ОПОЗИЦИЯТА НА ЮПИТЕР И ПЛУТОН
И ЗАГАДКАТА НА РАКА, ЮЛИ, 2026, В ОЧАКВАНЕ НА 2033
Както пиша тази статия, на 29 юли, настъпва пълнолуние в съвпад с Плутон в съзвездието Козирог и в опозиция със Слънцето, което е в съвпад с Юпитер в съзвездието Рак. Това е едно от централните планетарни събития сред множеството значими събития това лято като част от поредица космически знаци, предвещаващи големи промени за човечеството. Дали те ще действат по проеволюционен или антиеволюционен начин, ще зависи от нашето съзнание. И все пак, те ни се предлагат от космическите интелигентности. На 20 юли вече се беше състояла точната опозиция на Юпитер и Плутон (както и в продължение на много дни преди и след точната опозиция, тъй като те се движат бавно). Сега Слънцето се присъединява към Юпитер, а Луната – към Плутон, за да придадат още едно измерение на това космическо послание. Тази опозиция не е просто изолирано събитие, а произтича от времевия организъм на планетарните взаимоотношения, простиращ се шест години назад до Голямото съединение от 2020 г. и дори до Голямата опозиция от 1930 г. Взаимоотношението между Юпитер и Плутон е в центъра на всички тези събития. Затова нека отделим един момент, за да си представим именно тази опозиция, която се случва на 29-ти, и след това да добавим към това по-широката контекстуална картина.
Моля, отделете малко време, за да съзерцавате тази космическа картина. Просто опитайте се да усетите нейното изражение в небесата. Можете дори да си представите, докато гледате към Слънцето, че Юпитер стои зад него сред звездите на Рак, а точно срещу него, през центъра на Земята, се намират Плутон и Луната в Козирог. Юпитер, сферата на живата космическа мъдрост, великата сфера на Мисълта, която носи нашите идеали, ни озарява заедно със силите на Слънцето – образът на космическата сила „АЗ СЪМ“ – като велик фар за бъдещата еволюция на човечеството. Те сияят откъм „светлината“ или горния зодиак, откъм звездите на Рак. Рак е съзвездието, което винаги е било известно като вратата на раждането за хората, съзвездието на въплъщението и влизането в материята. Всъщност, исторически то е дълбоко свързано с цялата еволюция на нашето отделяне от божествения свят и нашето спускане в материята, заедно с последвалата свобода, която се развива в следствие от това отделяне. Рудолф Щайнер в „Човешката и космическата мисъл“ свързва световната мисъл/философия на материализма със съзвездието Рак. Дори неговият символ е изображение на нещо като счупена сфера, обърната навътре към себе си.
И така, какво изразяват Юпитер и Слънцето в това съзвездие на раждането и въплъщението в материята? Срещу тях са Плутон и Пълната луна в „тъмното“ или долното зодиакално съзвездие Козирог. В Плутон имаме една планетарна сфера, която е може би подсъзнателно най-мощната, но в бъдеще може да се превърне в сферата на Човека Дух, най-висшият аспект на нашето развитие. Сега тя представлява най-дълбоките елементарни сили на волята, които могат да действат както като унищожителни и разрушителни, така и като сили на пробив и трансформация. Тя е свързана със силата на ядреното унищожение и радикалната революция – една необуздана сила на волята. Към нея се присъединява Луната – сферата, свързана, наред с много други неща, с по-ниските, нетрансформирани астрални сили в човешкото същество. Те се намират в Козирог, който не символизира въплъщение и раждане, а по-скоро катарзис и посвещение, портала или прага към духовния свят. Така че може би можете да усетите космическото напрежение в тази полярност, която исторически е предвещавала мощни промени във вярванията. Тези планети сега се гледат една друга и ни питат: как могат човешките същества по някакъв начин да балансират или хармонизират ръководните идеали и визията за бъдещето, произтичащи от вътрешната сила на Слънцето, с по-ниските импулси в нашата природа и мощните сили на несъзнателната воля, които се надигат? Може ли това да ни доведе до духовен пробив и нова ера на промяна? Откъде идва този потенциал?
