.съч.347, Рудолф Щайнер/
* * *
Естествено, господа, ако човек има заболяване на захарта, диабет, тогава въпросът е различен - това е разбираемо за болестта на захарта, диабета, е показател, че човек всъщност е загубил хранителния си инстинкт. /Събр.съч.354, Рудолф Щайнер/
* * *
Из «БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ»
Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Задстомашна жлеза (панкреас)
Към областта на храносмилането принадлежи и задстомашната жлеза, която има две основни функции. Екзокринната част произвежда съществените храносмилателни сокове, чиято дейност безусловно носи агресивен характер. Ендокринната част на задстомашната жлеза, островните клетки, произвеждат инсулина. Недостатъчната продукция на тези островни клетки води до разпространената картина на заболяването диабет (захарна болест). Думата „диабет" произхожда от гръцкия глагол diabeinein, което значи «прехвърлям» и «преминавам». Първоначално наричали тази болест «захарно разстройство». Ако си припомним описаната символика на храната в началото, можем свободно да преведем израза «захарно разстройство» с любовно разстройство. Диабетикът не може да асимилира (поради липса на инсулин) захарта, поета с храната. Захарта пропада през него и той я отделя в урината. Заместим ли само думата захар с думата любов, много точно очертаваме кръга проблеми на диабетика. Сладките неща са само заместител на други сладки желания, които съставляват сладкия живот. Зад желанието на диабетика да се наслаждава на сладки неща и същевременната му неспособност да асимилира захарта и да я поема в собствените си клетки, се крие непризнатото желание за осъществяване в любовта, съчетано с неспособността да приема любов, да може изцяло да я допусне до себе си. Характерно е, че диабетикът трябва да живее от „ерзац храна" - от някакъв заместител за своите истински желания. Диабетът води до преокисляване (свръхоксидация) на цялото тяло чак до състояние на кома. Познаваме киселината като символ на агресията. Отново и отново срещаме тази полярност на любов и агресия, на захар и киселина (митологично: Венера и Марс). Тялото ни учи: който не обича, става кисел. Или още по-недвусмислена формулировка: който не умее да се наслаждава, не е „сладък" и за околните!
Любов може да приема само този, който може и да дарява любов, а диабетикът я отдава единствено под формата на неасимилирана захар в урината. Тъй като не може достатъчно да отдава себе си, захарта „пропада" през тялото му (захар в урината). Диабетикът иска любов (сладки неща), но не смее активно да се осъществява в тази сфера ("... наистина не ми е позволено нищо сладко!"). Той, все пак, продължава да копнее за това (... тъй много ми се иска, ама нали не бива!") - не може обаче да я получи, защото не се е научил сам да дава любов - и така любовта пропада в него. Той трябва да отделя захарта неусвоена. Е, как тогава да не се вкисва!
Подбра: Д.Василева
Първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/121