[В последователността на видеоклиповете курсът „Изготвяне на хороскопи“ беше записан пръв, а останалите курсове бяха добавени по-късно. Поради това във видеоклиповете и в тази глава понякога ще чуете как някои теми ще бъдат разгледани по-късно, а в същото време ние вече сме ги разгледали в настоящия курс и това може да ви се стори объркващо.]
Хороскопът: подготовка
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопи, сесия 1>
Сега можем да започнем процеса на съставяне на хороскоп. За да построите хороскоп, ще ви трябват някои помагала: шаблонът, който е достъпен на уеб страницата и е показан по-долу в моя нарисуван на ръка шаблон, цветни моливи, компас и права линия. Тези от вас, които са запознати с астрологията и знаят как се съставя хороскоп, могат да прескочат този урок, защото вече са запознати с процеса. На тези, които не знаят нищо, бих предложил да отделите време и да проследите процеса стъпка по стъпка.
Като начало трябва да знаем три неща. Трябва да знаем датата, времето и мястото на раждане. Има две възможности: благодарение на технологиите и всички достъпни онлайн средства, можете да потърсите някой безплатен уебсайт по астрология, да внесете информацията и мигновено да получите хороскопа. Също така може да решите да го направите за всеки случай, за да имате резервно копие или за да прескочите целия този процес.
Другата опция е да следвате целия процес ръчно. Но независимо дали ще изготвите хороскопа онлайн и после ще го прехвърлите на шаблона и/или ще го изработите ръчно, онлайн хороскопът може да се използва за резервна справка, за да бъдете сигурни, че имате правилния асцендент, точното разположение на планетите и правилното сидерално време. Във всеки случай, в този нов подход към звездната мъдрост, аз ви препоръчвам да си създадете мислена картина за това, което изготвяте, за да знаете кое какво означава – като сидерално време, време по Гринуич, асцендент и пр. Това е важна част от работата, защото тогава не прескачаме необходимия процес на мислене, който, по мое мнение и от мой опит, е необходим за процеса на пълноценно навлизане в цялото разгръщане на изготвянето на хороскопа.
Има нещо от голямо значение във волевата активност, която човек прилага едновременно с мисловния процес при създаването и разработването на картините, които водят до крайния резултат – хороскопа. Веднъж Рудолф Щайнер казва, че математиката всъщност е една от най-ценните науки за подготовка за духовно познание, защото тренира мисленето и тренира волята в мисленето, за да бъдем способни да проследим един процес. Това ни ангажира вътрешно по определен начин. От собствен опит знам, че при липсата на технологични средства, още в началото на ръчния процес на чертаенето на хороскопа - математическият процес, - вече започвам да придобивам представа за това кой е този човек. Понякога дори ми е било странно, когато, например, се появяваха някои грешни изчисления или грешки, или пък някои процеси на изчисление се оказваха много по-трудни от други. Още с това получавах вече усещането, че тук има нещо, което ме информира. Защо ли?
Факт е, че от самото ви намерение да изготвите хороскопа на един човек, вие вече се свързвате с ангела на този човек. От духовната наука знаем, че действително ангелът на човека е този, който съпровожда човека по време на раждането му. Ангелът подпомага процеса на инкарнация и въплъщение в един живот – помага да се вплете съдбата в предстоящото тяло, за предстоящия живот. И така, дейността ни по време на изготвянето на хороскопа, при извършването на необходимото мислене и волеви действия, е важен процес на общуване с индивида - обект на хороскопа, който ще разглеждате. Тази дейност на волята и мисленето трябва да бъде сгряна от сърцето. Тук можем да направим връзка с нещо, което изнесох в предишна лекция – за предаността и благоговението като основен аспект по пътя към духовно познание.
Когато ангажираме сърцето си в чувства на преданост и благоговение към този човек и използваме мисленето си, както и волята в мисленето ни, за изграждането на картините, тогава вече сме навлезли в процеса на разбиране на този човек. Във връзка с това включвам един откъс от Рудолф Щайнер, за да ни насочи към правилната нагласа, която трябва да притежаваме, когато пристъпваме към процеса на изчисленията. Живеем във времена, в които имаме нужда от изчисления. Живеем с ум, който работи в едно пространствено съзнание – вече не можем ясновидски да възприемаме боговете, да възприемаме божествения свят. Живеем откъснати от това и сега изчисленията са инструментът, който можем да използваме, за да започнем процеса на придвижване напред. Изчисленията се използват за изграждането на образ, който може да се превърне в картина – картина, която оживява в рисунка, живописна картина, която изтъкава инкарнационния процес на този човек. А тази картина след това, с по-нататъшни стъпки на познание, може да ни доведе до знание.
Ако направим опит с онзи вид познание, който описах, започваме да съзерцаваме съдбата на отделния човек със свещен трепет. Защото какво е това, което е активно в съдбата на всяко човешко същество? Наистина, това е звездна мъдрост! Нищо не може да ни даде такава възможност да наблюдаваме активността на боговете във вселената с по-дълбоки или истински чувства, както да я наблюдаваме в съдбата на едно човешко същество. Световната справедливост се носи през Вечността в божественото съществуване, дела и мисли, които се ваят зад човешкото същество. (Рудолф Щайнер: Кармични връзки, том VI, лекция VI)
Хороскопът: време и място
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопи, сесия 2>
За този примерен хороскоп, който ще съставим, избираме датата 29-ти септември, 2018г., 11:00ч. лятно източно време, Ню Йорк, щат Ню Йорк. Родил се е един човек. Поел е дъх. Един нов живот е встъпил в инкарнация, след като е слязъл от прекараното дълго време в духовния свят.
И така, като начало трябва да направим три неща. Трябва да намерим мястото на Ню Йорк, щат Ню Йорк, на картата. Трябва да определим времето от две гледни точки – земно време и звездно време. За да изградим картината, просто отстъпваме назад за малко и поглеждаме глобуса на Земята и намираме Ню Йорк, щат Ню Йорк, на едно място. Трябва да определим къде се намира Ню Йорк, щат Ню Йорк, по отношение на географската дължина и ширина. Може би вече сте запознати с факта, че географските дължини са вертикални линии по земното кълбо, донякъде подобни на портокалови резени, които измерват 360° около Земята, на отрязъци от по 15° всеки. Това ни помага да определяме различни местоположения на един вид карта на света. Можете да го направите като влезете в интернет и потърсите географската дължина и ширина на Ню Йорк, щат Ню Йорк – това е много лесен процес. Ако предпочитате да използвате книга, има книга, наречена „Международен атлас, в която са посочени географските дължини и ширини на места по целия свят.
Стигаме до географската ширина на Ню Йорк, щат Ню Йорк, която е 40°71‘Север и географска дължина 74°0‘ Запад. Като начало, напишете на образеца, който отпечатахте, в горната част, името на човека (в този случай нямаме име), датата и времето – 29 септември, 2018г., 11:00ч. EDT (лятно източно време) и местонахождението Ню Йорк, щат Ню Йорк, а под това – географската дължина и ширина.
Второто нещо, което трябва да направим, е да обърнем местното лятно източно време в Ню Йорк в т.нар. средно гринуичко време. По този начин получаваме световната картина на движението на времето на преминаване на Слънцето над земното кълбо. Гринуич, Англия, е началната точка на световния часовник – 0 часа. Така че всичко, свързано с часовниковото време, е свързано с Гринуич. Ню Йорк се намира на 75° западно от Гринуич. Това са пет 15°-градусови часови зони през Атлантическия океан до Ню Йорк. Всяка часова зона се състои от 15° и променя времето с по 1 час. Това, че Ню Йорк се намира на 75° на запад от Гринуич, означава, че времето се променя с 5 часа. Така че 11:00ч. нюйоркско време е 16:00ч по Гринуич. За да опростите още повече работата с таблицата, трябва да използвате универсалния стандарт за време от 24 часа, а не обозначенията AM или PM (обозначения за сутрешно или вечерно време Бел.пр.)