За целта ще разгледаме още един значим елемент в тази космическа картина на опозицията. Да, Ракът символизира спускането в материята, счупения мост на единението с Божествения свят, но има и друг аспект на Рака, който придоби нов потенциал след делото на Христос. Ако погледнете астрономическото съзвездие (вижте изображението по-горе), ще видите четири звезди, които образуват нещо като квадрат. Две от тях са били известни като двете магарета, според мита за Дионис. Но в центъра на този квадрат, в сърцето на това съзвездие, се намира прекрасен звезден куп, който изглежда като тайнствено сияние. Всъщност това е отдалечен звезден куп, състоящ се от 1 000 звезди, известен под името „Пчелен кошер“, може би защото прилича на рояк пчели. Латинското име на тази звездна купчинка обаче е Praesepe, което означава „ясли“ или „кошница“. Ако някога сте посещавали Южна Италия, може би сте виждали големите, изящно изработени рождественски сцени, наречени Praesepes, в Неапол или други южни градове. Ако сега приемем делото на Христос на Голгота за един вид раждане, едно ново раждане в света, като крайната победа над смъртта и разделението, тогава тази планетарна конфигурация може да придобие съвсем ново измерение. Рудолф Щайнер някога описа „Трите години на Христос“ като вид бременност, а Възкресението като истинското раждане на Христос на Земята. Така че сега Слънцето и Юпитер са застанали пред „Praesepe“ – Яслите, които ни напомнят за силата, способна да устои на онова, което се надига отдолу с огромна мощ, и да го преобрази.
Дали не можем да си представим това ново раждане в Земята откъм Рака, което вечно присъства в нас като лечебна сила в света на разрушението. Това е противовесът на нетрансформирания елемент на Плутон и Пълната луна. За мен това е мощно въображение, с което можем да работим в отговор на предизвикателствата на тази опозиция. По този начин не само ще виждаме в звездите потенциал за разрушение и революция, застанал срещу по-висшите елементи на Юпитер и Слънцето, но също така ще можем да видим отговора, решението на настоящата световна криза и текущия катарзис в човечеството. По този начин можем да се обърнем към тази звездна конфигурация от позицията на новите сили, които са ни дадени от Христос. Това не е старият начин на питане как ни въздействат звездите, а по-скоро повик да поемем собствената си задача ние да дадем нещо на звездите, за да отговорим на техния въпрос и предизвикателство към нас.
В този контекст можем да разгледаме това, което може би много от вас са прочели или чули в интернет. Много ясновидци и астролози, а дори и икономисти, предсказват големи сътресения и дори финансов колапс през тази година, дори края на Западната империя. Влизаме ли в истинските изпитания на катарзиса и световните революционни промени, които ще пометат всички форми, които са подкрепяли империите в миналото? Може би има известна истина в тези прогнози. В космоса се случват много неща в момента. Въпреки това си заслужава да се вникне по-дълбоко в това какво означава това. Тази текуща опозиция възниква като част от времевия организъм на звездните движения, които са следствие от импулса на Голямото съединение от 2020 г., по-специално външните планети, които действат в по-големи времеви цикли.
Голяма част от разговорите в момента около раждането на новата ера се основават именно на тези три външни планети – Уран, Нептун и Плутон. Те се основават особено на конфигурация, описана от френския астролог Андре Барбо (1921 – 2019), която е наречена „кошница на Барбо“, въпреки че той никога не я е наричал така. Според неговите изследвания обаче това е най-важната конфигурация на века, която сочи към мащабна еволюционна промяна, невиждана досега, при която тези три външни планети и Юпитер се нареждат във формата на кошница, основана на тригон (120 градуса) и секстил (60 градуса) – един вид велика хармония между тях. Той я описа като най-благотворната конфигурация на века, която ще допринесе за великолепно ново начало на цивилизацията. Ето изображение на „кошницата“ на Барбо от тропическа астрологична карта:
Нека я разгледаме по-подробно. За изучаващите астрософия е известно, че тези три външни планети не са „даденост“ за човечеството, а притежават потенциалите, свързани с развиващия се висш „аз“. Те ни насочват към бъдещи Духовен Човек: Духовен „аз“, Дух Живот, Човек Дух. Те също така изискват от нас да работим върху вътрешната си трансформация, за да разкрием това висше същество в нас чрез развитието на Имагинативното, Инспиративното и Интуитивното съзнание. Така че, да, тези планети са в много рядка и специална конфигурация, която подтиква към еволюционна промяна в света.
Въпреки това истинската промяна ще настъпи, когато човешките същества предприемат вътрешната когнитивна трансформация, от която новото може наистина да се роди. В противен случай тези потенциали се използват от опозиционни сили, за да отклонят човечеството от истинския път. В този смисъл Плутон е изключително опасна сила в света на враждебните същества. Вярвам, че ролята на тези външни планетарни сфери, както и необходимостта и предизвикателствата да работим съзнателно с тях за получаване на подходящи еволюционни импулси, ще стават все по-важни, както подсказва тази конфигурация. Ще се появят много нови идеи, много нови импулси за радикална промяна, но ще имат ли те „силата“ да изградят нова култура без знанието, предлагано от духовната наука, и новия път на когнитивната трансформация?
Нека сега погледнем назад към разгръщащите се космически събития, от които възниква опозицията Юпитер/Плутон. Започваме с Великия съвпад от 2020 г., който предизвика мощни световни събития. Както знаете, това беше времето на Ковид – едно истинско сътресение в живота на човечеството в глобален мащаб, последиците от което все още се проявяват в световните дела на много нива за онези, които имат очи да видят скритата духовна активност зад това събитие. Този Велик съвпад на Сатурн и Юпитер по Коледа/Слънцестоенето през 2020 г., също се намираше в съзвездието Козирог и беше много близо до Плутон. По време на подготвителния период за Великия съвпад, през предшестващите месеци, Сатурн и Юпитер (три пъти) се срещнаха с Плутон, всеки път в съзвездието Стрелец – архетипният образ на човешкото същество, – преди да преминат в Козирог по време на съединението. (Сега няма да разглеждам значението на тези събития. В архива ми има няколко статии по тази тема.) С този Велик съвпад във фиксираните звезди на Козирог бе провъзгласено ново благовещение, носещо наследството и спомена за архетипното събитие на благовещението за раждането на Исус/Заратустра. Беше обявено началото на световна инициация, която чрез последващите периоди на страдание и катарзис щеше да отвори вратата към нова визия за духовния свят. Както вече беше казано, Козирог е съзвездието на катарзиса и инициацията, на пробива към божествения свят. Ние проследихме движенията на Сатурн и Юпитер, докато развитието на съвпада се разгръщаше през своята 20-годишна биография. Преживяхме тяхното квадратно взаимоотношение (вижте статията ми от 5.7.2025 г.) и изключително значимата среща на Сатурн с Нептун в нулевата точка на съзвездие Риби, продължила няколко месеца. Сега Юпитер е в Рак – съзвездието, противоположно на звездите на Голямото съединение от 2020 г. в Козирог, и в точна опозиция спрямо Плутон. Те се срещат отново след 2020 г., но сега в опозиция. Както беше написано за през 2020 г., тази връзка между Юпитер, Сатурн и Плутон има за свой предшественик Голямата опозиция от 1930 – 1931 г., когато Плутон и Юпитер са били в съвпад в Близнаци, в опозиция със Сатурн. Тук откривам един вид скрита тема, свързана с новото преживяване на Христос в етерния свят. Съвпадът на Плутон и Юпитер през 1930 – 1931 г. също беше свързан с новото преживяване на Христос в етера, тъй като това беше времето, за което Рудолф Щайнер е говорел като за началото на това ново откровение. Тогава се случи и ужасната трагедия на нацизма в Германия като атака срещу това откровение. Вярвам, че новото благовещение от 2020 г. също се отнася до това ново откровение на етерния Христос, а разгръщането на Сатурн и Юпитер и техните взаимоотношения с външните планети през тези години е продължение на този импулс, както и на предизвикателствата и препятствията, които съпътстват това ново осъзнаване.
Тези срещи на Юпитер и Плутон продължават приблизително 6,5 години. Сега, през 2026 г., стигаме до опозицията между Юпитер и Плутон. Кога е следващият съвпад на Юпитер и Плутон след 2026 г.? През февруари 2033 г. Тази година се навършват 2000 години от мистерията на Голгота – основаването на новото Христово „Аз съм“ човечество. Това е и 100-годишнината от посоченият от Рудолф Щайнер момент на началото на Новото преживяване на Христос от човечеството (1933 г.). Аз посочих как настоящата опозиция между Юпитер и Плутон е наследство от съвпада през 2020 г. на Юпитер и Плутон, както и съвпада на Плутон и Юпитер през 1930 г., по време на Велика опозиция. Сега се състои тяхната опозиция, към която се присъединяват Слънцето и Луната. Дали това не е отново възможност този импулс да се прояви? Дали е предвестник на нещо ново?
Тази година, 2026 г., бележи началото на 7-годишно отброяване до 2033 г., когато Юпитер и Плутон ще се срещнат в съвпад, все още в Козирог. Всъщност на 2 февруари 2033 г. Юпитер и Плутон ще бъдат придружени от Слънцето в Козирог. Седем е числото на времето: 7 дни в седмицата; 7-годишни биографични ритми в човека; 7 епохи на еволюционни цикли. Така че, може би можем да започнем да изживяваме настоящата година като началото на нов 7-годишен цикъл, водещ, може би чрез големи страдания и изпитания, към 2033 г., както и към това 2000-годишно повторение на събитието на Голгота в света, а също и към 100-годишното повторение на новото преживяване на Христос. Това ще ни призове да се стремим непрестанно към преобразуване на съзнанието си, за да възприемем царството на „времето“, етерното царство, и да бъдем отворени към Неговото явяване сред нас в лицето на изпитанията, така че да останем верни на думите на Христос. В света ще имате големи изпитания, но не се страхувайте, Аз съм победил света.
Джонатан Хилтън
Юли, 2026 г.
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова