Джонатан Хилтън: РАЗГОВОР СЪС ЗВЕЗДИТЕ. ПЛАНЕТАРНИ СФЕРИ (6)

III

Планетарните сфери

Истинската природа на планетите

<Видео: Курс II: Планетарните сфери, сесия 1>

            Започнахме това въведение в Астрософията с отдела по създаване на хороскопи и няколко различни гледни точки за инкарнацията на човешкото същество. Тези първи сесии бяха доста технически и математически и по-скоро за това как на практика се изграждат хороскопите. [Това се отнася до видеоклиповете за Създаване на хороскопи, които бяха записани първи, макар че се появяват по-късно във видеокурса онлайн.]

После проведохме няколко сесии, в които започнахме да разглеждаме зодиака с дванадесетте съзвездия. Разгледахме го от гледна точка на еволюцията и как самите символи ни показват един вид развитие на природата на зодиака. Също така го разгледахме от гледна точка на връзката на зодиака с човешката форма.

В настоящите сесии ще навлезем в планетарните сфери. С преминаването в световете на планетите, минаваме от това, което се нарича „фиксирани (неподвижни) звезди“, което Рудолф Щайнер описва като света на трайността, към онова, което древните са наричали бродещи звезди. Това са звездите, които са се движили на небето, когато те са ги наблюдавали, не са били фиксирани в небесната сфера, а някои звезди са се движели по отношение на другите звезди в тази сфера. Дори понякога тези звезди сякаш се обръщали назад в движението си, на фона на небесната сфера, а после тръгвали отново напред.

Започнахме тези курсове и с един стих от Рудолф Щайнер, в който той говори, в поетична форма, за цялата еволюция на човешкото съзнание във връзка със звездите. Той говори за някогашни времена, когато звездите са говорели на човечеството; за времето когато те са замлъкнали и за сегашното време, в което се заражда новата астрософия, когато човешкото същество трябва вече да започне да говори на звездите.

Целият този процес на еволюция на човешкото съзнание е основна тема в творчеството на Рудолф Щайнер. Той ни представя дълбоко разбиране за цялата еволюционна промяна, през която е преминало човечеството, особено във връзка с духовно-божествения елемент.

И така, като начало ще включа един цитат от Рудолф Щайнер, защото той ще повлияе на начина, по който сега разбираме планетарните сфери в контекста на еволюцията на човека от миналото.

Човечеството е изправено пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовен по своята същност, свят, към който сме принадлежали като неразделна част от него. Светът, към който тогава сме принадлежали, е бил божествено-духовен. Но на следващ етап от еволюцията това вече не е било така – сега светът се е превърнал в космическо откровение на божествено-духовното, а основното му същество е витаело зад откровението. Но това същество все пак е било живо и е било активно в откровението. Звездният свят вече е съществувал, като божествено-духовното е било живо и е било активно като откровение, в лъчите и движението на звездите. Бихме могли да кажем съвсем точно, че начинът, по който звездата е стояла или се е движела, е бил пряк израз на дейността на божествено-духовното. Настъпили други времена. Звездният свят престанал да разкрива пряко и непосредствено божествено-духовната дейност. Той по-скоро живеел и се движел като просто продължение на онази дейност, която по-рано била създадена в него. Божествено-духовното вече не живеело в космоса като откровение, а само като едно продължаващо действие. Между божествено-духовното и вселената се появило определено разцепление – сега те били разделени. („Кармични връзки“, том 3)

          За да разберем действително тази еволюционна промяна в естеството на връзката ни със звездите, би било необходимо много по-задълбочено изследване, отколкото това въведение в астрософията може да предложи. За тези, които биха искали да научат малко повече за тази еволюция на човешкото съзнание, както то се е развивало във връзка с космоса на звездите, се надявам да разработя няколко отделни курса, които да се занимават с идеите на Щайнер за тази еволюция на човешкото съзнание. В тази сесия ще продължим нататък и ще навлезем в света на планетите. И така, ако вземем идеята за промяната в човешкото съзнание във връзка със звездите, стигаме до настоящето време, което може да бъде описано като предметно съзнание. Ние преживяваме света, научаваме за света, почти изцяло чрез сетивните си възприятия – това, което може да бъде измерено, преброено, претеглено. Така че сме склонни да приемаме телата на планетите в пространството за самите планети. Но в действителност трябва да се научим да разбираме планетите по друг начин.

Рудолф Щайнер описва как телата на планетите са най-малко духовния аспект на планетарните светове. Те са просто подобни на часовникови стрелки. За нас, с нашето съвременно съзнание, те са индикатор за дейността на цялата сфера от планетарни същества. Тази сфера от планетарни същества, ако искаме да я разгледаме от гледна точка на нашето пространствено разбиране, се определя от орбитата на планетата. Така че в рамките на цялата орбита на Юпитер, например, в сферата създадена от неговата орбита, се съдържа дейността, работилницата, така да се каже, откровението на божествените духовни същества от тази планетарна сфера.

И така, как можем да разберем природата на планетите, ако мислим за тях в смисъла на тези сфери на активност, които се преплитат една в друга? В по-ранна сесия говорихме за естеството на космическата интелигентност. Планетарните светове или взаимодействието между планетарните сфери е един вид общуване на космическите интелигентности една с друга. И така, първата стъпка към по-задълбоченото разбиране на планетарните сфери е да ги опознаем във времето. Именно в движенията си и в ритъма на движенията си, те започват да разкриват своята същност. Разглеждаме тялото в пространството и движението, което извършва във времето, за да стигнем до тази времева конфигурация. Тогава стигаме до едно откровение, така да се каже, за природата, за значението на тези планетарни сфери.

Сферата на Меркурий

<Видео курс 2: Планетарните сфери, Сесия 2>

            С това начално усещане за опознаването на планетите като израз на времето, нека започнем от планетата Меркурий нататък. В астрономията Меркурий е, разбира се, планетата, която е най-близо до Слънцето и която се движи бързо около него. Нейната звездна орбита трае 88 дни. Ако си спомняте от предишните ми сесии, звездната орбита означава от звезда до звезда.

И така, пълната обиколка на Меркурий около Слънцето, от една звездна точка обратно до същата звездна точка, отнема 88 дни. Но Меркурий притежава и друг ритъм, наричан синодичен ритъм. Този синодичен ритъм се базира на съвпадите му със Слънцето. Този ритъм се състои от 116 дни. Този синодичен цикъл на Меркурий представлява времето, за което Меркурий се придвижва от един, както ние го наричаме, възходящ съвпад (superior conjunction) със Слънцето, обикаля около Слънцето и стига до друг възходящ съвпад със Слънцето.

Възходящите съвпади са онези съвпади със Слънцето, при които, ако гледаме  от Земята към Слънцето, Меркурий се намира зад Слънцето, в права линия от нас. [Това не е точна линия - иначе би се наричало окултация, -  а позиция зад Слънцето, което е небесната дължина, макар че се намира над или под Слънцето, в зависимост от ъгъла на планетарната орбита. Разбира се, Меркурий и Венера са блокирани от Слънцето, когато преминават зад него.]

Има и друг съвпад между Меркурий и Слънцето, когато той го обикаля и застава пред Слънцето, погледнато откъм Земята, и това се нарича низходящ съвпад (inferior conjunction). И така, синодичният цикъл на Меркурий е от един възходящ съвпад до друг възходящ съвпад. Но когато гледаме от земната гледна точка, Меркурий сякаш се движи напред, после в обратна посока и после отново тръгва напред. Образува един вид лупинг, докато обикаля около Слънцето.

 

 

Ако погледнете чертежа, ще видите очертание на един синодичен цикъл на Меркурий – от възходящия съвпад към обиколката, където имаме низходящ съвпад и как извива обратно към един възходящ съвпад.

В рамките на една земна година – всъщност 348 дни, но в рамките на една от слънчевите ни години, Меркурий прави три лупинга и нещо. Тези три лупинга на Меркурий около Слънцето образуват една форма в небесата. Ако погледнете чертежа, ще видите цялостния лупинг на Меркурий във връзка със Слънцето.

 

 

Можете да видите едно ваене със Земята по средата, и Меркурий, който се движи около Слънцето и прави лупингите. Можете да видите как, ако свържете низходящите съвпади се образува равнобедрен триъгълник, а между възходящите съвпади, ако начертаете линиите, имаме друг, по-голям равнобедрен триъгълник, с връх сочещ нагоре в чертежа ни, а малкият с връх насочен надолу.

И така, какъв е жестът на движението на Меркурий? Знаете, че в митологията Меркурий е наречен пратеник на боговете. В много от художествените изображения той е с крилати сандали и крилат шлем. Това ваещо движение на Меркурий през годината е израз на природата на това планетарно същество. В известен смисъл, бихме могли да кажем, че по време на възходящия съвпад, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той, така да се каже, приема послания или поема вещества от космоса, от зодиака и външните планети. После, когато се завърти пред Слънцето и когато навлезе в низходящия съвпад, предава, така да се каже, събраната за човечеството субстанция.

