За името „Каспар Хаузер”
Името Каспар Хаузер бе написано на лист хартия в полицейското управление в Нюрнберг от лицето, което носеше това име приживе. Това се случва вечерта на Петдесетница 1828 г., денят, в който въпросният човек беше пуснат на свобода в света.
Знаем само това, което самият той ни разказва за получаването на името. Според него, „човекът, с когото винаги е бил“, го е научил да пише това име няколко дни преди освобождаването му; но извън това той е знаел само няколко букви. 52
Дали причината да му се даде това име е била само за спазването на външната необходимост да не се изпраща никой в света без да му се даде име? Дали са искали да избегнат ситуация, при която един младеж без име би бил още по-забележим? Дали изборът на това име е бил случаен и без значение, или не? Всички тези въпроси могат да ни накарат да разследваме какво се крие в името „Каспар Хаузер“. „Откакто свят светува, никога не е имало крал на име Каспар”, пише Адолф Бартнинг.53 Бартнинг – пленник на съвременната култура – е пропуснал факта, че Каспар е името на един от „Тримата свети крале (влъхви)”. Ако изходим от предпоставката, че Каспар е името на Черния крал, Кралят негър, тогава със сигурност може да се намери вътрешна връзка.
Кралят негър е представител на елемента воля в триединството на кралете. Той е бъдещата част на човечеството. Волята на човека, във всичките й движения и дейности, е винаги насочена към бъдещето. Тя е това, което надхвърля реалността на момента. Тя е това, което се появява по време на живота, но нарастващото й значение може да бъде преживяно едва по време на живота след смъртта. Това е реалност, която, нараствайки, ще бъде разкрита едва в бъдещ човешки живот. 55 В този смисъл Каспар е фигура, принадлежаща на бъдещето, около която намираме обещанието и очакването за това, което тепърва предстои. Каспар е Кралят, който посреща идването на Христос, Богоявление, с енергичен младежки ентусиазъм. Христовата звезда го е довела от най-далечно разстояние в присъствието на очовечения Логос, което ще бъде и целта на неговите усилия завинаги след това.
Каспар носи смирна на Христос. Докато свойствата на златото са очевидни, а тези на тамяна се разкриват при изгарянето му, смирната трябва да се изпита директно. Нейната същност остава скрита, нейната съществена част е задържана. Тя не може да се разкрие открито, но зад нейния незабележителен външен вид се крият сила и мощ. Можем да си представим Краля негър, който предлага смирна, като човек, обгърнат от скритото или окултното. Този цар има черна кожа не само заради расата си. Чрез черния цвят може да се изпита нещо, което остава на заден план, докато белият цвят излиза на преден план.
Черното е цветът на скрития дух, той крие това, което се съдържа в него – точно както черният въглен крие блестящия диамант, който е от същото естество. Разбирано по този начин черното може да се възприема като това, което остава в духовния свят, докато бялото е духът, разкриващ се в света на видимото, и е израз на това, което е въплътено.* Ако човек е в състояние да разбере по този начин значението и тайната на Черния крал Каспар, тогава той ще може да проникне и във вътрешния характер на Каспар Хаузер, както това е изразено в неговото християнско име. Това ще бъде особено ясно обяснено в последната глава на тази книга.
Остава неразрешен въпросът дали кръщаването е било в съответствие с намерението на майка му Стефани дьо Боарне да нарече първородния си син Гаспар, за което не е било постигнато съгласие с бащата, великия херцог Карл, до предполагаемата смърт на детето на 16 октомври 1812 г., така че кръщаването и даването на име не са се състояли по това време.
Ако обърнем внимание на фамилията „Хаузер“, вниманието ни е привлечено към думата Haus [къща] и това може да бъде интерпретирано като описание на съдбата на този човек – да прекара почти целия си живот в къща. Затворен в къща, изолиран от природата, която остава непозната за сетивата му и липсваща в неговите преживявания. В петата глава на тази книга ще бъде обяснено как чрез непрекъснатото затваряне на Каспар Хаузер в къща се е целяло да се съхрани в него древно атлантско съзнание. В този смисъл думата „Хаузер” не би се отнасяла до мястото на неговото страдание, а до състоянието на неговото съзнание, което са имали за цел да предизвикат.
Друга възможност за свързване на името с индивидуалността е да се тълкува думата „хаузер” като „скиния” в смисъла на Евангелието на Свети Лука: „Нека направим три скинии...” 56 Изграждането на скиния в Евангелието означава създаването на „постоянно жилище” в духовния свят, с което могат да се свържат всички усилия на човека и неговата работа. Чрез изграждането на скинията човек става гражданин или по-скоро „Хаузер” [жител на къща] в небесния си дом. Тогава той придобива вътрешен ранг, който му дава правото да пребивава в свръхсетивния свят.
Може ли да има въобще съмнение, че този ранг подхожда на човека, носещ името Каспар Хаузер? Той е построил своята скиния в непосредствена близост до Христовото същество. Само по този начин Каспар Хаузер е бил способен да понесе толкова уникални страдания като затворник в земна къща. За да обобщим какво може да ни предложи размисълът върху името „Каспар Хаузер”, можем да кажем, че фамилията изразява повече фактите от живота му – ранг, преживявания и страдания, а християнското му име – по-скоро елементите, които водят към бъдещето.
Кой е дал на Каспар Хаузер тези имена, които, когато ги разберем по този начин, правят неговата индивидуалност толкова очевидна? Дали и тук опонентите показват ограниченията на знанията и силата си, както го сториха с освобождаването на Каспар Хаузер? Висшата сила, която го освободи и го доведе при хората, които го очакваха, му дава и името, което му подхожда. Случващото се е независимо от това, което човекът, който го е научил да пише, е мислел по това време. С това ние се докоснахме до тайната, че онези, които са го държали в плен, не са били в състояние да го скрият завинаги от света – като го освобождават, в крайна сметка, макар и несъзнателно, те дори послужиха на неговата индивидуалност.
Превод: Ати Петрова