И така, получаваме време от 16 ч., като 11 ч. (сутрешно време) се превръща в 16 ч. по Гринуич. Обаче, има едно усложнение. През септември все още се водим по лятното време, така че сме изместили часовника с един час напред, заради лятното време. Така че, ако искаме да сме точни, трябва да премахнем този час от уравнението. Отнемаме един час от 16-те часа по Гринуич и това ни дава 15 ч. време по Гринуич.
Имаме да направим и още една лека настройка, тъй като стандартното време, което важи за всички места в рамките на тази времева зона от 15°, се базира на линията на меридиана, разположен в тази зона. Обаче, не всяко място в зоната се намира точно върху меридиана. Може да е малко на изток или малко на запад от този меридиан, но все още в същата времева зона. Например, следващият меридиан на запад бележи Централната времева зона в САЩ. Град Ню Йорк е разположен на 74° западна дължина. Така че Ню Йорк всъщност се намира на 1° източно от меридиана на часовата зона, в посока Гринуич. Този 1° е равен на 4 минути във времето. Ако 15° се равняват на 60 минути или един час, то 1° е равен на 4 минути време. Така че, тъй като се намира на изток от меридиана на часовата зона, трябва да извадим 4 минути за този 1° на изток. Така стигаме до еквивалент на средното гринуичко време, което ще запишете в таблицата, в образеца си, като преобразуване на местното време в Ню Йорк.
След като сме получили 14 часа и 56 минути по Гринуич и сме го изписали в горната част на хороскопа, ще трябва сега да преминем към това, което се нарича сидерално време. При сидералното време се прехвърляме от земното/слънчево време, или време по Гринуич, което е нашето земно изчисление на времето по отношение на движението на Слънцето над земното кълбо – към сидерално, или звездно време. При сидералното време също така трябва да установим отношението на това място на Земята, на град Ню Йорк в нашето местно време, към звездното време. Така че сега разширяваме обхвата и свързваме това място и момент с някоя звезда. Това е сидерално време. Какво означава това?
Слънчевото време е, основно, времето, необходимо на Земята да се завърти ротационно и да се върне до мястото, където същата точка отново е при Слънцето. Това е нашето 24-часово денонощие, което в действителност отнема 24 часа, 3 минути и 56 секунди, ако бъдем точни! Сидералното денонощие е времето, което е необходимо на една точка на Земята да се завърти и да се върне обратно до една звездна точка. Звездната точка, която се използва като стандарт за изчисляване на сидералното време, е Точката на пролетното равноденствие или Пролетната точка - там, където Слънцето преминава над небесния екватор по пътя си през еклиптика. Следователно сидералният ден ще бъде всъщност малко по-къс от Слънчевия ден. Сидералният ден е 23 часа, 56 минути и 4 секунди – малко по-кратък. Причината за това е, че, разбира се, през слънчевия ден Слънцето (очевидно) се е придвижило леко напред по еклиптика - до следващия ден, така че на тази земна точка ще й е необходимо малко повече време, за да се върне обратно до Слънцето. А сидералната точка не се е преместила, така че въртенето на Земята до връщането и при сидералната точка е малко по-кратко от слънчевия ден.
Уравняването на слънчевото време към сидералното време става сложно, когато изчисленията за точното сидерално време в момента на раждането се правят на ръка. Но сидералното време е доста важно тъй като сидералното време ще определи асцендента и домовете, които се базират на асцендента. Асцендентът е онази точка върху Земната равнина, която се простира навън върху източния хоризонт и пресича една звездна точка. Така че асцендентът е наистина прекрасен образ на земното физическо въплъщаване. Представете си момента на раждането - човекът се ражда и в този миг, на това място, ако погледнете на изток по линията на хоризонта, той ще се докосне до определена звездна точка – тази прекрасна връзка между Земя и звезда. Ще надградим още върху това, когато преминем към разбирането на асцендента и как асцендента играе решаваща роля в още много аспекти, свързани с рождената конфигурация и с пътя надолу към раждането.
Да навлизаме във всичките ръчни изчисления ще бъде прекалено сложно, и не е необходимо сега. Препоръчвам ви да влезете в интернет и да получите точното сидерално време, макар че ще проследим все пак основния процес на изчисляване на сидералното време. Ако погледнете в ефемеридите си, ще видите, че там, когато отидете на границата за 29 септември, 2018г., в най-лявата колона е посочено сидералното време за всеки ден.
Можете да видите, че сидералното време в полунощ за 29 септември, 2018г. е 0 часа 30 минути и 49 секунди. И така, просто добавяте към него местното време на раждане в Ню Йорк, без да отчитате лятното време, което в такъв случай ще бъде 10ч. местно време, а не 11ч. Така получавате 10 часа, 30 минути и 49 секунди. Именно тук ще се стигне до сложни корекции на сидералното време, основаващи се на определени изчисления на Земята и звездите. Затова сега няма да се занимаваме с това, но основно казано, сидералното време се нуждае от леки корекции, които ще ни доведат до 10 часа и 33 минути – точното сидерално време на раждане. За тези, които наистина се интересуват от това какви са корекциите и защо, все още съществуват няколко уебсайта (които бързо изчезват), които обясняват целия процес и изчисленията за получаване на точното сидерално време. Това би изисквало повече от предвиденото за този курс.
Сега можете да разположите асцендента и домовете върху същия образец. И пак, можете просто да съставите хороскопа онлайн, което ще ви даде домовете и тогава само остава да ги начертаете в образеца. Другият вариант е да използвате книга, чието заглавие е “Таблица на домовете на Микелсен”, която можете да си купите. След това ще прегледате книгата, за да намерите колоните, където са изредени сидералните времена, с няколко минути разлика. В тези колони ще откриете двете звездни времена, с които вашето или ще съвпадне точно, или ще попадне между тях. Ако попадне между двете сидерални колони, ще трябва просто да прецените кое е най-подходящата позиция на вашето време. После тръгвате надолу по колоните, за да намерите географската ширина на Ню Йорк, която, както казахме, е 40° северна ширина. Това ще ви посочи асцендента и домовете в този момент.
Сега ще внесете нужната ви информация в образеца си, за да започнете да определяте разположението на планетите. Имате датата, часа и мястото. Имате географската дължина и ширина. Имате времето по Гринуич. Имате сидералното време при раждането. И под тях вече можете да впишете градусите на Асцендента (Десцендентът ще бъде насреща му), Средната точка и градусите на домовете. В книгата на Микелсен, а може би и в интернет – не съм го правил онлайн – ще ви дадат само половината от домовете, защото другата половина се намира просто на противоположния градус на зодиака. Така например, докато чертаете, намирате градуса на Асцендента и с помощта на права линия го прекарвате през центъра до точно противоположното място, където ще бъде Десцендента. Същото се отнася и за Средната точка и точката на надира, както и за домовете между тях. И така, вече имате хороскоп и информацията в горната му част и можем да преминем към разполагането на планетите върху диаграмата.
Хороскопът: планетите
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопа, сесия 3>
Вече начертахте оста на асцендента/десцендента. Това е основната линия, която ще внесете в хороскопа, както и линията на МС и надира. На този етап ви предлагам все още да не чертаете домовете, за да имате широко пространство, където първо ще разположите планетите. Така че сега в кръга имаме рисунка на, може да се каже, големия кръст на това рождествено събитие, източния и западния хоризонт и Средата на небето (МС) - най-високата точка на еклиптика отгоре, - както и надира, точката насреща и най-долната точка под земята. Линията на асцендента/десцендента е важен инструмент, с който ще работим по-нататък.
Следващата стъпка сега е да поставим планетите върху вътрешния кръг на хороскопа. Бих ви предложил, като още една проверка, за да сте сигурни, че сте прави, първо да разположите Слънцето. Конкретно в този хороскоп Слънцето се намира на 6° във Везни. Асцендентът е на 24° в Скорпион. Противоположното на това, тогава, ще бъде 24° в Телец, за Десцендента. Така че имаме линията на хоризонта, а Слънцето ще се намира малко над линията на Асцендента. Ако Асцендентът е на 24° в Скорпион, Слънцето ще бъде на 6° Везни, а Средата на небето (МС) на 9° в Дева. Когато внесете Слънцето, ще видите че се пада близо до средата между източния хоризонт - точката на изгрева - и позицията по пладне. Като знаете, че времето на раждане е 10:00 или 11:00 през деня, можете да предположите, че правилно сте определили Асцендента, тъй като мястото на Слънцето по отношение на хоризонта изглежда се намира там, където би трябвало да бъде около 10:00 сутринта. Това е само за проверка, да не би да сте сметнали нещо неточно – относителната позиция на Слънцето спрямо хоризонта ще ви покаже дали имате правилното време на деня.
След като разположихме Слънцето, просто взимаме ефемеридите и следваме линията за 29 септември и подреждаме планетите. Препоръчвам ви да започнете от най-отдалечената планета и да работите оттам навътре, като сложите Плутон, Нептун и Уран близо до периферията на вътрешната окръжност в диаграмата; после Сатурн малко по-навътре, Юпитер още малко навътре, Марс още малко навътре и след това - Слънцето. В зависимост от това дали Венера или Меркурий са били ретроградни в момента на раждане, те ще бъдат или от другата страна на Слънцето и близо до периферията, или ще бъдат много близо до Слънцето, или между Слънцето и Земята, която е в центъра на диаграмата. Докато рисувате само внимавайте да разполагате с достатъчно място за планетите. Понякога имаме струпване на планети и ще трябва да имате достатъчно място да ги нарисувате. Така че ви предлагам първо да ги начертаете с молив, да не би да ви се наложи да ги триете и премествате, за да ви стсигне място. До всяка планета напишете градусите, дадени в ефемеридите, които са градусите за тропическия зодиак – това е окръжността с по-малките символи на зодиакалните знаци, започващи с Овен, от 0 до 30 градуса.
Обърнете внимание на едно нещо – ние работим с часа 10:00ч., а ефемеридите са базирани на полунощ, така че ще има леко придвижване на планетите между полунощ и 10ч. То не е чак толкова значимо, че да се налага да преизчислявате нещо, особено при външните планети, които почти не се придвижват за един ден. Но при Меркурий и Венера ще имаме леко движение, така че ви препоръчвам в този хороскоп да закръглите минутите им до следващия пореден градус, а не до предишния и това ще ви даде достатъчно точна позиция. Тук ще трябва да приложите здравия си разум, но, в общи линии, при времената, падащи се по обяд или по-късно обикновено закръглям до следващата позиция в ефемеридите, а при сутрешните часове, закръглям до предишната, ако дадените минути са по-малко от 30 минути от градуса. Не е особено необходимо да вписвате точния градус и минути. Това е малко излишно в работата ни в астрософията. До всяка планета напишете само градуса, като например ако имаме 6° в Скорпион, тогава напишете 6 с малкия символ за Скорпион до планетата. Така сега имаме планетите във вътрешния кръг в момента на раждане.
Препоръчвам ви също така да внесете и лунните възли, които са дадени в ефемеридите. В ефемеридите имаме така наречения северен възел, който е издигащия се възел. Слизащият възел ще се падне на срещуположната позиция. Можете и тях да нарисувате в хороскопа защото ще са ни нужни в по-нататъшната работа с хороскопа. Символът за възлите е една малка извивка с луната вътре в нея, както ще видите в примера ми в хороскопа по-долу.
Сега минаваме към следващата стъпка, която ще ни послужи за мост към един цял отдел в астрософията, който астрологията не взима предвид. Ще трябва сега да изчислим позицията на Луната. Искаме да намерим точната й позиция, защото разположението на Луната спрямо оста на асцендента/десцендента ще ни разкрие една тайна и ще ни въведе в пред-родилния път на спускащата се в своята инкарнация личност.
Луната и пред-родилния период
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопа, сесия 4>
Сега трябва да изчислим точната позиция на Луната. Това е важно за преминаването ни по-нататък към следващия етап в хороскопа, свързан с инкарнационния процес. И пак, едната възможност е да влезем в интернета и да получим позицията на Луната, с помощта на калкулатор на онлайн хороскопи. Можете просто да направите това или, ако искате да го изчислите ръчно, ще проследим този процес.
Знаем, че раждането е било в 14 часа и 56 минути по Гринуич. Поглеждаме в ефемеридите, за да видим къде се е намирала Луната в 14 часа и 56 минути по Гринуич. За да го сторите, намерете позицията на Луната на 29 септември в полунощ, а това е на 22° 28‘ в Телец, както и позицията на Луната на 30 септември, която е била 5° 58‘ в Близнаци. Това ни показва какво разстояние е изминала Луната за един ден. Като цяло, Луната се придвижва с около 13° за един ден - в зависимост дали е в своя апогей или перигей, тя може да се движи малко по-бавно или малко по-бързо. В този ден Луната се е придвижила 13° 30‘от полунощ до полунощ. Това са 7° 32‘ от 22° на Телец до края на Телец и после 5°58‘ в Близнаци, което прави едно пълно движение от 13°30‘. Сега искаме да видим къде е била Луната в 14 часа и 56 минути по Гринуич. Можем да го закръглим до 15 часа, тъй като 4-те минути разлика там не са чак толкова, че да повлияят на изчисленията ни.
15 часа са 0.625 от един цял 24-часов ден (15/24). Така че сега ще превърнем разстоянието, на което се е придвижила Луната – 13°30‘, в минути, за да можем да го изчислим. И така, 13° по 60 минути ни дава 780 минути, плюс 30‘, което значи, че Луната се е придвижила общо 810 минути през 24-часовия период. Умножаваме това число по отрязъка от деня, който е 0.625, и получаваме, че Луната се е придвижила 506.25 минути от полунощ на 29-ти и времето на раждане в 14 ч. и 56 мин. по Гринуич. И сега, ако ги обърнем обратно в градуси като разделим 506.25 минути на 60, ще получим 8°26‘.
Това е разстоянието, на което Луната се е придвижила от полунощ на 29-ти до времето на раждане. И така, взимаме позицията в Телец на 29-ти в полунощ и към нея прибавяме 8°26‘и това води до 0°53‘в Близнаци. Общият резултат е 30°53‘, така че 30°-те градуса ни отвеждат до края на Телец и до 53‘в Близнаци. Така че по време на раждането Луната се е намирала на 0°53‘в Близнаци. Сега можете да внесете Луната в хороскопа.
За планетите използвам цветове, традиционно свързани с планетарните светове. Използвам оттенъци на лилавото за Уран, Нептун и Плутон, тъй като те са новите планети; традиционните цветове са: тъмно синьо за Сатурн, оранжево за Юпитер, червено за Марс, розово за Слънцето, тъмно зелено за Венера, ярко златисто жълто за Меркурий, светло синьо за Луната и лунните възли.
Ето че имате завършен хороскоп в конкретния формат на този образец. Вече всичко е разположено по вътрешната окръжност на знаците. Дадени са всички позиции за тропическите зодиакални знаци. Сега трябва да преминем към следващата стъпка, а това изисква да се работи с Луната и линията на асцендента/десцендента – линията на хоризонта при раждането.
Защо работим с Луната? Когато изучаваме живота между раждането и смъртта и между смъртта и прераждането, там сферата на Луната е последната област, в която човешкото същество влиза, преди инкарниране. Луната, както знаем, отразява слънчевата светлина, но не само видимата слънчева светлина, а по време на обиколката си около Земята, Луната е също така е един вид духовен записвач (spiritual recorder), нещо като огледало, което отразява жестовете на планетите на фона на съзвездията.
Вие знаете, че Луната не се върти около оста си, така че винаги една и съща страна на Луната е обърната към космоса и една и съща страна е обърната винаги към нас на Земята. Обратната страна на Луната, може да се каже, е като приемник или записващо устройство на звездните движения. Т.е. тя записва слизането на индивида през времето. Лунната сфера е сферата на активност на ангелите – там те работят върху подготвянето на биографията от периода на временното пребиваване в отвъдното до раждането, която после да бъде втъкана в съдбата на предстоящата инкарнация.
В сферата на Луната имаме един процес на запаметяване на движенията на планетите. После идва един момент, когато човешкото същество се е свило, така да се каже (тук отново ще използваме пространствени понятия за не-пространствени дейности. Просто трябва да разберем, че това е необходимо, за да можем да изграждаме понятия и образи; независимо от това, нека не забравяме, че тук става дума за съзнание и съществуване). И така, можем да си представим нещо като едно постепенно свиване с течение на времето, на тази човешка личност, която се е била разширила навън към периферията и после започва обратния път към Земята, да се въплъти във физическата, човешка форма. Кулминацията на целият този изминат път е пристигането в Лунната сфера. И тогава се случва едно събитие, което можем да бъде изчислено.
В следващата сесия ще се занимаем с това. Това е събитие, наречено епоха. Това е моментът, в който се състои преходът от слизането на човешкото същество - свиването на човешкото същество - в подготовка за навлизане в Лунната сфера, към процеса на свързване на индивида с ембрионалното му развитие на Земята. Започва едно втъкаване в жизненото тяло и ембриона на цялата памет за изминатия дотук път през звездите - едно съединяване с наследствените сили. В това можем да видим същината или картината на това как изминатия от човешкото същество път бива втъкан в предстоящото тяло, в подготовка за предстоящата инкарнация. Това е една величествена картина. Луната ни е необходима, защото Луната е тази, която записва. Луната е сферата, която пренася този процес на въплъщение на Земята, което, както казахме, е свързано с плоскостта на хоризонта на Асцендента/Десцендента, така че човекът евентуално да стъпи долу на земната плоскост.
Сега ще се научим как да изчисляваме този момент. После ще преминем от вътрешната окръжност на образеца - на конкретните позиции при раждането - към външната окръжност и рисуването на жестовете на планетите като един вид микрокосмическа памет за дългия път на човека през космоса до раждането му.
Пренаталният хороскоп
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопи, сесия 5>
Приключихме предишната сесия със завършения хороскоп. Вътрешната окръжност на образеца вече е населена с позициите на планетите в момента на раждане, както и линията на Асцендента/Десцендента и вече изчислената позиция на Луната. Говорихме за значението на асцендента и Луната в хороскопа, а това ще ни въведе в още една тайна за инкарнирането на индивида. Като начало, ето един цитат от Рудолф Шайнер:
В момента на раждането едно човешко същество, което се е свило до най-малкия си размер, след като е привлякло в себе си силите на голямата шир на целия космос, се съединява с физическия човешки зародиш. Когато отново се инкарнираме на Земята, ние носим в себе си целия космос. Може да се каже, че носим този космос в себе си по начина, по който той може да се съедини с онова отношение, което ние, съответно с по-раншния ни Земен живот, сме донесли със себе си в душите си, по време на пътя си навън, когато сме се разширявали навън в различните сфери. (Животът между смъртта и прераждането, Лекция 5)
Сега ще преминем от пространствената картина – един фиксиран момент във времето - раждането – към времевата картина, към една имагинация, която не е застинал във времето момент, а представлява ваенето на планетите през целия период от зачеването до раждането. Това се нарича пренатален период, а началото на този период се нарича епоха. И така, кой е този преходен момент, който определя епохата? Има едно преживяване, което настъпва докато човешкото същество се свива, така да се каже, слизайки все повече към предстоящата инкарнация, когато в определен момент пристига в сферата на Луната.
Едно важно съображение е, че когато говорим за планетите и Луната, и Слънцето, от една страна ние ги възприемаме като тела, разположени в пространството. Говорим за Юпитер като за тяло в пространството, а за Луната като за това тяло, което виждаме на небето, обаче от гледна точка на духовната наука, планетите са всъщност сфери на съществувание. В рамките на цялата сфера, ограничена от орбитата на планетата, ако искате да го превърнете в пространствено понятие, се съдържа цялата активност на съществата, свързани с тази планета. Планетата е всъщност една цяла сфера от същества, от дейност на същества.
Сега, душата слиза и навлиза в Лунната сфера, за да изчака раждането си. Тогава се случва нещо. По-долу имаме още една препратка от Щайнер, която ще разширим. В предишния цитат вече се споменава за „физическия зародиш“.
… Духовният зародиш на физическото тяло, което сме подготвяли, пропада все по-далеч от нас и изчезва… И това е така в цялата действителност. Зародишът на физическото тяло се свива и пада долу в потока от поколения – във физическите баща и майка на Земята. – докато ние самите, като душа и духовни същества, оставаме назад, с усещането, че това, което се е отделило от нас, ни принадлежи, но едновременно с това - че не можем пряко да се свържем с него. (Планетарните сфери и тяхното влияние върху земния живот на човека и в духовните светове, лекция 4)
Духовният зародиш на физическото тяло вече е слязъл на Земята, а ние все още живеем в духовния свят. И сега ни наляга силно чувство на тежка загуба. Загубили сме духовния зародиш на физическото ни тяло. Той вече е пристигнал долу и се е съединил с последното от последователните поколения, които сме наблюдавали. Ние самите, обаче, сме все още горе. Чувството на загуба става крещящо. И сега това чувство на загуба извлича от Вселената необходимите съставки от световния етер. След като сме изпратили духовния зародиш на физическото тяло долу на Земята и сме останали назад, ние извличаме етерна субстанция от световния етер и изграждаме собственото си етерно тяло. (Съществото на човека, неговата съдба и еволюцията на света)
Тук Рудолф Щайнер описва това, което всяко човешко същество преживява и говори за духовния зародиш на физическото тяло. Какъв е този зародиш? Той говори за него по същия начин, по който ние виждаме, в известен смисъл, жълъд или семето на дърво, и разбираме, че макар и семето да е физически мъничко, цялото дърво се съдържа в това семе, в духовен вид, невидим вид.
Духовният зародиш на физическото тяло не е дребен сам по себе си – тук пак навлизаме в същото затруднение за пространство/не-пространство, а зародишът на физическото тяло е в действителност дванадесетчленният зодиак. Ако разгледате зодиака по отношение на човешката форма, ще откриете че произходът на човешката форма, която е една и съща при всеки от нас, е в действителност дванадесетчленният зодиак. Зародишът на физическото тяло идва от периферията и този зародиш се свива, така да се каже, по определен начин и в един определен момент, по време на приближаването към инкарниране, този зародиш, този духовен зародиш на истинската ни човешка форма, пада на Земята и се съединява с наследствената субстанция.
Това преживяване на загубата на зародиша, както той го описва, е един вид скръб по загубата или чувството на загуба, че нещо, което е неразривна част от нас, което ни формира, ни е напуснало, а ние сме останали горе в духовно-душевен вид. Именно това чувство на загуба предизвиква прехода. Отклоняваме вниманието си от космическата дейност и го насочваме към Земята и предстоящата инкарнация. Този преход е това, което улеснява началото на вплитането в етерното ни тяло на кармата, на преживяванията, през които сме минали по време на спускането ни надолу през планетарните сфери до раждането. Това е моментът, който се нарича епоха. Кога настъпва тя? Тя настъпва приблизително десет лунни месеца преди раждането. Това донякъде съвпада с физическото зачатие, но не бива да бъркаме този момент с физическото зачатие. Физическото зачатие се случва на Земята и то предизвиква процеса, при който зародишът напуска Лунната сфера, за да се съедини с този процес на Земята. Това обаче не е съвсем същият момент.
Епохата е била открита чрез изследвания, които са достигнали до нас от ранните древноегипетски писания, от свещения текст, наречен Корпус Херметикум. Той е даден от висшия посветен, наречен Хермес Трисмегист, което означава, „трижди роденият Хермес“, като „трижди роденият“ е титла, дадена при инициация, когато мислим за инициацията като за вид раждане в духовния свят.
Това правило за намирането на момента на епохата – този преходен момент, - е изложено в Херметичните правила. Правилото се основава на връзката на Луната с асцендента при раждането – ето защо говорихме за важността да се намери точното положение на Луната и точното положение на асцендента. Асцендентът е мостът от Земята към Лунната сфера, който свързва нашето земно съществуване с космическото съществуване и с Луната, където сега етерното тяло бива втъкавано във физическия ембрион.
Това Херметично правило съдържа четири условия, според които се определя датата на епохата, въз основа на връзката между Луната и асцендента. Луната може да е нарастваща и над хоризонта или нарастваща и под хоризонта. Луната може да е намаляваща, т.е. в посока от пълнолуние към новолуние, над хоризонта, или намаляваща под хоризонта. Ако Луната нараства, тогава Луната ще бъде в позицията на асцендента на епохата, а ако Луната е намаляваща, тогава Луната ще е в позицията на десцендента на епохата. От това дали се намира над или под хоризонта зависи дали е малко по-дълъг или по-къс от 273 дни (10 лунни месеца).
Долната картина обяснява тези четири опции:
Херметическо правило:
- Луната нараства и е над хоризонта (определен от хоризонталната линия между асцендента и десцендента). Тогава по време на т.нар. епоха на зачатието, Луната е била на мястото в зодиака, където се намира и асцендента, т.е., в този случай - в знака Везни. Епохата ще бъде по-кратка от 273 дни, защото връщането до точката, където се намира Луната по време на раждането, ще стане за по-кратко време, отколкото е пълното завръщане до асцендента (Везни).
- Луната нараства, но е под хоризонта. По време на епохата Луната пак ще се намира при асцендента по време на раждането (Везни). Епохата ще бъде по-дълга от 273 дни, защото ще са нужни повече от 273 дни да премине през асцендента във Везни и да стигне до Козирог.
- Луната намалява и е над хоризонта. Тогава по време на т.нар. епоха на зачатието Луната ще се намира на мястото в зодиака, което се явява като десцендент, по време на раждането (Овен, в горната диаграма). Епохата ще бъде малко по-дълга от 273 дни, времето, което й отнема да мине покрай Десцендента и да стигне до Близнаци.
- Луната пак е намаляваща, но под хоризонта. Епохата отново се намира при десцендента в момента на раждане. Епохата ще трае по-малко от 273-те дни, които щяха да са необходими за завръщането обратно при Десцендента (от Водолей до Овен).
Сега можем да погледнем конкретно нашия хороскоп. Къде се намира Луната по отношение на този хоризонт? Нарастваща ли е или намаляваща? Над или под хоризонта? Конкретно в този хороскоп Луната е на 53‘, точно на 0° в Близнаци и е намаляваща Луна над хоризонта. Това значи, че ще се връщаме назад към позицията на Луната при десцендентната позиция. Тръгваме от тази точка и работим назад през 10 цикъла, 10 лунни месеци, всеки от по 27.3 дни, като отбелязваме всеки път, когато Луната се връща до тази позиция при десцендента.
Конкретно в този хороскоп, с намаляваща Луна и над хоризонта, това се е случило в рамките на един и същ ден, понеже е близо до линията на десцендента. И така, тръгваме от датата на раждане на 29-ти септември и вървим 27.3 дни назад в ефемеридите и виждаме, че Луната се е намирала пак на позицията на десцендента. Десцендентът е бил на 24° в Телец. Ако се вървим назад през всеки от десетте лунни месеца, един по един, и проследим, и запишем датите, когато Луната се е връщала до позицията на десцендента, ще стигнем до датата 30-ти декември, 2017г. като датата на епохата, след 10 лунни цикъла.
Сега поглеждаме в ефемеридите за 30 декември, 2017г., като начало поставяме Слънцето върху външната окръжност и с компас можете буквално да очертаете извивката на Слънцето през 273-те дни. Започнете със Слънцето на 8° в Козирог в епохата и го проследете около кръга, докато стигнете до позицията на Слънцето по време на раждане. Имате сега тази красива извита дъга на Слънцето. Когато преминем към тълкуването, този път на Слънцето е нещо като духовен гръбначен мозък, духовна формообразуваща форма, от която се формира тялото, и която съдържа също така паметта на главата от предишната инкарнация.
Веднъж щом имаме датата на епохата – 30 декември, 2017г. – просто отиваме в хороскопа, във външната окръжност, между тропическия зодиак и съзвездията на фиксираните звезди, и проследяваме движението на всяка планета през десетте лунни месеци. Може да се каже, че това проследяване на планетите е като едно извлечение или концентрирана имагинация за дейността на човешкото същество в тези планетарни сфери през целия период на спускане по време на инкарнирането. То е като малък колаж от спомени, който улавя същността на даровете, потенциалите и предизвикателствата на всяка планетарна сфера, докато биват вписани в биографията, в душевния живот и етерното тяло на инкарниращата се личност. Разчитането на това пренатално тъкане на планетите ни пренася от пространствения образ на раждането към един реален, жив, ваещ имагинативен свят. Както можете да си представите, можем да го погледнем и да проследим всяка планета поотделно, но после опитайте се да си представите как ги държите всички едновременно в съзнанието си – как всичките се движат едновременно и една спрямо друга, влизат в съвпад, в опозиция, заставащи пред Слънцето и обикалящи около него, докато същевременно са в опозиция с друга планета. Това е език, образен език на дейността на душата.
Пълният пренатален хороскоп
<Видео: Курс IV: Изготвяне на хороскопи, Сесия 6>
Хайде сега да погледнем този хороскоп и да проследим някои от движенията по време на пренаталния период. Започнахме с раждането на 29-ти септември и се върнахме назад до когато Лъната беше при десцендента 27.3 дни по-рано, което ни довежда до 1 септември, после назад до 5 август, назад до 9 юли, назад до 11 юни, назад то 15 май, назад до 8 април, назад до 21 март, назад до 22 февруари, назад до 26 януари и после назад до 30 декември, деня преди навечерието на нова година.
Очевидно, когато поставите външните планети на периферията на този външен кръг, те се движат много малко. Но ще трябва да следите, когато вървите назад в ефимеридите, кога планетите тръгват напред и кога са ретроградни. Ще ви бъде от полза, когато вървите назад в ефимеридите, да съставите списък за всяка планета, в който се посочват важни моменти, като например съвпади и позиции спрямо други планети, както и ретроградни и директни дати. Това ще ни трябва, когато изготвяме следващия хороскоп. Например, важно е, когато Плутон се премести с няколко градуса по време на пренаталните десет месеца, да отбележите кога става ретрограден или директен. На коя дата се случва? Същото се отнася и за Нептун, и Уран. Като стигнем до Сатурн, проследявайки движението, виждаме, че то започва от 1° в Козирог в епохата, движи се напред, спира и се връща назад в рождената позиция на 3° в Козирог. Така че прави там едно малко движение с форма на фиба. Юпитер също прави един вид фибо-образна примка. Тръгва от 16° в знака Скорпион, придвижва се напред до 23°, спира, връща се назад до 13°, спира и тръгва отново напред до 21°.
Всяка планета прави свои движения. Марс в пренаталния хороскоп понякога върви все напред в пълен кръг, а друг път прави примкообразен жест. Всички те имат различно значение. Конкретно в този хороскоп, Марс тръгва от място много близо до това, от което тръгва Юпитер по време на епохата, и после тръгва напред във Водолей, а после прави примкообразна обиколка и при раждането се връща назад до 5° във Водолей.
Слънцето тръгва от 8° в Козирог и се движи по цялата обиколка, докато стигне до 6° във Везни. Венера тръгва от 6° Козирог, много близо до Слънцето при епохата. После провежда пълна обиколка и се връща до позицията при раждането на 10° в Скорпион. Почти във всеки хороскоп имаме съвпад на Венера със Слънцето, което означава, че Венера се намира от другата страна на Слънцето спрямо Земята. Понякога имаме така наречения низходящ съвпад със Слънцето, което значи, че обикаля примкообразно между Слънцето и Земята по време на ретрограден период. В хороскопа можете да видите как малко след епохата има възходящ съвпад на Венера със Слънцето на 18° в Козирог, където се намира Плутон.
Меркурий тръгва от 16° в Стрелец. Меркурий се движи доста бързо, така че в цикъла на Меркурий през тези десет месеца, ще има няколко съвпада със Слънцето – възходящ, низходящ, възходящ, низходящ – две-три Меркуриеви примкообразни обиколки. Можете да ги видите и в хороскопа. Прави съвпад отвъд Слънцето, прави обиколка обратно до низходящ съвпад и после отново се отдалечава отвъд Слънцето.
И така, тук имаме една изумителна преплитаща се тъкан, от момента на епохата до момента на раждане. Каква е разликата между тези два момента? Можем да си мислим донякъде за епохата като за „космическия замисъл“ за предстоящата инкарнация. Тя помни момента, когато човешкото същество е взело решението, така да се каже, с помощта на по-висшите йерархии, да се върне за още една инкарнация. Тя помни този подтик за завръщане към земен живот, за постигането на някои цели, за развитие в някои посоки, за трансформирането на някои кармични спънки. Епохата е носител на „идеята“ или плана за това, което трябва да се пренесе напред, за да поемем кармата от миналото. След това започва процесът на спускане през сферите, като в сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето и по-надолу срещаме аспектите на тези сфери, които си проправят път в душата и етерното ни тяло. И после, в момента на раждане имаме едно своеобразно стъпване долу на Земята. Тук сме със задачата: “Как ще реализирам в живота си тази идея или план, които имах в епохата?”
Един цитат от Вили Зухер ще обобщи този раздел за пренаталната епоха:
И така, по време на живота ни на Земята, редом с нас имаме един мълчалив “звезден спътник”, съставен от детайлите на звездните конфигурации в периода между епохата и раждането, който участва във всичко, което правим или не правим, който гледа на нас като на същество, от което се очакват отговори и духовни, морални дела при справянето ни с проблемите, свързани със съществуването във физическо-материалния свят в сравнение с духовния космос. (Практичен подход II, януари, 1967г.)
Така че можем да гледаме на този звезден спътник в смисъла, за който споменах по-рано – че когато започнем изготвянето на хороскоп на някой човек, в известен смисъл издигаме съзнанието си до ангела на този човек. Защото този мълчалив спътник в действителност е носен от ангелското същество, което стои над и зад нас и държи картината на нашия план, на нашите намерения, нашите цели, но не се намесва, а просто кармата ни предлага възможности, а ние тогава сме свободни в това как да посрещаме или да не посрещаме тези възможности или трудности.
Графиката на Луната
<Видеа: Курс IV: Изграждане на графики, Сесия 7>
Сега, след като начертахме пренаталната епоха в хороскопа, по външната окръжност на шаблона, където могат да се видят движенията и жестовете на планетите, можем да вземем пренаталния хороскоп и да го преобразуваме в друга форма – в графика на Луната. Тази схема на практика взима извитите, преплитащи се траектории на планетите и ги представя под формата на графика. Какво представлява това? Всеки от тези 10 лунни цикли от по 27.3 дни може да бъде съотнесен към десетте седемгодишни фази на развитие в живота на човека по време на неговата биография. Тези от вас, които може би сте изучавали развитието на детето в рамките на Валдофското образование или от гледна точка на Антропософията, ще разпознаете тези седемгодишни цикли в живота, свързани с протичането на различните стадии на развитие на човешкото тяло, етерното тяло, душата и пр.
Ако започнем от първия лунен цикъл в пренаталния хороскоп, в началото на епохата и през първите 27.3 дни, това е времето от раждането до седмата година. Това е период, свързан с Луната и въплъщението, с развитието на физическото тяло. От 7 до 14-годишна възраст имаме разгръщането и развитието на жизненото тяло на детето. На около 14- годишна възраст започва пубертета и до 21 години имаме разгръщането и развитието на астралното тяло. Възрастта от 21 до 28 години, както и следващите два седемгодишни цикъла до 42 години, са свързани с разгръщането на егото в човешката душа. Както първите три цикъла са свързани с Луната, Меркурий и Венера, така всичките средни цикли са свързани със Слънцето, силите на „Аз съм“ в душата, като сетивната душа (21-28), душата на ума (28-35) и съзнателната душа (35-42). После преминаваме към Марсовите години (42-49), които понякога биват наречени годините на изправянето ни пред кармата, годините на жизнените трудности, както и времето, когато личността наистина оставя своя „отпечатък“ в света. Не че няма предизвикателства през целия живот, но може би именно през тези години имаме един вид сблъсък със съдбата. Също така, през тези последни три цикъла се появяват възможностите на аза, който развива по-високи нива на съзнание посредством действието на висшият ни аз. Макар че това развитие не се ограничава до тези години, може да се наблюдава един вид развитие или метаморфоза, свързани с тези планетарни сфери. По време на Марсовите години съществува възможността за преобразяването на астралното тяло в т.нар. Духовен аз или, в източните традиции – Манас; през Юпитеровите години (49-56) – годините, надявам се, на появата на мъдростта, имаме възможността за развиване на Дух живот или Будхи, а през Сатурновите години (56-63) възможността за развитие на Човека дух или Атман. Именно тогава Сатурн се завръща за втори път до позицията си по време на раждането. Една пълна обиколка на Сатурн трае 29.458 години, така че повечето от нас могат да имат две завръщания на Сатурн – едно на около 30 години и още едно на около 60 години. Това е също така времето за поглед назад, за жънене на това, което сме посели.
Можем да вземем движенията по време на пренаталния период и да ги начертаем. Може да се наложи да се снабдите с разграфена хартия, но на уеб страницата (astrosophy.com) имаме отличен шаблон.
По вертикалната колона отляво, както можете да видите, се внася зодиакът и се разделя на 30° за тропическите знаци. Освен това ще трябва да начертаете хоризонтални линии през графиката, които да обозначат неравните съзвездия, както се вижда по-горе. Отгоре започвате с датата на епохата, след това преброявате 27.3 малки квадратчета и чертаете първия ред надолу, за първия седемгодишен цикъл, втората пренатална дата след епохата, после 27.3 квадратчета и втора черта надолу до следващия цикъл, и т.н. в останалата част на страницата. После имате датите на седемте цикли от епохата до раждането в горната част на страницата. По протежение на долната част можете да изпишете съответните възрасти.
После отивате в ефемеридите, също както направихте при кръгообразното виене в пренаталния хороскоп, и започвате с позицията на Слънцето в епохата, и буквално го нанасяте върху графиката, както се чертае във всяка графика. Преминете към следващата датирана линия и отбележете позицията на Слънцето, следващата линия и т.н. После можете да вземете права линия и да свържете точките и кривата на Слънцето. Приятното в Слънчевата крива е, че образува права линия, която е под ъгъл през цялата графика като един вид централен гръбнак. (Виж долния пример). След това направете същото с всяка планета. Това е много подробна и сложна работа. Някои хора могат да изберат просто да я направят за определен сегмент от биографията, а не за цялата биография, така че да работят с различни сегменти по различно време. Докато работите върху това, трябва да следите за съвпадения, опозиции, ретроградни движения и т.н., тъй като те се проявяват в рамките на биографичната хронология на човешкия живот. Всички те отразяват картината на това кога тези планетни събития ще бъдат срещнати в кармичното развитие на биографията.
В изображението по-долу ще видите частично начертана лунна графика, с линията на Слънцето в розово, а Сатурновата линия в синьо. Както виждате, Сатурновата линия няма особен наклон, макар че може да се движи напред, после да стане ретрограден и да започне леко да се извива, както се вижда в синьо. А след това виждаме Меркурий, който е най-трудният, защото траекторията му става хълмиста при движението на Меркурий напред, после ретроградно, после пак тръгва напред, после ретроградно. С внасянето на целите планети ще видите, като проследите хода на движението им, точно къде има съвпади при кръстосването на траекториите, или пък ще трябва да намерите къде има опозиции и т.н.
Това е по-интензивно съставяне на хороскоп. Мисля, че го използват много добре при изучаването на биографии като един вид картина на пресечните точки на космическото тъкане с биографията, какво се случва в ранните години, в сравнение с по-късните години. На едно по-комплексно ниво, можем да разглеждаме хороскопа в посока напред, както и в посока назад, но това е много по-интензивен курс на изследвания. Нека да кажа само – сложно е! Защо пък да не бъде сложно – нали е нашата биография.
Духовното раждане и света на Слънцето
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопи, сесия 8>
Сега преминаваме към друга гледна точка относно пътя на инкарнацията на човешката душа и дух в живота им на Земята. Дотук разглеждахме хороскопа – картината на момента, в който човешкото същество навлиза във физическия план. Това е един вид пространствена картина на връзката на планетите със самата Земя. След това преминахме в пренаталната епоха, така да се каже, преминавайки от сферата на пространството на Земята към сферата на Луната и сферата на времето. Ритмите на планетите през десетте пренатални лунни месеца ни пренесоха, може да се каже, в света на имагинативното познание, формирането на картини, за да разберем по-дълбоко космическата ни биография.
В този хороскоп правим още една крачка, дори отвъд времето и отвъд пространството. В този смисъл, малко е трудно да се говори за това, защото, макар че ще използваме инструментите за изчисления, за да намерим този момент, този момент донякъде се изплъзва от изчисленията. Освен това, въпреки че е събитие, което се случва във времето, то стои и извън него, тъй като ние преживяваме времето като континуум от последователни събития. Това може да звучи малко трудно, може би глупаво, но това събитие бе разкрито от Вили Зухер въз основа на изучаването му на Рудолф Щайнер. Това е събитие, което е продължение на Херметичното правило.
С това събитие преминаваме по-нататък от Земята при раждането, от лунната сфера по време на пренаталния период, и сега навлизаме в слънчевата сфера, в света на Слънцето. В човешката биография имаме един вид четворно развитие в хороскопите: Земният хороскоп на раждане във физическото, ваенето на пренаталния Лунен хороскоп в етерното/душевно формиране, и Слънчевият хороскоп, който ще разгледаме, и който ни извежда извън времето и пространството в чисто духовния свят на мислите, а четвъртият тогава ще бъде Сатурновият хороскоп, който ще ни насочи към предишни инкарнации и тяхната връзка с настоящия живот.
Точно както Лунният пренатален хороскоп ни въвежда в познавателната сфера на имагинацията и живите картини, Слънчевият хороскоп ни отвежда във висшата познавателна сфера на инспирацията. След това Сатурновият хороскоп ще ни отведе във висшата сфера на интуицията. В този курс няма да разглеждаме Сатурновия хороскоп. Това е нещо, което не може да бъде открито чрез изчисления, а по-скоро надхвърля инструментите за изчисления и там трябва да проникнем посредством интуицията, която можем после да последваме с изчисления, като вид проверка.
Хороскопът, който ще разгледаме сега, е Слънчевият хороскоп, който е Духовното раждане. Вили Зухер е получил вдъхновение за разбирането на този хороскоп главно от цикъла от лекции, които Рудолф Щайнер изнася през януари 1914г. в Берлин, издаден под заглавието “Човешка и космическа мисъл”.
В този цикъл от лекции Рудолф Щайнер говори за връзката на човешката душа със света на космическата мисъл, получила израз във великия свят на философските виждания. Той представя връзката на различните философии с дванадесетте зодиакални знака и със седемте планети. Взаимовръзките на тези философии се превръщат в своеобразно пробуждане у човека на космическата мисловна сфера, която той преживява в света на Слънцето. После това навлиза в биографията като основна конфигурация на философското гледище за света.
Вили Зухер започва да изследва въпроса за проникването на световната философска мисъл в човешкото същество. Как и кога и дали има начин това да бъде изчислено? Като начало, по този въпрос ще се обърнем към Рудолф Щайнер, с два цитата от “Човешка и космическа мисъл”:
Ако успеем да намерим връзката на мисълта с Космоса, с Вселената, ще открием връзката с Космоса и на това, което е най-изцяло наше. Това ни дава увереността, че това е една плодотворна гледна точка, от която да наблюдаваме отношението на човека към Вселената. Ето защо ще поемем по този път – той ще ни отведе до значими върхове на антропософско наблюдение.
За да не възникват недоразумения, изрично отбелязвам, че тези съзвездия имат много по-голямо значение в живота на човека, отколкото съзвездията от външния хороскоп, и не съвпадат непременно с „рождената дата“- външния хороскоп. Защото засиленото влияние, което оказва върху душата това разположение на Мистицизма в знака на Идеализма, изчаква благоприятния момент, когато ще може да обхване душата по най-плодотворния начин. Не е задължително тези влияния да се налагат само в момента на раждане – те могат да го сторят преди раждането или след това. Накратко, те изчакват момента, в който тези предразположения могат най-добре да бъдат вградени в човешкия организъм според вътрешната му структура.
Това бе отправната точка за Вили Зухер: изчакването на благоприятния момент, когато да обхване душата по най-плодотворния начин. Какво означава това да се чака най-благоприятния момент преди раждането или след раждането, за да може космическият мисловен свят да бъде внедрен в човешката биография? Той се обръща към Херметичното правило. Асцендентът е от значение. Асцендентът, линията на хоризонта, е мостът от Земята към Космоса, започващ с Лунната сфера. Използвахме Асцендента, за да открием пренаталната епоха, чрез връзката му с Луната. Но Херметичното правило продължава: Луната е също така нашият ключ за намиране на Асцендента и Десцендента на епохата.
В работния ни хороскоп този пренатален момент на епохата бе изчислен като 30 декември, 2017г. Епохата също има свой Асцендент/Десцендент. Това е още един мост. Това е мостът, или може да се каже – порталът от Лунната сфера към Слънчевата сфера. Луната по време на раждането ще ни покаже посоката на този портал, от коя посока или по кой път, така да се каже, сме тръгнали от сферата на Слънцето към сферата на Луната. Херметичното правило посочва, че положението на Луната при раждане е равно на Асцендента или Десцендента на епохата. И така, Луната при раждането отбелязва Асцендента или Десцендента на епохата, но ни е нужно да знаем кога се активира или отваря този портал от Слънчевата сфера към Лунната сфера? Рудолф Щайнер твърди, че това може да се случи преди или след раждането. Така че със сигурност има момент, в който това се случва. Луната по време на раждането отбелязва посока, която може да бъде откъм същата посока като Луната или от обратната посока, но не ни казва кога се случва това.
Порталът на Слънцето
<Видеокурс 4: Изготвяне на хороскопи, сесия 9>
За да изследваме това, нека първо погледнем връзката между Слънчевата сфера и сферата на Луната, от гледна точка на астрономията. Знаем, че Луната обикаля около Земята, и че орбитата на Луната е наклонена, както всички планетарни орбити, спрямо еклиптиката - Слънчевият път през зодиака. И орбитата на Луната пресича равнината на еклиптиката в две точки. В астрономията тези две пресечни точки се наричат лунни възли. Има възходящ възел и низходящ възел, наричани понякога Северен възел и Южен възел. Тези възли са портали, врати между Лунната сфера и Слънчевата сфера. Ще навлезем в повече подробности за природата на възлите по време на курса по хелиоцентризъм, който следва. Сега можем да преминем към това кога се отварят тези портали, като погледнем кога имат връзка или с нарастващата или с намаляващата Луна, по време на раждането. Вече знаем, че Луната по време на раждането посочва Асцендента/Десцендента на епохата, който е мостът от Слънчевата сфера към Лунната сфера. Вече знаем, че Лунните възли са общият портал между тези сфери. Така че сега трябва да открием кога този портал влиза във връзка с Асцендента/Десцендента на епохата, отбелязан от Луната при раждането.
Лунните възли се придвижват с течение на времето. Тези от вас, които са запознати малко с астрология, са чували за завръщането на Лунните възли. На Лунните възли им отнема 18.6 години, за да направят една пълна обиколка по дванадесеткратната зодиакална траектория на Слънцето. Тези 18.6 годишни цикли на Лунните възли са още един ритъм в развитието на човешката биография, който човек може да изследва. Имаме една пълна обиколка на всеки 18.6 години, следователно за 9.3 години имаме половин обиколка, което означава, например, че Северният възел е обиколил до позицията, където е бил южният възел. Деветгодишната възраст е също така важен момент в развитието на детето и е свързан с движението на лунните възли. В известен смисъл можем да разглеждаме лунните цикли като свързани с процеса на развитие на егото или самосъзнанието, функция наистина на Слънчевата природа в нас.
Нека разгледаме Слънцето по-задълбочено, за да разберем по-добре Духовното раждане. В наше време гледаме на Слънцето като на едно “нещо”, едно място в пространството, централната точка на Вселената. Това е, може да се каже, пространствено-центричното Слънце, което има определени осезаеми качества. То предлага осезаема топлина и осезаема светлина. Съществува обаче и духовно Слънце. Бихме могли да го наречем периферно Слънце, а периферното Слънце притежава неосезаема топлина и светлина. Неосезаемата или, бихме казали, нефизическата топлина е това, което бихме нарекли топлината на сърцето или творческия огън. Нефизическата светлина е това, което имаме предвид под просветление, а просветлението е свързано с мисълта, с осъзнаването на съзнанието. И така, бихме могли да разглеждаме неосезаемото Слънце като сферата на мислите на боговете, за която Щайнер говори във връзка с философиите. Това непроявено или периферно Слънце изпълва цялата Вселена чак до периферията, до зодиака. Може дори да се каже, че периферното Слънце е това, което струи през многообразието на дванадесеткратния зодиак от посоката на едно единство отвъд зодиака и в посока към слънчевия космос, прониквайки във всички планетарни сфери. Видимото Слънце излъчва от една централна точка и произвежда топлина и светлина за физическото съществуване.
Сега нека се върнем към нашия хороскоп, където имаме една намаляваща рождена Луна на 0°54‘ в Близнаци. Според Херметичното правило, това означава, че щом Луната е намаляваща, тогава “посоката” на душата от Слънчевата сфера, ще се падне срещу рождената Луна, на 0°54‘в Стрелец (тропическия знак Стрелец), което е точно на прага към звездите на Скорпион.
За да открием сега Духовното раждане, ще проверим, следейки движението им с помощта на ефемеридите, кога Лунните възли, пресичат точката 0°54‘ в Стрелец - срещуположната точка на рождената Луна. Тогава порталът към Слънчевата сфера ще бъде отворен. Но тъй като имаме два Лунни възела, ще трябва да видим кога и срещуположният възел ще стигне до същата точка на 0°54‘в Стрелец. Тогава ще има още едно отваряне. И така, съществуват два възможни момента на Духовно раждане и според индикациите на Рудолф Щайнер те могат да се случат преди или след физическото раждане.
Кога се отварят двата портала конкретно в този хороскоп? Единият се отваря около шест години преди раждането, а другият - няколко години след раждането. И това е инструментът, определен от Вили Зухер, като средство за откриване на времето на Духовното раждане. Но кое от двете времена?
И така, можем да изчислим двете дати, на които тези портали са се отворили. Едната е на 19 август 2012г., шест години преди раждането. Втората е 5 януари 2022г., три години и нещо след раждането. И сега трябва да начертаем два хороскопа за тези дати. Тук именно процесът на инспирация може да ни даде правилна насока. Трябва да определим философската рамка при тези два хороскопа. Например, в кое съзвездие се намира Юпитер? В кое съзвездие е Сатурн? След това изграждаме философиите. После разглеждаме двата хороскопа по отношение на рождения хороскоп или, още по-добре – започваме да медитираме върху тези два хороскопа спрямо рождения хороскоп, а после… слушаме! Това е процесът на инспирация – очакването нещо да проговори и да ни разкрие кой от двата. Както казва Рудолф Щайнер в цитата по-горе, това води до висотите в антропософските изследвания.
С хороскопа на Духовното раждане стигаме то края на темата за изчисленията на хороскопите, на това “как” се прилага астрософията в хороскопите. Може би това ще ви даде по-добра представа за дълбочината, до която астрософията стига в усилията си да постигне истинско разбиране на тази най-величествена връзка, която имаме като човешки същества с великия свят на звездите. И така, нека завършим тази глава с един важен ключов стих за новата ни връзка със звездите и някои последни мисли за тази област на работа.
Някога звездите говореха на човешките същества
Днес мълчат – такава е съдбата на света
Осъзнаването на мълчанието може да е болка за Земното човечество
Но в задълбочаващата се тишина расте и зрее
Онова, което хората говорят на звездите
Осъзнаването за този говор
Може да се превърне в сила за човешкия дух
Това е ясно напомняне, че значението на астрософията не е в определянето на това, което звездите “ни причиняват”. Достигнали сме до момент в еволюцията, в който е настъпила своеобразна инверсия. Това, което преди ни е ръководило отвън, определяло е отвън, оформяло отвън, сега ни е предадено на нас и сега от нас зависи, докато развиваме усещането си за своето духовно Аз по пътя на вътрешното развитие, да поемем тези звездни конфигурации в себе си и да ги трансформираме, за да можем да служим на големия свят на йерархиите. Всъщност ние сме десетата йерархия и йерархиите над нас и под нас очакват нашата активност. Ние имаме определено място в космоса, защото сме онази йерархия, която е способна да каже “не”, да развие свободата, а от свободата – нова форма на любов.
Новата астрософия се фокусира върху това как сега да върнем нещо на космоса, защото когато връщаме нещо на космоса, това всъщност променя космоса. Както вече изследвахме в главата за Христос и звездите, централно място в този преход и централно място в астрософията заема онова събитие, което се е случило на Земята като основна повратна точка във времето. Това е събитието, което се описва като съединяването на Христовата сила, Христовото същество, със Земята. Това събитие не е учението на Исус, а смъртта и възкресението на Христовото същество. Този преход е централен за цялата астрософия, разработена от Вили Зухер. Това събитие не е нищо друго, освен съединяването на Слънчевия Аз със Земята. И сега слънцето грее от вътрешността на Земята като зародишна сила – и в нас също като зародишна сила – с която ще превърнем Земята в Слънце в продължение на много векове.
Ще завърша тази глава с един цитат от Щайнер, който според мен обобщава това говорене към звездите:
Това вече не е същото същество, което някога е присъствало като космос и което ще получи своята светлина от човечеството. С преминаването си през човешко състояние, божествено-духовното ще изпита едно качество на съществуване, което преди това не е било проявявано. (Мистерията на Михаил)
Превод: Ати Петрова