Както виждате на чертежа, формата, която Меркурий създава, е шестолъчна звезда. Тази шестолъчна звезда всъщност се върти на фона на съзвездията. Едно пълно завъртане на цялата шестолъчна звезда през дванадесетте съзвездия отнема 20 години. Така че, когато мислим за шестолъчната звезда и за това какво ни говори тя или какво ни разкрива Меркурий чрез тази форма, бихме могли да го разгледаме по още един начин.

Нека погледнем отново чертежа и започнем с двата триъгълника, единият долу с връх, сочещ нагоре, а другият горе с връх, сочещ надолу. После имаме едно постепенно събиране на двата докато се превърнат в една шестолъчна единица или двоен триъгълник.

 

 

Тази шестолъчна звезда на Меркурий, в астрологията, е основата за аспекта секстил. Ако разделите 360 градуса на 6, ще получите 60-те градуса на секстила. Има още една картина, която можем да покажем и която показва връзката между Меркурий и висшия свят на космическата интелигентност.

 

 

Ако погледнете тази рисунка, виждате отново двата триъгълника, онзи с върха, сочещ нагоре, и по-малкия триъгълник вътре в него. Можем да си представим как в по-малкия триъгълник стои човешката фигура, с вдигнати нагоре ръце в готовност за приемане или на предлагане към фигурата на по-висшето същество, което един вид обгръща, обхваща, по-малкото същество.

            Това ни дава основния контекст, в който да започнем да разбираме природата на Меркурий. По-долу е даден цитат на Щайнер за природата на Меркурий:

След това стигаме до Меркурий. За разлика от другите планети, Меркурий не се интересува от нещата от физическо или материално естество като такива, а от всичко, което е способно на координация. Меркурий е областта на Учителите на координираното мислене, а Юпитер е обиталището на Учителите на мъдрото мислене. Когато човешкото същество слезе от предземния живот в земното съществуване, Лунният импулс е този, който осигурява силите за неговото физическо съществуване. Венера осигурява силите за основните качества на сърцето и темперамента. Но Меркурий осигурява силите на способностите за интелект и разум, особено за интелект. Владетелите на силите за координираното познание и умствена дейност имат своята обител в Меркурий. (Рудолф Щайнер, „Духовните индивидуалности на планетите“, Дорнах, 27 юли 1923г.)

Сферата на Венера

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери, сесия 3>

            Да преминем към Венера. Венера, разбира се, е следващата планета от Слънцето в астрономически план, между Земята и Слънцето, така че по същия начин Венера също има подобен вид, виещ се модел на възходящ съвпад зад слънцето и низходящ съвпад между Слънцето и Земята.

Сидералната орбита на Венера, т.е. от звезда до звезда, е 225 дни. Синодичната година за Венера, което значи от възходящ съвпад зад Слънцето до нов възходящ съвпад, е 584 дни. И така, хайде да се опитаме просто да разберем природата на съществата от тази сфера, за да ги опознаем и да разберем какво е тяхното значение и как те въздействат на човешкото същество.

 

 

Ако погледнете чертежа, ще видите как тези лупинги на Венера, от възходящ до низходящ съвпад, в течение на четири години, създават пет равноотдалечени точки. Първата точка е възходяща, после Венера минава почти изцяло около зодиака и навлиза в низходящ съвпад, а после отново прави обиколка. Венера остава много близо до ритъма на Слънцето. И така, имаме един период, когато Венера лека-полека догонва Слънцето и навлиза във възходящ съвпад. После минава бавно отвъд Слънцето, а после иска да се върне обратно към Слънцето, което е жестът на орбитата на Венера, която обикаля около Слънцето и се връща до низходящ съвпад. Това оформя лупингите.

         И така, пет години са нужни на тези редуващи се точки, както виждате на чертежа, за да образуват тази равноотдалечена петолъчка или петоъгълник. После, след още пет години, се образува двойна петолъчка или двоен петоъгълник, защото точката, с която Венера първоначално е образувала възходящ съвпад със Слънцето, след образуването на всичките пет точки, се връща обратно на същото място, но този път е в низходящ съвпад. След това се редува в обратна посока, както през предходните четири години, така че това, което преди е било възходящо, сега се превръща в низходящо. По този начин се образува една удивителна двойна петолъчна звезда, или двоен петоъгълник, в осемгодишния биографичен цикъл на планетата Венера.

 

 

Тази жива геометрична фигура във времето образува двоен петоъгълник, точен двоен петоъгълник, с всяка точка на еднакво разстояние. Тази звезда остава непокътната, не се променя, освен с това, че се върти на обратно в собствената си форма по 3 градуса на година. Това е около 30 градуса за 100 години, а след 1200 години тази идеална петолъчна звезда извършва пълна обиколка около зодиака. Това означава, че можем да проследим в историята тази петолъчна звезда до момента, когато точките се завръщат. Това е красив израз, така да се каже, на природата на сферата на Венера. Това е сфера на хармония, сфера на интеграция, на равновесие и красота. Това е основата, в астрологията, за квинтила - ъгъл от 72 градуса, образуван от тази петолъчна звезда. Ще се върнем към това по-късно в по-голяма дълбочина, за значението на тези точки и лупинги, в по-дълбок контекст.

Но преди да преминем към Марс, ще спомена още едно качество на планетата Венера. Венера е онази звезда, която наричаме Зорница или Вечерница. Тя е Зорница, когато се кани да започне обиколката си около Слънцето и да застане зад него, и затова се появява сутрин, преди изгрев Слънце. Тя е Вечерница, когато вече е минала зад Слънцето, погледнато от Земята, и започва да се появява отново между Земята и Слънцето, така че докато Слънцето залязва, Венера е все още на небето. Венера е известна, разбира се, със своето силно сияние на вечерния небосвод, когато е Зорница или Вечерница. Този блясък на Венера ни води към още един аспект на Венера, при който тя има връзка със съществото, което наричаме Луцифер. Името Луцифер означава Носител на светлина. Често се казва, че със своя блясък Венера иска да се съревновава със Слънцето.

Освен това, ако се замислим за петоъгълника, за образа на петоъгълника, числото пет е числото на човешкото същество, но на висшия човек, който става духовен. Пет е 4 + 1. Четири е числото на пространството, на този предметен свят, в който живеем, и от който изграждаме земният си аз или его. 4 + 1 въвежда добавеното висше измерение във висшия аз. Един начин да си го представим е като начертаем квадрат. След това поставете троицата или триъгълника отгоре и ще видите петолъчната форма. Тази троица отгоре може да се възприеме като трите висши членове на трансформираното човешко същество, а именно манас, будхи, атма, които от четиричленното човешко същество правят одухотворения човек. Разбира се, можем да развием това и по-нататък, но в друг курс, тъй като Венера образува двоен петоъгълник, така че пълната завършена форма е свързана с числото 10. Това вече е напълно духовният човек, петорката завършена като духовна.

Ще навлезем по-надълбоко в това, когато преминем към връзката на Христовите събития с петоъгълника на Венера. Исторически погледнато, Венера е планетарната сфера, която има дълбока връзка с това, което може да се нарече религиозен живот на човечеството, или което в древни времена е било наричано Храм на мъдростта или Мистериен център, откъдето човечеството е получавало просветление от страна на духовния свят. Така че Венера има дълга история, свързана с мистериите, които по определен начин реинтегрират човешкото същество с божественото. В еволюционната история, когато човешкото същество загубва връзката си с божественото, тези мистерийни центрове или храмове са приемали ученици, които все още са можели да бъдат обучавани да имат достъп до божественото, за да помагат на хората да се ориентират, но и те изпаднали в упадък по времето на идването на Христос. И така, тази сфера на Венера има връзка със съществото Луцифер, онова същество, което също е и носител на светлина и мъдрост, но ще видим как тази сфера на Венера се е трансформирала по времето на Христос. И така, да преминем към Марс.

Сферата на Марс

<Видое: Курс 2: Планетарните сфери, сесия 4>

            От митологията на всички ни е позната полярността между Марс и Венера. Венера често е изобразявана като красива жена, носителка на любовта. Марс обикновено е изобразен като воин, мъж, агресивен. Има нещо вярно в това. Но нека разгледаме Марс по отношение на неговата форма, на тази ваеща, жива форма, която Марс създава в небесата, и която се различава от тази, която Венера вае на небосвода.

Марс е разположен от другата страна на Земята по отношение на Слънцето. Неговата орбита е много по-дълга от тези на Меркурий и Венера. Сидералната му орбита от звезда обратно до същата звезда трае около 687 дни, а синодичната му орбита е около 25-26 месеца. Слънцето и Марс са в съвпад на всеки близо две години и застават в опозиция, което означава, че Марс се намира срещу Слънцето, погледнато от Земята, на всеки близо две години.

Интересното при Марс е това, че съвпадите се случват приблизително на същото място както и опозициите. Има 8 съвпада на Марс със Слънцето на всеки близо 15 или 16 години и има 8 опозиции на Марс със Слънцето на всеки близо 15 или 16 години. След което започват същата конфигурация отначало. И така, каква фигура образува Марс? Това което е интересно при Марс, в сравнение с Венера, е това, че видяхме как Венера създава перфектна петолъчна звезда, този двоен петоъгълник, който си остава същият в своята перфектна хармония, докато се движи и върти около нас.

Марс, от друга страна, е малко по-груб. Той създава друга фигура, но фигурата не е точна, и фигурата, която създава, ако погледнете чертежа, се състои от два квадрата или октагон. Обаче това не са точни квадрати. Ъглите им са малко неточни. Така че, дори във формата им на небето имаме петоъгълник срещу квадрат. Какво може да ни каже това за Марс?

 

 

Квадратът представлява изображение на нашия, свързан с предметите свят, светът на пространството: север, юг, изток, запад; с четирите елемента. Това е израз на природата на Марс. Сега, когато навлезем по-нататък в лекциите, ще чуем как Рудолф Щайнер пише доста подробно за Марс, за сферата на Марс и за природата на сферата на Марс, и как тя е претърпяла промяна, еволюция. Вили Зухер пише за Марс в смисъла, че Марс е онази сфера в космоса, в живота между смъртта и прераждането, която подпомага човешкото същество да се срещне с предметния свят, да се изправи срещу предметния свят.

Сега живеем в Марсово съзнание - онова съзнание, на базата на което можем да кажем „аз не съм онова“. С други думи, способността да се разграничим и да се изправим пред това, което ни помага да се определим като „не“ (различни от) всичко друго в света. Това е пътят на малкото дете, което започва да казва „не“ и да усеща себе си като отделно от родителите си. Това означава, че Марс ни помага да не се сливаме със света, да не бъдем свързани с всичко като невръстните деца, а да започнем да си бием главите в масата, за да се пробудим и да осъзнаем, че има разлика между мен и онова. Марс изиграва ключова роля по отношение на този конфронтационен аспект, а поради факта, че той носи, така да се каже, архетипите за физическия предметен свят, той ни помага да постигнем един вид самосъзнание, което е разграничено от света. Венера, от друга страна, е един вид съзнание за бъдещето (и миналото), което иска да намери начин да се идентифицираме отново с това, което ни заобикаля в света.

Така че с Марс и тези двойни квадрати имаме онова, което в астрологията се нарича аспект квадрат – 90 и 45 градуси – квадрат и полу-квадрат. Ако погледнем дори само формата и жеста на Марс и на Венера, от която и да е страна на Земята, при Марс имаме връзката с пространството, с предметния свят, с числото 4, пътят към аза като отделен индивид.

Марс е свързан и със способността за говорене, с гласа, назоваването на нещата. Речта е необходима, за да назовем и идентифицираме това, което е извън нас, както и да изразим вътрешния си свят пред външния свят. Така че Марс, при това разграничаване, е дълбоко свързан и с нашия път към свободата, към разпознаването на собствената ни същност като независима и способна да действа във външния свят. Затова можем да видим в Марс връзката с материалните науки, с технологиите, с индустриализма… с всичко онова, което ни е довело до овладяването и опознаването на външния свят на сетивата.

Венера, с придвижването ни към бъдещето, е четири плюс едно. Човекът плюс духовното – възкръсналият човек. Това е пътят към новите мистерии, преобразуването на Аза, така че хората да осъзнаят не само „Аз“, но и „не аз, а божественото в мен“. Това ни води към едно съзнателно обединяване с божествения свят, към т.нар. нови мистерии.

Златният триъгълник

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери, сесия 5>

            Преди да преминем към Юпитер и Сатурн, ще отбележа, че Рудолф Щайнер е изнесъл огромно количество лекции и е писал за връзката на човешкото същество със звездната сфера и за йерархичните същества, свързани със звездите и планетите.

На уеб страницата astrosophy.com и в края на тази книга има библиография с препратки към всички негови трудове, в които той се спира на тези аспекти на човешкото същество и еволюцията на Земята, както и подбор на много цитати от неговите лекции. Със сигурност можете да навлезете в голяма дълбочина в разбирането на астрософията, ако се задълбочите в някои от трудовете на Щайнер и, разбира се, Вили Зухер е автор на няколко книги и статии. Всички те са достъпни за безплатно сваляне от уебсайта. Така че има изобилие от материали за по-нататъшни изследвания.

Този уводен курс е само едно начало, което да ни даде стъпките, по които да навлезем надълбоко в смисъла, който се крие в тези звездни царства, така че когато тълкуваме хороскопи да осъзнаем какво огромно количество мъдрост се крие зад движенията на тези планети и тяхното идване в определено съзвездие в момента на раждането.

Ако сега преминем към Юпитер и Сатурн, ще се придвижим навън в слънчевата система, още по-нататък в това, което наричаме класическите планети. Орбитата на Юпитер е 12 години, така че имаме това чудесно движение на Юпитер, при което е нужна една година за преминаването на Юпитер през едно от съзвездията на зодиака. Тук имаме израз на прекрасната връзка и хармония между Слънцето и Юпитер, и когато навлезем още повече в Юпитер, ще можем вероятно да узнаем малко повече за тази хармония със Слънцето. Нашето Слънце преминава през един знак от зодиака за един месец през дванадесетте месеца на годината, а Юпитер минава през един знак от зодиака за една година през дванадесетгодишния си цикъл.

Сатурн, най-отдалечената от класическите планети, изминава една сидерална орбита около Земята за 29.458 години, ако бъдем точни. Така че тези от вас, които сте запознати донякъде с астрологията или с ритмите в биографията, вероятно ще разпознаете в тези 29 ½ години това, което наричаме завръщането на Сатурн - моментът в човешката биография, когато Сатурн се връща, след почти 30 години, на мястото където е бил, когато сме се родили.

Това има значение, за което ще говорим по-подробно в бъдещи сесии, но мисля, че всеки е преживял нещо подобно на около 30 годишна възраст, когато си е задавал въпроса: „Накъде е тръгнал животът ми? Наистина ли живея така, както съм имал намерение да живея? Изпълнявам ли задачите, които съм мислел, че искам да постигна?“ Това има дълбока връзка със сферата на Сатурн. Ще навлезем повече в него малко по-късно.

Но сега стигаме до ритмите на тези две планети и тяхната фигура в небесата. Юпитер гради известен ритъм с 12-годишния си цикъл, а Сатурн с много по-дългия си цикъл, но важната форма, която намираме при Юпитер и Сатурн също така отразява и отношението между тези две, може да се каже, велики същества, които ни обгръщат в космоса. Фигурата, която Юпитер и Сатурн създават заедно, е още една жива геометрична фигура. Те са в съвпад приблизително всеки 20 години на определено място в зодиака. В течение на 60 години те се срещат на три различни места, веднъж на всеки 20 години, и създават с тези съвпади равностранен триъгълник на небето.

 

 

Можете да видите това в изображението тук. След 60 години съвпадът се връща отново в първоначалната точка, а после се връща отново във втората точка, така че тези 20-годишни цикли на съвпади, които образуват този равностранен триъгълник, също запазват формата си. Фигурата се върти с около 8-10 градуса напред през всеки цикъл от 60 години. На цялата тръгълна форма й отнема 2500 години да направи едно пълно голямо завъртане. Този голям равностранен триъгълник е важен езотеричен символ. Всъщност можете да го видите на доларовата банкнота, на върха на пирамидата. Наричан е още „звездата на Зороастър“ – „зоро астер“ означава златна звезда.

Това е Златният триъгълник или Златната звезда, а това има дълбока връзка с цялостното влияние на великия посветен на Слънцето, Заратустра, който бил основателят на много древната персийска културна епоха, и който се инкарнирал оттогава насам в най-различни индивиди. Има дълбока връзка с това, което се описва в Евангелията като Витлеемската звезда, но ще говорим за него по-късно, когато навлезем по-надълбоко в значението на тези звезди във връзка с Христовите събития.

Дълбокият исторически контекст на въртенето на този златен триъгълник се изразява в неговото 2500-годишно въртене, което в източната традиция се нарича Калачакра. Една Калачакра е 2500 години. Една Юга представлява две завъртания в продължение на 5000 години.

Кали, в Индуската религия, е Пазачът на прага. Тя е описвана като ужасна и прекрасна, и стои върху проснатата фигура на Шива - нейният съпруг, с меч в ръка. Ако погледнем назад в еволюцията, да кажем в началото на 3100г. пр.Хр., това е началото на т.нар. Кали Юга, която представлява Тъмните векове. Тези тъмни векове са продължили 5000 години и свършват през 1899г.н.е. И така, ако се замислим за 3100 пр.Хр. като един вид начална точка за тази Калачакра и я придвижим с един цикъл от 2500 години, стигаме до 600г. пр.Хр., приблизително времето на раждането на Гаутама Буда. Продължаваме с още 2500 години напред в бъдещето и стигаме до края на Кали Юга през 1899г. Ако тогава продължим напред в бъдещето с още една обиколка от 2500 години стигаме до 4400 н.е., времето на следващия Буда – Майтрея Буда.

И така, тук получавате лека идея за дълбокото значение на завъртането на този златен триъгълник. В своите изследвания Вили Зухер е проследил този триъгълник назад във времето до инкарнирането на Христос на Земята. Той е установил, че датите на тези три велики съвпада са свързани също така с три велики събития по време на тази инкарнация, или по-скоро непосредствено преди началото на живота на Исус, по време на живота Му и малко след възкресението на Христос, но всички те са тясно свързани с великия импулс на това Същество. Ще се спрем и на това, когато разгледаме тези планетарни сфери във връзка с това космическо събитие на Земята в повратната точка на времето, в следващата глава.

Сферите на Юпитер и Сатурн

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери, сесия 6>

            Гърците наричали Сатурн Кронос или Хронос (хронология), Бащата на времето. Рудолф Щайнер говори за сферата на Сатурн като за „сферата на цялата космическа памет“. Сатурн записва всичко, което се случва в света, и съхранява паметта за цялата история. Той е обърнат към миналото. Това означава, че Сатурн е сферата, която иска да гарантира запазването на божествения еволюционен план от самото начало – законът, планът за еволюцията, първоначално замислен от Бога. Задачата на Сатурн е да гарантира изпълнението на този божествен план. Той помни и записва миналото. Така че в този смисъл Сатурн е дълбоко свързан с кармата – не само със световната, но и с индивидуалната карма. Ето защо той често е изобразяван като старец със сърпа на смъртта, старият Баща време като мрачен жетвар, който се грижи да пожънем това, което сме посели.

Рудолф Щайнер навлиза дълбоко в същността на Сатурн при описанието на големите еволюционни цикли, което би било прекалено обширно, за да го разглеждаме тук. Но като цяло, за да разберем царството на Сатурн, царството на Юпитер и царството на Марс, ще трябва да навлезем дълбоко в езотеричните основи на тези планети като прочетем книгата на Рудолф Щайнер „Окултна наука“ или „Въведение в тайната наука“ (тя има две заглавия). В нея той навлиза в онези планетарни стадии на развитие на Земята, предшестващи Земната еволюция, което може да ни даде едно по-задълбочено разбиране на тези три планети, като Сатурн носи спомена за Древния Сатурн, Юпитер – за Древното Слънце, а Марс – за Древната Луна.

Така че Сатурн винаги е там, за да ни напомня за нашия произход, за нашите намерения, дали следваме кармата си и божествения план, така да се каже, на Отца. Той е свързан и със скелета, с костната форма в човешкото същество; със силите на свиване, на втвърдяване.

На него съответства Юпитер. Юпитер е гръцкият Зевс, а в Рим се е наричал Юпитер или Йов (Jove), откъдето идва и думата jovial (весел, на английски – бел. пр.). Докато Сатурн носи бремето на миналото, паметта за миналото, кармичните закони, Юпитер носи намерението да се разширява в бъдещето. Той е свързан с идеализма, със задълбоченото живеене, творческа мъдрост, с лекотата вместо с гравитацията. Той иска да се разгърне в бъдещето, по експанзивен начин, с визия за това, което предстои да стане. Следователно той е свързан и с нашите идеали. Всъщност в описанието на Рудолф Щайнер на големите еволюционни цикли на нашия космос, следващият еволюционен период след еволюцията на Земята се нарича Бъдещ Юпитер. Юпитер носи паметта за еволюционния цикъл на Древното Слънце, когато са се разгръщали животът и светлината. В този цикъл виждаме основното действие на Кириотетес (Господства, бел.пр.), Духовете на Мъдростта.

Тогава, съвпадът на Сатурн и Юпитер представлява нещо като голяма конференция между силите, които носят божествения план на еволюцията от миналото, и силите, които искат да вземат плана и да го развият в бъдещето. Така че тези съвпади са важни моменти в човешката еволюция, отразяващи напредъка и движението на нашата еволюция. Те носят нов импулс от един от тези три ъгъла, който се развива заедно с човечеството, и носят оттенъка на съзвездията, в които се случват, като всяко от тях носи различен вид поток.

По-долу са дадени няколко цитата за Юпитер и Сатурн от Щайнер и от Вили Зухер:

Юпитер е мислителят в нашата планетна система и мисленето е дейността, която всички Същества от неговото космическо царство развиват. Съзидателните мисли, получени от космоса, струят към нас от Юпитер. Юпитер съдържа, под формата на мисли, всички формообразуващи сили за различните нива на космически Същества. Докато Сатурн ни говори за миналото, Юпитер ни дава жива картина на това, което е свързано с него в космическото настояще. Но това, което Юпитер разкрива пред окото на духа, трябва да бъде схванато с интелигентна мисъл. Ако човек не положи сам усилията да развие способностите си за мислене, той няма да може, дори и да е ясновидец, да проникне в мистериите на Юпитер, тъй като те се разкриват под формата на мисли и могат да бъдат схванати единствено чрез истинска мисловна дейност. Юпитер е мислителят в нашата вселена. (Рудолф Щайнер, „Духовните индивидуалности на планетите“, 27 юли, 1923г.)

Юпитер е по същество ваеща мъдрост… А сега си представете, че гледате не ваещи облаци водна пара, а самата ваеща мъдрост, ваеща мисловни образи, които всъщност са Същества. Тогава ще си създадете представа за Юпитер. (Рудолф Щайнер, „Кармични връзки“, Том 2)

Това, което Сатурновите същества виждат като гледка от изминали еволюционни епохи, се обединява с гледката за изминалата еволюция на всички Същества, принадлежащи на цялата планетарна система. Следователно, съзнанието на Сатурновите същества може да бъде характеризирано като кажем, че те гледат назад към паметта, ако мога така да се изразя, за всички Същества от цялата планетарна система. Всичко е записано в тази способност за космическо спомняне, космическа памет, на Сатурновите същества. Ако гледката на преплитащите се житейски реалности на съществуванието в сферата на Сатурн е разтърсващо преживяване за посветения наблюдател, то още по-разтърсващо за него е да види как последиците от предишната инкарнация се пренасят в един нов земен живот от личности, чиято карма, определена от конкретните им преживявания, е била оформена и е получила конфигурация в сатурновата сфера. (Рудолф Щайнер, „Кармични отношения“, том VII)

В тази сфера душата се сблъсква с истинския духовен фон на проявленията в живота, който първоначално се е появил в света чрез великата жертва на Духовете на мъдростта или Кириотетес. По този начин сферата на Юпитер е израз на тази йерархия… Тази неизмерима мъдрост на съзидателния живот, която познава началото и края на всички съществуващи прояви на живота, е дело и наследство на Духовете на мъдростта в сферата на Юпитер… Мъдростта, придобита тук, не е интелектуално знание, което може само да бъде анализирано, а творческа мъдрост, способна да разглежда едновременно всички етапи и последици от всяко творческо дело, действаща така както жизнените сили на растението. (Вили Зухер, „Изида София“ 2)

От вродените качества на сферата и планетата на настоящия Сатурн, тези сили действат като гаранти за волята на божествения свят на Отеца. Духовните същества, които са свързани с него, са спомогнали и били свидетели на цялата еволюция от най-ранното й начало. Поради това, че са най-старите, които са участвали във всичко, те имат грижата, в слънчевия свят, за това да няма отклонения от първоначалните намерения на Боговете и те никога да не бъдат забравени. Следователно, тази планета е, в най-висш смисъл, паметта на целия слънчев организъм и физиологичната основа за паметта и съвестта в човешкото същество. Това е също така причината Сатурн да има много дълбока връзка с проявленията и законите на съдбата (кармата) и прераждането. Сатурн държи, така да се каже, нишките на еволюцията, които вървят от миналото към настоящето. (Вили Зухер, „Изида София“ 2)

Тук имаме само начален опит да разберем планетите чрез формите, които ваят в космоса чрез връзките си със Слънцето и със Земята, а в случая със Сатурн и Юпитер – един с друг, - като един вид жизнено тяло на планетата. В известен смисъл може да се каже, че изваяната форма е планетата, а не минералното тяло, което просто обозначава нещо, което наблюдаваме с материалистичната си астрономия.

Тези класически планети са вградени в човешкия организъм. В следващия отдел ще разгледаме външните планети – Уран, Нептун и Плутон, и тяхната връзка с т.нар. класическа планетарна система.

Външните планети

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери: Външните планети: Урановата, Нептуновата и Плутоновата планетарни сфери, сесия 7>

            Сега стигаме до т.нар. външни планети или новите планети в слънчевия космос. Разгледахме т.нар. класически планети Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Венера, Меркурий. Сега стигаме до тези тайнствени нови планети и ще изследваме тяхното значение на базата на новия подход към звездната мъдрост, основаващ се на творчеството на Рудолф Щайнер.

Рудолф Щайнер е говорил за Уран и Нептун, но не много. Плутон, който е открит през 1930г., очевидно е открит след смъртта на Щайнер, така че той никога не е говорил директно за тази планета. Вили Зухер проведе сериозно проучване и положи сериозен труд, за да поеме това, което Рудолф Щайнер все пак е казал. Той разви гледище относно всяка от тези три външни планети, на основата на антропософията.

Да преминем към тези три външни планети и да разгледаме това, което бихме могли да наречем техен троичен аспект, троичност на най-различни нива, като начин да ги разберем. Като начало, ще започнем с няколко цитата от Рудолф Щайнер за тези външни планети. Разполагам със селекция от тях, която ще бъде включена в приложението.

Трябва да отбележим, че двете най-външни планети, които сега нашата физическа астрономия приема за част от слънчевата ни система – Уран и Нептун – първоначално не са принадлежали към нашата Слънчева система – те са попаднали доста по-късно в сферата на привличане на нашата система: тогава се включват в компанията и остават в нея. Следователно, не можем да мислим за тях по същия начин както за останалите планети – като за принадлежащи в нашата система от Сатурн нататък, защото те, така да се каже, са принадлежали към нея от самото начало. (Рудолф Щайнер: „Духовните същества в небесните тела и в природните царства“, лекция 10, GA 136.)

Тъй като в древността не са били открити Уран и Нептун, Сатурн е приет за най-отдалечената планета и днес все още е оправдано да се стига до Сатурн. Астролозите все още имат представа за тези неща, тъй като свързват Уран и Нептун само с онези човешки качества, които надхвърлят личното, правят човека гений, излизат извън рамките на индивидуалния личен елемент - когато той се занимава с неща, които вече нямат отношение към личното му развитие. Всички астрологични твърдения са в тази посока. Уран и Нептун влизат в действие само тогава, когато човек става гений или се стреми да надхвърли човешкия елемент, когато неговата организация има тенденция да се разширява или да се разпада твърде силно. (Рудолф Щайнер, Курс за млади лекари: Лекция III, Дорнах, 23 април 1924 г. GA 316)

Запомнете откъса за надхвърлянето на човешкия елемент, надхвърлянето на личното или прекалено бързия разпад. Това ще ни помогне за разбирането ни като вървим по-нататък към тези три външни планети. Да започнем с астрономическата информация, за да се запознаем с тези планети първо от астрономическа, а после и от историческа гледна точка. По-долу са традиционните символи за тези три планети и малко информация за тяхното откритие и техните орбити.

Уран

 

 

84-годишна сидерална орбита

Открит: 13 март, 1781г. сред звездите на Телец

Сър Уилям Хершел наблюдавал Уран от двора на къщата си в Съмерсет, Англия. Отначало съобщил за нея като за комета. „Не знам как да я нарека. Вероятно това е редовна планета, която се движи по орбита почти кръгла относно Слънцето, като Комета, която се движи по много ексцентрична елипса. Все още не съм видял никаква запетая или опашка към нея.“

Нептун

 

 

Сидерална орбита от 164.8 години

Открит: 23 септември, 1846г. в съвпад със Сатурн, на границата между Козирог и Водолей

            Открит за пръв път математически от Урбен льо Верие преди да бъде наблюдаван директно. Единствената планета в Слънчевата система, открита чрез математическо предсказание, а не чрез емпирично наблюдение.

Плутон

 

 

247.68-годишна орбита

Открит: 18 февруари, 1930г. (една орбита на Уран – 84 години след откриването на Нептун през 1846г.)

            Открит в Америка (единствената планета открита в Америка) от Клайд Томбо. Открит в звездите на Близнаци срещу съзвездието, където се намира сега, така че е изминал само половин орбита откакто е открит.

Тройна Велика опозиция през юли 1930г., януари 1931г., юни 1931г. (Юпитер е почти в съвпад с Плутон в Близнаци, срещу Сатурн в Стрелец). Връзка с 2020г.! Плутон в съвпад с Юпитер и Сатурн в Стрелец.

Можете да видите, че Уран има 84-годишна сидерална орбита и е бил открит през 1781г. Всяка от тези планети е открита по една във всяко столетие: Уран през 18 век, Нептун през 19 век, а Плутон през 20 век. Както посочихме във вметката, Уран е открит от сър Уилям Хершел и е наблюдаван от градината му в Съмерсет, Англия. Първоначално той помислил, че това е комета, докато не успял да я изучи по-подробно и разбрал, че това не е комета, а има закономерност, която повече наподобява планета.

Нептун е открит от Урбен Льо Верие през 1846 г. и има звездна орбита от 164,8 години. През 2011 г. той прави една пълна обиколка (навършва 1 година от откриването си в космически план). Интересно е да се отбележи, че Нептун е открит преди да бъде наблюдаван пряко. Така че Нептун е единствената от тези три планети, която е открита чрез чисто изчисление, което има отношение към духовното качество на Нептун, както ще видим по-нататък.

Плутон е открит през февруари 1930 г. и има орбита от 247,68 години. Можете само да си представите продължителността на тази орбита. Все още не сме видели една пълна 247,68-годишна орбита на Плутон от откриването му. Едва през 2178 г. той ще завърши една пълна обиколка около Слънцето. Плутон е открит в Америка от Клайд Томбо. Това е единствената планета, открита в Америка, което е още един значителен качествен фактор, който трябва да обмислим като вървим напред.

Един интересен факт за тези три планети е, че и трите са открити, когато са имали специална връзка с планетата Сатурн. Уран е бил срещу Сатурн. Нептун е бил в съвпад със Сатурн, а Плутон е бил точно срещу Сатурн. Ако си спомняте, по-рано говорихме за Сатурн като за сферата, която носи световната карма и еволюционния план за човечеството. Той носи световната съдба, докато се движим през еволюиращото съзнание. Така че фактът, че те са били открити, когато са били в тази специална връзка със Сатурн, говори за тези открития като за моменти в кармата на човечеството, когато навлиза нещо ново.

От една страна, можем да погледнем назад в исторически план и да проследим движенията на тези външни планети: Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Можем да направим историческо изследване на техните съвпадения и опозиции. Вили Зухер е провел голяма част от тези изследвания, като е разгледал какво се е случило в ранната история, когато тези планети са влезли в определени взаимоотношения помежду си. Но от моя гледна точка трябва да се вземе предвид едно важно разграничение, а именно, че нещо се е променило в характера на отношенията с тези планети, когато те са навлезли в човешкото съзнание. Появиха се различни отношения. Всъщност това е връзка, която показва в световната карма, че сега човечеството е способно и призвано да възприеме качествата на тези планети по съзнателен начин. Ние ги "осъзнаваме". Бяхме узрели в нашето съзнание, чрез съзнателната душа, да поемем върху себе си както предизвикателствата, така и потенциалите на тези планети. Може да се каже, че когато всяка от тези планети е била открита, човечеството е било потенциално "готово" за нея.

 

 

А сега да изследваме по-дълбокото значение на тези планетарни сфери. Тук имаме изображение на човешка фигура, изправена на равнината на земята – земята отдолу, небесата отгоре. Можем да си представим как вътре в човека се намират класическите планети. Те са вградени във физическото ни тяло.

Тогава къде се намират външните планети? Каква е тяхната връзка с човешкото същество?

 

 

Сега можем да добавим към този образ. Можем да си представим три окръжности около човешкото същество. Една елиптична окръжност, която минава над и под краката на човешкото същество, навътре в подземните вътрешни слоеве на Земята. Втора окръжност, която е по-висока и по-дълбока, и една трета окръжност, още по-висока и по-надълбоко в подземния елемент на Земята.

Вили Зухер свързва тези три окръжности, които ще разгледаме подробно, с тези външни планети. Тази първа сфера около човешкото същество е свързана със сферата на Уран, следващата сфера около човешкото същество с Нептун, а външната сфера с Плутон. Те навлизат в „аурата“ около човешкото същество – аурата на съзнанието. Ако тръгнем от тази идея, от това изображение, ще можем да продължим проучването си за връзката на това с тринитарния аспект или троичния аспект на тези три планети.

Ще започнем с цитат от Щайнер, който ще обрисува една картина. Тук той не назовава планетите, но Вили Зухер прави съпоставка между трите сфери около човешкото същество, отгоре и отдолу, и трите външни планети, които за пръв път се явяват в човешкото съзнание и човешките способности.

Имаме физическия свят, астралния свят, Низшия Девакан и Висшия Девакан. Ако тялото бъде тласнато още по-надолу дори от физическия свят, то попада в под-физическия свят, по-ниския астрален свят, по-ниския или зъл Низш Девакан и по-ниския или зъл Висш Девакан.

Злият астрален свят е владението на Луцифер. Злият по-нисък астрален свят е владение на Ариман, а злият Висш Девакан – владение на Асурите. Когато химическо действие е тласнато надолу под физическия план в злия деваканичен свят, възниква магнетизъм. Когато светлината е тласната надолу в под-материалния свят – възниква електричество. Ако това, което живее в Хармонията на сферите, бъде тласнато още по-надолу, във владението на Асурите, ще се породи една още по-ужасна сила, която няма да може да остане скрита много дълго време. Можем само да се надяваме, че когато тази сила стане известна – сила, за която трябва да си представим, че е много, много по-силна от най-силния електрически заряд – можем само да се надяваме, че преди някой откривател да я предаде в ръцете на човечеството, в хората вече няма да е останало нищо неморално. (Рудолф Щайнер: „Етеризацията на кръвта“, сесия с въпроси и отговори)

Това е едно доста силно изказване на Щайнер за природата на Асурите и това, което той нарича една трета сила. И така, тук той свързва първия долен свят с царството на Луцифер и електричеството, вторият по-низш свят – с царството на Ариман и магнетизма, а най-дълбокия низш свят – с Асурите и това, което той нарича третата невероятно разрушителна сила.

Този цитат продължава с изображението по-долу, което Щайнер после е нарисувал на черната дъска, за да илюстрира казаното. В това изображение можете да видите подземните царства, но после той ги свързва с висшите царства: светлинният етер пада в подземния свят на електричеството; химическият или също така наричан тонов етер, пропада в царството на магнетизма, а жизненият етер пропада в царството на ужасните разрушителни сили.

 

 

Нека прибавим това към изображението на човешката фигура, стъпила на земята, с тези три сфери около нея. Както можете да видите на изображението: първата нисша сфера на електричеството или Луцифер е паднала светлина; магнетизмът – Ариман – паднал тон или химикал, а третата сила, Асурите – паднал живот. Горе над човека се формират висшите елементи на светлината, тона и живота.

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери: Външните планети: Уранова, Нептунова и Плутонова планетарни сфери, Сесия 8>

 

 

За да разберем това още по-добре, нека разгледаме какво се е случвало в света по времето, когато тези планети са били открити, защото това ще ни даде допълнителна представа за тяхното значение. Както често може да се види в света, когато определени космически събития се случват, това има своеобразно отражение върху човешкото съзнание. И така, какво се е разгръщало в световните събития, в науката, в човешкото съзнание, което би могло да бъде особено свързано с пробуждащото се осъзнаване на тези сфери?

Ако погледнем към Уран, той е бил открит, както казах, през 1781г. Това било в разгара на Просвещението или Века на разума. Всъщност, точно през 1871г. Имануел Кант публикува своята „Критика на чистия разум“. Освен това, през 1776г. са основани Илюминатите, които са религиозен орден, посветен на създаването на един вид утопия на Земята. Разбира се, през 1776г. е написана Декларацията за независимост на Съединените щати като призив към освобождаването на индивида от божественото право на кралете – призив за самоопределение. През 1781г. е ратифицирана Конституцията на САЩ, в която са описани тези свободи.

Времето, когато е открит Уран, също така включва Индустриалната революция. Това обхваща доста дълъг период от време, но може да се каже, че най-интензивният период на Индустриалната революция е от 1760г. до около 1820-1840г., а тя, разбира се, не е била възможна без електричество.

По отношение на електричеството, през 1752г. Бенджамин Франклин провежда известния си експеримент с хвърчилото и ключа, и електрическата буря, който бил неговият миг на осъзнаване за електрическите сили. През 1791г. Луиджи Галвани успява да демонстрира как именно електричеството е това, което кара невроните да предават сигнали до мускулите в човешкото тяло. Това е началото на осъзнаването на електрическите сили, които живеят в човешкия организъм. После, през 1800г., Алесандро Волта, откъдето идва името волт, изобретява батерията като източник на електрическа енергия.

Ето защо около откритието на Уран можете да видите множество теми, които можем да свържем с Луцифер и с електричество: идеите на просвещението, които призовават към господството на разум, базиращ се на сетивни доказателства; едно пробуждане на импулса за лична свобода и революцията против старите форми на даденото от Бога право на кралете и класовата система или господството на йерархичната власт; а пък в науката – откритията около електричеството или падналата светлина.

 

С откритието на Нептун през 1846г., започва раздвижване около цялото развитие на електромагнетизма: появата на химическата промишленост, телеграфа, морзовата азбука, хидроенергетиката и електромагнетизма. През 1840г. един американец, Чарлз Графтън Пейдж, провежда експеримент, при който открива звънтенето на магнитите. През 1844г. на Манцети за първи път му хрумва идеята за телефона. През 1860г. Йохан Филип Рейс изработва електромагнитно устройство, което може да предава музикални тонове и го нарича телефон.

В областта на човешките идеологии, през 1843г. Карл Маркс развива теорията си за диалектическия материализъм, като публикува Комунистическия манифест през 1848г. През 1838г. Дарвин създава своята теория за естествения подбор, която развива в продължение на много години с книгата си „За произхода на видовете“, публикувана през 1859г. Имаме и мисленето на Ралф Уолдо Емерсън, който през 1841г. развива своята дейност в областта на трансцендентализма и публикува „Есета“, която е втората му книга.

От духовно-научна гледна точка това също са важни времена. Рудолф Щайнер определя 1841г. както като своеобразен връх на материализма, така и като годината, в която започва Голямата война на Небето между Михаил и силите на Дракона, чиято кулминация е през 1879г., когато Драконът е свален на Земята и навлиза в човешкото мислене.

И така, можем да видим в историята тази връзка може би с ариманическите сили, които са активни в човечеството – идеята, произхождаща от Дарвин и развита по-нататък, че човешкото същество произхожда от животното; идеите на Карл Маркс – диалектическият материализъм; научните открития около електромагнетизма; и после картината за Войната на Небето, която започва през годината, когато е открит Нептун.

 

Сега да продължим с Плутон, който е открит през 1930г. Ще се върнем към тази дата малко по-късно, по отношение на значението й във връзка с Великия съвпад от 2020г. Кои бяха откритията и зараждащото се мислене, свързани с Плутон? През 1927г. Жорж Ламетр за пръв път отбелязва Теорията за големия взрив като теория за произхода на вселената, която в основни линии е идеята, че нашият произход, нашият космос, се е появил вследствие на голям атомен взрив.

През 1932г. е изобретен първият циклотрон или ускорител на частици. През 1934г. е създадена индуцираната радиоактивност. Ето че в науката, макар Щайнер да не я назовава така, имаме това, което мнозина смятат за трета сила: атомната енергия, ядрената енергия, радиоактивността. Изглежда много възможно това да е третата сила, която Щайнер описва като по-разрушителна от най-големия електрически разряд, който човек може да си представи.

През 1924г. е написан Майн кампф. През 1929г., разбира се, имахме Голямата депресия. През 1933г. Хитлер става Канцлер на Германия. През 1934г. се провеждат Погромите на Сталин в Съветския Съюз. Така че сред световните събития наблюдаваме световни катаклизми и разрушения, които ще разгледаме по-късно. В това отношение значителна е голямата катастрофа, която нацизмът нанася на Средна Европа.

Във философията имаме разгръщането на философското гледище на Екзистенциализма, което основно твърди, че хората са „обречени да бъдат свободни“, и че ние по същество нямаме никаква същност, защото няма Бог, следователно трябва да извлечем цел и смисъл от нищото.

Може би най-важното е, че Рудолф Щайнер говори за годините 1933-35 като времето на събитието, което той нарича Завръщането на Христовото Същество в етерната сфера.

 

   И така, можем да видим в света новите открития на науката, катаклизмите при човечеството и философската гледна точка на Екзистенциализма и неговото основно послание, че човекът няма създател и трябва да намери себе си от нищото. По-късно ще навлезем в това по-подробно, но мисля, че всичко това сочи към началото на дейността на Асурите. Въпреки че Щайнер не пише много за тях, в това, което все пак е писал, откриваме връзката на Асурите с физическата анихилация, унищожаването на тялото, а заедно с това и унищожаването на аза на човешкото същество, или бихме могли да кажем, преживяването на нищото, откъдето човечеството или пропада към унищожението, или се издига до новооткрита връзка със силата на АЗ СЪМ, към новото преживяване на Христос.

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери: Външните планети: Уранова, Нептунова и Плутонова планетарни сфери, Сесия 9>

       Да продължим да надстрояваме още малко, особено във връзка с картината, която Щайнер ни дава за подземния свят. Можем да го използваме, за да доразвием тази перспектива за триединството или контра-триединството въз основа на това, за което Щайнер говори в лекциите си за вътрешността на Земята.

Там той говори за девет под-нива на Земята, под земната кора в посока към вътрешността. Той ги разделя на три групи по три: първият долен свят от трите нива със съществото Луцифер, които са огледален образ на Третата Йерархия; вторите три нива с Ариман, като един вид под-огледало на Втората йерархия; най-долните три свята – седем, осем и девет – с царството на Асурите, като един вид под-огледален свят на Първата йерархия.

Така че тук отново Щайнер развива този нисш аспект на тези три свята и ги свързва с онези три вражески същества в деветте нива във вътрешността на Земята като един вид сянка или под-огледало на деветте свята на йерархиите. Ако се замислим за това, бихме могли, от една страна, да помислим за Третата йерархия като израз на дейността на Светия Дух; света на Втората йерархия като израз на дейността на силите на Сина, а Първата йерархия, най-висшата от трите, като израз на Отца.

Нека имаме предвид тази идея, докато започваме да изграждаме сложната картина на човешкото същество с тези три сфери около тялото му, с висшите и нисшите им аспекти, свързани с Уран, Нептун и Плутон. Оттук можете да видите луциферичните сили като анти-Свети дух, ариманическите сили като анти-Син сили, а Асурическите сили като сили анти-Отец – анти-твърдта на света, формирането на физическото тяло, началото и основаването на цялата човешка еволюция.

Как сега да разгледаме противодействието на тези нисши сили? Това ни води до връзката между времето на откриването на тези сфери и времето на съзнателната душа, когато човешкият Аз може да започне съзнателно да трансформира своето съществуване. Това е област, която Вили Зухер развива при представянето на тези три сфери и тяхната връзка не само с обективните сили в човечеството, но и с потенциала на човешкото същество в сегашното време. Това е потенциалът, който Рудолф Щайнер представя в „Познание за висшите светове“ и в голяма част от своето творчество като развитието на нови способности в човешкото съзнание, които могат да преобразят нашата човешка природа.

И така, да се върнем към образа на човешката форма с трите под-сфери на падналата светлина, падналия тон и падналия живот и висшите аспекти на светлината, тона и живота, които свързахме със сферите на Уран, Нептун и Плутон. Вили Зухер свързва тези три сфери с висшите потенциалности. Първа е сферата на Уран във връзка с Имагинацията, което Рудолф Щайнер описва като първият етап на духовно познание. Може да се види как тази сфера на Имагинацията е свързана с духовната светлина, осветяването, просветлението – с трансформацията на мисленето. Тази сфера на Имагинацията е вид духовен начин на виждане с духовно око с живо картинно съзнание.

Сферата на Нептун и връзката му с тоновия етер Вили Зухер отнася към света на Инспирацията, второто ниво на духовно познание. Можем да мислим за Инспирацията като един вид духовно чуване. Докато Имагинацията е свързана със зрението и трансформираното мислене, Инспирацията е свързана с тона, един вид духовен слух, и с трансформирането на света на чувствата или средния свят.

Най-накрая, външната сфера, свързана с Плутон, и връзката му с жизнения етер, Вили Зухер отнася до третия стадий на висше познание, а това е светът на Интуицията. Както Имагинацията е един вид зрение, Инспирацията – духовен слух, така Интуицията е един вид духовно познание, един съюз и пряко знание за духовното същество. Тя е свързана с трансформирането на волята.

И така, имаме връзката с принципите на Отца, Сина и Духа и противостоящите светове на Луцифер, Ариман и Асурическите същества. Можем да разгледаме разрушителната сила на Асурите като дълбоко свързана с волята; препятстващите сили на Ариман – със смъртта в средната сфера, тази студенина, тази липса на чувства, а Луцифер – с падналото мислене, което се изразява в съблазънта на сетивата, но също и в света на илюзиите и фантазиите, или на едно духовно мислене, което ни отдалечава от човека и реалната му връзка със Земята.

Сега можем да продължим да изграждаме тази картина. Можем да вземем тези три висши светове и да ги развием нататък. Можем да свържем първия свят и трансформацията на Луцифер и Имагинацията в това, което Рудолф Щайнер описва като Манас или Дух-себе, което е трансформираната астрална природа. Това, разбира се, е мястото на Грехопадението в човешкото същество, следствие от дейността на Луцифер в астралното тяло. Светът на Нептун, където Ариман действа, се превръща в Будхи или Дух-Живот – трансформацията на етерната природа на човешкото същество, на жизнените сили. Светът на Плутон е, където Асурическите сили действат и той се превръща в Атман или Човек-Дух. Тук достигаме трансформацията дори на човешкото физическо тяло, като един вид далечна бъдеща цел.

И така, в тези три сфери на Уран, Нептун и Плутон, имаме едновременно спъващи сили, силите на противодействие, които работят против трансформирането на астралната природа, трансформирането на етерната природа и крайната трансформация на физическото тяло чрез Аза.

 

 

- Живот – Интуиция (знание) ОТЦА, воля, Атман

- Тон – Инспирация (слух), СИН, чувства, Будхи

- Светлина – Имагинация (зрение), мислене, СВЕТИ ДУХ, Манас

 

- Електричество – Луцифер, паднала светлина, анти-Свети дух

- Магнетизъм – Ариман, паднал тон, анти-Син

- 3-та сила – Асури, паднал живот, анти-Отца

            Ако ще разглеждаме тези планети, например в хороскоп, нека се върнем към по-ранния цитат и да си спомним какво е казал Рудолф Щайнер за тях, що се отнася до над- личностното или това, което е отвъд личния индивидуален елемент. И така, разбира се, че тези планети ще бъдат в хороскопа, както и съответните им различни връзки с други планети. Наистина, те имат връзка с кармата и съдбата на човека. Но, мисля че можем да започнем да виждаме, че връзката с тези външни планети се отнася не толкова за отделното човешко същество, а по-скоро за по-големите сили в рамките на световната карма и трансформациите и препятствията, с които трябва да се справим, за да може човечеството да се придвижи напред и да не започне да се разпада. Те са по-скоро свързани с нашите задачи, не толкова в личната ни карма, а как се включваме в кармата на човечеството и предизвикателствата на нашето време. Така можем да ги разглеждаме в хороскопа, тъй като може да се каже, че щом преминем отвъд физическото тяло и класическите планети към тези по-висши светове, и започнем да говорим за Имагинация, Инспирация и Интуиция, и за Манас, Будхи и Атман, тук вече става дума за пътя на човека към един съюз с универсалното човешко същество, с Христовия Аз Съм, работещ за преобразяването на индивидуалното човешко същество в представител на универсалното човешко същество. В този смисъл, преминаваме към надличностното, отвъд индивидуалния Аз и личната карма.

<Видео: Курс 2: Планетарните сфери: Външните планети: Уранова, Нептунова и Плутонова планетарни сфери, Сесия 10>

            Видеокурсът за външните планети, чиято транскрипция е тази книга, бе проведен през март 2021г. Следователно, тази част е свързана със събитията от 2020/2021г. Тогава преживяхме голяма световна дилема, световна криза, която е много вероятно да продължи по нов начин и в бъдеще. Така че бих искал да се възползвам от възможността заради това особено време да говоря за външните планети, особено за Плутон, във връзка с настоящите времена, за да дам пример как можем да наблюдаваме работата на тези планетни сфери в земната еволюция и в съзнанието на човечеството.

По-рано говорих за откриването на Плутон през 1930г. По-долу има един чертеж, в който това се вижда. С откриването на Плутон през 1930г. вече говорихме за световните събития по това време, особено за разгръщането на нацизма, разработването на атомните сили и за завръщането на Христос в етерното пространство.

Можете да видите как през 2020г. Плутон се намира срещу мястото, където е бил през 1930г., и има връзка със Сатурн и Юпитер, с които има връзка и сега.

 

 

          Можете да видите във вътрешния кръг – нарисувал съм го в два кръга, за да се вижда по-ясно – имате в оранжево движението на Юпитер през 1930-31г. Виждате, че Юпитер е бил в съвпад с Плутон в Близнаци и е бил срещу Сатурн, който се е намирал в Стрелец, където Сатурн се намираше през 2020г. Можете да видите изписани в изображението различните дати, когато Юпитер е бил в директна опозиция със Сатурн и в съвпад с Плутон. Но, бихме могли да кажем, че през целия този период от време имахме голяма опозиция на Сатурн и Юпитер, в една линия с Плутон върху оста между Стрелец и Близнаци. Писал съм няколко статии за това, намиращи се на astrosophy.com Тази ос между Близнаци и Стрелец, може да се каже, е вертикалната ос на Аза в наше време. Това е оста на лятното и зимното слънцестоене. Така че представлява вертикалната ос на големия космичен кръст в наше време и е свързана с Аза на човека, пробуждането и развитието на „аза“ и големия въпрос: какво е човекът?

В Близнаци имаме един вид развитие, а в Стрелец – друго, но и двата представляват един вид двойнствен образ. В Близнаци имаме йерархията на горното и долното. При Стрелец имаме животинската половина на тялото и от нея се издига човекът, насочил стрелата и целещ се в духовните задачи в бъдещето. Това е раздвоението на човешкото същество, при което имаме борба между силите от животинско естество и по-висшите цели, които да ги преобразят в нещо духовно.

Следователно, тази картина от 1930г. представлява това, което мисля, на базата на собствените си проучвания, като началото на действието на Асурическите сили в света, свързано с откриването на Плутон. Това си личи от много конкретния начин, по който нацизмът създаде Холокоста в човечеството с избиването на милиони хора по един много изчислен и механичен начин. Това може да се види и в атомната бомба над Япония и в кланетата, извършени от Сталин по време на Погрома. В тях се проявява едно ново отношение към убийството в масов мащаб. Във възхода на нацизма и последвалата го война виждаме от историческа гледна точка опита да бъде блокирано това, което Щайнер предсказва като начало на способността за осъзнаване на завръщането на Христос в етерното пространство.

