Моделната сграда в Малш
Ако човек иска да намери източника на импулса за полагането на основите на Гьотеанума, той ще бъде изненадан да открие, че той се намира в Малш, 16 километра на юг от Карлсруе. Там, в нощта на 5 срещу 6 април 1909 г., под първото пролетно пълнолуние, Рудолф Щайнер полага основите на розенкройцерския храм „Франциск от Асизи“. Този храм, който по-късно става известен като „Моделната сграда в Малш”, е толкова малък (2,5 x 3,5 метра), че прилича просто на семе за сграда. Всъщност той е трябвало да наподобява семе в земята, изсечено в гранита. Въпреки малкия си размер, архитектурната, скулптурна и цветовата форма на сградата притежава архетипните мотиви на розенкройцерството. Сградата е резултат от импулса, който Е. А. К. Стокмайер получава по време на Теософския конгрес в Мюнхен, на Петдесетница 1907 г., във връзка с печатите и колоните, които Рудолф Щайнер иска да бъдат нарисувани и изработени за тамошната Асамблейна зала. 160 В Стокмайер се появява желанието да открие и да създаде подходяща пространствена форма за колоните. На въпроса му, свързан с това, Рудолф Щайнер нарисувал с няколко щрихи:
как седемте колони да бъдат разположени в два реда от запад на изток, за да обграждат елиптичното вътрешно пространство и да поддържат елипсоиден свод с три оси, от които дългата да е ориентирана от запад на изток. Входът трябваше да бъде на запад и оттам да започват двата реда колони, като се започне с колоната на Сатурн. Зад колоните трябваше да има коридор, който също да бъде покрит с елипсоиден покрив с три оси (с форма на черупка). Елиптична стена трябваше да обгражда цялата структура отвън. В нея да няма прозорци. Печатите трябваше да бъдат закрепени към нея, първият между колоната на Сатурн и колоната на Слънцето, вторият между колоната на Слънцето и колоната на Луната и така нататък, до седмия от другата страна на колоната на Венера в източната ниша, представен два пъти, вдясно и вляво от центъра.
Стаята се осветяваше само от един отвор в главния свод, който трябваше да бъде разположен така, че по време на пролетното равноденствие, около девет часа сутринта, слънчевата светлина да пада върху „определена точка” във вътрешността. Стената трябваше да бъде боядисана в червено, а таванът – в синьо. Зодиакът трябваше да бъде нарисуван върху вътрешната страна на главния свод, започвайки с Риби на запад над колоната на Сатурн.161
По този начин „моделната сграда“ била построена „насред гъсталака в близост до Горския дом в Малш“.
Сводът, във формата на елипсоид с три оси, почиващ върху два пъти по седем колони с иновативен дизайн, е архитектурният мотив, който Рудолф Щайнер ми даде през лятото на 1908 г. в отговор на моя въпрос. Темата на този дизайнс, плавността на неговите линии е някъде между тази на гръцкия храм с неговите ясни прави линии и куполната сграда, с нейната неспокойна тенденция към кръглата форма, която за пръв път е преодоляна с помощта на кръстообразния план. Храмовете от древността познават само две истински измерения. Когато човек пристъпва от вратата към картината, той всъщност не се движи напред, а повтаря едни и същи условия. Куполната сграда е тази, която за първи път превръща древния храм в християнска сграда. 160
Волята за християнизиране на земния свят, съдържаща се в художествения дизайн, се проявява и в архетипния образ на всички церемонии по полагане на основоположен камък, извършени от Рудолф Щайнер и в неговите тъй топли думи при полагането на първия Основополагащ камък:
Насред болки нашата Майка Земя се е втвърдила. Нашата мисия е да я одухотворим отново, да я изкупим и да я превърнем в изпълнено с дух произведение на изкуството чрез силата на нашите ръце. Нека този камък бъде едновременно и първият камък от основата за изкуплението и преобразуването на нашата планета Земя и нека силата на този камък се увеличи хилядократно. Когато все още почивахме в лоното на Създателя, обградени от Божествените сили, всепроникващият и всеобхватният Отечески Дух се вплете в нас. Но ние все още бяхме без съзнание, не притежавахме независимост. По тази причина ние се спуснахме в материята, за да се научим тук да имаме самосъзнание. Тогава дойде злото. Тогава дойде Смъртта. Но Христос също беше активен в материята и ни помогна да преодолеем смъртта. И както сега умираме в Христос, така и живеем. Ние ще преодолеем смъртта и чрез нашите мощни сили ще обожествим и одухотворим материята. Така силата на Изцеляващия, Светия Дух ще се пробуди в нас.161
Церемонията по полагането на основополагащия камък приключва с розенкройцерските слова, с които Рудолф Щайнер призова „благословията на всички възвишени и най-възвишени същества от всички духовни йерархии, свързани с еволюцията на Земята“.
Това, което Рудолф Щайнер е могъл да изрази едва две години и половина по-късно в Карлсруе, за познанието за фантома (възкресното тяло) и неговата бъдеща еволюция, тук е присъствало като активна тайна, все още скрита като под воал. Под ръководството на съдбата, което може само да ни удиви, Рудолф Щайнер провежда първата си церемония по полагане на основополагащ камък в духовна връзка с Каспар Хаузер, който преди това е бил призован за подобна мисия.
Впечатлението за наличието на вътрешна връзка между Каспар Хаузер и това, което Рудолф Щайнер извършва в Малш, става още по-силно, ако добавим и тайнствения факт, че тук става дума за Розенкройцерски храм в Малш, единственият, който все още съществува на земята. Още в цикъла от лекции в Карлсруе „От Исус до Христос“ в горното описание се разкрива тясната вътрешна връзка на Каспар Хаузер с розенкройцерството, а неговият учител Даумер е описан от Рудолф Щайнер като „последния от Розенкройцерите“. Още по-далеч ни отвеждат изявленията, за които граф Полцер-Ходиц съобщава след разговора си с Рудолф Щайнер на 3 март 1925 г. Там той казва: „Индивидуалността, която се крие зад фасадата Каспар Хаузер, е същество, което от самото начало е работило вдъхновяващо в розенкройцерските кръгове, а след това, на 29 септември 1812 г., се е преродило като син на великия херцог Карл от Баден и съпругата му Стефани дьо Боарне. Каспар Хаузер имаше да изпълнява важна мисия за езотеричното християнство.“
Това твърдение, което ще бъде разгледано по-подробно в глава 5, разкрива още една пряка връзка между Каспар Хаузер и Кристиан Розенкройц, в допълнение към вече споменатата в първата глава. Това обаче изтъква връзката на розенкройцерския храм със самия Каспар Хаузер.
Накрая, има и трета връзка между Малш и Каспар Хаузер. Семейство Штокмайер разказва, че когато Рудолф Щайнер за пръв път стъпил на земята в околностите на сградата в Малш, той говорил за една „осветена земя“, която била „свързана с Бога“. Древен посветен, Арен или Ерен, работил тук в отминали времена. Това ни връща назад във времето до потъването на Атлантида. Морски ръкав е покривал ниската равнина, където сега тече река Рейн. Вниманието ни отново е силно привлечено към скрития контекст във всичко, което Рудолф Щайнер прави и казва, например когато четем в лекцията, която той изнася в Малш, на церемонията по освещаването на „Клон Франциск от Асизи” на 6 април 1909 г. – как той описва настоящия живот на това място и време, а след това, съвсем изненадващо, го свързва с Атлантида. Той описва как през последната трета от атлантската епоха великият Посветен на Слънчевия Оракул събрал около себе си малка група хора, които трябвало да пренесат духовния живот на Атлантида в следатлантските култури. „Ние, като теософи, се намираме в положение, което можем да сравним само с това, в което се е намирал човекът в древните атлантски времена. И точно както животът се е променил оттогава, също така животът пак ще се промени след една катастрофа в бъдещето.“ По-късно изрично е заявено: „Характеристиките на Старата Атлантида се повтарят.“
В ония времена е било необходимо една малка група хора, под ръководството на Слънчевия Посветен, да се подготви и да даде възможност на Христос да се въплъти в четвъртата следатлантска епоха. В наше време подобна група хора е призована да се научи да разбира Христос, така че духовният живот да не се изгуби за човечеството в техническия живот на бъдещето.
Веднъж Рудолф Щайнер описва Каспар Хаузер като човек „изостанал, от времето на Атлантида”.162 Освен изключителните обстоятелства, които го характеризират, тук се посочва пряка връзка с Атлантида. Една индивидуалност остава незасегната от цялото следатлантско културно развитие, за да се намеси в решаващ момент от човешката еволюция в подкрепа на розенкройцерското християнство. Какви са били целите на тази намеса е обяснявано подробно много пъти.
В сградата на Розенкройцерския храм можем да открием три основни елемента. В самото основаване се съдържа същността на възкресението, което изкупва земята. В самата сграда Розенкройцерската мъдрост се превръща в артистично оформено пространство. Околната среда създава хилядолетната връзката с Атлантида. Всичките тези три елемента са свързани с Каспар Хаузер. Розенкройцерският храм в Малш гледа невиждащо на север към замъка в Карлсруе, където е роден Каспар Хаузер. В неизказаната тайна, чрез хода на самите исторически събития, той е посветен на духа, на Манас* на Каспар Хаузер.
Превод: Ати Петрова