Действията през 1930г. имат пряка връзка с нашите времена. Как? Сега стигаме то това, което виждате в другия кръг – до съвпад между Сатурн и Юпитер по същата линия и отново в съвпади с Плутон, което води до Великия съвпад през 2020г. Можете да наблюдавате движението на Юпитер и на Сатурн през цялата 2020г, как се движат напред-назад в съвпад с Плутон. Датите на съвпада на Юпитер с Плутон, три пъти, са долу вляво. Евентуално Сатурн навлиза в съвпад с Плутон, а Юпитер е в съвпад със Сатурн по време на Зимното слънцестоене, но сега току-що са излезли от Стрелец по време на съвпада и навлизат в съзвездие Козирог. Това се случва, когато Плутон вече е минал през половината от орбитата си. Сега, бихте могли да кажете: е, това не е половината от 248 години, но странното при Плутон е, че той притежава една крайно ексцентрична елиптична орбита. Така че, по-късата част от орбитата – или перихелий – за която ще говорим по време на хелиоцентричния курс, е много по-къса половина от орбитата, отколкото дългата част афелий на ексцентричната елипса на Плутон. И така, хайде да „видим“ този паралел. В 2020г. Плутон се намира срещу мястото, където е бил през 1930г., когато е бил открит, и се намира в съвпад със Сатурн и Юпитер, докато тогава е бил в опозиция, но в същата ос от съзвездия, като сега когато се събира в съвпад със Сатурн и Юпитер. Тези велики съвпади са от световно кармично значение и се случват в тялото, в животинската част на Стрелец. (За по-голяма яснота, срещите на Сатурн, Юпитер и Плутон се случват в тялото на Стрелеца, но Великият съвпад току-що прекрачва в Козирог, но това е друго ниво на разговор.)

Трябва да продължим проучването, но мисля, че това е дълбоко свързано с появата на ковид 19 и ваксините, и всичко, което се случва не само в областта на медицината, но и последиците от това в областта на икономиката, в глобалната сфера и политическата сфера. Какво е започнало да се пробужда? Какво започва да се случва в човечеството вследствие на това, което може би е свързано с Асурическите сили?

Аз лично мисля, че сега наистина сме свидетели на дейността на Асурическите сили във всичко, което се случва днес по света. Мисля, че виждаме едва началото на тяхното разгръщане във формите, които бяха създадени на базата на обосновката с вируса и имунизационната програма, с по-широко въздействие не само върху здравето, но и върху световната икономика, социалния и държавния живот и човешките взаимоотношения. Смятам, че това е дълбоко свързано с тази основна дейност на Асурическите сили, които са насочени против Отца, против физическото тяло и против аза, който зависи от физическото тяло за по-нататъшното си развитие на Земята.

Малко по-късно ще ви прочета нещо, в което Рудолф Щайнер говори за тази много близка връзка между аза на човека и тялото, физическата форма, като израз на аза. През целия ход на еволюцията е важно човекът да се свърже с тялото и да преобрази тялото духовно. Не става въпрос да изоставим материята, да изоставим тялото и да се извисим към духовно блаженство. Това е процес, в който човешкият „аз съм“, със собствените си духовни способности, ще поеме тялото – физическото тяло – и ще го преобрази, за да може да се изпълни следващият стадий в човешката еволюция. Това е основното дело на Христовата активност на Земята. Дейностите, които се развиват сега, работят против тази възможност и с това – против правомерното развитие на човешкото същество и божествения план на Отца.

Включил съм няколко цитата от Щайнер за Асурите, просто за да дам контекст на тази работа. Предварително искам да кажа, че добавям това само защото времената са дълбоко обезпокоителни и мисля, че е от огромно значение за хората, които са способни, да бъдат много бдителни за силите, които действат на духовно ниво. Така че, те са призив да се пробудим и да осъзнаем какво се случва, а не за да предизвиквам тревога или да създавам сензации. По-долу са дадени три последователни цитата от Щайнер. В антропософските кръгове много се говори за Ариман и Луцифер, но аз мисля, че е време да започнем да се пробуждаме за дейността на Асурите, които се появяват сега.

В течение на Земния период човекът ще се отърси от всичкото зло, което са му донесли Луциферическите духове, наред с благословията на свободата. Злото, донесено от Ариманическите духове, може да бъде отхвърлено в хода на кармата. Но злото, донесено от Асурическите сили, не може да бъде изхвърлено по този начин. Докато добрите духове въведоха болката и страданието, болестите и смъртта, за да може, въпреки възможността за зло, човешката еволюция все пак да продължава; докато добрите духове са направили възможно действието на кармата, за да може да се противодейства на Ариманическите сили и злото да се превърне в добро, то няма да е толкова лесно да се противодейства на Асурическите сили в хода на човешкото съществувание. Защото тези Асурически духове ще подтикнат онова, което са успели да завладеят, а именно самата сърцевина на човешкото същество – съзнателната душа заедно с аза, - да се съединят със земната материалност. Къс след къс ще бъдат изтръгвани от аза и в зависимост от степента, в която асурическите духове се установяват в съзнателната душа, в същата степен човекът ще трябва да изостави части от своето съществувание на Земята.

Това, което по този начин стане плячка на асурическите сили, ще бъде безвъзвратно загубено. Не че целият човек трябва да стане тяхна жертва, но части от  неговия дух ще бъдат откъснати от асурическите сили. Предвестник на тези асурически сили днес е преобладаващата тенденция да се живее изцяло в материалния свят и да се забравя за реалността на духовните същества и духовните светове. Вярно е, че асурическите сили покваряват днешния човек по начин, който е по-скоро теоретичен, а не дотам действителен. Днес те го заблуждават с различни средства, че неговият „аз“ е продукт единствено на физическия свят – те го подтикват към един вид теоретичен материализъм.

Но с течение на времето те ще заслепят зрението на човека за духовните Същества и духовните Сили. Човекът няма да знае нищо, нито ще иска да знае нещо за духовния свят. Все повече и повече той не само ще учи, че най-висшите морални идеали на човечеството са само сублимации на животински импулси, че човешкото мислене е само трансформация на способност, която притежават и животните, че човекът е сроден с животното по отношение на формата си и че в цялото си същество произхожда от животното – но той ще възприеме този възглед с цялата си сериозност и ще подреди живота си в съответствие с него. (Рудолф Щайнер, Берлин, 22 март 1909 г.)

Това ни кара да се замислим какво би казал Щайнер за технологиите и биотехнологиите днес, и за езика, който употребяваме в ежедневието по отношение на хората, като ги сравняваме с компютри – за това, че човек се нуждае от ъпгрейд и от сваляне на нова оперативна система. Сега представителят на човека наподобява не толкова животните на дарвинизма, макар че и това все още го има и се преподава сред човечеството, а по-скоро тук навлиза гледището за изкуствения интелект и трансхуманизма, при които хората са един вид компютърна форма, при която можем да сменяме части или да ги заменяме с биотехнологии и евентуално, според много от новите мислители, човешкият род такъв, какъвто го знаем, ще стигне до своя край, и един нов хибрид от човек и компютър ще го замести. Тогава, кои са духовните същества, свързани с трансхуманизма?

Следващ цитат:

…икономически живот като Англо-Американския, който вероятно ще доведе до завладяване на света – ако не се положат усилия за пропиването му с независим духовен живот и независим политически живот, той ще потече към третата от пропастите в човешкия живот – в третата от тези три. Първата пропаст са лъжите, израждането на човечеството, причинено от Ариман; втората е себичността, израждането на човечеството, причинено от Луцифер; третата е: във физическия свят, болести и смърт, в културната област – заболяването и смъртта на културата. Англо-Американският свят може и да постигне господство над света, но при липса на Троичен социален ред, той ще залее целия свят, чрез своето господство, с културна болест и културна смърт, тъй като това са подарък от Асурите, също както лъжите са дар от Ариман и себичността – от Луцифер. И така, третата, достоен другар на другите две, е дар от Асурическите сили. (Рудолф Щайнер: „Мистериите на светлината, пространството и на Земята – тяхното отражение в трите потока на материалистическата цивилизация“,12-15 дек., 1919г.)

Накрая, един цитат от Щайнер за връзката на човешката форма с аза. Вече говорихме за това по време на курса ни за Зодиака, когато говорихме за природата на човешката форма и за зодиака. Тази човешка форма е била изпълнена с материя, така да се каже, в течение на еволюцията, но истинската му форма е физически-нематериална.

Единствения израз на нашия аз е човешката форма... С други думи, в целия необятен свят на нашите преживявания има едно нещо – човешката форма, - което е израз на човешкото същество. Звучи като нещо банално, но всъщност е едно от най-важните изказвания, които могат да се изговорят и нещо, върху което е добре да мислим и медитираме. (Рудолф Щайнер, GA 137, Осло, юни 1912)

И така, с тези външни планети минахме през всички планетарни светове и връзката им с потенциала, както и с предизвикателствата и препятствията, които човечеството ще трябва да започне да поема със силите на собствения си духовен аз. Тяхното откритие и поява, отразени в разгръщането на световните събития, световните философии, науката, са част от тази свобода на аза, който сега се намира в ключов момент, когато е необходим преход, за да се събудят духовните способности, необходими за придвижването на човечеството напред.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева